Определение по дело №4940/2016 на Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№…

20.02.2017г., гр. Варна

                                              

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в закрито заседание на 20.02.2017г. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4940 по описа за 2016г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на Г.И.И. ЕГН ********** срещу Решение № 1168 / 24.11.2004 г., издадено от ОСЗГ Варна, с което е признато правото на собственост на наследниците на Георги Тодоров Балашев върху лозе от 3.353 дка, находящо се в терен по пар. 4 от ЗСПЗЗ на гр. Варна, местност Ваялар. По КП от 1956 г. имотът обхваща имоти с пл. № 13401, 13413, 13414.

Твърди се, че решението на ОСЗГ Варна с № 1168 / 24.11.2004 г. е нищожно, поради липса на валидно сезиране на административния орган за възстановяване на собственост върху земеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ, доколкото заявителят Георги Тодоров Балашев не е автор на подписа, положен за него под цитираното заявление.

Правния интерес на жалбоподателя се основава на следните факти и обстоятелства:

Обжалваното Решение на ПК № 1168 / 24.11.2004 г. било представено от наследника на Георги Тодоров Балашев, Стоянка Г.Г. в хода на воденото между нея и жалбоподателя гражданско дело досежно спор за собствеността на имот с пл. № 1128 по ПНИ на СО" Свети Никола" /м. Ваялар/. По спора са образувани и приключили съдебни производства по гр.д. № 475 / 2012 г. по описа на ВОС и в.гр.д. № 163 / 2015 г. на ВАпС.

Спорът между страните е приключил с влязло в сила решение, съгласно което е уважен отрицателен установителен иск срещу жалбоподателя по отношение на спорния имот. Правният интерес на ищцата по воденото гражданско дело се обоснова именно въз основа на цитираното решение на ОСЗГ Варна.

В хода на водените дела не е релевирано възражение за нищожност на решението на ОСЗГ Варна на основание, че подписът на заявителя, положен в заявлението по ЗСПЗЗ не му принадлежи, тъй като това обстоятелство е станало известно на жалбоподателя едва след приключване на делото. При постановяване на съдебно решение, с което се прогласява нищожността на решение № 1168 / 2004 г. на ОСЗГ за жалбоподателя ще е открита възможността да поиска отмяна на влязлото в сила решение на ВОС по гр.д. № 475 / 2012 г., с което са отречени правата му върху имота.

Съдът намира, че при така наведените обстоятелства, целящи да обосноват правен интерес от иска, такъв не е налице и производството по делото се явява недопустимо. Това е така по следните съображения:

Жалбоподателят Г.И.И. няма правен интерес да иска прогласяване на нищожността на решението на ПК, явяващ се ИАА по смисъла на АПК. За да бъде налице правен интерес за жалбоподателя, същият следва да е заинтересовано лице по смисъла на АПК, т.е. жалбоподателят следва да бъде или адресат на акта, т.е. с конкретния административен акт да са засегнати пряко негови права или законни интереси, /тогава заинтересоваността е пряка и винаги се предполага и не се нуждае от доказване/ или да обоснове своята заинтересованост от обявяване на нищожността на акта по друг начин. Това произтича и от разпоредбата на чл. 177 ал. 2 изр. 2 от АПК която гласи: „Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.”.

Съдът намира, че заинтересованост в случая не е налице. 

Между жалбоподателя и лицето, черпещо права от оспорвания индивидуален административен акт, е водено гражданско производство по иск за собственост, в което е бил представен оспореният акт. Същият е бил подведен под косвен съдебен контрол, който е установил, че актът е валиден, т.е. не е нищожен. В гражданското съдопроизводство съдът следи служебно за валидността на акта. Гражданският съд по г.д. № 475/2012г. на ВОС /на три инстанции/ се е произнесъл, че актът е законосъобразен /по евентуално наведени възражения/, в т.ч. и валиден /доколкото дължи служебна проверка/. Съгласно изискването на чл. 133 от ГПК за жалбоподателя е настъпила преклузия за непредявени от него в срока по чл. 131 от ГПК възражения. Доколкото жалбоподателят не е навел в срока по чл. 131 от ГПК възраженията си по г.д. № 475/2012г. на ВОС, за същият е настъпила преклузия за релевирането им по-късно. Без правно значение е, че не е узнал същите в хода на процеса. Това обстоятелство има правно значение при преценката по чл. 147 от ГПК /относно налице ли са нови факти и обстоятелства/, но тя е ограничена в рамките на същия съдебен процес /до приключване на съдебното дирене/. След приключване на процеса е налице влязло в сила съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо по г.д. № 475/2012г. на ВОС, означава, че спорът не подлежи на преразглеждане, т.е. не би настъпила промяна в правната сфера на жалбоподателя. Оттук воденето на настоящото производство се явява без правен интерес.

Съгласно ТР 5/2012 г. на ВКС, недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК. На същото основание трайната съдебна практика приема, че не е допустимо правен интерес от иск да се обосновава с възможност за отмяна на съдебно решение по реда на чл. 303 от ГПК, от каквото основание извежда правния си интерес жалбоподателя по настоящото дело. Дори и при евентуално разглеждане на настоящата жалба, евентуално постановеното решение не би могло да бъде използвано в производство по чл. 303 от ГПК, поради което и няма правен интерес от жалбата.

За пълнота следва да се посочи още, че жалбоподателят не основава искането си за прогласяване на нищожността на решението на ПК, на обстоятелство, което може да бъде окачествено като основание за нищожност - липса на компетентност на административния орган, издал акта. Това е така, тъй като ненадлежното сезиране на органа не е липса на компетентност. Липсата на компетентност означава ИАА да е издаден от орган, която по начало не притежава правомощия за издаване на такъв акт. В конкретния случай не се твърди, че поземлената комисия не е компетентна да издава решения за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, а се твърди, че документът, с който е сезирана ПК не е подписан от заявителя. Това обаче не води до липса на компетентност на органа /който си остава компетентен да издава тези решения/, т.е. не е основание за нищожност на акта, а е основание за незаконосъобразност, която е следвало да бъде релевирана по друг ред.

По всичко изловено до тук следва, че производството е недопустимо и следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес, без да бъде разглеждан спора по същество.

Водим от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от с.з. от 20.01.2017г., с което е даден ход по същество на делото.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.И.И. ЕГН ********** срещу Решение № 1168 / 24.11.2004 г., издадено от ОСЗГ Варна, с което е признато правото на собственост на наследниците на Георги Тодоров Балашев върху лозе от 3.353 дка, находящо се в терен по пар. 4 от ЗСПЗЗ на гр. Варна, местност Ваялар. По КП от 1956 г. имотът обхваща имоти с пл. № 13401, 13413, 13414., на основание чл. 159 т.4 от АПК.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 4940 по описа за 2016 г. на ВРС, XVIII състав, на основание чл. 159 т.4 от АПК.

 

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски административен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: