№ 13787
гр. София, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110107344 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
Предявени са искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.
1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. Н. Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата 1744,42 лева за главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
***********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
21.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 276,87 лева за мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2022 г.; сумата 64,21 лева за главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 21.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 13,06 лева за мораторна
лихва за период от 01.10.2019 г. до 30.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №51081/2022 г. по описа
от СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ, както и цена на извършена услуга
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Ответникът в
срока по чл. 131 и чл. 414 от ГПК оспорва исковете с довод, че не е собственик или
ползвател на имота; не се намира в договорни отношения с ищеца; евентуално навежда
възражение за изтекла погасителна давност. Счита иска за главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение за недопустим поради липса на легитимация на ищеца. Не
спори, че плащания не са извършени и размер на исковете.
Третото лице-помагач на страна на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД счита исковете
за основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от
1
доказване, че няма извършени плащания от ответника за заявените парични вземания,
размер на исковете.
От Нотариален акт № 119 по дело №3276/1979 г. на I Нотариус при СРС се установява,
че апартамент № 55, находящ се в ***********, е придобит от В.ка А. Ч. и отв. М. Н. Д. (с
предишно фамилно име Ч. по удостоверение за идентичност на имена от 23.04.2021 г.). Тъй
като не е уговорено друго в нотариалния акт, съдът приема, че правото на собственост е
придобито при равни квоти от купувачите, респ. ответникът е станал собственик на ½ ид.ч.
От Удостоверение за наследници от 06.06.2023 г., издадено от Столична Община, се
установява, че В.ка А. Ч. е починала на 31.10.2017 г. и оставила наследници по закон М. Н.
Д. – дъщеря; Татяна Н. Ч.-Филева – дъщеря, починала преди нея на 27.02.1991 г., като
последната е оставила наследници по закон – деца М.В.Ф. и Н.В.Ф.. При тези доказателства
от правна страна се налага извод, на основание чл.5, чл. 10, ал. 1 от ЗН, че имотът през
исковия период е съсобствен на М. Н. Д. – при квота ½ ид.ч., а останалата ½ ид. ч.,
наследство на майка й, след смъртта й е придобито от М. Н. Д. – ¼ ид.ч., и от М.В.Ф. и
Н.В.Ф. – ¼ ид.ч., или ответникът е пасивно материално легитимиран по спора като
собственик на имота до размер на притежаваната квота общо – ¾ ид.ч. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Тъй като качеството потребител на
топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху
имота, съдът приема, че ответникът отговаря за неплатените суми към ищеца, съразмерно на
притежаваните ид.ч. от правото на собственост. Следва да се отбележи, че сключването на
писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като
условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето
лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния
съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, за това, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и
преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период 01.05.2019-
30.04.2021 г., г. реално потребеното количество топлинна енергия, след реален отчет на 1 бр.
технически изправен водомер за топла вода и 6 отоплителни тела-радиатори, е на стойност
сумата 1744,29 лв., като в нея не са включени лихви или стари задължения, като за сметка на
ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
2
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на искова молба, което е сторено на 21.09.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от
ЗЗД, считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от
ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на топлофикационното
дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва,
се погасява с изтичането на тригодишна давност. Претендират се парични вземания за
главници за периода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и погасени по давност ще са
изискуеми парични вземания преди три години назад от датата на предявяване на исковата
молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 21.09.2019 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които
публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор (вж. ОУ на л.60 от делото) са влезли в сила на
11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане за
цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй
като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да
заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на
45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече
погасителната давност. Предвид това покрито е с давностен срок вземането за главница за
периода 01.05.2019-31.07.2019 г.
Съдът, като взе предвид притежаваната от ответника квота в собствеността на
топлоснабдения имот, изчисленията на вещото лице по СТЕ и на осн. чл. 162 от ГПК,
приема искът за главница, представляваща цена на доставка на топлинна енергия, за
основателен за периода 01.08.2019 -30.04.2021 г. в размер на сумата 1249,45 лв., а в
останалата част подлежи на отхвърляне.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за
главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение за непогасената главница за цена на топлинна енергия
за периода 15.09.2020-30.08.2022 г., съразмерно с притежаваната от ответника квота в
обствеността на топлоснабдения имота, в размер 198,32 лв., определен от съда по реда на
чл. 162 от ГПК, а останалата част акцесорната претенция подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства, вкл. от третото лице-
помагач главни и индивидуални отчети, се установява, че са предоставени услуги за дялово
разпределение, за които ответникът дължи сумата 48,16 лв., като в останалата част
претенцията подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява уреден ред и
начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
3
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -21.09.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка страна има
право на съдебни разноски, като предвид Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в
рамките на заповедното производство. Ищцовото дружество, съразмерно на уважената част
от исковете, има право на съдебни разноски за сумата общо 380,61 лева за платени държавни
такси, възнаграждение на вещи лица и юрисконсулт, последното на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. чл. 37 от ЗПП, определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25-26 от
НЗПП. Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото и
заповедно производство. По възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищеца съдът намира, с
оглед на защитавания материален интерес, предвиденото в чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ,
очакваните процесуални действия, които е необходимо да извърши адвоката, във вр.
фактическа и правна сложност на спора, че платените 600 лв. за правна помощ за исковото
производство не са съответни и следва да се определи разноската в размер 510,00 лв. Пред
заповедния съд платеното възнаграждение на адвокат от 400 лв. е прекомерно, доколкото
следва да се определи при условията на чл. чл. 6, т. 5 от НМРАВ, във вр. пар. 1 от НМРАВ,
поради което съдът счита за разумна разноска сумата 200 лв. Ето защо ответникът има право
на съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част, за сумата общо 220,18 лв. По
компенсация в полза на ищеца следва да се пресъди сумата 160,43 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Н. Д., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, ап. 55, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ***********, на основание чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата 1249,45 лева – главница, представляваща цена на доставка на топлинна
енергия за имот в ***********, ап. 55, за периода 01.08.2019 -30.04.2021 г., и сумата 198,32
лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020-30.08.2022 г., сумата 48,16 лева – главница,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.08.2019-
30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 21.09.2022 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №51081/2022 г. по описа на СРС; като иска за
главница за цена на доставена топлинна енергия над уважения размер от 1249,45 лева до
пълния предявен размер от 1744,42 лева и за периода 01.05.2019-31.07.2019 г., иска за
мораторна лихва над уважения размер от 198,32 лева до пълния предявен размер от 276,87
лева, иска за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение над уважения
размер от 48,16 лева до пълния предявен размер от 64,21 лева, и иска за мораторна лихва за
сумата 13,06 лева за периода 01.10.2019-30.08.2022 г., начислена върху главница,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.08.2019-
30.04.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. Н. Д., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, ап. 55, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: ***********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 160,43 лева – съдебни разноски по компенсация по ч.
гр. дело №51081/2022 г. и гр. дело №7344/2023 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
4
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5