РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15015 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от К.Ф.Д. срещу „* кумулативно обективно осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ и по чл. 497, ал. 1 КЗ, както следва: 1) за заплащане на сумата
от 6068,26 лв., представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди на
л.а. *при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, а именно при ПТП на 02.03.2018 г. в с. *, включващи стойността на пазарната цена на
автомобила и разходите за прехвърляне на собствеността и регистрация на
аналогичен автомобил – 5790 лв. и лихва
за забава за периода от 03.03.2018 г. до 22.08.2018
г. в размер на 278,26 лв., както и 2) за заплащане на сумата от 64,34 лв.,
представляваща законна лихва за забава на застрахователя за определяне и
заплащане на дължимото застрахователно обезщетение за периода от 23.08.2018 г.
до 01.10.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
02.10.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението (след допуснатото
изменение на исковете чрез увеличение на техния размер по реда на чл. 214, ал.
1 ГПК в о. с. з. на 19.04.2019 г.).
Твърди се
в исковата молба, че на 02.03.2018 г. около 01,45 часа, собственият на ищцата
лек автомобил с рег. № *“, година на производство 2003 г., паркиран пред дома й в с. *, е бил блъснат от друг
автомобил с рег. № *“, управляван от *. Ищцата сигнализирала органите на МВР, като в периода до тяхното
пристигане другият водач напуснал мястото на ПТП. От полицейските служители бил
съставен протокол за ПТП № * г., в който било посочено, че причината за настъпване на ПТП е движение
с несъобразена скорост на първия участник и загуба на управление над МПС. Сочи
за механизъм за настъпване на процесното ПТП при
движение по ул. „*, водачът
на л. а. * поради
несъобразяване с пътните условия (наличие на сняг) и лоша видимост (след
полунощ) губи контрол над автомобила, при което излиза извън пътното платно и
блъска в задната част паркирания перпендикулярно на пътното платно лек
автомобил пред дома на ищцата. При удара автомобилът на ищцата се завърта на
180 градуса, след което автомобилът на виновния водач се блъска в стоящо
по-напред на тротоара дърво. Поддържа, че вследствие нанесените щети на
автомобила, същият е станал изцяло негоден за експлоатация, поради невъзможност
(или икономическа необоснованост) за тяхното ремонтиране, най-сериозната от
които е счупен заден мост. Навежда се довод, че към момента на настъпване на
ПТП и увреждането е съществувало валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между собственика
на автомобила и застрахователя-ответното дружество, обективирана
в застрахователна полица *.
На
02.03.2018 г. ищцата уведомила застрахователя на собственика на МПС за
настъпилата щета, която била заведена под номер № *, и
представила всички относими документи, с които
разполагала към този момент. На 06.03.2018г. представител на застрахователя
извършил оглед на собственото на ищцата МПС, като бил съставен опис-заключение
на щетите. Ищцата получила писмо от застрахователя на 15.03.2018 г., с което
била уведомена, че е подадена молба пред ОД на МВР-* за снабдяване с допълнителна информация във връзка със събитието. След
като повече от месец отговор на така подадената молба до ОД на МВР-* не постъпил по преписката, лично се снабдила с
такъв, който представила на застрахователя на 26.04.2018 г. След неоснователно
според ищцата забавяне на произнасянето по предявената претенция в края на м.
юли 2018 г. получила писмо от застрахователя с изх. № *., с което я уведомили, че е определено застрахователно обезщетение,
което съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ, представлявало тотална щета (пълна загуба), като с цел приключване на
преписката и изплащане на обезщетението било необходимо да представи документи
за прекратяване на регистрацията на автомобила си. Веднага след получаване на
писмото, ищцата изпълнила вмененото й задължение като на 01.08.2018г. дерегистрирала автомобила и на същата дата представила на
застрахователя доказателства за това. При устно запитване от нейна страна към
служителите в регионалния офис в гр. * относно размера на определеното й обезщетение,
й било отговорено, че същото е в размер на 1544 лв.,
което към настоящия момент не е заплатено. На 06.08.2018г. ищцата депозирала
пред застрахователя искане за преразглеждане на размера на определеното
обезщетение, като на 29.09.2018 г. получила писмо, с което я уведомили, че не
са налице основания за преразглеждане.
