РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Монтана, 9 10 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, V състав, в публично
заседание на 10.09.2020 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ДИМИТРАНА
ДИМИТРОВА, при участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа
докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА исково адм. дело № 332 по описа на АдмС –
Монтана за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл.
1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
искова молба на ищеца О.К.Г.,*** против ответника Агенция социално подпомагане
София.
Искът е за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменени незаконосъобразни три
броя актове /Направление за включване в механизма „Лична помощ”/, с цена на
иска 10000 лева и период 29 08 2019 г. – 30 07 2020 г., както и заплащане на законната
лихва върху сумата от 10000 лева, считано от 29 08 2019 г. до окончателното й
изплащане.
Предметьт на делото е уточнен с
молба вх. № 1513/12 08 2020 г., в която е посочен периодът, за който се търси исканото
обезщетение, а именно: 29 08 2019 г. – 30 07 2020 г., респ. изброени са трите
индивидуални административни актове, от които са настъпили вредите и това са както следва:
1. Направление за
включване в механизма „Лична помощ” № * /05 09 2019 г. на Директор Дирекция
„Социално Подпомагане” Монтана, отменено с Решение № 12-РД06-0042/14 10 2019 г
на Директор на РДСП Монтана;
2. Направление за
включване в механизма „Лична помощ” № * /13 11 2019 г. на Директор Дирекция
„Социално Подпомагане” Монтана, отменено с влязло в сила Решение № 53/04 02
2020 г. на Адм Съд Монтана по адм.д. № 636/2019 г. и
3. Направление №
20008025/01 04 2020 г. на Директор „СП” Монтана, отменено с влязло в сила
решение № 308/10 07 2020 г. по адм.д. №
204/2020 г. по описа на Адм Съд Монтана.
Неимуществените вреди ищецът
обосновава с обстоятелството, че след всяка отмяна на незаконосъобразните
актове, му се е налагало отново и непрекъснато да преживява цялата „одисея” на
многобройните му пребивавания в болници, десетките операции, вкл. ампутацията
на левия му горен крайник, рамо и лопатка, операция на единствената му ръка,
операция на белия дроб, лъче- и химио терапии и пр., обяснявайки на поредния
служител на ответника какво му се е случило. След поредното направление и
посещение на служител, все повече му е ставало ясно, че никой не взема предвид
и не чете медицинската му документация, респ. не счита за нужно да се консултира
с медицински специалист, а той за пореден път да обяснява какво може и не може
да прави, как точно го прави и пр. Всичко това му е причинявало непрекъснат
психически дискомфорт, отрицателни емоции, негативни преживявания и то по
време, когато здравословното му състояние се е влошавало. Чувствал се е обиден,
унижен, неразбран, притеснен и с накърнено човешко достойнство, разглеждан като
„обект”, без „фокус към клиента” – изискване за постъпване на работа на
социален работник.
Искът за предявените с исковата
молба имуществени вреди в размер на 535.00 лава, в насроченото съдебно
заседание на 10 09 2020 г., е оттеглен от процесуалния представител на ищеца
адв. М.К., същата негова съпруга.
В с.з. процесуалният
представител на ищеца поддържа иска като твърди, че от доказателствата по
делото категорично се установява описаната в исковата молба фактическа
обстановка, касаеща едногодишният период, в който от подаване на заявлението за
оценка на потребностите, последват няколко отменени Направления за включване в
механизма "Лична помощ". Първото е отменено с решение на Директора на
РДСП Монтана, а последващите две - с решения на Административен съд Монтана по
адм. д. № 636/2019 г. и адм.д № 204/2020 г. Това се установи от събраните по
делото писмени доказателства и приложените административни дела. Установи се
също така с категоричност, че в този период е било налице проблем със
здравословното състояние на ищеца, непрекъснато тичане между кардиолог,
невролог, съдов хирург, за щитовидна жлеза, в т.ч. и имплантиране на пейсмейкър
в края на м. февруари тази година. От приложеното адм. д. № 204/2020 г.,
съответно от медицинската експертиза е видно здравословното състояние на ищеца
и какво е неговото състояние. Всичко това се установява, както от приложените
дела, така и от приложената към исковата молба медицинска документация.
От показанията на разпитаните
по делото свидетели, както и от приложената документация се установи, че ищецът
многократно е посещаван от служители на социалната служба. На всички тези срещи
той трябва да разказва какво му се е случило за тези 20 години откакто е
диагностициран с това заболяване, да преживее пак отново всички ужаси на
ампутации, операции на ръка – на едната, на другата, на рамото, на белият дроб,
имплантации, лъче- и химио-терапии и пр. На всичкото отгоре в самата
документация пише, че той няма други заболявания. Единствената му ръка също е
оперирана. Както обясни синът на ищеца, в ключицата на това единствено рамо са
имплантирани два уреда. Едната вена е била запушена и за това докторите са казали,
че са направили чудо, на което също не се обръща внимание. Предоставена и
епикризата от "Сити клиник", но е последвал отново отказ, в който пише,
че "няма влошаване на здравословното състояние". Получавайки отново
отказ, ищецът казва: "Никой не ме слуша, никой не гледа медицинска
документация, никой не гледа решението на съд, никой не ме зачита! Какво като
ги пишеш тези жалби, какво като ги отменят!? Имам чувството, че нарочно го
правят!". Непрекъснато се ядосва наред с всичките си проблеми, а не трябва
да се ядосва и е в пълна безизходица. Казва: "Ние се въртим в един
омагьосан кръг" и така една година и това още продължава. Като човек се
чувства разглеждан като обект, а не като субект и както казва свидетелят, на
една от срещите служителката си е позволила да каже: "Защо ти е личен
асистент? На мен майка ми е болна и аз не съм поискала да я оценят за личен
асистент!". Дали да тичат по доктори, тъй като състоянието му непрекъснато
трябва да се контролира, дали да тичат по социални, дали нон-стоп да пишат
жалби и нон-стоп да се срещат със служителите и всичко това отново и отново.
Всичко това действа психически и психически се отразява зле на ищеца. Ето защо
счита, че са налице трите предпоставки, които са правно необходими за основателността,
респ. уважаване на предявения иск, а именно незаконосъобразни актове, издадени
при и по повод административна дейност, които са отменени по съответния ред, вреди
от тези актове, категорично установени и причинна връзка между тях, също
категорично установена, въз основа на това какво е претърпял и продължава да
търпи ищецът. В тази връзка моли съдът да вземе предвид съдебна практика, а
именно: Решение № 2259 от 29.02.2016 г. по адм. д. № 2096/2015 г. на ВАС, Трето
отделение, където случаят е подобен. Моли да се приеме, че претендираната сума
за обезщетение за неимуществени вреди, отговаря на изискванията за
справедливост, предвид вида, характера, интензитета и продължителността на тези
вреди и предявеният иск да се уважи изцяло, ведно със законовите последици. В
с.з. заявява, че не се претендира влошаване на здравословното състояние от действията
на служителите, а в рамките на влошаване на здравословното му състояние, се
случват и тези неща, което е различно.
Ответната страна – АСП София,
чрез ст.юрк. В*** Д*** оспорва
исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена изцяло. Навежда
съображения, че процедурата, по която се работи в АСП изцяло е подчинена на
законните изисквания за тази работа. Самата процедура изисква разпитване на
всяко едно лице, което се състои в саморъчно попълване на въпросник, в който
въпросник има зададени въпроси, които не са измислени от административния орган,
а са подадени служебно и са публикувани и в ДВ към ЗИХУ и този въпросник
(формулярът за самооценка) се попълва от лицето. От друга страна има и
формуляр, който се попълва от социалните работници. В зависимост от това какво
е попълнено в двата формуляра, се набират определен брой точки, който брой
точки по методиката за определяне на часове, отговаря на точно определен брой
часове. Тези часове се изписват в направлението, което се предоставя на лицето,
което има нужда от помощ. Социалните работници не работят по оглед, чрез лично
мнение от рода на "този ми харесва, онзи не ми харесва" и да раздават
самоволно часовете. Няма субективна оценка в цялата тази работа, всичко става
на базата на тези формуляри. Всяка една жалба на жалбоподателя и всяка отмяна
на съответното направление, води до започване на нова процедура, защото всички
решения са да се извърши отново оценяване. Това оценяване води след себе си
повторение на процедурата - посещение, документ за самооценка, социална оценка
и издаване на направление, което означава, че социалните работници не са ходили
самоволно на посещение и не са правили разпити така, както се твърди и не са
задавали въпроси, които да са извън формулярите и ако лицето се чувства унижено
от тези въпроси, то те не са поради това, че социалните работници са ги
измислили, а са подадени във формуляра. Счита, че действията на социалните
работници не са довели до мъки и страдания, болки и т.н. така, както е описано
в молбата, тъй като те нямат пряко отношение към съответното здравословно
състояние, нито пък имат физическо изражение върху неговото състояние. В
писмени бележки подробно излага съображения свързани със законосъобразността на
действията на служителите, респ. издадените актове. Настоява да не се вземат в
предвид устните твърдения на свидетелите на жалбоподателя, тъй като те
единствено „доказват", че служителите, отговорни за случая, са си вършили
съвестно работата, като са предприели необходимите действия за установяване на
потребностите на г-н Г.. Отбелязва, че услугите „личен асистент",
„социален асистент" и „домашен помощник" през годините са финансирани
по различни програми и проекти с европейско финансиране. Последният проект е
Операция „Независим живот", финансиран по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси" 2014 - 2020 г., по която конкретен бенефициент са
общините, в т.ч. и община Монтана. След приключване на Операция „Независим
живот", от 2017 г. до 31.08.2019 г. с Постановления на Министерския съвет
№№ 137/05.07.2017 г., ПМС № 332/22.12.2017 г., ПМС № 344/21.12.2008 г. и ПМС №
180/18.07.2019 г. са одобрени вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените
разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството
на труда и социалната политик. Средствата за съответните години са за целево
осигуряване на социални услуги в домашна среда („Личен асистент",
„Социален асистент" и „Домашен помощник") за хора с увреждания и лица
над 65 г. с ограничения или в невъзможност за самообслужване, на които е
извършена социална оценка по правилата на Операция „Независим живот",
финансирана по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" 2014 -
2020 г., и след приключване на финансирането по програмата. Моли да се отхвърли
иска изцяло, като недоказан и неоснователен поради изложените по-горе факти.
Моли да вземе в предвид, че служителите на ДСП - Монтана са определили броя
часове за лична помощ съгласно Методиката за извършване на индивидуална оценка
на потребностите от подкрепа на хората с увреждания, като са попълвали
въпросниците заедно със съпругата на г-н Г. и него и са обяснявали как се
попълва въпросника за самооценка. Многократно са обсъждани възможностите за
предоставяне на подкрепа по реда на ЗХУ и ППЗХУ. Моли също така за редуциране
на адвокатското възнаграждение и да го определите в съответствие на извършената
действителна работа, като съответно го намалите.
Окръжна прокуратура - Монтана,
чрез прокурор Г*** А*** дава мотивирано писмено заключение за частична
основателност на исковата претенция. Счита, че предявеният иск е частично
основателен. Във фактическия състав на отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи – незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда
от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на този фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай с
предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на три броя незаконосъобразни административни актове. Налице е първият елемент от фактическия
състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – и
трите издадени направления за включване в механизма „Лична помощ“ са отменени с
влезли в законна сила решения. Тази отмяна обаче не обуславя извод, че за
адресата е възникнало право на обезвреда на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. За
да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и
доказано не само наличието на незаконосъобразен административен акт, но и
настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от този акт или тази
дейност /чл. 4 от ЗОДОВ/.
Неимуществените вреди са
нематериални блага, които подлежат на доказване и не се предполагат. Те трябва
да бъдат установени с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения,
като за всеки човек те са индивидуално определяеми и не може да се предполага
тяхната наличност. Неимуществените вреди по общото правило на чл. 52 от ЗЗД се определят по справедливост,
като в тежест на ищеца е да ангажира всички доказателства, за да установи, че е
претърпял такива вреди. В настоящия случай от свидетелите К*** О*** Г., син на
ищеца, и В*** Б*** П*** , с когото ищецът е в приятелски отношения се
установява настъпването на твърдените от него неимуществени вреди, които се
изразяват в редица негативни изживявания, свързани с чувство за
несправедливост, разочарование и обида, безпокойство, безсъние, унижение и
незачитане на човешкото му достойнство. между тях. От показанията на тези
свидетели се установява, че действително по повод издаването на всяко от
незаконосъобразните направления и
последвалата му отмяна у ищеца е предизвикало негативни изживявания. Той е
следвало отново да преминава през
процедурата за преценка на неговите физически възможности да се обслужва сам.
Попълвал е анкети, както собственоръчно, така и на задавани лични въпроси от
служителите на Дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, които са болезнени за
ищеца, същият е с претърпени химиотерапия и лъчетерапия, ампутиран горен
крайник, поставен пейсмейкър и други придружаващи заболявания. Част от
въпросите са с личен и интимен характер:
как се справя при ползване на тоалетна
и други въпроси, свързани с хигиената. Всеки един от отговорите за ищеца
е свързан с дълбоки чувства, разстройва се, говорейки за възможностите си да
изпълнява едни или други дейности в ежедневието си, чувства се унизен да
попълва постоянно такива анкети и да му бъдат задавани постоянно такива
въпроси, които не биха били задавани от служителите, ако издадените направления
не са били отменени като незаконосъобразни. След отмяната на всяко едно от
направленията ищецът е следвало да повтаря процедурата по изготвяне на
индивидуална оценка и самооценка, което е свързано с тежки вълнения, усещане за
незачитане на човешкото му достойнство. Показанията на свидетелите са логични и
в синхрон с всички други доказателства по делото. Съдържат обективна информация
относно психоемоционалното състояние на ищеца. Причинените му негативни
преживявания са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните
административни актове и се намират във връзка на причина и следствие.
Видно от горното намира, че са
установени и доказани всички предпоставки за реализиране на отговорността на
държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена. Намира, обаче, че размерът от 10000 лева за причинени
неимуществени вреди е завишен. Паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване с характера, вида, изражението
и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси, компенсаторния характер на търсената с
настоящото дело защита. Същата следва да бъде определена по справедливост
съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на представените по
делото писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическастрана следното:
Съгласно
Заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО-ДМ-1481/29 08 2019 г. ищецът е поискал
изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. След
подаване на заявлението следва процедура, при която заявителят попълва формуляр
за самооценка на лице с увреждане, служителят водещ случая на АСП също попълва
формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите. Въз основа на
подаденото заявление и извършена самооценка и оценка са издадени три броя
Направления за включване в механизма „Лична помощ", които са отменени по
съответно предвидения от законодателя ред. Това са както следва:
Направление за включване в
механизма „Лична помощ" № 19013748/05.09.2019 година на директор дирекция
„Социално подпомагане" Монтана, отменено с Решение №
12-РД06-0042/14.10.2019 година на директора на РДСП Монтана;
Направление за включване в
механизма „Лична помощ" № 19020893/13.11.2019 година, на директор Дирекция
„Социално подпомагане" Монтана, потвърдено с решение №
12-РД06/0071/09.12.2019 година на директора на РДСП Монтана, отменено с решение
№ 53/04.02.2020 година на Административен съд Монтана по адм.дело № 636/2019
година, влязло в сила на 18.02 2020 година;
Направление №
20008025/01.04.2020 година на директор Дирекция „Социално подпомагане"
Монтана, потвърдено с решение № 12-РД06-0011/29.04.2020 година на директора на
РДСП Монтана, отменено с влязло в сила решение на 30.07.2020 година №
308/10.07.2020 година по адм.дело № 204/2020 година на Административен съд
Монтана.
Свидетелят К***
О*** Г., син на ищеца дава показания, че след като баща му е подал заявление в
ДСП Монтана са му определяли два/три часа дневно, което е три пъти по-малко от
това, което му е предоставяно, като след подаването на жалби и отмяна на
направленията е започвала същата процедура. Присъствал е на една от анкетите, а
за другите как са протичали, са му разказвали майка му и баща му, които са
присъствали.
Абсолютно всеки път, след всяка отмяна, са идвали нови
служители, като не баща му се е налагало да разказва целият ужас, който е
преживял, а това са над 10 операции, свързани с ампутация на едната ръка,
лопатка, много химио- и лъче- тарапии, такива ужаси, които е претърпял
последните 20 години, за които никога не е говорил. Не обича да говори за тях,
но му се налага непрекъснато на всеки нов служител да повтаря едно и също. Същевременно
интимните въпроси, за това как ходи до тоалетната му накърнява личното
достойнство. Много се е изнервил от това, много навътре приема нещата за тази
една година и докато продължаваше това, състоянието му се влоши. Ходеше при не
един лекар - за щитовидната жлеза, невролог, съдов хирург (има проблеми с
проводимостта на съдовете) и кардиолог. В София му направиха операция за
имплантиране на пейсмейкър – машинка, която да му поддържа сърцето. Много се
ядосва и изнервя, защото след всичко което говори, което споделя и съпреживява,
накрая получава поредното направление, в което пише: "Няма придружаващи
заболявания, няма проблеми, няма усложнения, възникнали в този период". На
срещата със служители на ДСП, на която е присъствал, баща му е дал новата
документация с имплантацията на пейсмейкъра, от която е видно влошеното му
състояние през тази година, през която са издадени няколко направления, няколко
жалби и тяхната отмяна. След същото това идване на новия служител, така беше
написана и новата оценка, от която баща ми пак се ужаси, че няма влошаване на
състоянието му и няма съпътстващи заболявания и отново му дадоха три часа
дневно. Това беше непосредствено след операцията за поставяне на пейсмейкър,
при която лекуващите го лекари-хирурзи казаха, че това е сложна операция, че е
уникална не само за България, но и за Европа, понеже той е с една ръка. Отделно
има венозен портакарт-катетър и и медицинско чудо, за да го закрепят, което
допълнително му натоварва ръката, защото минава втори изкуствен апарат, през
единствената му ръка. Това много го ядоса и го прие като голяма гавра, прие е
го много навътре, буквално със сълзи на очите каза: "Аз от 20 години ходя
по болници, но такова отношение спрямо инвалид, не е хуманно!". Цялата
едногодишна процедура му повлиява абсолютно негативно, в пълна безизходица.
Каза: "Какво да направя? Какво искат повече от мен? Те не се съобразяват с
мнения, с лекарка документация, те дори не се съобразяват с решение на съда, та
моята ли жалба ще гледат?". Лично отчита и промяна в поведението му. Причината
към момента баща му да няма личен асистент е това, че оспорва броят на
часовете, за които му е отпусната личната помощ. В резултат на срещите със
служители и виждането на абсолютно същият резултат, баща му не само се е ядосвал,
но е станал и подтиснат, отказал е да обяснява за всичките си проблеми, които
има, като се е чувствал в тотална безизходица. Казвал е "Аз съм човек на
над 60 години и такова отношение, такава подигравка с мен като личност, не съм
преживявал".
Свидетелят В*** Б*** П*** е
приятел с ищеца още от деца, отгледани са заедно, работили са заедно. Знае, че
е имал личен асистент, дали има сега, не може да отговори. Повече от половин
година му се оплаква, че му намалят часовете за лична помощ, за което се
ядосва. Знае, че в тях са идвали социалните и са му казвали, че щом им отваря
вратата може да се обслужва. Казва: „Една врата ще отворя, но до тоалетната е
трудна работа”. Лично той, когато е идвал у тях, му е помагал за личната
хигиена. Ищецът счита, че въпросите на служителите са неуместни и това му се
отразява психически – започва да нервничи. Споделял му е, че са носили
документи – ТЕЛК и каквито е имал медицински документи, но не са му обръщали
внимание. Вижда, че се ядосва, че психически се разстройва и затова му е давал
съвет да не се ядосва. Съпругата му също е споделяла с него всичките тези
негови проблеми. След една среща – било е през деня, защото е бил на работа,
вечерта О. му е звъннал и след като е отишъл при него е видял в какво състояние
е – пребледнял, ядосан. Споделил е, че са идвали социалните да го разпитват за
състоянието му и пак са му казали: "за какво са ти тези часове". Той
е един от хората, които е помагал като го е карал на операции в София и е
придружавал и съпругата му при посещенията при О..
По делото са приложени още адм.д.
№ 636/2019г и адм.д № 204/2020 г. по описа на Адм съд Монтана, документи,
установяващи здравословното и физическо състояние на ищеца, както и ново
Направление с дата 11 08 2020 г., отменено с Решение от 03 09 2020 г. на
Директор на АСП.
С Определение от 28 08 2020 г.
между страните е разпределена доказателствената тежест.
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното:
Съдът намира исковата молба за
процесуално допустима, предвид изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК. Същата е
предявена след приключване на надлежно проведено производство по оспорване на
издадени три броя административни акта, отменени като незаконосъобразни като
исковата претенция е насочена срещу лице, по смисъла на чл. 205 от АПК.
Предмет на делото, след
извършените уточнения и оттегляне на иска за имуществени вреди е искът за
заплащане на обезщетение от претърпени неимуществени вреди за времето от 29 08
2019 г. до 30 07 2020 г., които вреди са резултат от изброените по-горе
отменени незаконосъобразни административни актове. Посоченият период включва
времето от подаване на заявлението за изготвяне на индивидуална оценка до
датата на влизане в сила на решението по адм.д. № 204/2020 г. по описа на Адм
Съд Монтана.
Исковете по ЗОДОВ се разглеждат
по реда на Административния процес, който не изисква спазване на процедурата
предвидена в ГПК, в резултат на което чл. 131 от ГПК и предвиденият в тази
норма едномесечен срок за отговор по исковата претенция, е неприложим.
Съгласно разпоредбата на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ - държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете
се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ –
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
За да бъде реализирана успешно
отговорността предвидена в ЗОДОВ, в конкретния случай ищецът следва да установи
следните материалноправни предпоставки, а именно: наличие на незаконосъобразен
акт или актове; същите да са издадени при или по повод изпълнение на административна
дейност; вреда и причинна връзка между вредата и съответният акт.
Страните не спорят по първите
две предпоставки, а именно: наличието на отменени като незаконосъобразни
три броя административни акта, така както са посочени от ищеца - Направление за
включване в механизма „Лична помощ" № 19013748/05.09.2019 година на
директор дирекция „Социално подпомагане" Монтана; Направление за включване
в механизма „Лична помощ" № 19020893/13.11.2019 година, на директор
Дирекция „Социално подпомагане" Монтана; Направление № 20008025/01.04.2020
година на директор Дирекция „Социално подпомагане" Монтана, както и че
същите са издадени при и по повод упражняване на властнически законови
правомощия от административен орган.
Безспорно е и обстоятелството,
че ищецът е лице с определена 95% трудова неработоспособност с чужда помощ,
имащо право на услугата „Лична помощ” по реда и условията на ЗХУ, каквато
услуга към момента на завеждане на иска, все още не му е предоставена, въпреки
подаденото от него Заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО-ДМ-1481/29 08 2019 г. за
изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ.
По отношение на третата и
четвъртата предпоставка – претърпяна вреда и причинна връзка на вредата с
отменения акт.
По своя характер търсените неимуществени
вреди са такива нематериални блага, които се изразяват в психически негативни
преживявания и които съгласно закона подлежат на доказване, като в случая за тяхното
наличие свидетелстват показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази
връзка съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К*** О*** Г., син на
ищеца, и В*** Б*** П*** – негов приятел от детството, които са имали преки
впечатления от психичните преживявания на ищеца за периода и намира същите за
последователни, логични, обосновани и съответни, както на изложената в исковата
молба фактическа обстановка, така и на доказателствата по делото, в това число и
на здравословното и физическо състояние на ищеца. Тези свидетели
безпротиворечиво установяват, че по повод неколкократното провеждане на
процедурата по издаване на всяко едно от последвалите незаконосъобразни направления,
в това число и смяна на служителите извършващи анкетирането /л. 24-30;31-38;48-52
на адм.д. № 636/2019 г. и л. 26-36 от адм.д. № 204/2020 г./, ищецът повече от
веднъж, а именно: още три поредни пъти, е следвало да отговаря на едни и същи
въпроси, на които не би отговарял ако не бяха отменените незаконосъобразни
актове. В тази връзка ответната страна не оспорва фактите и обстоятелствата, касаещи
провежданите процедури по издаване на административен акт по заявление за
предоставяне на исканата социална услуга.
С всяко преминаване през
процедурата за преценка на неговите физически възможности ищецът неколкократно е
преживявал, както спомени от минали негативни болки и страдания по извършени
интервенции/терапии/лечения, така и неудобството на всеки пореден служител да обяснява
и отговаря на въпроси, имащи изключително личен характер. Всяка поредна
процедура, последвала след отмяната на поредния незаконосъобразен
административен акт, е пораждал за ищеца негативни емоции и чувства, които са
го разстройвали психически, като основно това са били чувства на гняв, неразбиране,
несправедливост, отчаяние, както и такива нараняващи личното му човешко достойнство,
като унижение, безпокойство, незачитане. Въпреки, че служителите на ответника
са изпълнявали своите правомощия по закон, то неколкократното преминаване през
процедурата изразяваща се в срещи с различни служители, задаване на еднакви
въпроси и попълване на едни и същи анкети, на които срещи и въпроси ищецът не
би следвало да отговаря в случай, че издадените направления са били
законосъобразни. В тази връзка съдът приема, че ищецът, от момента на издаване
на първото Направление - 13 11 2019 г. и по време на цялата процедура по
неговата отмяна, респ. отмяната на последващо постановените незаконосъобразни
актове до дата на влизане в сила на решението по адм.д. № 204/2020 г. - 30 07
2020 г., е търпял неимуществени вреди. Съдът приема, че вредите за ищеца са
настъпили в един по-късен момент от този посочен в исковата молба - 29 08 2019
г., тъй като датата 29 08 2019 г. е датата на подаване на заявлението за
предоставяне на исканата услуга като към тази дата акт не може да бъде издаден,
предвид провеждане на изискващата се законова процедура, поради което и към
тази дата оспорващият не може и не търпи вреди. Такива естествено възникват от
датата на издаване на първия административен акт, който поради неговата
незаконосъобразност е отменен или началният момент, от който съдът приема, че
реално могат да настъпят и са настъпили търсените от ищеца вреди, това е датата
на издаване на първото Направление, а именно: 13 11 2019 г. Датата на издаване
на първото отменено Направление, безпротиворечиво установява, че при евентуална
негова законосъобразност, същият не би бил отменен и заявителят би получил
исканата от него услуга, изразяваща се в необходимата му лична помощ, респ. не
би преживявал поредицата от негативни чувства.
Настоящият състав приема, че установените
по делото вреди - негативни преживявания са пряка и непосредствена последица от
отменените незаконосъобразни административни актове и се намират във връзка на
причина и следствие. Това е така, тъй като, както се отбележи по-горе, в случай
че първият издаден акт – Направление от 13 11 2019 г. не е отменен като
незаконосъобразен, ищецът не би следвало да повтаря законовите процедури, да се
среща с различни служители и неколкократно да преживява спомени, които са му
носели болки и страдания, да изпитва притесненията и неудобството от
изключително лични въпроси, както и чувства на незачитане на личното му човешко
достойнство.
Приемайки наличието на
неимуществени вреди и причинна връзка между тях и отменените незаконосъобразни
актове, съдът при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да определи размерът на
вредите по справедливост. За да определи
този размер, съдът следва да прецени всички обстоятелства по делото, в това
число период, брой незаконосъобразни актове, вид, характер и същност на
претърпените вреди, интензитет и всички други факти и обстоятелства, които имат
отношение към този въпрос.
В случая незаконосъобразно
издадените актове /Направления/ са три, три са и допълнителните срещи на ищеца
със служителите на ответника, които не биха били провеждани, в случай, че
първото Направление е издадено законосъобразно.
В случая, от съществено
значение е да се разграничат, претърпените и преживени притеснения/безпокойства/отчаяние
по време на самите операции/интервенции/други, от спомените за тези
преживявания. В тази връзка спомените от минали операции/интервенции, са с
много по-ниска степен и интензитет от преживяванията по време, когато същите са
се случвали. Същевременно степента и интензитетът на преживяванията е завишен
от обстоятелството, че ищецът е лице с увреждания, т.е. същият е в
неравностойно/ограничено/специфично положение спрямо други лица, търпящи
неимуществени вреди от отменени незаконосъобразни актове. В по-голяма част от
показанията си свидетелите свидетелстват за изпитвани от ищеца чувства на гняв,
което е негативна емоция, но същата има краткотрайни преживявания, без да
оставя трайни и/или дълбоки следи върху емоционалното/психическо състояние на
човека. В тази част показанията кореспондират и с твърденията на неговия
процесуален представител. /л. 50, 51/ Както гнева като емоция, така останалите
психични преживявания, по своята същност са такива, които не оставят сериозни,
тежки, необратими или дълготрайни последици върху психичното състояние на ищеца.
За този период не се твърди и не се установява влошаване на неговото психично
здраве, което е различно от влошаване на здравословното му състояние, а
последното, с оглед на представената по делото епикриза, е последица и резултат
от установено назад във времето заболяване и провежданото в тази връзка лечение
/л. 20, 21/. Между влошеното здравословно състояние на ищеца и незаконосъобразните
актове, респ. последвалите въз основа на тяхната отмяна процедури, няма пряка
причинна връзка, поради което и съвпадането на тези събития във времето, не се
отразява върху същността/степента и интензитета на преживяванията, пряка
последица от самите незаконосъобразни актове.
При разглеждане на въпроса за
размера на обезщетението следва да се има предвид, че какъвто и да е този размер,
същият не би довел до поправяне/премахване/заличаване на настъпилите за ищеца
неимуществени вреди. Това е така, тъй като институтът на обезщетението няма и
не може да има за цел равнозначна еквивалентност. Всичко, което се дава по
повод на претърпени вреди, е наименовано от законодателя именно „обезщетение”, което
не може да бъде равно по размер на щетите, именно поради тяхното различие, но
което обезщетение намалява и компенсира засегнатите ценности в степен, която да
възстанови по един приблизително задоволителен начин равновесието, нарушено от
нежеланото намесване. В този смисъл е и приетото от ВС - „Причинените на ищеца
неимуществени вреди не могат да се премахнат с присъждането на какъвто и да е
размер обезщетение, определено в пари. И тъкмо за това законът предвижда
присъждането на парично обезщетение, което ако не възстановява нещата, чрез
него се получава едно морално удовлетворение.”
Имайки предвид всички изложени
обстоятелства в тяхната съвкупността, съдът
счита, че за претърпените вреди за времето от 13 11 2019 – 30 07 2020 г.,
период по-малко от девет месеца, ищецът следва да бъде обезщетен със сума в
размер на 2500, която сума отговаря на установения критерии за справедливост,
както и на установилата се съдебна практика, като в тази връзка предявеният иск
се явява частично основателен. Този размер е съответен и на постановеното
съдебно решение, на което се позовава процесуалният представител на ищеца.
Искът за присъждане на законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е акцесорен спрямо главният
иск за обезщетение, поради което и при основателност на главния иск, искът за
присъждане на лихва върху дължимото обезщетение се явява основателен. С Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието,
че началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетение е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, какъвто е настоящият случай. В случая,
процесните три незаконосъобразни административни акта са отменени по различно
време, като предявеният иск за обезщетение е един - като период и размер, и не
съществува процесуална възможност да бъде разграничен, поради липсата на
наведени такива обстоятелства, поради което, съдът счита, че законна лихва
следва да се присъди от датата на влизане на последното съдебно решение по
адм.д. № 204/2020 г. по описа на Адм съд Монтана, с което е отменено третото по
ред Направление, а именно от дата 30 07 2020 г.
При този изход на делото и
предвид текста на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по водене на съдебното
производство, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. В
тази връзка искането на процесуалния представител на ищеца за заплащане на
разноските в производството, в т.ч. и адвокатско възнаграждение, дължимо при условията
на чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, където за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв. Платената държавна такса е в размер на 60 лева или ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в производството в размер на 140 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция социално подпомагане София ДА ЗАПЛАТИ на О.К.Г.,***
сумата от 2500 лв., представляващи неимуществени вреди за периода 13 11 2019 г.
- 30 07 2020 г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от 30
07 2020 г.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на О.К.Г.,*** в останалата му част
до пълния предявен размер от 10000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Агенция социално подпомагане София ДА ЗАПЛАТИ на О.К.Г.,***
сумата от 140 лева, представляващи разноски в производството, съобразно
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана
пред Върховен административен съд-София в 14 дневен срок от неговото съобщаване.
АДМИНИСТРАТИВЕНСЪДИЯ: