Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 05.11.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 45 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове по чл.124 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца М.С.Я., ЕГН ********** ***, починал в
хода на делото и заместен от наследниците му: Д.М.Я.,
ЕГН ********** ***; Н.М.А., ЕГН ********** ***; Р.М.Я., ЕГН ********** *** и И.М.Я.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.З. *** и съпругата му Ф.К.Я., ЕГН ********** ***,
против Ш.Ф.Я., ЕГН-********** *** и против: 1. А.Ш.Ф., ЕГН ********** *** - наследник на Ш.Х.Я.; 2. Р.Я.Я., ЕГН ********** *** - наследник на Ш.Х.Я.; 3. Ф.А.М.,
ЕГН ********** *** – наследник на Акиф Х.Я.; 4. С.А.Я., ЕГН ********** *** –
наследник на Акиф Х.Я.; 5. А.С.Я., ЕГН ********** *** – наследник на С.Х.Я.; 6.
Т.С.Р., ЕГН ********** ***- наследник на С.Х.Я.; 7. В.С.Х., ЕГН ********** ***-
наследник на С.Х.Я.; 8. А.Ф.Я., ЕГН ********** *** – наследник на Ф.Х.Я. 9. Ш.Ф.Я.,
ЕГН ********** *** – наследник на Ф.Х.Я. 10. Ш.Х.Г., ЕГН ********** ***; 11. А.Х.Я., ЕГН ********** ***; 12. А.Х.Б.,
ЕГН ********** ***, като лица ползващи се от оспорения НА..
Предявени са искове с правна квалификация: чл.124 от ГПК,вр. чл.79 от ЗС -положителен установителен иск за
собственост и конститутивен по чл.537,ал.2 от ГПК -
да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик
по наследяване и владение от С.Я. —починал на починал на 12.11.1985 год., на
имота -Дворно място с площ от 920 квадратни метра, находящ
се в строителни граници, представляващ имот УПИ № XII- 1010 в кв. 45 по плана
на гр. Сърница, съгласно влязла в сила Заповед № 856 /21.07.1983 год. общ.
Велинград, обл. Пазарджик, при граници и съседи:
парцел № XV – „Здравна служба"; имот №381; парцел XIX -378 ; парцел ХI-380
по плана на Сърница; Да се отмени изцяло по реда на чл.537 ал.2 от ГПК
констативен Нотариален акт №2/06.02.2001г. с който ответниците, ползващи се от
него са признати за собственици на имота УПИ № XII- 1010 в кв.45 по плана на
с.Сърница ,обл. Пазарджик, както и да се отмени последващия го Нотариален акт № 21 от 15.05.2001г. за
покупко-продажба на имота УПИ № XII- 1010 в кв.45 по плана на с.Сърница ,обл. Пазарджик.
Ищецът твърди, че е собственик на парцел УПИ XII - №1010 в кв.45 по плана
на Сърница, състоящ се от дворно място незастроено, цялото от 920 кв.м., находящ се в
строителните граници гр.Сърница. Имота бил принадлежал на наследодателя на
ищеца - С. Янузов, починал на 12.11.1985 год. Именно
този имот в разписната книга съставлявал УПИ XII - №1010 в кв.45 по действащия
план на с.Сърница.
Твърди
също, че е наследник на баща си С.Я., който бил собственик на 2.00 декара в
местността „Горското” през който е прокаран път който разделял имота след
строежа на „Държавното стопанство”. При заснемането на кадастъра и регулацията
на собствения на С.Я. имота от 2.00 дка. в землището на с.Сърница със Заповед №
856 /21.07.1983 год. бил образуван УПИ № XII - 1010 в кв.45 по плана на
с.Сърница с площ от 920 кв.м. След смъртта на С.Я., починал на 12.11.1985г., ищеца влезнал в ползване и владение на
наследствения имот.
Настоява
се на това, че неправилно Кметството на Сърница било издало удостоверение,
послужило на Халил Я. пред ПК-Велинград. В представеното Удостоверение №
073/19.01.2000 год. на кметството на Сърница по данъчната книга, стр. 277, парт. 277 # 18.3 били описани в местността „Горското"
и ливада от 2 дка в местността „Барчинките" -
собственост на наследодателя Халил Х.Я. ***. Записаното в Данъчната книга на
стр.277, партида 183 от СПС съвет, както и издаденото въз основа на това
удостоверение, по направено в данъчна книга отразяване по отношение на Халил Я.,
не отразявали действително фактическото положение. При което и въпросното Удостоверение № 073/19.01.2000 год. в тази си
част било с невярно съдържание.
Твърди
също, че на наследниците на Халили Я.- Ш. X. Я.; Акиф
X. Я.; С. X.Я.; Ш. X. Г.; Акан X. Я.; и А. *** и Ф. ***,
бил издаден от Нотариус Георги Кръстев Халачев НА констативен № 2 от 06.02.2001
год. на основание чл.483 ал.1 от ГПК( отм.) за дворно място УПИ № XII-1010 в
кв.45 по плана на с.Сърница от 1983 година. Така чрез този Нотариален акт №2/06.02.2001г.,
собствениците които не са имали имот в местността „Горското“ където се намира
УПИ № XII-1010 в кв.45 по плана на с.Сърница от 1983 год., продали с НА №21 от
15.05.2001год. за покупко-продажба, която сделката била при Нотариус Георги
Халачев, на Ш.Ф.Я. имота УПИ № XII- 1010 в кв.45 по
плана на с.Сърница одобрен със Заповед № 856/21.07.1983год. на общ. Велинград.
По разписната книга на кметството с.Сърница, на Ш.Ф.Я. и в Скица №35 и Скица
№46 от 03.05.2002 год. били отразени документи за собственост -Нотариалния акт
№ 21 от 15.02.2001 г. чрез покупко- продажба на
имота.
Твърди се
и, че ищеца М. Садих Я. бил входирал искова молба в
Районен съд Велинград, по която било образувано по гр.д. № 605/2001 год. В това
дело от ищец били представените доказателства за това наследодателя С.Я. да е
собственик на имота ливада от 2.00 декара от които по издадената Заповед № 856
/21.07.1983 год. общ. Велинград, обл. Пазарджик бил
образуван УПИ № XII- 1010 в кв.45 по плана на Сърница, с площ от 920 кв.метра.
По гр.д. № 605/2001 год., съдът с мотивите на Решението си от 12.05.2002 год.
установил, че М.С.Я. е собственик на имота от наследодателя С.Я.. В мотивите на
същото Решение от 12.05.2002 год., съдът приел, че следва да се признаят
данъчната книга стр.277, партида 183 от СНСъвет,
удостоверение №073 /2000 год. и решение протокол № 396/99 год. за неистински
документи. Направеното записване в данъчната книга на партидата на Халил Якупов било последващото съставяне
и не отразявало действително фактическото положение, като в тази си част било с
невярно съдържание. От съдебно-графологичната
експертиза изслушана по делото се установявало, че действително в графа 12 на
страница, срещу последните два земеделски имота имало дописване на текста на
“Горското и Барчинката“, което било изписано с
обикновен черен молив за разлика от останалите изписани със синьо мастило.
Съдът намерил, че на основание чл.156 ал.2 от ГПК(отм.) записванията на стр.277
, парт. 277 # 183 на СНСъвет,
Удостоверение №073 /19.01.2000г. и
решение (в протокол) №396 /99г. на ПК за неистински документи, които следва да
се изключат като доказателства по делото.
Районния
съд по гр.д. № 605 /2001г. постановил
Решение от 13.05.2002г., с което е установил по писмените и гласни
доказателства, че М.С.Я. е собственик на имота. С Решение от 20.12.2002 год. на
ОС-Пазарджик по в.гр.д. 1283/2002 год. било потвърдено решението на първоинстанционния съд, като бил признат за собственик на
имота наследодателя С.Я.. Във връзка с представените доказателства пред въззивната инстанция, съдът изложил и допълнителни мотиви
по (В) гр.д. № 1283/2002 год. на ОС – Пазарджик, касаещи представеното
Удостоверение № 073 /19.01.2000 год. на кметството на Сърница, записванията по
данъчната книга на стр. 277, парт. 277 # 183 където
са описани в местността „Горското" и ливада от 2 дка. и в местността „Барчинките" като собственост по данъчната- книга и
партидата.
С Решение
№ 85/19.02.2004 год. на ВКС по гр.д. № 666/2003 год. ВКС - София било оставено
в сила решението по гражданско дело № 1283 /2002 год. на Пазарджишки окръжен
съд. Решение влязло в сила 19.02.2004 год.
С оглед
на предявения иск ищецът твърди, че собствеността на имота е придобита от него
по давностно владение, което е било необезпокоявано и
непрекъснато в продължение на времето от 1985 год. от датата на смъртта на С.Я.
и към настоящия момент, като собствеността на последния била установена с
посочените по-горе Решения на първоинстанционен съд
на Районен съд - Велинград; Окръжен съд- Пазарджик на въззивната
инстанция гр. Пазарджик и ВКС на РБ , II отделение на гр.д. №66/ 2003 г.
Настоява
се на това, че ищеца владее явно непрекъснато и необезпокоявано имота си, и
поради това е станал собственик по давностно
владение, като го е получил от наследодателя С.Я. след като е починал
12.11.1985 год.
Твърди и,
че в исковата молба да се съдържали данни от така наречения регистър на
връчените Решения от ПК, че решение № 396/08.06.1999 год. е връчено на М.С.Я.
на 24.08.1999 год., според което отказва от ливадата 2.00 (два) дка, като част
от 920 кв.м. площ в строителни граници имот на УПИ № XII- 1010 в кв. 45 по
плана на гр. Сърница с влезнала в сила Заповед № 856/21.07.1983 год. общ.
Велинград, обл. Пазарджик. При което и М.С.Я. бил
собственик на имота с владение и ползване от наследодателя му С.Я..
Освен
това ответника Ш.Ф.Я. -собственик по Нотариален акт акт
№21 от 15.05.2001 год. при сделката с Нотариус Георги Халачев не бил собственик
на имота УПИ № XII- 1010 в кв.45 по плана на с.Сърница, одобрен със Заповед №
856/21.07.1983 год. общ. Велинград, обл. Пазарджик,
независимо по разписната книга на кметството с.Сърница, Скица № 35 и Скица №46
от 03.05.2002 год. да е записан Ш.Ф.Я.. Ответникът не бил влезнал във владение
на имота УПИ № ХИ- 1010 в кв.45 по изпълнението на държавния съдия изпълнител.
Основанието
на иска били твърденията на ищеца от конкретните юридически факти по писмените
доказателства с постановените Решения на исковата молба, за което според ищеца
било възникнало правото му на собственост.
По иска
на чл.537 от ГПК за отмяна на констативен Нотариален акт № 2 от 06.02.2001 год.
на основание чл.483 ал.1 от ГПК се сочи, че основанието на охранителния акт
чл.537 ал.2 изречение второ и трето - Искът се предявява срещу лица които се
ползват от акта. При уважаване на иска издадения акт се отменя или изменя – Р.
№ 3 от 29.11.2012 год. по т.д. №3 от 2012 год. на ВКС,ОСТК.
Поради
непостигане на спогодба между страните, счита да са налице изискванията за
защита на правото на собственост и по чл.537 ал.2 от ГПК изречение второ и
трето, тъй като искът се предявява срещу лица които се ползват от акта, а при
уважаване на иска издадения акт се отменя или изменя - ТР № 3 от 29.11.2012
год. по т.д. №3 от 2012 год. на ВКС, ОСГК.
В
молба-уточнение ищецът твърди и следното: Наследодателя на ищеца -С.Я.,***,
починал на 12.11.1985 год. е бил собственик на имота с площ от 2,000 дка, като
с Решение № СО /02.04.2001 год. е възстановено правото на собственост на
наследници С. Ахмедов Я. по преписката Вх.№ 396/1992 год. образувана въз основа
на заявление № 336 от 04.03.1992г. по която е представена от ищеца М.С.Я.
Декларация № 2208/03.06.92г. по чл.12 ал.3 от ЗСПЗЗ и
която декларация е самостоятелно доказателствено средство. Поради което
собственика на имота към момента на образуване на ТКЗС е бил наследодателя на
ищеца С.Я.. От своя страна ищеца след
смъртта на наследодателя си С.Я., продължил необезпокоявано и непрекъснато
владението на баща му С.Я. върху имота от 2.00 дка., в което място е ползвал
дворното място по строителните граници на регулацията „Горско стопанство",
съставляващ парцел № XII - кв.45. и което давностно
владение е продължило повече от 20 години.
Освен
това въз основа на молбата на М.С.Я. от 04.10.2001 г. до РС -Велинград, с
Решение № 572/2001год. по чл.14 ал.З от ЗСПЗЗ се отменял Протокол № 396 от
08.06.1999 год. в м.„Горското стопанство“, като се признавали 0.600 кв.м. в УПИ
№ XII – 1010, кв.45 по плана на с.Сърница. Твърди още, че наследодателя на
ответниците -Халил Я. е бил преселник, като се бил преселили през 1956 -1958
год. и те нямали имоти там, като и не били от с.Сърница. В тази връзка
Общинската администрация издала Удостоверение № 23114/23.12.1992 год. на МВР и
Удостоверение № 1623 /16.04.2002 год. на Общинска администрация гр.Доспат, че
Халил Х.Я. *** — Свищов, заедно с цялото си семейство за периода 15.10.1949год.
до 11.03.1954год. От своя страна ПК - гр.Велинград по заявление № 219/26.06.
2000 год. била признала правото на собственост на Халил Я., но отказала да го
възстанови в стари реални граници. А по друго Решение под същия №219 от същата
дата ПК била възстановил имот в м.„Горското”. Постановено било и трето Решение
№219/11.01.2001год. за възстановена собствеността върху същия имот в стари
реални граници, което било нищожно, тъй като към тази дата вече са били постановени
изброените решения и не са били налице условията на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ на ДВ.
бр. 98 /1997г., а ставало въпрос за възстановяване на ливада от 2.00 дка в м.“Бърчинката", а не за имот ливада от 2.00 дка. в
м."Горското“.
Настоява
се и на това, че Декларацията на ищеца по чл.12 ал.З от ЗСПЗЗ, която била и
нотариално заверена и е годно доказателство, кореспондира с други
доказателства, поради което собственика на имота, към момента на образуване на
ТКЗС, е бил наследодателя на ищеца С.Я., починал 12.11. 1985 год.
Оспорва
охранителния констативен Нотариален акт №2 / 06.02.2001 год., тъй като
нотариално действие било нищожно, когато Нотариусът не е имал право да го
извърши. Настоява се на това, че Нотариален констативен акт № 2 от 06.02.2001г.
е нищожен по смисъла на чл.483 ал.1 от ГПК и като такъв следвало да бъде
отменен. Оспорва и Нотариален акт №21 от
15.05.2001 год. с който чрез покупко- продажба е
извършена сделка с имот УПИ № XII- 1010 в кв.45 по плана на с.Сърница ,обл. Пазарджик, тъй като тази сделка била основана на
предходния КНА №2/06.02.2001г.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови
Решение, с което да бъде установено по отношение на ответника Ш.Ф.Я., че ищеца М.С.Я.,
е собственик по наследяване и владение от С.Я. —починал на починал на
12.11.1985 год., на имота -дворно място с площ от 920 квадратни метра, находящ се в строителни граници, представляващ имот УПИ №
XII- 1010 в кв. 45 по плана на гр. Сърница, съгласно влязла в сила Заповед №
856 /21.07.1983 год. общ. Велинград, обл. Пазарджик,
при граници и съседи: парцел № XV – „Здравна служба"; имот №381; парцел
XIX -378 ; парцел ХI-380 по плана на Сърница. Да се отмени изцяло по реда на
чл.537 ал.2 от ГПК констативен Нотариален акт №2/06.02.2001г. с който
ответниците, ползващи се от него са признати за собственици на имота УПИ № XII-
1010 в кв.45 по плана на с.Сърница ,обл. Пазарджик,
както и да се отмени последващия го Нотариален акт №
21 от 15.05.2001г. за покупко-продажба на имота УПИ № XII- 1010 в кв.45 по
плана на с.Сърница ,обл. Пазарджик.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Ш.Ф.Я. и Ф.К.Я.,
чрез адв. М.З. от АК Пазарджик, в който изразяват
следното становище:
На първо
място намират исковата молба да е нередовна от гледна точка на неточност и дори
липса на индивидуализация на недвижимия имот върху, който се претендира правото
на собственост и този от който се черпят права за това. Липсвала идентичност
между посочения в исковата молба имот, който също така бил описан и в НА №
2/06.02.2001г. и НА № 21/15.02.2001г. на нотариус Халачев и недвижимия имот,
който е бил предмет на гр.д. № 605/2001г. на ВРС. Това било така, тъй като от
изложеното в исковата молба и многобройните уточняващи молби към нея и в
приложеното като доказателство решение на Районен съд Велинград от 13.05.2002г.
по гр.д. № 605/2001 год. не ставало ясно дали се касае за един и същи имот. В
самия диспозитив на решението било прието за
установено, че наследодателя на ищеца по настоящето производство „към момент на
образуване на ТКЗС е бил собственик на земеделски имот - нива 0,600 дка, находяща се в с. Сърница - „ Горско стопанство” /в
строителните граници на с.Сърница/”. Липсвала каквато и да е индивидуализация
на имота с номер, граници и съседи на имота , който да е идентичен с процесния.
Съществена била и разликата в площта. Именно от това решение се твърдяло в
обстоятелствената част на исковата молба, че произтичат права на ищеца върху
процесния недвижим имот с оглед наследствено правоприемство и давностно владение. За редовността на исковата молба от
гледна точка на идентичност и индивидуализация на недвижимите имоти, върху
които се претендират права на собственост съда следял служебно. И при необходимост
давал указания за отстраняване на непълноти, противоречия и нередовности.
Трайна и последователна била практиката на ВКС съгласно, която правилното
индивидуализиране на предмета на делото определял рамките на правния спор и
необходимия анализ на релевантните за него факти. Липсата на актуална и пълна
идентичност и индивидуализация на недвижимия имот по отношение на който се
претендира правото на собственост, представлявало нередовност на искова молба.
Освен
това Исковата молба била нередовна от гледна точка на неясно, неточно и
неконкретно заявен /посочен/ начален и краен срок на претендираното давностно владение. Не ставало ясно от изложеното в
исковата молба и допълнителните към нея, от коя дата точно е започнало
владението на ищеца и докога е продължило. Не ставало и ясно дали срокът на
владение на ищеца е присъединен към евентуално такова на неговия наследодател.
Не ставало ясно в какъв период от време е владял ищеца лично /като начален и краеви момент/ и в какъв период от време е владял неговия наследодател.
Въобще и в тази си част исковата молба била доста неточна, объркана и
противоречива, което затруднявало възможността на ответниците за правилно
възприемане на фактическата обстановка, а от там и изграждане на защитна
позиция.
Настоява
се на това, че съгласно трайната и последователна практика на съда, когато се
заявявало придобиването на имот по давност, времевият период се следял служебно
от съда.
С оглед
на изложеното се иска съдът да остави исковата молба без движение и даде
указания на ищеца за отстраняване на нередовностите в
горния смисъл. При което и по допустимостта на иска ще вземели становище след
отстраняване на нередовностите.
По основателността на иска: Намират предявения иск за неоснователен, тъй
като не била налице идентичност между собствения на отвениците
имот описан в нотариален акт № 21 / 2001г. по н. д. № 24 от 15.02.2001г. на
нотариус Халачев и имота предмет на решение по гр.д. № 605/2001 г. на РС
Велинград , от което черпел права ищеца.
Ако
хипотетично се предположело, че се касае за един и същи имот, то считат че
тогава иска е също неоснователен, тъй като ответникът се легитимирал като
собственик на недвижимия имот в посочения нотариален акт. Алтернативно заявява,
че е собственик на имота и на друго основание, а именно изтекла в негова полза
респ. и на съпругата му придобивна давност- повече от
19 години като на това основание са
станали собственици и на база кратката придобивна
давност, а също така и на общата придобивна давност с
десетгодишен срок.
В тази
връзка се твърди, че Недвижимия имот предмет на горепосочения нотариален акт ,
както и на НА № 2/06.02.2001г. се владеел от ответника , заедно със съпругата
му от 15.02.2001г. на правно основание годно да го направи собственик , а
именно договора за покупко - продажба. От този момент
до датата на получаване на исковата молба по настоящото дело, повече от 10
години ответникът си владеел и ползвал имота трайно, непрекъснато,
необезпокоявано и с ясното съзнание, че имота е негов, което си и поведение бил
демонстрирал. Върху имота осъществявал фактическата власт през целия този
период от време, чрез фактически и правни действия извършвани от негова страна
досежно имота. Грижил се за имота, почиствал го. В имота си съхранявал дървен
материал. В същия имот периодично му бил доставян и той складирал дървен
материал. С негово съгласие дървен материал в имота му си складирал и негов
съсед. Редовно заплащал данъци и такси върху имота към общината. Още с
възстановяването на имота от поземлената комисия на баща му и неговите братя и
сестри, той бил деклариран с декларация № 1/ 30.01.2001г., като по откритата
партида впоследствие била отразена промяната след настъпилата покупко - продажба. Осъществявал бил и административна
кореспонденция с общината касаещи имота, като заявявал поискване на скици,
заявявал и извършване на услуга от общината - да бъдат премахнати от имота
стари и опасни дървета, както и бил инициирал административна процедура за
промяна на плана, като процесния имот бъде разделен на два отделни имота.
Поради
това счита, че двамата със съпругата му са законни собственици на подробно
описания по - горе недвижим имот на основание покупко
- продажба , а и с оглед изтеклата продобивна давност
в негова полза и на съпругата му.
Оспорва и
правото на собственост на ищеца М.С.Я.. В тази връзка се твърди, че нито той,
нито наследодателят му били придобивали права върху процесния имот, така както
бил описан в исковата молба, респ. в неговия нотариален акт за собственост -
имот № 1010, за който е образуван УПИ XII в кв. № 45 по кадастралния план на
гр. Сърница. Така описания имот със съответните номер, площ , граници и съседи
бил образуван със Заповед № 1149/22.12.2000г. Ищеца твърдял, че имота е бил
владян първоначално от неговия наследодател, който е починал през 1985 година,
като след това започнал той да го владее. Не му било ясно как е възможно това.
Още повече, че ищеца се позовавал на права върху имот от 600 кв. метра , както
по - горе споменава, който не бил индивидуализиран и по никакъв начин не е
съответстващ на процесния. В периода от 15.02.2001г. и до настоящия момент само
и единствено ответника и съпругата му били владели процесния имот като
собственици, като никога и с никакви действия ищеца не бил осъществявал
владение върху същия.
II. По конститувен иск по чл.537 ГПК, вр.
чл. 483, ал.1 ГПК - за отмяна на КНА и 576 от ГПК за отмяна на последваща сделка за покупко-продажба.
1. По
редовността на исковата молба: Считат , че в тази си част исковата молба е
нередовна и страда от пороци , които следва да бъдат отстранени .
Независимо,
че на две пъти с разпореждане от 24.01.2020 година и от 12.02.2020 година
районен съд Велинград е оставил без движение исковата молба и е дал указания на
ищеца да отстрани нередовностите именно в тази част т.З.
Да изложи фактите и обстоятелствата, поради които оспорва и НА № 21/2001г. -за
покупко-продажба на процесния имот. ,„ както и „ т.2 Да изложи фактите и
обстоятелствата, поради които оспорва и НА № 21/2001г. за покупко-продажба на
процесния имот, както и съобразно тях да формира ясно и точно искане до съда.”
- това не било сторено. И в двете уточняващи молби нямало конкретно, ясно и
точно изложение на факти и обстоятелства на които базира оспорването си ищеца.
Какво е нарушено при съставянето на двата нотариални акта от нотариуса не е изяснено.
Още по - малко имало изпълнение на указанието да бъде формулиран ясен и точен
петитум, респ. искане до съда в тази насока. Не можели да се ориентират кой от
двата нотариални акта е поискано да бъде отменен, не ставало ясно и какво
означава да „бъде отменен по разписната книга на кметство Сърница“. Не било
ясно и конкретно изписаното в точка 3 на допълнителната уточняваща молба по
разпореждането на ВРС от 24.01.2020 г. какво се иска, кой нотариален акт се
оспорва , кой „да бъде отхвърлен, чрез предходния нотариален акт от 06.02.2001
година по отмяната му” . Правилно съда бил констатирал, че така направеното
уточнение реално е неизпълнение на указанията и повторно с разпореждане от
12.02.2020г. е дал следните указания : „Да изложи фактите и обстоятелствата,
поради които оспорва и НА № 21/2001г.-за покупко-продажба на процесния имот,
както и съобразно тях да формира ясно и точно искане до съда."
Считат,
че отново не били изпълнени указанията на съда, а напротив внесена била още по
- голяма неяснота и хаос във формулираните искания .
В
допълнителната уточняваща молба в изпълнение на цитираното разпореждане на
съда, ищеца, чрез процесуалния си представител заявявал следния петитум : „ по
чл. 576 от ГПК нотариално действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право
да го извърши, както и с който да бъде отменен по разписната книга на кметство
Сърница с нотариален акт № 21 от 15.05.2001 година , чрез покупко
- продажба на имот УПИХII - 1010 по плана на с.
Сърница”.
Изложеното
в исковата молба, първата уточняваща молба и втората уточняваща молба, която
цитирали по - горе и като фактология и като направени искания било само по себе си
противоречиво, неясно и неконкретизирано. Това затруднявало, нещо повече -
правело невъзможно да формулират и обосноват защитната си позиция.
Ето защо
се иска съда за остави без движение исковата молба и укаже на ищеца да отстрани
посочените пороци. А по допустимостта и основателността на иска ще вземат
окончателно становище след отстраняване на нередовностите,
тъй като не били наясно дали са изправени пред иск по чл.537, ал. 2 от ГПК или
по иск по чл.576 от ГПК . В първия случай /иска по чл. 537 ал. 2 от ГПК / се ще
са изправени пред недопустим иск, тъй като Договорът за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нот.
акт № 21/15.05. 2001 г. на нотариус Халачев , не можело да се отменя или изменя
по реда на чл.537, ал. 2 ГПК. Без значение било дали с него се засягат
материални права на ищеца. Недопустимо било по пътя на чл.537, ал.2 ГПК съдът
да се намесва в облигационните отношения между страните по нотариалния акт,
като променя обема на прехвърленото право на собственост, за което вече е
формирана воля. Без значение било и дали праводателят
е бил собственик на прехвърления имот. Защитата срещу такива нотариални актове
се осъществявала по друг процесуален ред. В този смисъл била трайната практика
на ВКС.
Във
втория случай /при иск по чл.576 от ГПК/ също били изправени пред
недопустимост, тъй като както заявили да не ставало ясно кой от двата иска е
предявен. Съдебната практика застъпвала становището, че е недопустимо
едновременното предявяване на иск по чл.576 от ГПК и иск по чл.537 от ГПК.
Липсвала яснота и конкретност във фактологията, от
която да стане ясно кое нотариално действие води до нищожност на нотариален акт
№ 21/2001г. на нотариус Халачев. Ако ищеца твърдял, че има такова нотариално
действие, то следвало да го посочи точно съгласно текста на чл.576 и свързаните
с него разпоредби на ГПК. Ако хипотетично предположили, че ищеца говори за
нищожност на сделката, то също ще следвало да заяви факти и обстоятелства на
които се позовава. Още повече, че продажба на чужд имот не е нищожна съгласно
трайната, константна утвърдената съдебна практика.
По тези
съображения се иска отхвърляне на исковете, като неоснователни.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.Ф.Я., чрез
пълномощника адв. М.З., в който изразява следното становище: На първо място
счита, че исковата молба е нередовна, тъй като нямало точно и ясно формулиран
петитум / и по двата иска /, който да съответства на изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба. Не било конкретизирано от къде черпи
права ищеца върху процесния недвижим имот, както и не бил конкретизиран начален
и краен момент на претендираното давностно владение.
Неясна било формулираната искова претенция по втория иск, по който нямало
изложена и фактическа обстановка. Това водело до невъзможност да изгради
защитната си теза. Поради това се иска исковата молба да бъде оставена без
движение, тъй като страдала от съществени пороци и следвало същите да бъдат
отстранени, като на ищеца бъдат дадени за пореден път указания за това.
По
същността на спора, изразява следното: Исковете са неоснователни и като такива
ги оспорва. Доколкото могъл да се ориентира от изключително неясната искова
молба и като фактология и като претенция, счита че
изложеното не съответства на действителността и не е вярно. Никога ищеца не бил
владял този имот, който е посочил като процесен. Още с влизане в сила на
решенията на поземлената комисия за възстановяване собствеността на общия им
наследодател били предприети правни и фактически действия досежно имота предмет
на настоящия спор, а в последствие след продажбата му на Ш.Ф.Я. през 2001г. той си упражнявал правото на собственост върху имота
и до ден днешен. Същият извършвал и фактически и правни действия спрямо имота
явно демонстрирайки собствеността си без да бъде смущаван от никой. Той си
заплащал данъците върху имота, а и през всички тези години си го използва като
си складирал дървен материал в него.
Не
отговаряло на истината твърдението, че ищеца ползвал имота още преди
възстановяването му от поземлената комисия. Едва ли било възможно да е вярно
неговото твърдение, че той и наследодателят му още от 1985г. са във владение на
имота. Това не било така. До възстановяването на имота на техния общ
наследодател той се използвал от горското стопанство. В него имало сграда в
която се настанявали работници, служители и помощен персонал на горското
стопанство. В последствие горското стопанство преустановило да използва
сградата и същата започнала да се руши. След като Ш.Я. закупил имота предприел
действия за събаряне на сградата, което било осъществено в по - късен
период.
По тези
съображения се иска отхвърляне на исковете, като неоснователни.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ф.А.М., в
който изразява следното становище: На първо място счита, че исковата молба е
нередовна, тъй като нямало точно и ясно формулиран петитум /и по двата иска/,
който да съответствал на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба.
Не било конкретизирано от къде черпи права ищеца върху процесния недвижим имот,
както и не бил конкретизиран начален и краен момент на претендираното давностно владение. Неясна била формулираната искова
претенция по втория иск, по който нямало изложена и фактическа обстановка. Това
водело до невъзможност да изгради защитната си теза. Поради това и се иска
исковата молба да бъде оставена без движение , тъй като страда от съществени
пороци и следвало същите да бъдат отстранени като на ищеца бъдат дадени за
пореден път указания за това.
По
същество на спора излага следното: Исковете са неоснователни и като тА.ва ги оспорва. Доколкото могла
да се ориентира от изключително неясната искова молба и като фактология и като претенция , счита че изложеното не
съответства на действителността и не е вярно. Никога ищеца не бил владял този
имот, който е посочил като процесен. Още с влизане в сила на решенията на
поземлената комисия за възстановяване собствеността на общия им наследодател
били предприети правни и фактически действия досежно имота предмет на настоящия
спор. А в последствие след продажбата му на Ш.Ф.Я. през 2001г.
той си упражнявал правото на собственост върху имота и до ден днешен. Същият
извършвал и фактически и правни действия спрямо имота явно демонстрирайки
собствеността си без да бъде смущаван от никой. Ш. си водел кореспонденция с
горско стопанство и си предприел действия за събаряне на старата сграда, която
се намирала в имота. Той си заплащал данъците върху имота , а и през всички
тези години си го използвал като си складира дървен материал в него.
По тези съображения се иска отхвърляне на исковете, като неоснователни.
Съдът е оставил без уважение възраженията на ответниците за нередовност
на искова молба и недопустимост на иска по чл.537, ал.2 ГПК, по съображения
подробно изложени в определението за насрочване. А и към момента не намира
причини да промени това си становище.
В о.с.з. ищците чрез пълномощниците си адв.З. и
адв.П., поддържат иска и искат уважаването му, по подробни съображения изложени
в писмени защити.
В о.с.з. ответниците,
чрез пълномощниците си адв.З. и адв.К., оспорват
исковете, поддържат възраженията си, по съображения подробно изложени в писмена
защита.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от
ищеца доводи и възраженията на ответниците, намира за установено следното:
Не е
спорно по делото, а се установява и от представените три Съдебни решения
постановени по гр.д.№ 605/2001г., а именно : Решение от 13.01.2002г. на РС
–Велинград, Решение от 20.12.2002г. на ОС Пазарджик по в.гр.д.№ 1283/2002г. и
Решение № 85/19.02.2006г. на ВКС, че с тях у признато на първоначалния ищец М.С.Я.,
ЕГН ********** ***, в качеството му на наследник на С. Янузов
/починал на 12.11.1985г., правото на собственост към момента на образуване на
ТКЗС върху имота: Нива от 0,600 дка, находяща се в
с.Сърница, м.“Горското“ в строителните граници на с.Сърница.
По този
начин е уважен предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ от М.С.Я. срещу Ш.Х.Я., Акиф Х.Я., Ф.Х.Я., С.Х.Я.,
Ш.Х.Г., А.Х.Я. и А.Х.Б..
От тези
решения се установява, че ищеца М.Я., като наследник по закон-син на С. Ахмедов
Янузов е заявил за възстановяване пред Поземлената
комисия правото на собственост върху земеделски имот от 0, 600 дка /с пореден
№20/, находящ се в участъка на Горското стопанство.
За доказване на собствеността на наследодателя С. Янузов,
пред ПК е представена нотариално заверена декларация по чл.12, ал.З от ЗСПЗЗ, с
посочени и границите на имота -Р. Халил Я. и Ахмед Халил Я. от останалите
страни без съседи.
По
същата преписка ПК Велинград е постановила протоколно решение №396/08.06.1999
г. на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, с което е отказала да признае правото
на възстановяване на собствеността на н-ци С. Ахмедов
Янузов върху нива от 0,600 дка, X катег.
в „Горско стопанство“ и още 9 земеделски имоти. Въпросното решение
№396/08.06.1999г. на ПК е влязло в сила,
като е връчено на М.С.Я. на 24.08.1999г.
Следва
да се има предвид това, че е издадена Заповед №РД-46- 1257/08.09.1999г. на
министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, обнародвана в ДВ,
бр.95/02.11.1999г., с която на осн. чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ е наредено да бъдат изцяло преработени
картата и регистъра на съществуващите стари реални граници на с.Сърница, с площ
от 13538 дка. До колкото в тази заповед се сочи за цялостна преработка на
плана, то очевидно касае и процесния имот - „Ливада“ от 0,600 дка, в землището
на с.Сърница, в местността Горското, предмет на горното решение №396/08.06.1999
г. на ПК –Сърница. Съгласно чл.34 в от
ЗСПЗЗ „от момента на обнародването в "Държавен вестник" на заповедта
за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 се смятат за обезсилени по право всички
издадени решения на общинската служба по земеделие и издадените въз основа на
тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти“.
По
делото няма данни, а не се твърди в последствие и дори след постановяване и
влизане в сила на 19.02.2006г. на
горните съдебни решения по гр.д.№ 605/2001г. да е постановено друго решение на
ПК, с което да взето предвид решението на съда, и да признато правото на
възстановяване, респективно да е възстановена собствеността на ищеца върху
имота „Нива от 0,600дка в местността Горското“, или да е постановено решение за
отказ и обезщетяване относно този имот.
В
съответствие с твърденията на ищеца се установява, че с тези съдебни решения са
обсъдени от съда въпросите свързани с доказателствената сила на Удостоверение № 073 /19.01.2000 год. на
кметството на Сърница, записванията по данъчната книга на стр. 277, парт. 277 # 183. Същите обаче нямат никакво значение за
настоящия спор, не само защото вече са били разгледани от съда по друго дело,
но и защото ищецът основава настоящия си иск на осъществено от него давностно владение върху
имота -дворно място с площ от 920 квадратни метра, находящ
се в строителни граници, представляващ имот УПИ № XII- 1010 в кв. 45 по плана
на гр. Сърница.
Не е
спорно, а и от представеното копие от Решение №219/11.01.2001 г. на ПК, се
установява по преписка по възстановяване на собственост на земеделски земи, да
е заявен за възстановяване имот Ливада от 1,0дка и възстановен в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на наследници на Халил Х.Я. /наследодателя
на ответниците/ по реда на чл.18 от ЗСПЗЗ имота – Ливада от 0,920дка в
землището на Сърница, местността“Горското“, представляващ имот № 1010, парцел ХII от
кадастралния план.
Въпросното
Решение №219/11.01.2001 г. на ПК е издадено след Заповед №РД-46- 1257/08.09.1999г.
на МЗГАР, обнародвана в ДВ, бр.95/02.11.1999г., с която на
осн. чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ е наредено да
бъдат изцяло преработени картата и регистъра на съществуващите стари реални
граници на с.Сърница, при което и то е валидно. Освен това същото е постановено
и след проведена процедура по нанасяне в плана на имот № XII- 1010 в кв. 45 по
силата на Заповед № 1149/22.12.2000г. /л.114/ и издадено Удостоверение по
чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ /л.115/, във връзка с Решени №219/26.06.2000г. на ПК.
Въз
основа на това решение на ПК е издаден оспорения КНА № 2/06.02.2001г., по
силата на който е признато правото на собственост на ответниците Ш.Х.Я., Акиф Х.Я., Ф.Х.Я., С.Х.Я.,
Ш.Х.Г., А.Х.Я. и А.Х.Б. върху имота- Дворно място с площ от 920 кв.м.,
съставляващо УПИ XII- 1010 в кв. 45 по плана на гр. Сърница.
Няколко
дни по късно въз основа на горния КНА № 2/06.02.2001г., всичките описани в него
съсобственици са прехвърлили чрез покупко-продажба собствеността си върху имота-
Дворно място с площ от 920 кв.м., съставляващо УПИ XII- 1010 в кв. 45 по плана
на гр. Сърница на съсобственика си - ответника Ш.Х.Я., за която сделка е
съставен НА № 21/15.02.2001г.
В съответствие
с твърденията на ответниците се установява, че с Молба от 28.02.2006г.
ответника Ш.Я., като собственик на земята, е поискал от НУГ да му бъде
разрешено да премахне съществуващата полумасивна
сграда, построена в УПИ XII- 1010 в кв. 45 по плана на гр. Сърница, тъй като не
се ползва от 17г. и поради самосрутването й е станала
опасна. Със свое писмо от 12.07.2007г. НУГ е изразила положително становище по
тази молба. Видно от издаденото от кметство Сърница Удостоверение от
02.10.2012г. /л.118/ издадено на ответника Ш.Я., намиращата се в сграда в УПИ
XII- 1010 в кв. 45 по плана на гр. Сърница, собственост на ДЛ „Селище“ е
съборена, като опасна и вече не съществува.
От
представения Протокол № 2916/08.12.2016г. се установява, че във връзка с молба
от 09.11.2026г. на ответника Ш.Я. *** за отсичане на 4 бр. дървета, находящи се в УПИ XII- 1010 в кв. 45 по плана на гр.
Сърница.
Установява
се също, че ответника Ш.Я. е искал на няколко пъти издаване на скици за имота УПИ
XII- 1010 в кв. 45 и такива са му били издавани, съответно на 01.11.2005г., на
12.02.2007г., на 08.10.2014г. и на 18.08.2019г.
Установява
се и от Протокол № 2/13.12.2019г., че по инициатива на ответника Ш.Я. и съседа
му Ахмед Дъвков е изработен и одобрен ПУП- ПРЗ за
имота УПИ XII-1010 в кв.45 по плана на гр.Сърница, от който са образувани два
нови имота УПИ XII-1010 с площ от 382 кв.м. и УПИ XХIХ- 1010 с площ от 430кв.м.
От
заявление № 975/09.04.2013г. /л.131/ се установява, че ответника Ш.Я. е
декларирал процесния имот, като своя собственост и от тогава е заплащал данъци
за него. А преди това и в периода 30.01.2001г.-09.04.2013г. за същия имот е
била подадена декларация от съсобственика му – Ф.Я., като ответника е един от
съсобствениците и за имота са заплащани данъци.
По
делото е приета СТЕ изготвена от в.л.Б., неоспорена от страните, която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от заключение по СТЕ е
следното: След извършените справки по обезсиления картен материал от 1956 г и
разписната книга към него и сравняването му с действащия картен материал от
1983 г и 2000 г, както и след проучване на решенията на ПК, съдържащи се в
делото, се установи както следва.
Процесният имот: нива от 0.600 дка,
м.”Горското стопанство” в землището на с.Сърница, при граници/съседи - Р. Халил
Я. и Ахмед Халил Я.,*** граници/съседи отговаря на източната част на имот
пл.№229, по плана от 1956 г, за която е отреден парцел III-229 в
кв.23 и парцел ХП-381 в кв.45, по плана от 1983 г, съответстващ на парцел ХII-1010,
по действащия план на гр.Сърница, с площ 920 м2, имат следното
сходство/идентичност:
- по местности - намират се в една и
съща местност: „Горското”/’Торско стопанство”;
- по картен материал - представляват
източната част от идентични имоти: имот пл.№381, по плана от 1983 г, част от
който през 2000 г е попълнена в кадастъра като имот пл.№1010 и имот пл.№229, по
плана от 1956 г, двата записани в разписните книги на горското стопанство; за имот
пл.№381 - отреден парцел ХII-381 в кв.45, по плана от
1983 г, преотреден на ХII-1010 и
с частично разширение, а за имот пл.№229 - отреден парцел III-229 в
кв.23, по плана от 1956г. (парцели III-229 /след
1956г. и ХII-381 по
плана от 1983г. имат почти пълно съответствие);
- по граници/съседи - процесният имот, както и източната част на имот пл.№229, за
която е отреден парцел III-229, имат за съседи бр.Янузови.
Сходството/идентичността
на процесния имот е само за 600/920 ид.ч. от парцел ХII-1010,
по действащия план на гр.Сърница, който е с по-голяма площ.
Заключението
си вещото лице е илюстрирало в комбинирана скица.
Според
първото заключение по СТЕ изготвено от в.л.Б., е установено следното: Според Констивно-съобразителна част –Съгласно решението гр.дело
№605/2001 г. нивата от 600 м2, за която се отнася, съставлява УПИ ХII-1010 в
кв.45, по плана на гр.Сърница, с площ 920 м2. Налице е различие в площите -
между ливадата от 2 дка, респ. УПИ от 920 м2 и признатия имот от 0.600 дка от
съда. В решението на ВКС се чете следното: „съдът е приел, че процесният имот е принадлежал на наследодателя на ищеца и
неговите братя, че част от имота е била заграбена от горското стопанство, върху
което е била построена вилата, а в друга част ищецът си е направил къща”.
За
установяване на идентичността на процесния имот с имота - ливада от 2 дка,
както и с имота, описан в решението на ОС-Пазарджик, са анализирани съдебните
решения и по-конкретно писмените и гласни доказателства, които е събрал първоинстанционният съд при постановяването на решението
по
гр.дело №605/2001 г.
Имотите
предмет гр.дело №605/2001г. и на настоящото - ХII-1010,
са идентични по следния признак: Местонахождение - всички имоти се
намират в участъка на горското стопанство, в който е построена вила на горското
стопанство. В решението си по гр.дело №605/2001 г. първоинстанционният
съд е приел за установено, че имотът, предмет на делото, от 0.600 дка, сега
съставлява УПИ ХII-1010, по плана на гр.Сърница и е застроен с полумасивна сграда на два етажа, която в разписната книга
към плана от 1957г. (обезсилен) и действащия - от 1983г. е записана на Държавно
лесничейство „Селище” (бивше Горско стопанство). Процесният
имот е бил с по-голяма площ от около 2 дка, но при строителството на вилата на
горското е бил разделен.
На
основание събраните доказателства от РС-Велинград и на основание на
обстоятелството, че всички имоти са идентични по местонахождението си -
участъка на горското стопанство, застроен от него с вила, се установява
земеделският имот от 0.600 дка, за който се отнасят решенията на РС, ОС и ВКС, да
е идентичен с част, със същата площ, от процесния имот УПИ
ХII-1010 по констативен н.а. №2/2001 г. и от земеделския имот от 2 дка.
По
делото са разпитани две групи свидетели – на ищеца и на ответниците.
От
показанията на свидетелите на ищеца: Р. Атем Сиджим –
без родство със страните, но по негово друго дело е бил свидетел ищеца, Ш.С. Османджи и Ахмед М. Османджи –
родини на ищеца, се установява следното: Свидетелите познават страните отдавна.
Наследодателя на ищеца е имал нива в
местността Горското. След обобществяването на земята
през нея е прокаран път. От една част от бившата нива, от едната страна на пътя
е образувано УПИ, в което е построена жилищната сграда на ищеца. Останалата част
от нивата е отишла към Горското стопанство и там е била построена почивна
станция. Къщата на ищеца се намирала на
ул. „Бреза“ №16, а процесния имот бил срещу него от другата страна на улицата.
Свидетелите твърдят също, че ищеца след демокрацията си паркирал леката кола,
трактора и други МПС в процесния имот. Освен това си засаждал и зеленчуци, като
си провел малка градинка. Зеленчуците засаждал всяка година на различно място в
имота. От 2001г., когато процесния имот бил придобит от ответника, и до момента
имало постоянни спорове между страните относно собствеността над този имот.
От показанията
на свидетелите на ответника: А.Пехливан, Р. Фейзичауш
и Ахмед Църненски – без родство със страните, се
установява следното: Свидетелите познават страните от много време.
Твърдят да помнят кога ответника Ш. ***, което станало през 2001г., тъй като
тогава той почерпил за тази придобивка. В този имот се намирал до Здравната
служба в Сърница и в него имало построена сграда на Горското стопанство, което
си я стопанисвало. Според свидетелите имота бил имал ограда към улицата, която
се състояла от масивна част и отгоре желязна ограда. Къщата на ищеца се
намирала на отсрещната страна на улица Бреза, срещу имота на ответника. Сградата
на горското в имота на ответника била съществувала до 2012-2013г., когато ответника
си взел разрешение и Горското си съборило сградата по негова молба, но той
участвал в почистването на имота. До тогава си стояла и оградата, която
ответника съборил, за да може да минават камионите и да изнесат материала от
съборената сграда, тъй като преди това не е можело да се влезе в имота са МПС.
Специално свидетелят Църненски твърди, че имал
заведение точно отсреща до преди 10 години и е видял, че след почистването на
имота от строителните отпадъци от сградата там са останали само дървета и
трева. Друго никога не било имало. Преди
да се събори сградата на горското в нея било под наем лицето Р. Чаушев, което
ползвало имота. От своя страна св. Р. Фейзичауш
твърди, че той е бил взел под наем сградата от Горското стопанство, която била
на три етажа и се намирала в процесния имот и ползвал имота от 1991г. до 1995г.
Тъй като се интересувал от имота, през 2001г. разбрал, че той е на ответника Ш.,
който го бил закупил. От тогава и до 2010г. ответникът си стопанисвал имота,
като го почиствал, отрязал няколко от дърветата в него. Имота бил с циментова
ограда към улица Бреза, която ограда се състояла от 1м бетон и отгоре метал.
Поради наличието на тази ограда в имота не можело да се влезе с кола или камион
и съответно не можело да се паркира в този имот. Сам свидетеля паркирал колата
си пред съседите на улицата. И тримата свидетели твърдят, че от както ответника
Ш.Я. е закупил имота, само той го е стопанисвал и го е ползвал, като си е
оставял там дървета, скеле и други материали. Не било имало спорове за
собственост между ищеца и ответника до преди две-три години. Преди две години
ответникът пуснал жалба срещу ищеца, че си оставял в имота му оборска тор.
Свидетеля Пехливан и св. Фейзичауш
твърдят, че имота в който е бил ДГС никога не е бил в ТКЗС. Неим било известно
и наследодателя на ищеца – тоест фамилия Янузови да
са имали някога земя на това място. Известно им било обаче, че семейството на
ответника и по-специално това на неговата баба, която е от Аликанови
да са имали имоти на това място.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си
изводи.
За да
бъде уважен един положителен установителен иск за собственост придобита по давностно владение, ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че е станал собственик на имота представляващ УПИ
ХII-1010 в кв.45 по плана на гр.Сърница,
като го е владял явно спокойно и необезпокоявано в период от 10 години.
От
представените от ищеца доказателства се установява, че той като наследник на С.Я.
е заявили през ПК за възстановяване земеделски
имоти, между които и земеделска земя – ливада/нива/ с площ от 0,600 дка
в местността Горското. Друг имот н тази местност не е заявяван за
възстановяване. От ПК не е било признато право на възстановяване на такъв имот,
а е постановен отказ от възстановяването му.
Към момента дори и това решения нямат действие, тъй като е постановена
цялостна преработка на плана. Няма съмнение в съдебната практика, че по силата
на чл. 34в ЗСПЗЗ това решение се счита обезсилено по право от момента на
обнародване в Държавен вестник на заповедта на министъра на земеделието за
преработка на плана за земеразделяне, при действието на който е било издадено.
Следва
да се отчете факта, че имот Нива от 2,0 дка нито е заявяван за възстановяване
от ищеца нито е направено нанасяне на граници на такъв имот. Не налице и
нанасяне на граници на имот –нима от 0,600 дка, дори и на наследодателя на
ищеца да е признато от съда право на собственост към момента на образуване на
ТКЗС.
При
което на практика предстои издаване на Решение за признаване или отказ от възстановяване
собственост на имота от ПК-Сърница, т.е. за провеждане процедура по
възстановяване на земеделски земи внесени в ТКЗС. А от тук и правния интерес на
ищците да установят, че са собственици на спорния имот, собствеността върху
който е оспорена от ответника с издаване на КНА и последващата
го прехвърлителна сделка.
Следва
да се отбележи, че в случая за основателност на иска е без значение как са се
развивали процедурите по възстановяване на собственост върху земеделски земи
пред ПК, тъй като предмет на делото е придобиване на право на собственост
поради изтекла придобивна давност по чл.79 от ЗС.
Напълно
неоснователни съдът намира съображенията на ищеца, свързани с придобиване по
давност на спорния имот, тъй като новия наследодател го е владял и след смъртта
му на 12.11.1985г. ищеца е започнал да ползва и владее този имот, поради
следното: като както вече бе посочено по-горе докато тече процедура по
възстановяване собствеността върху земеделски земи, внесени в ТКЗС, която се
стартира с подаване на Заявление от провоимащите
наследници /такова е подадено от ищеца и ответника/, изработване на кадастрална
карта и издаване на Решения по чл.18 от ЗСПЗЗ, като последните още не са
направени, то и никой не може да придобива собственост по давностно
владение.
От своя
страна ответника се легитимира като собственик на имота представляващ УПИ
ХII-1010 в кв.45 по плана на гр.Сърница
по силата на НА за покупко-продажба № 21/15.02.2001г., с който имота му прехвърлен от останалите съсобственици,
снабдили се с КНА № 2/06.02.2001г., въз основа на решение на ПК №
219/11.01.2001г. Тоест най ранния момент от който би могло да се придобива
собственост по давност е след възстановяване на собственост върху един имот на правоимащо лице, в случая от 11.01.2001г.
Дори и
да мислимо, че заявения от ищеца за възстановяване имот – нива от 0,600 дка в
местността Горското, за който е постановено съдебно решение, е бил част от
по-голям имот -Нива от 2,0дка, и част от него попада в процесния имот УПИ
ХII-1010 в кв.45 по плана на гр.Сърница с
площ от 920 кв.м., то до колкото не се установява частта от 600кв. да има
граници, в каквато насока е заключение по СТЕ, тоест да е
реално обособена част, то собствеността върху такава необособена част отново не
може да бъде придобивана по давност.
В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ и чл. 24, ал.
2 ЗКИР, поземлен имот е част от територията (земната повърхност), включително и
тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на
собственост. За да бъде разграничен един такъв поземлен имот от друг имот, не е
нужно границите му да бъдат определени чрез нанасяне в кадастрален или
регулационен план или в кадастралната карта и е достатъчно наличието на
юридически акт, който да ги посочва и липсата на такова отразяване на
възстановен по съответния реституционен закон имот в действащите подробни устройствени планове или кадастрална карта не прави имотът
негоден обект на правото на собственост (в този смисъл т. 2 от Тълкувателно
решение № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС). Следователно правото на
собственост на ищеца, установено и с представените по дело обвързващи страните
в настоящото производство съдебни решения, върху част от процесния имот би
възникнало по силата на закона в случай че бе индивидуализиран с граници, т.е
налице когато би бил налице самостоятелен обект на правото на собственост. Това
в случая не е направено. Вместо това ищецът претендира право на собственост
върху целия имот УПИ ХII-1010 в кв.45 по
плана на гр.Сърница с площ от 920 кв.м., а му е признато такова право на само
600кв. м. от този имот, без да е уточнено къде в УПИ-то се намират тези
600кв.м. Тяхното местоположение не установено и в СТЕ, според която няма данни
за граници на бившия имот –Нива от 2,0 дка в никой от плановете от 1956г,
1983г. и действащия такъв. При което и няма как да се счете да се касае за
реално обособена част от имот. Юридическите
актове, които определят границите на имота, така че те да могат да бъдат
установени, са актът, удостоверяващ правото на собственост на ищеца или неговия
наследодател върху конкретния имот и актът за отчуждаването на този имот по реда
на някои от реституционните закони. В хипотезата на реституция по
административен ред -например ЗСПЗЗ, юридическият акт, който определя границите
на имота, така че те да могат да бъдат установени, е административният акт за
реституция на този имот. Такива в случая не се установява да има.
На
следващо място от показанията на свидетелите, при съвпадение на същите, се
установява, че от 2001г., когато имота УПИ ХII-1010 е придобит от ответника и до момента между
страните съществуват постоянни спорове за това кой е собственик на този имот. Не
се установява и ищецът да е владял въпросния имот по какъвто и да било начин в
периода от 2001г. до 2012г., до когато той е бил ограден от съществуващата
ограда към улицата построена от собственика му тогава- ДГС. В тази връзка съдът
не кредитира с доверие показанията на свидетелите на ищеца, в частта в която
сочат ищеца да си е бил паркирал след демокрацията колата и трактора в този
имот, тъй като те противоречат на показанията на останалите свидетели, които
твърдят поради наличие на ограда това да е бил практически невъзможно, а и
противоречат на писмените доказателства.
При
което и доколкото се установи наличието на спорове за собственост между
страните от 2001г. и до момента, то и не
се установява наличието на предпоставките за придобиване на един имот по
давност по реда на чл.79 от ЗС, а именно явно, спокойно и необезпокоявано
владение на имота от ищеца, чрез демонстриране намерение за своеното
му пред собственика.
От
показанията на свидетелите се установява само, че в имота УПИ ХII-1010 ищецът
е поставял останалата му оборска тор в средата на имота през последните 1-2
години не представлява нито действие, което може да се определи като такова по
владение на имота, нито като демонстриране
намерение за своеното му пред собственика. Това е
така тъй като поставянето на отпадъчни продукти, каквато е оборската тор в празен един имот, какъвто е процесния, може да
бъде направено от всеки дори и без да претендира да е собственик. А и периода в
който това е превел ищеца обхваща само последните 1-2 години и не е достатъчен
за придобиване по давност на един имот дори и всички други предпоставки на придобивната давност от 10 години да биха били налице.
Ето
защо и като не се установява ищецът да е придобил правото на собственост върху
процесния имот УПИ ХII-1010 в кв.45 по
плана на гр.Сърница, по давност, дори и неговия наследодател да е бил някога
собственик на имота нива от 2,0дка в местността Горското, още преди образуване
на ТКЗС, заявен за възстановяване пред ПК, то и искът е неоснователен и като такъв
ще се отхвърли.
Предвид изхода на делото ищецът няма право на разноски, а
направените от него такива остават за негова сметка.
От своя страна ответната страна с оглед изхода на спора има
право на разноски, такива са и претендирана и са
представлявани от адвокати К. и З., но тъй като не са представени доказателства
за направени такива, то и не им се следват разноски.
Мотивиран от горното на осн. 124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на М.С.Я.,
ЕГН ********** ***, починал в хода на делото и заместен от наследниците му: Д.М.Я., ЕГН ********** ***; Н.М.А., ЕГН **********
***; Р.М.Я., ЕГН ********** *** и И.М.Я., ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.З. ***
и съпругата му Ф.К.Я., ЕГН ********** ***, против Ш.Ф.Я., ЕГН-********** ***
и съпругата му Ф.К.Я., ЕГН ********** ***, по чл.124 ГПК, вр.чл.79
от ЗС, за признаване за установено, че е собственик по наследяване и давностно владение от С.Я.
—починал на починал на 12.11.1985 год., на имота: Дворно място с площ от 920
квадратни метра, находящ се в строителни граници
представляващ имот УПИ № XII- 1010 в кв. 45 по плана на гр. Сърница, съгласно
влязла в сила Заповед № 856 /21.07.1983 год. общ. Велинград, обл. Пазарджик, при граници и съседи: парцел № XV –
„Здравна служба"; имот №381; парцел XIX -378; парцел ХI-380 по плана на
Сърница, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ исковете на М.С.Я., ЕГН ********** ***, починал в хода на
делото и заместен от наследниците му: Д.М.Я.,
ЕГН ********** ***; Н.М.А., ЕГН ********** ***; Р.М.Я., ЕГН ********** *** и И.М.Я.,
ЕГН ********** ***, против Ш.Ф.Я., ЕГН-********** *** и съпругата му Ф.К.Я.,
ЕГН ********** *** и против: 1. А.Ш.Ф., ЕГН ********** *** - наследник на Ш.Х.Я.;
2. Р.Я.Я., ЕГН ********** *** - наследник на Ш.Х.Я.;
3. Ф.А.М., ЕГН ********** *** – наследник на Акиф Х.Я.; 4. С.А.Я., ЕГН **********
*** – наследник на Акиф Х.Я.; 5. А.С.Я., ЕГН ********** *** – наследник на С.Х.Я.;
6. Т.С.Р., ЕГН ********** ***- наследник на С.Х.Я.; 7. В.С.Х., ЕГН ********** ***-
наследник на С.Х.Я.; 8. АКИ Ф.Я., ЕГН ********** ***
– наследник на Ф.Х.Я. 9. Ш.Ф.Я., ЕГН ********** *** – наследник на Ф.Х.Я. 10. Ш.Х.Г.,
ЕГН ********** ***; 11. А.Х.Я., ЕГН **********
***; 12. А.Х.Б., ЕГН ********** ***, като лица ползващи се от оспорения НА, за
отмяна на осн. чл.537, ал.2 ГПК, на констативен
Нотариален акт №2/06.02.2001г. с който са признати за собственици на имота УПИ
№ XII- 1010 в кв.45 по плана на с.Сърница ,обл.
Пазарджик, както за отмяна на последващия го
Нотариален акт № 21 от 15.05.2001г. за покупко-продажба на имота УПИ № XII-
1010 в кв.45 по плана на с.Сърница ,обл. Пазарджик,
като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................