Счита, че
така определеният размер на застрахователното обезщетение, за чийто размер не е
получавала официално уведомление от страна на застрахователя, е несправедлив и
необоснован и не съответства на действителния размер на причинената й вреда,
като излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Сочи, че
средната пазарна стойност на лек автомобил с техническите характеристики на
притежавания от нея (при отчитане на страната и годината на производство) е в
размер на 4300 лв. Поддържа, че съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ дължимото от
застрахователя обезщетение в посочения размер, следва да бъде допълнително
увеличено със сума в размер на приблизително от 450 лв., необходима за
регистрация и пускане в движение на ново превозно средство. Излага, че в
размера на дължимото застрахователно обезщетение се включва и лихва за забава,
когато застрахованият отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице, върху
размера на причинените вреди от момента на уведомяване, а именно от 02.03.2018
г. до момента на настъпване на задължението за заплащане на застрахователното
обезщетение – 22.08.2018г., на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, във връзка с
чл.84, ал. 3 ЗЗД.
Ищцата
претендира заплащане от страна на застрахователя на дължима от него законна
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, съгласно чл.
497, ал. 1 КЗ, тъй като не го е определил и изплатил в срок. Поддържа, че
срокът от 15 работни дни от представяне на всички доказателства, съгласно чл.
108, ал. 1, т. 1 КЗ, започва да тече от 01.08.2018 г., когато е представила
доказателства за дерегистрация на автомобила и така
крайният момент за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение е
22.08.2018 г. В този смисъл счита, че за периода от 23.08.2018 г. до момента на
предявяване на исковата молба законната лихва за забава е в размер на 55,32 лв.
При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника З. „Л.И.“ АД, в който се изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. По същество счита, че не са налице
предпоставките, необходими за ангажиране отговорността на застрахователното
дружество, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобила с марка „*“ по
застрахователна полица BG *. Твърди, че
обстоятелствата около настъпването на ПТП са неясни, получените увреждания не
кореспондират с твърдения механизъм на получаването им, както и че не е налице
вина единствено и само на водача на автомобил с марка „*“. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
тази полица, но ответникът намира, че посочената от ищцата стойност за
обезщетяване е в завишен размер, като предложеното от него обезщетение от 1544
лв. изцяло кореспондира с реално претърпените вреди – тоталната щета на
автомобила. Твърди, че са налични запазени части и тяхната стойност следва да
бъде отчетена при определяне на размера на полагаемото се обезщетение, като се
приспадне от действителната стойност на автомобила. Оспорва претенцията за
заплащане на законна лихва, като в условията на евентуалност поддържа, че
такава се дължи от датата на деригистрация на
автомобила – 01.08.2018 г. В този смисъл моли за отхвърляне на предявените
искове, а „алтернативно“ в случай че съдът ги приеме за основателни да бъде
намален размера на поисканото обезщетение. Претендират се направените в
производството съдебни разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключението
по назначената съдебно-автотехническа експертиза,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
Районен съд
– *, 50 състав, е бил сезиран с кумулативно
обективно осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ и по чл. 497, ал. 1 КЗ.
От
Протокол за ПТП от 02.03.2018 г, съставен от компетентен административен орган
по контрола на движението по пътищата в Република България при РПУ-*, се установява, че на 02.03.2018 г. при движение
по ул. *,
водачът на автомобил с рег. № *, управляван от *, поради несъобразяване с пътните условия (сняг) губи управление над
автомобила, поднася се и блъска в задната част паркирания на ищцата лек
автомобил с рег. № *“, като и двата автомобила се
завъртат, а този на виновния водач се удря в дърво. На последния е съставен * за нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1 ЗДвП, въз основа на който е издадено НП № *-* г., влязло в сила на
14.06.2018 г., видно от приложените два броя писма от ОД на МВР – гр. *
Между
страните е обявено за безспорно с Определение № 771/16.01.2019 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за
окончателен в о. с. з. на 19.04.2019 г., че между собственика на лек автомобил с рег. № *и
ответника – З. „Л.И.“ АД към датата на процесното ПТП
е било налице валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” с полица BG *.
Установява
се от представените Опис на необходимите документи за приключване на щета от
02.03.2018 г. и Опис-заключение от 06.03.2018 г., че ищцата е уведомила
ответното дружество за настъпването на процесното
застрахователно събитие на 02.03.2018 г., като при застрахователя по договора
за „Гражданска
отговорност” на застрахования автомобил, управляван от виновния водач, е образувана застрахователна преписка, назована „щета № *”. На посочената дата е извършен оглед на
автомобила от представител на застрахователя, при който са констатирани
следните повреди: калник заден ляв, броня задна облицовка, калник десен, врата
задна дясна, капак багажник, стоп десен, подкалник
заден десен, водач заден десен, основа калник заден десен, мост заден,
престилка задна, облицовка задна, облицовка греда багажник, облицовка калник
заден десен, основа десен стоп, под багажник, рог заден ляв, облицовка стъкло
заден десен калник и колонка задна дясна.
С определението от 16.01.2019 г. по
искане на ищцата съдът е задължил
ответника да представи в
заверен препис преписката по заведената пред него щета № * като му е указал
неблагоприятните последици от неизпълнение на това процесуално
задължение. Както бе
посочено, от приложеното Опис на необходимите документи за приключване на щета
от 02.03.2018 г. се установява, че ищцата е уведомила ответното дружество за
настъпването на процесното застрахователно събитие на
02.03.2018 г., като е представила свидетелство за регистрация на МПС, талон за
годишен технически преглед, протокол за ПТП, свидетелство за управление,
контролен талон и декларация за банкова сметка. ***ючване
на щета от 01.08.2018 г. е вписано, че ищцата е представила и удостоверение и
талон за тотална щета. Тъй като застрахователят не е изпълнил процесуалното
задължение по чл. 190 ГПК, следва
да понесе уредената в чл. 161 ГПК процесуална тежест,
като съдът, с оглед на всички
събрани по делото доказателства, вкл. удостоверяването в процесните
описи, приема,
че на 02.03.2018 г. ищцата е
уведомила застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на виновния водач за настъпването на застрахователното събитие
и на 01.08.2018 г. е представила всички необходими документи, с които разполага
и са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди.
Изяснява се
от представеното свидетелство за регистрация Част I, че е прекратена регистрацията на процесното моторно превозно средство на 01.08.2018 г., в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
След
разменена кореспонденция между страните – писмо от 15.03.2018 г. и писмо от 27.06.2018
г., изпратени от З. „Л.И.“ АД, както и молба от 09.07.2018 г. и молба за
преразглеждане от 11.07.2018 г., подадени от ищцата, ответното застрахователно
дружество е уведомило последната с писмо от 24.07.2018 г., че е определило
застрахователно обезщетение, което съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ представлява
тотална щета и е поискало да бъдат представени документи за прекратяване на
регистрацията на увредения автомобил, което както бе изяснено, е сторено на
01.08.2018 г.
Впоследствие
ищцата е изпратила до застрахователя на 06.08.2018 г. възражение и искане за
преразглеждане, тъй като била уведомена от служител в регионалния офис в гр. *, че определеното й обезщетение възлиза на сумата
от 1544 лв., чийто размер намира за несправедлив и
необоснован. В отговор на възражението застрахователят с писмо от 20.09.2018 г.
заявява, че не е налице основание за преразглеждане и промяна на размера на
застрахователното обезщетение.
От допусната
и неоспорена от страните САТЕ, извършила изследване въз основа на представените
по делото доказателства, вкл. и обективираните
обстоятелства в опис-заключението, както и оглед на автомобила, се установява,
че описаните в исковата молба щети съответстват да са вследствие на посочения в
протокола за ПТП механизъм на настъпване на
ПТП. Според заключението на САТЕ стойността на разходите, необходими за ремонт
на увредения автомобил без гаранция за въвеждането му в експлоатация, възлиза
общо в размер на сумата от 5651,72 лв. с ДДС по средни пазарни цени към момента
на настъпване на процесното застрахователно събитие –
02.03.2018 г., като разходите за придобиване, регистрация и въвеждане в
експлоатация на подобен автомобил възлизат на 593,30 лв., а пазарната стойност
на процесния автомобил към тази дата е около 5200 лв. Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че съобразно характеристиките на
автомобила, състоянието му след процесното ПТП и
наситеността на пазара, остатъчната стойност на увреденото моторно превозно
средство е в размер на 600 лв., определена от вещото лице според стойността, за
която би се продал автомобилът в комплект в неремонтирано състояние на депо за
разглобяване (автоморга). В
тази част заключението е основано на подробно пазарно проучване след обобщаване
на събраната информация от различни пунткове за
разглобяване въз основа на описа с увредените детайли и снимков материал.
Според вещото лице собственикът на увреденото МПС би могъл да реализира от
предаването му за скрап сума от 180 лв. след като е приспаднат определен
процент за съдържание на пластмаси, гуми, текстил и стъкло, но видно от
обяснителната част на експертизата това е алтернативен вариант за реализиране
на приход от автомобила, тъй като не може едновременно същият да се продаде на
депо за разглобяване (автоморга) и да се предаде за
скрап, т.е. касае се за различни хипотези. Според заключението, за да се
пристъпи към демонтаж на запазени части от автомобила, следва същият да се
репатрира до регламентирана площадка за такава дейност на цена не по-малко от 50
лв., а стойността на самият демонтаж е приблизително 700 лв.
Съдът
възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в.
л. е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е
отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата САТЕ.
Изяснява
се от представеното от ищцата извлечение от интернет банкиране от 28.12.2018 г.,
че в хода на съдебното производство на 28.12.2018 г. ответникът е заплатил на
ищцата сумата от 1544,53 лв. по процесната
застрахователна претенция.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Правната
норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно
за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил сочените имуществени вреди в заявения размкер, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Ищецът следва да докаже, че е представил на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач
документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и
причинените вреди, вкл. документите за дерегистрацията на
автомобила, с оглед определяне началния срок на забавата по предявения иск с
правно основание чл. 497, ал. 1 КЗ.
Както бе
изяснено, между страните не съществува спор относно обстоятелството, че през релевантния период е било налице застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика
на лек автомобил с рег. № *“ и ответника – застраховател. От събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по
назначената и неоспорена от страните САТЕ категорично се установява
настъпването на процесното застрахователно събитие, механизма
на увреждането и причинените вреди на автомобила. По несъмнен начин се доказа и
че процесният вредносен
резултат е необходима, закономерна, естествена последица от настъпването на
релевантното ПТП. Деянието на водача на лек автомобил с рег. № *, марка „*“, е противоправно, защото е извършено в противоречие
с изискванията на правилата, уредени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Вината се предполага
– чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в настоящото
производство чрез обратно доказване от ответника.
В този
смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия
състав, пораждащ деликтната отговорност на делинквентът, обезпечена от ответника-застраховател по
договора за застраховка „Гражданска отговорност”, са осъществени в обективната
действителност. Спазено е изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, като върху
свидетелството за регистрация е отбелязано, че прекратяването на регистрацията на автомобила е поради настъпила тотална щета.
Съгласно
разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ „тотална щета“ на моторно превозно средство представлява увреждане, при което стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. При претенция за заплащане на имуществени вреди, релевантна за
действителната стойност на автомобила е средната пазарна стойност на увреденото
имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие – в този
смисъл Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.о., ТК;
Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т.о., ТК;
Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586 /2013 г., II т.о., ТК.
При тези
съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя застрахователно
обезщетение следва да се определи при условията на „тотална щета“ по см. на чл.
390, ал. 2 КЗ, тъй като съгласно заключението на САТЕ размерът на разходите за
необходимия ремонт (5651,72 лв. с ДДС) надвишава действителната стойност на
увредения автомобил, определена като пазарната му стойност към датата на ПТП (5200
лв.). Доколкото именно действителната
стойност на повредения автомобил е възприета като горна граница и в специалната норма, уреждаща обезщетението в полза на трето
увредено лице при тази задължителна
застраховка – арг. чл. 499, ал. 2 КЗ, претенцията
на ищцата не може да надхвърли
така установената от експерта действителна
стойност на МПС по пазарна цена
към момента на застрахователното събитие, а
именно 5200 лв. От същата следва да се
приспадне остатъчната стойност на автомобила, определена като стойността, за
която би се продал в комплект в неремонтирано състояние на депо за разглобяване
(автоморга) – 600 лв., която съставлява имуществена
облага за ищцата, т. нар. „ползи от вредите“, за да не се допусне неоснователно
обогатяване на увредения – арг. чл. 51, ал. 1 ЗЗД. (В
този смисъл – Решение № 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение от 09.11.2018 г., постановено по в.т.д.
№ 1369/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна). Съдът намира, че от действителната стойност на
автомобила не следва да се изважда и сумата от 180 лв., която ищцата би
получила при предаването на автомобила за скрап, доколкото както бе посочено,
продаването му в неремонтирано състояние на депо за разглобяване (автоморга) и предаването му за скрап са два различни
варианта за реализиране на ползи от същия и не могат да се осъществят
едновременно. Аналогични са съображенията на съда и за приспадането на запазени
части от увредения автомобил, тъй като дори и тяхната стойност да бъде
определена по реда на чл. 22, ал. 2 от Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г.,
т.е. не повече от 25% от размера на действителната
стойност на МПС, а
именно най-много 1300 лв., от тяхната стойност следва да се извадят
необходимите разходи за репатриране на автомобила и демонтаж на запазените
части – 750 лв., съобразно заключението на вещото лице. Така остатъкът, който
ищцата би реализирала като действителен приход от запазени части на автомобила,
възлиза на 550 лв., т.е. по-малко от това, което би получила при продажба на
целия автомобил в автоморга.
В дължимото на ищцата обезщетение не следва да се
включват необходимите разходи за придобиване,
регистрация и пускане в движение на друг
подобен автомобил. Претенцията стои извън причинените
увреждания по автомобила и касае едно бъдещо несигурно
обстоятелство, а именно дали ищцата ще придобие друг автомобил,
по какъв начин и какви разходи
би имала в тази връзка. А съгласно
чл. 499, ал. 2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на причинената
вреда, която се явява действителната стойност на повредения
автомобил, ведно с
лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
В чл. 493,
ал. 1, т. 5 КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. застрахователят
отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за тях
пред увреденото лице, което в хипотезата
на деликта произтича от правилото
на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава
на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2
КЗ или от датата на уведомяване
или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна.
С други думи,
отговорността на прекия причинител за лихви, считано
от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по
силата на самия кодекс) се
поема от застрахователя от един по-късен момент,
в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие.
В настоящия случай отговорността на застрахователя
се ограничава в периода от датата на уведомяването му за процесното
застрахователно събитие – 02.03.2018 г. (като ищцата е посочила начална дата за
тази претенция 03.03.2018 г.) до 22.08.2018 г. Съдът, съобразявайки
се с размера на основния лихвен
процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта, е изчислил размера на мораторната
лихва върху размера на действителната стойност на МПС след приспадане на остатъчната му
стойност – 4600 лв., изтекла за периода от 03.03.2018
г. до 22.08.2018, която възлиза на 221,05 лв.
Следователно,
застрахователно обезщетение е в размер на сумата от 4821,05 лв. (сборът на
действителната стойност на увредения автомобил, след приспадане на остатъчната
му стойност, и дължимите лихви за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ), но тъй като
ответникът е заплатил на ищцата сумата от 1544,53 лв.,
което обстоятелство следва да бъде взето предвид, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, остатъкът
от дължимото застрахователно обезщетение се равнява на 3276,52 лв. В този
смисъл предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ се явява частично
основателен и следва да бъде уважен до тази сума, а за разликата до пълния
предявен размер от 6068,26 лв. следва да бъде отхвърлен, поради частична
неоснователност и извършено плащане в хода на процеса.
Разпоредбите на чл. 497 КЗ, във вр.
чл. 496 КЗ
установяват отговорността на самия застраховател
за плащане на законни лихви
върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена
забава. Лихвата не е обусловена
от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част
от застрахователната сума, визирана в чл. 429 КЗ, и не може да
бъде ограничаван от размера на
последната.
Ищцата е
представила всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ на 01.08.2018 г. и
съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ началният срок на отговорността на застрахователя за
плащане на лихви върху дължимото обезщетение, което не е изплатил в срок, е
22.08.2018 г. – 15 работни дни от представянето на всички доказателства (като
ищцата е посочила начална дата за тази претенция 23.08.2018 г.). Съдът, отново съобразявайки се с размера на основния лихвен
процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта, е изчислил размера на мораторната
лихва върху размера на дължимото застрахователно обезщетение, изтекла за заявения
период от 23.08.2018 г. до 01.10.2018, която възлиза на 51,11 лв. Следователно,
искът с правно основание чл. 497, ал. 1 КЗ също се явява частично основателен и
следва да бъде уважен за тази сума, като за разликата до пълния предявен размер
от 64,34 лв. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата с оглед
уважената и отхвърлената част от исковете, съобразявайки отхвърлената част
поради плащане от страна на ответника в хода на производството, в който случай
ищцата има право на съдебни разноски, следва да се присъдят такива в размер на
сумата от 422,34 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса и депозит
за съдебно-автотехническа експертиза. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника, с оглед отхвърлената част от предявените
искове като неоснователни, следва да се присъдят съдебни разноски в размер на
20,55 лв. само за заплатен депозит за съдебно-автотехническа
експертиза, тъй като не са представени доказателства за заплащането на
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, р-н „* Д, да заплати на К.Ф.Д., ЕГН **********,***, сумата от 3276,52 лв. (три хиляди двеста седемдесет и шест лева и петдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди
на л.а. марка „* при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” с полица *, а именно при ПТП на 02.03.2018
г. в с. *, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 02.10.2018 г., до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над присъдения размер до предявената част от 6068,26
лв.
ОСЪЖДА „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, р-н „*, да заплати на К.Ф.Д., ЕГН **********,***, сумата от 51,11 лв. (петдесет и един лева и единадесет стотинки), представляваща законна лихва за забава на застрахователя за определяне и
заплащане на дължимото застрахователно обезщетение за застрахователно събитие
по договор за застраховка „Гражданска отговорност” с полица *, а именно при ПТП на 02.03.2018
г. в с. *, за периода от 23.08.2018 г. до
01.10.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.10.2018
г., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
присъдения размер до предявената част от 64,34 лв.
ОСЪЖДА *” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, *, да заплати на К.Ф.Д., ЕГН **********,***, сумата от 422,34 лв. (четиристотин двадесет и два лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Ф.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „*, със седалище и адрес на управление ***, р-н „* сумата от 20,55 лв. (двадесет
лева и петдесет и пет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: