РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2135/21.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XII
състав, в открито заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година,
в състав :
Административен
съдия: Здравка Диева
при
секретаря Д. Йорданова и присъствие на прокурор Т. Павлов, като разгледа
докладваното от съдията
адм.д.№ 2400/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Т.Б.Д., пребиваващ в Затвора - гр.Пловдив
с пълномощник адв.Г.М. е подал искова молба против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” /ГДИН/ към Министерството на правосъдието за присъждане на сума
от общо 22 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане, съобразно уточнение, представено в молба-уточнение в съдебно заседание,
проведено на 08.11.2022г. /л.165/, както следва: - относно претенцията за
Следствен арест – гр.Пловдив, за периода от 01.10.2012г. до 01.03.2013г., в
размер на 2 000лв.; - относно претенцията за Затвора – гр.Пловдив – от
01.03.2013г. до дата на предявяване на исковата молба в съда /25.09.2020г./, в
размер на 20 000лв.; - не се поддържа исковата претенция относно Затвора –
гр.Ловеч и иска се оттегля в тази част. Заявено
е, че общият размер на исковата претенция е 22 000лв., ведно със законната лихва
от дата на предявяване на исковата молба в съда.
Исковата
молба е основана на чл.284 ЗИНЗС и се твърди, че вследствие на лошите условия
при пребиваване на ищеца в Затвора – гр.Пловдив и в Следствен арест –
гр.Пловдив, Д. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам,
чувство за безпомощност, болки и страдания, произтичащи от следните оплаквания
: - липса на достатъчно жилищна площ /не е
надвишавала 3 кв.м./; - липса на вентилация;
- лошо състояние на тоалетната /с неработещи казанчета,
липса на работещи чешми или умивалници, липса на шумоизолирана тоалетна/;
- лошо състояние на банята /недезинфекцирана след
всяко ползване, на л.св. се налага да се къпят по 30-40 заедно и при работещи
5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода с лошо качество,
която не става за пиене, довело до вирусни инфекции и заболявания у ищеца, вкл.
през 06. и 07.2019г. не е имало вода/; - липса
на външна изолация, водещо до ниски температури през зимата и неосигуряване на
достатъчно дебели завивки; - спалното бельо се
сменяло много рядко, предпоставящо развъждане на дървеници и бълхи; - недостатъчна и нередовна ДДД обработка, вследствие на
което ищецът постоянно има обриви по тялото и крайниците;
- липса на водена индивидуална и корекционна работа, както и
неосигуряване на възможност да участва в програми за въздействие за
индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза; -
липса на достатъчно осветление, с което са нарушени правата на ищеца по чл.3 ЗИНЗС; - липса на постоянен достъп до пералното помещение; - непредоставяне на
прегледи, лечение и медикаменти по отношение психическо разстройство, от което
страда ищеца; - в случаи
на доставка на багаж от роднини и приятели, надзирателите разкъсвали сака и
ищецът получавал дрехи в насипно състояние и претърсена храна, с което е
нарушен чл.3 ЗИНЗС; - липса на предоставена
хранителна диета, съответстваща на заболяването му „язва”, като отскоро му е
назначена специална диета, но в голяма част от изтърпяване на наказанието е бил
на обща храна и не му се осигуряват подходящи медикаменти за лечение на язвата; - ищецът страда от астма, за което заболяване не
му се осигуряват медикаменти за лечение; - при
болки в зъбите не му е оказвана медицинска помощ; -
с твърдение, че през 2010г. е диагностициран с „хепатит Ц” е заявено оплакване
от неосигуряване на качествено лечение, което довело до усложняване на
здравословното му състояние; - с твърдение за
изтърпяване на около 30 дисциплинарни наказания „изолиране в наказателна килия”
е бил поставен в нечовешко и унизително положение поради пренаселеност, липса
на вентилация, достатъчно светлина и наличие на насекоми и хлебарки; - конкретно за Следствен арест – гр.Пловдив : пренаселеност
в килията – недостатъчно площ; липса на вентилация; насекоми, мухъл и плесен;
принуждаване на ищеца да се съблича при всяко свиждане с адвокат или негов близък.
Претендира се присъждане на направените
разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата. В ход по същество предявените искови претенции се поддържат с
искане за уважаването им.
Ответникът
– Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез процесуалния си
представител ст.юрисконсулт Тр.Ч., счита предявените искове за неоснователни и
подлежащи на отхвърляне. В писмен отговор на исковата молба е заявено, че
ищецът търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив от 02.07.2019г. и
в затвора му е осигуряван достъп до тоалетна и течаща вода, като ищецът не е
бил поставян в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите лишени от
свобода и кумулативното въздействие на условията в затвора не е годно да доведе
до сочените в исковата молба резултати – безпомощност и унижение. Поддържа, че
ответникът е изпълнил задълженията си е няма незаконосъобразни действия към
ищеца. Направено е възражение за изтекла петгодишна абсолютна погасителна
давност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В ход по същество се
твърди, че условията в Ареста Пловдив и Затвора Пловдив за процесните периоди в
своята съвкупност не са годни да причинят на ищеца претендираните неимуществени
вреди. Поддържа се възражението за изтекла давност и искането за приемане на
исковите претенции за неоснователни с отхвърлянето им.
Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана
от прокурор Павлов счита исковете за недоказани в претендирания размер и
подлежащи на отхвърляне като неоснователни.
Доказателствената тежест е указана на
страните /р. от 28.09.2020г./ и в първото съдебно заседание от 05.11.2020г. към
ответника са отправени задължения по доказателствата във вр. с оплакванията в
исковата молба. По отношение допуснатото изменение на иска в първото съдебно
заседание във вр. с лечение в затворническата болница в гр.Ловеч и представено
допълнение на исковата молба /л.21 ,22/, в съдебно заседание от 03.10.2022г. е
указана необходимост на адв.М. да внесе уточнение на периода в болницата, а на
ответника – да представи допълнителни доказателства. По делото са приети
писмени доказателства /л.140 и сл./ - епикриза и медицинско направление, но се
съобрази изричното неподдържане на претенцията относно болницата в гр.Ловеч и изявлението
за оттегляне на иска в тази си част /л.165/.
1. В хода на съдебното производство са
представени писмени доказателства, изслушан е свидетел, приета е СМЕ.
1.1. По отношение претенциите за
престоя в Арест – гр.Пловдив са представени /л.24 и сл./ : Справка от Началник
сектор Арести ОС „ИН”, гр.Пловдив, според съдържанието на която – ищецът е пребивавал
на територията на Арест-Пловдив в период от 08.10.2012г. до 07.03.2013г. /л.24/. Предвид информацията следва
извод за допустимост на иска за период от 08.10.2012г. до 01.03.2013г. или общо
145 дни и недоказаност на иска за периода от 01.10.2012г. до 07.10.2012г. Във
вр. с оплакванията за конкретния
период в ареста в справката е заявено, че през м.06.2009г. е открит новия арест
Пловдив, намиращ се в рамките на Затвора Пловдив. Квадратурата на арестните
помещения отговаря на изискванията от минимум 4 кв.м. на задържано лице. В
арестните помещения /килии/ е имало маса за хранене и два бр. табуретки.
Наличният постелъчен инвентар се е състоял от възглавници, одеяла и чаршафи. Ищецът
за претендирания период е бил настанен в килия № 106 на ет.1, с квадратура
14,74 кв.м. и съжителствал с още две лица – предоставената им жилищна площ е съответствала
на исикуемата по стандарт /14,74 : 3 = 4,91/, като двете легла са били
разположени едно върху друго и е имало маса за хранене и две табуретки.
Посоченият постелъчен инвентар е бил наличен. Чаршафите са се изпирали
ежеседмично в перални помещения на ареста. Предоставена е възможност на
задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и общите помещения в
ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно. Чистотата в килиите се поддържа
от задържаните лица. Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и
мивка с постоянно течаща студена вода, като топла вода се подава всеки ден
сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа.
Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по
стандартите за осветеност. Извеждането
до банята на Ареста е по утвърден график за месеца с периодичност два пъти
седмично най-малка, а при възникнали нужди от медицинско естество – по
съответното предписание. Арест – Пловдив е оборудван в водни климатични
конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се използва за отопление,
а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация.
Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна
уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестните помещения се
изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух
отвън навлиза в килиите. Осигурено е проникване на дневна светлина през
прозорец с размери 150/150см. Прозорецът е с отваряемо крило за по-добра вентилация
и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се осигурява
задължително съгласно ЗИНЗС време на престой на открито. По отношение
дезинфекцията на арестните помещения за процесния период са представени
протоколи за извършени обработки : дератизация на вредители гризачи – мишки и
плъхове от 10.10.2012г. с резултати – отсъстват следи от гризачи; дератизация
на вредители гризачи – мишки и плъхове от 21.11.2012г. с резултати – отсъстват
следи от гризачи; протокол за извършена ДДД обработка /21.11.2012г. – цялостна
за обработена площ от 2 400кв.м.
1.2. По отношение претенциите за
престоя в Затвора – гр.Пловдив са представени /л.29 и сл./ становище на ИСДВР с
план на присъдата, докладна записка от инсп.-психолог, договори за дератизация,
медицинска справка с приложени копия от епикризи и прегледи, като писмените
доказателства са допълнени в хода на съдебното производство :
- В план на присъдата при среден към висок
риск е заложена индивидуална и групова работа /включване в организирани
мероприятия с групата, индивидуална корекционна възпитателна работа под форма
на разговори и беседи, коментар на житейски ситуации, включване в групови
тренировки, др./ и в становище на ИСДВР е отразена следната информация : на
л.св. Д. е било предложено включване в групова работа по история на България –
вчера, днес и утре, на което предложение категорично е отказал; предложение за
участие в курс по английски, което е прието
и л.св. Д. е завършил курса успешно на 05.12.2019г.; през 2018г. му е предложено
включване в курс за огняри, първоначално прието, но на по-късен етап л.св. е
отказал с мотив, че няма подкрепа и по-важно му е да работи за да има финансова
самостоятелност; на 12.07.2017г. подписал декларация за желание да участва в
специализирана групова работа за овладяване на гнева и разрешаване на
конфликтите, вкл. справяне с агресията, но е отказал участие на същия ден; в
препланирането на присъдата от 01.06.2020г. е отбелязан позитивен напредък за
л.св.Д., постигнат самостоятелно, като Д. работи в обособено производство и до
днес – 17.11.2020г.
- В докладна записка от инспектор-психолог И.П. /л.35/ е
отразено, че Д. ***3г. и до разпределението му в 3-та затворническа група на
30.07.2019г., за която отговаря инсп.-психолог Н.Г., е приеман от И.П., като е
посещавал психолог поради следните причини : на 23.08.2013г. по повод
преместването му в друга затворн.група заради кражба на маратонки; на
28.06.2018г. по повод дисциплинарна преписка от надзирател Д.Г.; на
21.09.2018г. и 25.09.2018г. по повод психологическо изследване с МДКВ; на
03.12.2018г. във вр. с обявена гладна стачка, извършено дисциплинарно нарушение
и евентуално спиране от работа в обособеното производство; на 25.03.2019г. с
цел изследване с въпросник за оценка употреба на ПАВ; на 27.03.2019г. с цел
изследване с въпросник за оценка на агресивността; допълнителен прием във вр. с
работа по докладни записки. Приложено е диференцирано психодиагностично заключение на л.св. Д. от 28.03.2019г. с
извод – труден обект на корекционно въздействие поради личностни и характерови
особености, усвоен ранен антисоциален пласмент, демонстративна позитивна
нагласа към криминално поведение и
негативна такава към конвенционалния начин на живот, ведно с отправени
препоръки спрямо индивидуалните данни за лицето. Общата оценка на
криминогенните потребности е много висока с наличие на значими проблеми от
употреба на наркотици, които продължават.
- Представени са договори за дезинфекция,
дезинсекция и дератизация от - 20.01.2014г. за 12 месеца с възможност за
продължаване за срок от 1 година; от 08.11.2016г. за срок от 24 месеца; от
13.11.2018г. за срок от 24 месеца.
- Според медицинска справка от доктор Р.Д. –
МЦ Затвора – Пловдив разполага със следната информация : в медицинското досие
на л.св.Д. няма налична медицинска документация за преболедуване от
туберкулозиспулнолум – няма регистрирани оплаквания и прием на медикаменти;
няма оплаквания от стомашно разстройство; за установена психична патология е
пролежал в психиатрично отделение към затвора гр.Ловеч, като психичното
отклонение няма нищо общо с претенциите му по отношение други заболявания
/приложени са предложение за лечение в СБАЛЛС – Ловеч и Епикриза от престой там
от 03.06.2019г. – 27.06.2019г. В епикризата е отразено : за „Минали и
придружаващи телесни или неврологични заболявания” – по негови данни е
преболедувал хепатит С, но не е лекуван, в младежка възраст е боледувал от
астма, като от 12 годишен употребява всякакви ПАВ.
- В Становище на ИСДВР
/л.60 и сл./ е посочено, че ищецът е постъпил в Затвора – Пловдив на
07.03.2013г. Предвид
информацията следва извод за допустимост на иска за период от 07.03.2013г. до
дата на подаване на исковата молба – 25.09.2020г. и недоказаност на иска за
периода от 01.03.2013г. до 06.03.2013г. В затвора
Пловдив и в системата на ГДИН единствен документ, от който може да се направи
справка за броя л.св. по спални помещения е „Сведение за разпределение и
движение на лишените от свобода”, което се съхранява за срок от три години по
утвърдена Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и
териториалните й поделения, утвърдена със Заповед № Л-42/02.01.2020г. на
Гл.Директор на ГДИН. За периода от 01.03.2013г. до 31.12.2017г. няма подробна
информация, а наличната е от 01.01.2018г. до момента. За 2013г., 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г. са отразени данни за постъпване в Затвора-Пловдив в
Приемно отделение на 07.03.2013г. и заповеди за преместване на ищеца в пета и
шеста група в конкретни стаи с номера и площи на спалните помещения без площ на
санитарния възел, за който площта е отразена отделно – всяко помещение е било с
два отваряеми прозореца, а санитарния възел – с един отваряем прозорец. За
2018г. : със заповед № 140/30.01.2018г. ищецът е преместен в шеста група, стая
№ 12 с размери на спалното помещение 41,65 кв.м. – с два отваряеми прозореца с
размери 0,50х1,10м., а на санитарния възел 2, 56 кв.м. с един отваряем прозорец
0,30х1,15м. Таблично са отразени кв.м. площ /отделна е площта на санитарния
възел, л.61 и сл./ за всички периоди от 2018г., с допустим бр. л.св. – 10 при 41,65
кв.м. спрямо 4 кв.м. площ – за следните периоди са налице данни за
несъобразяване с изискването за 4 кв.м. площ : 27.07.-02.08.2018г. – 11 души; 03.08.2018г.-09.08.2018г.
– 12 души; 10.08.2018г.-12.08.2018г. – 11 души; 16.08.2018г. – 11 души;
21.08.2018г.-28.08.2018г. – 11 души; 21.09.2018г.-09.10.2018г. – 11 души;
26.10.2018г.-29.10.2018г. – 11 души; 30.10.2018г.-12.11.2018г. – 12 души;
13.11.2018г.-19.11.2018г. – 11 души; 13.11.2018г.- 19.11.2018г. – 11 души;
20.11.2018г.-22.11.2018г. – 12 души; 23.11.2018г.- 26.11.2018г. – 11 души;
27.11.2018г.- 20.12.2018г. /за отделни периоди от целия са 12, 13 и 11 души,
л.61 гръб, 62/ - за 2018г. общо са 100 дни ; през 2019г. ищецът е преместен в
шеста група, в различни стаи, като за периода от 01.01.2019г. до 02.06.2019г. е
бил в две спални помещения с размери съотв. 21,83 кв.м., при допустим бр. л.св.
на 4 кв.м. – 5 бр. и 27,99 кв.м., при допустим бр. л.св. на 4 кв.м. – 6бр.
/л.62/, без нарушение на изискването; след връщане от болницата в Ловеч - от 02.07.2019г.
до 11.07.2019г. е в помещение Приемно отделение с площ 11,63 кв.м. при допустим
бр. л.св. при 4 кв.м. – 2 бр., но пребиваващи 3 бр. за периода 02.07.- 07.07.2019г.
или 6 дни /л.62 гръб/, вкл. превишение има на 11.07.2019г. – 3 бр. л.св. при
допустими 2 бр. или 1 ден, при което общо 7 дни е налице нарушение; от 12.07.
до 25.07.2019г. е търпял наказание 14 денонощия изолиране в наказателна килия;
на 26.07.2019г. е настанен в приемно отделение, стая ОП1 от 26.07. до
29.07.2019г. /с техническа грешка в таблицата на л.62 гръб - посочена 2013г./ с площ 26,47 кв.м. при
допустим бр. л.св. на 4 кв.м.- 6 бр., а в стаята са били 4 л.св.; с протокол №
2611/30.07.2019г. е преместен в трета група – помещение № 36 с площ 15,06 кв.м.
и допустим бр. л.св. на 4 кв.м. – 3бр.: съответствие има само за период от
05.08.2019г. до 08.08.2019г. /4 дни/, а до 31.12.2019г., считано от
30.07.2019г. при извадени 4 дни, за останалия период има превишение над
изискването - 4 и 5 бр. л.св. или за
посочения период – 155 дни – 4 = 151, с прибавяне на посочените по-горе 7 дни –
общо 158 дни за 2019г.; за 2020г. – от 01.01.2020г. до 09.01.2020г. ищецът е
пребивавал в трета група, стая № 36, за която площта е 15,06 кв.м. и допуск на
3 бр. л.св. при 4 кв.м. – за конкретния период са били 5 бр. л.св. – превишение
за 9 дни ; с протокол № 258/10.01.2020г. ищецът е преместен в стая № 35, трета
група – площ 27,91 кв.м. и допуск бр. л.св. при 4 кв.м. – 7 бр. : считано от
10.01.2020г. до дата на завеждане на исковата молба – 25.09.2020г. –
изискването е съобразено само за период от 11.09. до 24.09.2020г. или за 14
дни, а за остатъка от периода не е – от 10.01. до 25.09.2020г. са 260дни, от
които следва да бъдат извадени 14 дни без превишение – с резултат 246, към
които добавяме 9 дни от 01.01. до 09.01.2020г. или общо 255 дни за 2020г.
надвишават изискването за площ. Обобщено : 100 + 158 + 255 = 513 дни по
отношение конкретното оплакване.
- Допълнително ответникът представи :
- Справка с информация за постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки,
дюшеци, одеяла, възглавници – в достатъчно разполагаемо количество за
обслужване на всички л.св., които имат право и да получат от своите близки
спално бельо и одеяла. Лишените от свобода имат право да заявяват спално бельо
и одеяла и им се предоставя изпрано, чисто и обезпаразитено бельо. При
постъпването си всеки л.св. получава спално бельо и постелен инвентар, за което
се води отчетност. По график /понеделник и четвъртък/ всеки л. св. има право да
занесе спалното бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на
бельо л.св. има право на молба за подновяването му. Приложени са копия на молби
и приемо-предавателни протоколи за предаване на дрехи и изпиране в служебната
пералня, при което се поддържа, че ищецът многократно е ползвал пералнята, вкл.
и за лични дрехи /л.147 и сл./
- В становище от ИФЗ НС „ФЛКР” /л.164/
е посочено, че ищецът е настаняван на трети и шести пост и всяка стая разполага
със собствен санитарен възел. В санитарните възли има постоянно течаща вода и
мивка. Размерите им варират от 3 до 4 кв.м. Санитарните възли имат и прозорци
за проветряване, като л.св. имат неограничен достъп до санитарния възел. Банята
е обща – пода е с мозайка, а стените с фаянсови плочи. Банята се ползва от
л.св. два пъти седмично по утвърден график. Всички работещи л.св. /какъвто е и
ищецът/ имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след
приключване на работния ден. В затвора гр.Пловдив няма поставена външна
изолация – нита на сградите, определени за спални помещения, нито на сградите
за административно обслужване. Затворът се отоплява с централно парно. Спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми
прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещенията се
извършва от л.св. и никога не е имало забрани за проветряване.
- Свидетел : М.Р.Л. заяви, че с ищеца
били заедно в затвора от 2010г. В една килия били от 10 до 15 човека. Има много
дървеници и хлебарки. В килиите има само студена вода. Т. се оплакал няколко
пъти за проблеми със здравето. Надзирателите ги били и имал подутина на
реброто. В килиите л. св. сами си чистели, давали им веро и прах за пране. В
килиите имало влага и няма топла вода. През зимата било много студено. Св.
посочи, че Т. работи, но е лабилен психически, но с него не работил психолог
/съдебно заседание от 20.07.2021г./.
Свидетелските показания не
съответстват на събраните писмени доказателства - ищецът е в Затвора – Пловдив
от 07.03.2013г. и с него е работил психолог, вкл. е лекуван в психиатрично
отделение в болницата гр.Ловеч. Заявените проблеми със здравето не са уточнени.
За твърдението, че ищецът е бит от надзиратели - оплакване в исковата молба
няма.
Допуснатият свидетел И.В. е заличен по
доказателствено искане на адв.М. /съдебно заседание от 19.05.2021г., л.83
гръб/.
- СМЕ /л.133/ е изготвена по писмени
данни : Отразена е единствено епикризата от СБАЛЛС гр.Ловеч с диагноза :
дисоциално личностно разстройство, психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на прием на психо-активни вещества /ПАВ/ – ремисия. На въпрос дали
са провеждани регулярни контролни прегледи на Т.Д. и дали е положена достатъчно
добра грижа за здравословното му състояние с оглед поставена в миналото
диагноза е посочено, че няма достатъчно данни за отговор на въпроса. Относно
предоставяно качествено лечение съобразно поставена диагноза хепатит С – също е
отговорено, че няма достатъчно данни. За здравословното състояние на ищеца към
момента спрямо първоначалната му диагноза – идентичен отговор за отсъствие на
данни. За хепатит С е посочено, че е вирусно заболяване и се доказва с
имунологични изследвания и личен преглед на пациента не е необходим, тъй като
в.л. не разполага с възможност да назначи изследвания.
При изслушване на заключението
експертът заяви, че има само документ за разстройство в адаптацията, което не е
в неговата специалност.
Следва да бъде отбелязано, че отсъства
информация за поставени диагнози на ищеца в миналото и както бе посочено - в епикризата е отразено : за „Минали и придружаващи телесни
или неврологични заболявания” – по негови данни е преболедувал хепатит С, но не
е лекуван, в младежка възраст е боледувал от астма, като от 12 годишен
употребява всякакви ПАВ“. Информация за здравословни оплаквания, свързани с
астма и хепатит С няма данни да са регистрирани. Твърдения, за които няма данни
– първоначални диагнози в миналото, няма възможност да бъдат проверени, вкл.
отсъства информация за поискан медицински преглед от ищеца /чл.143 ЗИНЗС/.
2. В конкретния случай са предявени
два иска с отделни периоди и размери на претендирано обезщетение, против един
ответник. В молба-уточнение /л.165/ е заявено, че
размерът на исковата претенция е общо 22 000лв., ведно със законната лихва от
дата на предявяване на исковата молба в съда. С оглед съдържанието на исковата
молба се касае до искове за неимуществени вреди с правно основание по чл.284
ал.1 ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл.3 ЗИНЗС. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред
лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни
да е бил задържан в място за лишаване от свобода. Исковете са предявени против
надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът се разглежда по
реда на глава XI
АПК, а според чл.284 ал.1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на
чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, със
седалище в гр. София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра
на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби.
По отношение допълнение към исковата
молба /л.21, 22/, прието в съдебно заседание от 19.01.2021г., бяха отправени
указания за уточнение /съдебно заседание от 03.10.2022г./ и с молба-уточнение
/л.165/ бе заявено, че не се поддържа исковата претенция относно Затвора –
гр.Ловеч /във вр. с твърденията за престоя в болницата/ и иска се оттегля в
тази част. С допълнението към исковата молба е заявен трети иск за неуточнени
период и размер на претендирано обезщетение във вр. с престой на ищеца в СБАЛЛС
– Ловеч, поради което при нередовност на иска бе указана възможност за
уточнение. Вместо уточнение бе представена молба с изрично изявление за
оттегляне на този иск. За оттеглянето не бе възразено от страна на представителя
на ответника, който заяви становище за прекратяване на конкретната претенция.
Молбата-уточнение е приета по делото, но съдът е пропуснал да прекрати
производството по оттеглената искова претенция, което следва да бъде коригирано
с настоящия съдебен акт.
2.1. По отношение поддържаните
неимуществени вреди, претърпени в Ареста – гр.Пловдив: Заявеният период на
престой в Ареста, Пловдив е от 01.10.2012г. до 01.03.2013г. /л.5, искова
молба/. В молба-уточнение /л.165/ периодът е идентичен. В справка /л.24/ на
Началник с-р Арест ОСИН, Пловдив е посочено, че ищецът е пребивавал на
територията на Ареста, Пловдив от 08.10.2012г. до 07.03.2013г. С оглед
отсъствие на възражения от страна на ищеца относно информацията в справката,
следва, че искът, касаещ периода от 01.10.2012г. до 07.10.2012г. е недоказан,
доколкото не се установява по това време ищецът да е пребивавал в посоченото от него
заведение, което е самостоятелно основание в тази част искът да бъде отхвърлен,
без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от
органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС. В частта за останалия период от 08.10.2012г. до 01.03.2013г., искът
се приема за неоснователен по отношение Арест, Пловдив.
Съобразиха се приложимите за спора
норми - Съгласно чл.3 ал.2 ЗИНЗС : „За
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.“ и чл.284 ЗИНСЗ – Държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от закона. Отговорността е обективна, безвиновна и пълна, като законодателно
се въвеждат стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ при нарушение на чл. 3
ЕКПЧ. Те се изразяват в следното: - в случаите по чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/; - въвежда се различен от този по ГПК
стандарт на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало
/чл.284 ал.3 ЗИНЗС/ - съдът задължава специализираните органи по изпълнение на
наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да
приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл.
3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС : „В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.“. В тази вр. разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2,
ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица. В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от
07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В тази насока са Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране
на престъпниците, проведен в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и
социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от
13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за
зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите - в
т.10 от тях е посочено, че „Всички помещения, от които се ползват лица, лишени
от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на
всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на
климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната
минимална площ, осветление, отопление и проветряване; т.12- „Санитарните възли
трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност“; т.13 – „Къпалните помещения и броят на
душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може
и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат“. В съдебната практика на ВАС /Решение
№10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., Решение №6667 от
15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., др./ е прието, че липсата на
достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток
на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от
свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице. Съобразява
се в случая и съдебната практика на Съда по правата на човека по дела, заведени
пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло
нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за
лишаване от свобода /Решение от 10.06.2006г. по делото Йорданов срещу България,
Решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България, Решение от 24.05.2007г.
на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, Решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по
делото Малечков срещу България, Решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото
Славчо Костов срещу България, Решение от 27 януари 2015г. по шест съединени
дела Нешков и други срещу България/.
В конкретиката на фактите по отношение
пребиваване в Арест, Пловдив, следва да бъде прието за установено, че заявените
оплаквания не са основателни. За посочения период в Ареста, Пловдив са били
осигурени : необходима площ от минимум 4 кв.м. на задържано лице, съгл. изискванията
на чл.43 ал.4 ЗИНЗС - ищецът за претендирания период е бил настанен в килия №
106 на ет.1, с квадратура 14,74 кв.м. и съжителствал с още две лица –
предоставената им жилищна площ е съответствала на исикуемата по стандарт /14,74
: 3 = 4,91/; маса за хранене и два бр. табуретки; наличен постелъчен инвентар -
възглавници, одеяла и чаршафи; ежеседмично изпиране на чаршафите в перални
помещения на ареста, вкл. е предоставена възможност на задържаните лица да
ползват собствени чаршафи. Коридорите и общите помещения в ареста са се
почиствали и дезинфекцирали ежедневно. Всяка килия е снабдена със собствен
санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, като топла вода се
подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата
етажа. Изградена и налична е модерна система за диференцирано дневно и нощно
осветление по стандартите за осветеност.
Извеждането до банята на Ареста е по утвърден график за месеца с
периодичност два пъти седмично най-малка, а при възникнали нужди от медицинско
естество – по съответното предписание. Арест – Пловдив е оборудван с водни
климатични конвектори, съществува и работи вентилационната система. Осигурено е
проникване на дневна светлина през прозорец с размери 150/150см. с отваряемо
крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под
стража лица ежедневно се осигурява задължително съгласно ЗИНЗС време на престой
на открито. По отношение дезинфекцията на арестните помещения за процесния
период са представени протоколи за извършени обработки. Твърдението за
принуждаване на ищеца да се съблича при всяко свиждане с адвокат или негов
близък не е конкретизирано относно : брой свиждания на индивидуални дати;
персонализирано лице, което е осъществило принудителни действия спрямо ищеца;
заявени оплаквания против принудителните действия. Отсъствието на тези
обстоятелства от една страна квалифицира твърдението за недостатъчно
убедително, от друга – не позволява възможност за проверка посредством служебно
изискване на доказателства за конкретни случаи спрямо ищеца в ареста, вкл. за
изслушване на свидетели – лицата, с които е имал свиждане л.св.
Изложените съображения обосновават
извод за неоснователност на иска за претендирания период
по отношение Арест, Пловдив и същия следва да бъде отхвърлен. С оглед
възражението на ответника за изтекла погасителна давност – по отношение на
исковия период в Ареста – Пловдив е налице изтекла погасителна давност, което е
и самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претенция.
2.2. По отношение поддържаните
неимуществени вреди, претърпени в Затвора – гр.Пловдив: Заявеният период на
престой в Затвора, Пловдив е от 01.03.2013г. до 25.09.2020г. – дата на
предявяване на исковата молба /л.5/. В молба-уточнение /л.165/ периодът е
идентичен. В становище /л.60/ на ИСДВР е посочено, че ищеца е постъпил в
Затвора, Пловдив на 07.03.2013г. С оглед отсъствие на възражения от страна на
ищеца относно информацията в становището, следва, че искът в частта за период
от 01.03.2013г. до 06.03.2013г. е недоказан, доколкото не се установява по това време ищецът да е
пребивавал в посоченото от него заведение, което е самостоятелно основание в
тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените
твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС. В частта за останалия период от
07.03.2013г. до 25.09.2020г., искът се приема за частично основателен по
отношение Затвора, Пловдив за конкретни периоди относно две оплаквания.
Според нормата на чл.43 ал.2 ЗИНЗС,
който е в сила от 01.06.2009г., всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива
нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под
стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, която пък възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от КПЧОС
основно човешко право. Според нормата на чл.3 ал.2 ЗИНЗСЗ, в редакцията ѝ
в сила от 07.02.2017г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, респективно задържането под
стража, причинени от действия,
бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото
приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната
администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от
свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото
достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не
подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със
задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното
законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни
задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от
свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно
човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.
Следва да се има предвид, че според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание
лишаване от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като
напр. делото Ананиев срещу България, както и Нешков и др. срещу България, за
това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно
установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако
задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе
сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от
Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на
достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова
сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията,
тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с
други аспекти на условията на задържане – като например лоша вентилация, липса
на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление,
или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо
това, присъщо на задържането /дело Torreggiani and Others/. Нормата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС /нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./,
според която минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., е влязла в сила след постъпването на
Д. в място за лишаване от свобода, поради което за държавата в лицето на
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, е съществувало
законоустановено задължение за изпълнение на стандартите, касаещи минималната
жилищна площ, които е следвало да се съблюдават и преди този момент, предвид
приложимостта по силата на Конституцията
на КЗПЧОС. Съобразиха се и
посочените по-горе норми във вр. с Арест, Пловдив, без да е необходимо да се
преповтарят. И в тази част от спора следва да бъде отбелязано, че ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на
чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
- По отношение оплакването за
недостатъчна жилищна площ :
За периода 07.03.2013г. - 31.12.2017г.
от страна на ответника не са представени конкретни доказателства, като са
посочени данни само за помещенията, в
които е бил настанен ищеца, но не и за броя настанени лица в тях. С оглед
обстоятелството, че от страна на ответника все пак е представена справка
относно местата по настаняване на ищеца в Затвора Пловдив, като изрично е
посочено в справката, че администрацията не разполага с конкретно съхранена
информация, съдът не намира, че в случая са налице условията на чл.284 ал.3 ЗИНЗС за приемане за доказан твърденият факт на пренаселеност на помещенията по
задържане на ищеца за този период. Тази разпоредба дава само възможност, но не
задължава съда да признае за доказани съответните факти и то само, ако
специализираната администрация откаже да предостави информация. В случая не е
налице отказ от представяне на такава, а изявление, че специализираните органи
по изпълнение на наказанията не разполагат с достатъчно конкретна информация.
Ведно с това, съдът не намира за доказано разглежданото твърдение на ищеца,
доколкото същото не може да бъде подкрепено от нито едно от останалите
доказателства по делото и по достатъчно категоричен начин, така, че да може да
обуслови и съответна отговорност за неимуществени вреди. В показанията на
разпитания свидетел, поискан от страна на ищеца, се съдържат твърдения за
пренаселеност, но съдът разглежда показанията критично, предвид факта, че се
касае до лице, също изтърпяващо/изтърпявало наказание лишаване от свобода в
Затвора Пловдив, при което се предполага известна заинтересованост. Ведно с
това, част от свидетелските показания не съответстват на приети по делото
писмени доказателства, поради което не следва да бъдат приети за убедителни
твърденията за пренаселеност за конкретния период.
Действащата редакция на нормата – чл. 43 ал.4 ЗИНЗС /Нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./
касае част от исковия период и задължението за поддържане на актуална база
данни за капацитета на местата за лишаване от свобода е въведено с тази редакция. Както бе посочено, в случая ответникът
изрично е заявил, че администрацията не разполага с конкретно съхранена
информация. Спрямо това обстоятелство следва да бъде съобразено, че ищецът
не е изложил в исковата молба конкретни твърдения за пребиваване на брой лишени
от свобода лица, вкл. поименно по отношение на конкретна стая, за да може
същите твърдения да се проверят, включително и служебно. В случая не е налице отказ от представяне на информация –
тоест неизпълнение на това задължение и е налице
изрично уведомяване на съда за утвърдена номенклатура по съхраняване на архив и
краткият срок на съхранение на същата /три години/.
Предвид изложеното не следва да се приеме, че са налице условията на чл. 284 ал. 3 ЗИНЗС по отношение период от 07.03.2013г. до 31.12.2017г. с извод за
доказан твърденият от ищеца факт на пренаселеност на помещенията по задържането
му за този период. В случая не е налице отказ от представяне на информацията от
администрацията, а невъзможност за предоставянето й поради несъхраняване и с
оглед действието на нормата на чл. 43 ал.4 ЗИНЗС от
7.02.2017г., в частта за задължението за поддържане
актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. За
конкретната претенция отсъстват други доказателства, които да обосноват
твърдението на ищеца категорично с извод за отговорност за неимуществени вреди.
За периода от 01.01.2018г. до
25.09.2020г. се установиха данни, обосноваващи извод за нарушение на чл.43 ал.4 ЗИНЗС за част от всеки годишен период - 2018г. : 27.07.-02.08.2018г.; 03.08.2018г.-09.08.2018г.;
10.08.2018г.-12.08.2018г.; 16.08.2018г.; 21.08.2018г.-28.08.2018г.; 21.09.2018г.-09.10.2018г.;
26.10.2018г.-29.10.2018г.; 30.10.2018г.-12.11.2018г.; 13.11.2018г.-19.11.2018г.;
13.11.2018г.- 19.11.2018г.; 20.11.2018г.-22.11.2018г.; 23.11.2018г.-
26.11.2018г.; 27.11.2018г.- 20.12.2018г. /за отделни периоди от целия - л.61
гръб, 62/ - общо 100 дни; 2019г. : за периода
02.07.-07.07.2019г. или 6 дни /л.62 гръб/, вкл.
11.07.2019г. - 1 ден, при което общо
7 дни; съответствие има само за
период от 05.08.2019г. до 08.08.2019г. /4 дни/, а до 31.12.2019г., считано от
30.07.2019г. при извадени 4 дни, за останалия период има превишение над
изискването или за посочения период – 155 дни – 4 = 151, с прибавяне на
посочените по-горе 7 дни – общо 158
дни; 2020г. : от 01.01.2020г. до
09.01.2020г.; считано от 10.01.2020г. до дата на завеждане на исковата молба –
25.09.2020г. – изискването е съобразено само за период от 11.09. до
24.09.2020г. или за 14 дни, а за остатъка от периода не е – от 10.01. до
25.09.2020г. са 260дни, от които следва да бъдат извадени 14 дни без превишение
– с резултат 246, към които добавяме 9 дни от 01.01. до 09.01.2020г. или общо
255 дни. Обобщено : 100 + 158 + 255 = 513 дни по отношение конкретното
оплакване. За посочените периоди, в
които се установява неспазване на изискването на 43 ал.4 ЗИНЗС, искът е основателен.
- По отношение оплакването
за пребиваване в наказателна килия са налице конкретни данни /л.63, 64 –
описани заповеди/ за брой денонощия, изтърпени в наказателна килия през 2013г.,
2014г., 2015г., 2016г., 2019г., но се съобрази, че „изолиране в наказателна
килия за срок от 14 денонощия” е дисциплинарно наказание, което се налага със
заповед, като в случая отсъства твърдение за обжалване на заповедите или някоя
от тях. Заповедите са подлежали на съдебно оспорване и при липса на
доказателства за отмяната им, се приема, че законосъобразно са били наложени
дисциплинарни наказания на основание чл.111 ЗИНЗС, а изтърпяването на
дисциплинарното наказание се изразява в ограничение, предвидено в закона. По
изложените съображения за периода
07.03.2013г. - 31.12.2017г. относно Затвора – Пловдив, оплакването не следва да
се приеме за основателно. За периода от 5 денонощия през 2019г. не са изложени конкретни
твърдения за пребиваване на брой лишени от свобода лица, вкл. поименно по отношение
на конкретна наказателна килия, за да може твърденията да се проверят,
включително и служебно. В тази част оплакването
следва да бъде прието за основателно само относно твърдението за недостатъчно
обезпаразитяване за периодите 2013г. и 2014г. – наличие на насекоми и вредители,
за което съображенията са в частта за твърдението за недостатъчно
дезинфекциране.
- За оплакването от недостатъчно
извършени мероприятия по обезпаразитяване се съобрази, че ответникът е
представил по отношение престой в Затвора, Пловдив само
договори за дезинфекция, дезинсекция и дератизация от 20.01.2014г. за 12 месеца
с възможност за продължаване за срок от 1 година; от 08.11.2016г. за срок от 24
месеца; от 13.11.2018г. за срок от 24 месеца. Договорът от 08.11.2016г. не е
относим към Затвора, Пловдив, тъй като касае обособена позиция № 7 – Затвора
гр.Плевен, Арест Плевен, ЗО Плевен, Затвора гр.Белене, Арест Русе и прилежащите
териториални служби. Дори да са представени договори по отношение Затвора
Пловдив за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на сградите и
помещенията на територията на затвора, необходимо е за целите на доказването –
представяне на доказателства за изпълнение на договорите. В съдебното
производство не са представени протоколи за извършване на дезинфекция,
дезинсекция и дератизация, като такива са приложени само за Ареста, Пловдив. Не
са ангажирани и гласни доказателства, посредством които да бъде потвърдено
изпълнението на договорите за исковия период относно престоя в Затвора,
Пловдив. В насока – недостатъчно обезпаразитяване и наличие на насекоми, бълхи
и хлебарки са показанията на свидетеля, които в тази част следва да бъдат
възприети, тъй като не противоречат на други събрани доказателства, като процесуалният представител на
ответника заяви в ход по същество, че няма други доказателствени искания. Следователно, оплакването за недостатъчна и нередовна ДДД
обработка, вследствие на което ищецът е претърпял обриви по тялото и крайниците,
следва да бъде прието за основателно, но само за част от годишните периоди в
обхвата на исковата претенция – 07.03.2013г. – 31.12.2014г. /665 дни/. В тази вр. се съобрази, че макар
несъобщено на страните по реда на чл.155 ГПК, на съда е служебно известно
наличието на протоколи за обработка – ДДД за 2015, 2016г., 2017г., 2018г.,
2019г. и 2020г. Протоколи за изпълнение на договорите са представяни по
разглеждани дела в АС-Пловдив /напр. КАД № 2938/2021г.; КАД № 780/2022г.; КАД № 1700/2022г.; адм.д.№
1037/2022г. и др./. В реда на изложеното се
отбелязва, че и докладите на Омбудсмана на Република България по Националния превантивен механизъм от
извършвани проверки на място в места за лишаване от свобода съдържат информация
за спазване изискването за редовно обезпаразитяване и извършвани необходимите
обработки на дезинсекция и дератизация – месечно по график. Съдът в случая не
намира повод да не отчете публично оповестената информация, съдържаща се в
докладите на Омбудсмана по Националния превантивен механизъм.
- Останалите
оплаквания не са основателни предвид събраните доказателства : През исковия период не се установява
нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално помещение е
осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация.
Проветряването на помещенията се извършва от л.св. Видно от приложените по
делото справки и становища, всички спални помещения разполагат с по два
отваряеми прозореца, посредством които навлиза дневна светлина, а чрез тях и по
желание на л.св. спалното помещение може да бъде проветрено. Няма нарушение и
на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – гр.
Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в
които е пребивавал Д. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща
студена вода. Санитарните възли имат и прозорци за проветряване, като л.св.
имат неограничен достъп до санитарния възел. Банята е обща – пода е с мозайка,
а стените с фаянсови плочи. Банята се ползва от л.св. два пъти седмично по
утвърден график. Всички работещи л.св. /какъвто е и ищецът/ имат осигурена
възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния
ден. В затвора гр.Пловдив няма поставена външна изолация – нита на сградите,
определени за спални помещения, нито на сградите за административно обслужване.
Затворът се отоплява с централно парно. Следва да се посочи, че неосигуряването
на шумоизолация в тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение,
доколкото поставянето на шумоизолация е над средното ниво на битови условия. Оплакването
на ищеца относно липсата на изолация на външните стени на затвора и вследствие
на това неблагоприятни усещания на студ, и непредоставянето на достатъчно дебели
завивки от администрацията на Затвора Пловдив, също са неоснователни. Установена
е възможност всеки лишен от свобода да разполага и ползва собствени завивки, предоставени
му от негови близки. В случая е налице и подробна информация за постелен инвентар и спално бельо
– чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла, възглавници, в достатъчно разполагаемо
количество за обслужване на всички л.св., които имат право и да получат от своите
близки спално бельо и одеяла. При постъпването си всеки л.св. получава спално
бельо и постелен инвентар, за което се води отчетност. По график /понеделник и
четвъртък/ всеки л. св. има право да занесе спалното бельо за изпиране в
пералнята на затвора. При изхабяване на бельо л.св. има право на молба за
подновяването му. Приложени са копия на молби и приемо-предавателни протоколи
за предаване на дрехи и изпиране в служебната пералня, при което е видно, че
ищецът многократно е ползвал пералнята, вкл. и за лични дрехи. всяка стая
разполага със собствен санитарен възел.
Неоснователни са и твърденията досежно
липсата на индивидуална и корекционна работа с ищеца. Съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за
ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на
личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност
и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват:
1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие,
за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и
религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се
осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Както
бе посочено, в план на присъдата при среден към висок риск е заложена
индивидуална и групова работа /включване в организирани мероприятия с групата,
индивидуална корекционна възпитателна работа под форма на разговори и беседи,
коментар на житейски ситуации, включване в групови тренировки, др./ и в
становище на ИСДВР е отразена следната информация : на л.св. Д. е било
предложено включване в групова работа по история България – вчера, днес и утре,
на което предложение категорично е отказал; предложение за участие в курс по английски, което е прието и л.св. Д. е
завършил курса успешно на 05.12.2019г.; през 2018г. му е предложено включване в
курс за огняри, първоначално прието, но на по-късен етап л.св. е отказал с
мотив, че няма подкрепа и по-важно му е да работи за да има финансова
самостоятелност; на 12.07.2017г. подписал декларация за желание да участва в
специализирана групова работа за овладяване на гнева и разрешаване на
конфликтите, вкл. справяне с агресията, но е отказал участие на същия ден; в
препланирането на присъдата от 01.06.2020г. е отбелязан позитивен напредък за
л.св.Д., постигнат самостоятелно, като Д. работи в обособено производство и до
днес – 17.11.2020г. Следва извод за неоснователно твърдение за липса на водена индивидуална и корекционна работа, както и
неосигуряване на възможност да участва в програми за въздействие за
индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза. В реда
на изложеното е и информацията за посещение на психолог : на 23.08.2013г. по
повод преместването му в друга затворн.група заради кражба на маратонки; на
28.06.2018г. по повод дисциплинарна преписка от надзирател Д.Г.; на
21.09.2018г. и 25.09.2018г. по повод психологическо изследване с МДКВ; на
03.12.2018г. във вр. с обявена гладна стачка, извършено дисциплинарно нарушение
и евентуално спиране от работа в обособеното производство; на 25.03.2019г. с
цел изследване с въпросник за оценка употреба на ПАВ; на 27.03.2019г. с цел
изследване с въпросник за оценка на агресивността; допълнителен прием във вр. с
работа по докладни записки. Приложено е диференцирано психодиагностично заключение на л.св. Д. от 28.03.2019г
По отношение твърдяната липса на медицинско
обслужване, следва да се посочи, че на ищеца е оказвана своевременна медицинска
помощ, когато това е било необходимо – видно от епикризата от болницата в
Ловеч. Неоснователно се твърди, че не са му
предоставени прегледи, лечение и медикаменти по отношение психическо
разстройство, от което страда. Според
приетата Медицинска справка : в медицинското досие на л.св.Д. няма налична
медицинска документация за преболедуване от туберкулозиспулнолум – няма
регистрирани оплаквания и прием на медикаменти; няма оплаквания от стомашно
разстройство; за установена психична патология е пролежал в психиатрично
отделение към затвора гр.Ловеч, като психичното отклонение няма нищо общо с
претенциите му по отношение други заболявания /приложени са предложение за лечение
в СБАЛЛС – Ловеч и Епикриза от престой там от 03.06.2019г. – 27.06.2019г. Следва
да бъде отбелязано, че всъщност отсъства информация за поставени диагнози на
ищеца в миналото и както бе посочено - в епикризата е отразено : за „Минали и
придружаващи телесни или неврологични заболявания” – по негови данни е
преболедувал хепатит С, но не е лекуван, в младежка възраст е боледувал от
астма, като от 12 годишен употребява всякакви ПАВ“. Тоест, информация за
здравословни оплаквания, свързани с астма и хепатит С няма данни да са
регистрирани. Твърдения, за които няма данни – първоначални диагнози в
миналото, няма възможност да бъдат проверени, вкл. отсъства информация за
поискан медицински преглед от ищеца /чл.143 ЗИНЗС/. Отсъстват доказателства за регистрирани оплаквания за твърдените
заболявания и респект. наличните доказателства опровергават твърденията за
първоначални диагнози, които не са проследени, вкл. с предоставяне на подходяща
хранителна диета. В тази насока е и приетата СМЕ – неоспорена от ищеца. Съобрази
се също, че през целия период на престой на ищеца в Затвора Пловдив, в
същия е бил наличен медицински център със съответно назначени медицински
специалисти. Според доклад по Национален превантивен механизъм на Омбудсмана на
Република България през 2018г. е констатирано на място при проверка, че „МЦ на
затвора е с добра материално - техническа база. Кадрово обезпечен е със
специалисти.“. Прието по делото е медицинско направление /л.143/, което
доказва, че при възникнала необходимост са били положени адекватни медицински
грижи и ищеца е лекуван в психиатрично отделение на СБАЛЛС – Ловеч. Свидетелят
не конкретизира здравословни оплаквания на Д.. Не са налице молби за прегледи,
по които е отказан преглед. Не се установяват от доказателствата по делото
твърденията на ищеца относно това, че не му е била оказвана медицинска помощ по
отношение на негови заболявания на зъбите, астма и хепатит. Както бе посочено, по
делото липсват доказателства ищецът да е правил искания във връзка с посочените
от него заболявания да бъде извеждан за преглед и това да му е било отказвано. Предвид
това, съдът не намира за установено нарушение на затворническата администрация,
свързано с липса на оказвана адекватна и навременна медицинска помощ.
В обобщение следва да бъде прието, че
оплакванията извън недостатъчна жилищна площ и отсъствие на достатъчно грижи за
обезпаразитяване, не са основателни, тъй като от представените доказателства
следва, че в Затвора Пловдив е имало осигурена вентилация, състоянието на тоалетната не е лошо, вкл. не е лошо и
състоянието на банята, като не бе доказано и твърдението, че през 06. и
07.2019г. не е имало вода. Банята може да се ползва всеки ден от ищеца, предвид
че е работещ и има топла вода. Спалното бельо е сменяно по график и е осигурен
постоянен достъп до пералното помещение. Не бе доказано и неприемливо поведение
на надзирателите при получаване на багаж от роднини и приятели, вкл. не бе
индивидуализиран случай и персонално служител.
В случая се установява, че е налице
незаконосъобразно бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на
които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по
изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да
осигурят на ищеца в посочените по-горе периоди такива условия на живот,
съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална
жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен,
необходима за спокойното му биологично съществуване, в т.ч. без наличието на
инсекти в тях, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ /за
посочените конкретни периоди/. Недостатъчното жизнено пространство поради
пренаселеността в спалните помещения, в което е бил настанен ищецът и наличието
на инсекти в тях, са предизвикали такова ниво на страдание за Д., което
надвишава това, присъщо на лишаването от свобода.
Отговорността на държавата в лицето на
специализираните органи по изпълнение на наказанията във връзка с нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС е обективна. Редакцията на чл.3 от ЗИНЗС, въведена след 2017г. не
съдържа изискване действията/бездействията по поставяне в неблагоприятни
условия на задържаните лица да са умишлени и това е в съответствие и с
практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на умишлено поведение не пречи
неблагоприятните условия на задържане да съставляват нечовешко или унизително
отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС. Посочените като установени условия на
пренаселеност за общо 513 дни в рамките на установения действителен престой на
ищеца в затвора Пловдив, съдът счита, че съставляват нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Пренаселеността в помещенията, макар да не е била съществена по смисъла,
вложен от ЕСПЧ, е такова обстоятелство, което обективно води до извод за
унизително към човека отношение, доколкото неминуемо се отразява върху
човешкото достойнство. Посоченото се съобразява ведно с данните за недостатъчно
обезпаразитяване за 665 дни от претендирания период. В допълнение се отбелязва,
че съобразно с общите принципи, изложени и в Делото Ананиев и др. срещу
България - обстоятелството, че дадено лице търпи наказание лишаване от свобода
и именно поради това е в пенитенциарно заведение, не може да се сочи като
основателен доводът във връзка с това, че именно поради този факт няма как да
не му бъдат причинени вреди, доколкото в случая, обезщетение е присъдено,
поради констатирано поведение по чл.3 ал.2 ЗИНЗС, което е свързано с поставяне
на лишен от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието му,
изрично предвидени в закона като основание да се приеме нарушение по чл.3 ал.1 ЗИНЗС.
3.
С оглед възражението
на ответника за изтекла погасителна давност, следва да се посочи, че
погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от
време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид
липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание,
както на § 1 от ЗР ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 АПК, във вр. с чл.285 ал.1 ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл.46 от Закона за
нормативните актове /ЗНА/, следва да намерят приложение правилата на чл.110-120
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уреждащи института на
погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо – чл.114 ал.1 ЗЗД. В случаи на непозволено увреждане, какъвто
е настоящият случай, това е моментът на прекратяване на увреждащите действия
или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е
следствие от бездействие. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по
т. гр. д. №3/2004г. ОСГК, са обсъдени противоречията в практиката на съдилищата
относно началния момент на погасителната давност на иска за обезщетение за
вреди на пострадали лица, като в т.4 от тълкувателното решение е прието, че
обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след
тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните – с
констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато
вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията,
обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което
се установява в производството по обезщетяването – чл.1 ал.2 ЗОДВПГ /загл.
изм./. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента
на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен
акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото
издаване. При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е
тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва
да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Това тълкувателно
решение е задължително за съдилищата на основание чл.130 ал.2 от Закона за
съдебната власт /ЗСВ/ и въз основа на него следва да се приеме, че
погасителната давност в случая започва да тече от момента на преустановяване на
незаконосъобразните действия/бездействия на администрацията да поставят ищеца в
благоприятни условия на задържане и лишаване от свобода. По посочения критерий
следва извод за основателност на възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение иска за престоя в Арест – гр.Пловдив, за
периода от 08.10.2012г. до 07.03.2013г. Исковата молба е подадена на
25.09.2020г. Моментът на преустановяване на вредоносните действия и бездействия
е 07.03.2013г. и поради това и давността за предявяване на иск за този
конкретен период е изтекла през 2018г. – преди подаване на исковата молба. Относно
иска за престоя в Затвора – Пловдив не е изтекла погасителната давност.
4.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 ЗЗД,
приложим в настоящото производството по препратка от § 1 от ЗР ЗОДОВ. Според чл.52 ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. Тоест, следва да бъде
присъдена сума, пропорционална на тежестта на констатираното нарушение,
продължителност, последици и вреди за здравето на ищеца, ако са настъпили
такива, при съобразяване с практиката на ЕСПЧ и най-вече, като вземат предвид
жизнения стандарт в Република България. Следва да бъде съобразен и подходът,
при който се зачита дефиницията, съдържаща се в §1 т.1 ДР на Закона за социално
подпомагане /ЗСП/, според която, „Основни жизнени потребности“ са достатъчно
храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на
страната. В тази насока се приема, че според чл.2 ал.2 ЗСП, социалното
подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в
натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато
това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Тоест,
държавата компенсира посредством предоставяне на социални помощи, тези
граждани, които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. Така
например, за искови периоди, касаещи 2015г., 2016г. и 2017г., с ПМС №6 на МС от
15.01.2009г. е определен месечен гарантиран минимален доход в размер на 65 лв. и
с оглед диференцираният минимален доход по чл.9 ал.3, т.5 /редакция ДВ, бр. 63
от 2011г./ от ППЗСП в размер на 47,45 лв., а доходът по чл.14 ал.1 ППЗСП в
размер на 162,50 лв. - дневният доход, който следва да бъде приет като
необходим за задоволяване на основните жизнени потребности, е 5,42 лв./162,50
лв. : 30 дни/. В тази вр., само по отношение размера на жилищната площ -
размерът на компенсиращото обезщетение, е определян като ¾ от последно
посочената сума /5,42 лв., представляваща дневният доход, който следва да бъде
приет като необходим за задоволяване на основните жизнени потребности/, тоест
4,07 лв. на ден/или около 2,08 евро на ден/. Този размер, а именно около 2,08
евро на ден, е близък както до размера 1,70 - 2,25 евро на ден, съобразен с
жизнения стандарт в България, така и до размера 1,55 - 1,85 евро на ден,
представляващ 30% от присъдените с пилотното решение обезщетения, респ. до 4,00
евро на ден /8,00 лева на ден/ при установени повече нарушения на чл.3 ЗИНЗС,
съответно чл.3 от Конвенцията.
Конкретно до интензитета на търпените
неимуществени вреди, съдът го определя като средно висок, отчитайки от една
страна, продължителността на установения брой дни – 513 дни относно нарушение
изискването за минимална жилищна площ и 665 дни относно допуснато недостатъчно
обезпаразитяване с ДДД обработки или общо 1 178 дни, за които се установява
проявление на неблагоприятно условие на живот в място за лишаване от свобода,
но от друга страна – фактът, че значителният период на престой на ищеца в
затвор е предпоставен от негово предходно поведение по осъществяване на тежки
престъпления /чл.199 и чл.157 НК/, вкл. при посочения риск в план на присъдата
/среден към висок/ за което същият е получил осъдителна присъда и сериозно
наказание. При тези обстоятелства справедливо и отговарящо на действителния
интензитет на търпените от страна на ищеца неимуществени вреди като резултат от
незаконосъобразно бездействие, осъществило нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, ще бъде такова
в общ размер на 7 068 лв. /1 178дни х 6 лв. дневно/. В тази насока съдът се
съобразява и с разрешението на ЕСПЧ касателно размерите на присъжданото
обезщетение, посочен в приложение към Решение Иванов и др. срещу България,
както и Йорданов и Джелебов срещу България, Илиев срещу България и др. и взема
предвид като основа за преценката си и присъдените по тях обезщетения от ЕСПЧ,
като отчита обстоятелството, че по отношение на лицата, за които са присъдени
обезщетения от ЕСПЧ по тези дела, са установени и значително по-голям брой и
по-сериозни оплаквания от условията в местата за лишаване от свобода, отколкото
по настоящото дело, като е преценявано и кумулативното им въздействие върху
лишените от свобода. Затова и като взе предвид предвид посоченото и от ЕСПЧ по
дела с установено нарушение по чл.3 от ЕКПЧОС, че определянето на адекватен
размер на обезщетение се извършва като се съобразят и съответната правна
система и традиции и като се вземе предвид и жизненият стандарт в държавата,
дори ако това би довело до присъждане на суми, които са по-ниски от
определяните от ЕСПЧ в сходни случаи /Решение по дело Domjan v. Hungary/, съдът
приема, че посоченият размер на обезщетение ще съответства на установения
принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост.
За разноските :
По отношение претендираното от
ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт се съобрази, че
производството по делото е по специалния ред на чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от
същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка се
явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78
ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи. Следователно искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
С оглед изхода от спора, ответникът
следва бъде осъден да заплати на ищеца направените в процеса разноски, съгласно
разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Направените разноски от
ищеца са в размер на 10лв. за заплатена държавна такса, като в договор за правна
защита и съдействие /л.7/ е вписана уговорка за осъществяване на безплатно
представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, което е посочено и в исковата молба. В тази връзка и на основание
чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в действаща редакция към момента на произнасяне - Определение №
13042 от 21.10.2020г. на ВАС по адм. д. № 8553/2020г., III о./,
възнаграждението за пълномощника на ищеца възлиза на общо 761,6 лв. - съразмерно
уважената част от иска.
Мотивиран с изложеното , съдът
Р
Е Ш И :
Прекратява производството по адм.д.№
2400/2020г., АС – Пловдив в частта за предявения иск от Т.Б.Д. против Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София за неимуществени вреди по
отношение престоя в Затвора – гр.Ловеч /затворническата болница/, поради
оттегляне на иска.
Осъжда Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов” №21 да заплати на Т.Б.Д. сумата от 7068 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив, за общо 1 178дни за период от
01.03.2013г. до дата на предявяване на исковата молба /25.09.2020г./, в
резултат от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация по
осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода
в Затвора Пловдив - достатъчно разполагаема площ за един лишен от свобода, както
и обезпаразитяване с ДДД обработки, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 25.09.2020г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като отхвърля иска до пълния предявен
размер от 22 000лв., ведно със законната лихва, от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Отхвърля иска на Т.Б.Д. против Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 2000лв., за престоя в Арест – гр.Пловдив за период от
01.10.2012г. до 01.03.2013г., ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 25.09.2020г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като погасен по давност.
Осъжда Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, ул.”Н. Столетов” №21 да заплати на Т.Б.Д., ЕГН **********
сумата от 10 лв. държавна такса.
Осъжда Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, ул.”Н. Столетов” №21 да заплати на адвокат Г.Г.М., с адрес
***, сумата от 761,6 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Оставя без
уважение искането на Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, ул.”Н. Столетов” №21 за
присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия :