Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Велико Търново, 22.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесет и втори юни две
хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Албена
Шишманова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 162 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 143 ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
между трето за делото лице – „***" ЕАД /със сегашно наименование „***”
ЕАД/ и ответникът е сключен договор за продажба на изплащане № ********* от
20.04.2018г., по силата на който, купувачът закупил мобилно устройство „Handset
SAM Galaxy J3 /2016/ със сериен номер 355892091310277 срещу задължението да
плати продажната цена на вещта, съобразно погасителен план към договора. Ищецът
твърди, че поради неплащане в срок на две месечни вноски договора за продажба
на изплащане е предсрочно прекратен на основание т.12.3. от него и непогасената
до края на срока му сума в размер на 188, 58 лв. е станала предсрочно изискуема.
Ищецът посочва, че на 07.11.2014г. между него и продавачът бил сключен договор
за поръчителство, по силата на който поел задължение да обезпечава задълженията
на абонатите, сключили договори за продажба на изплащане. Твърди, че на
основание чл. 143 ЗЗД и чл. 2.2.4. от договора от 07.11.2014г. е уведомил
ответника, че ще изпълни вместо него задължението му към продавача, както и че
е платил на последния дължимата от купувача сума в размер на 188, 58 лв., с
преводно нареждане № 990341 от 21.08.2019г. Ищецът сочи, че за горепосоченото
си вземане за главница, както и за вземането си за мораторна лихва в размер на
6, 20 лв. за периода 21.08.2019г. – 29.11.2019г. се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3617/2019г. на ВТРС, срещу която ответника е подал
възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК. Предвид на изложеното ищецът моли съда
да приеме за установено по отношение на него, че ответникът му дължи
горепосочените суми за главница и лихва, представляващи регресни вземания,
платени на основание договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на така подадената
искова молба.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за
продажба на изплащане № ********* от 20.04.2018г. се установява, че трето за
делото лице – „***” ЕАД /със сегашно наименование „***” ЕАД/ като продавач е
прехвърлил на ответника като купувач правото на собственост върху мобилно
устройство „Самсунг Galaxy J3 /2016/ със сериен номер 355892091310277 /приемо –
предавателен протокол от същата дата/, срещу сумата от 215, 52 лв., от която купувачът
е заплатил първоначална вноска от 8, 98 лв. при сключването на договора и дължи
още 23 месечни вноски в общ размер на 206, 54 лв., платими съгласно уговорен
между страните погасителен план /раздел II/. Според чл. 9.1.2. от договора продавачът
може да обезпечи вземанията си по него с поръчителство от трета страна, ако
купувачът е физическо лице. В раздел IV от договора страните са уговорили
различни основания за прекратяването му, като съгласно чл. 12.3. при неплащане
в срок най – малко на две последователни месечни вноски от страна на купувача,
всички оставащи суми стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за
тези суми и следва да бъдат заплатени в рамките на посочения в нея срок.
Договорът се счита за прекратен от датата на издаване на фактурата, което не
засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
С договор от
07.11.2014г., изменен с анекси от 08.10.2015г., 15.03.2016г., 12.12.2016г.,
30.11.2017г., 08.06.2018г, 01.10.2018г., продавачът по договора за изплащане е
възложил на ищеца по делото, а той се е задължил срещу възнаграждение и при
условията и срока на договора, да извършва кредитен скоринг на потребители с
цел сключване на договор за продажба на изплащане и да гарантира чрез поръчителство
вземанията на възложителя – продавач от абонати по тези договори, до размера на
кредитния лимит. С анекса от 08.10.2015г. страните са уговорили, че
възложителят упълномощава ищеца от негово име да изпраща писмени уведомления на
абонатите за разваляне на сключените с тях договори за продажба на изплащане и
настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията им по тях, както и да ги
покани да ги изпълнят. Уговорено е уведомленията да се изпращат чрез
препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин, който удостоверява
тяхното надлежно изпращане респ. получаване от абоната. С горепосочените анекси
срока на договора от 07.11.2014г. е продължаван във времето, като с анекса от
01.10.2018г. същият е продължен с 12 месеца, считано от 08.08.2018г.
От приемо –
предавателен протокол № 187/19.12.2019г. се установява, че възложителят по
горепосочения договор е предоставил на ищеца по делото справка по т.2.2.3,
съдържаща списък на абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи
от договори, гарантирани с неговото поръчителство. В приложения списък, на стр.
2, позиция 2, фигурира процесния договор за продажба на изплащане, който е
индивидуализиран с номер и датата на сключване, име и ЕГН на абоната, дължим
остатък за плащане и размера на неплатената сума гарантирана от ищеца.
Ищецът е изготвил уведомление по чл. 143 ЗЗД за
намерение за изпълнение на задължение адресирано до ответника, с което го
уведомява за настъпилата предсрочна изискуемост на всички суми дължими по
процесния договор, поради неплащане в срок на две последователни месечни вноски,
както и че ако не плати до 21.01.2019г. дължимия остатък от продажната цена в
размер на 188, 58 лв., за което е издадена фактура № *********/20.04.2018г., то
в качеството си на поръчител ще заплати това негово задължение и ще встъпи в
правата на кредитора. По делото липсват доказателства за получаване на
уведомлението от абоната.
С приемо – предавателен протокол № 238/30.08.2019г.
ищецът е представил на възложителя справка по чл. 2.2.5 от договора, съдържаща
списък на абонатите, за които на 21.08.2019г. в качеството си на поръчител е
изпълнил вместо тях задълженията им по договорите за продажба на изплащане, на
обща стойност 22 855, 45 лв. В списъка, който съдържа данните за 87
абонати, процесния договор за изплащане от 20.04.2018г. фигурира на стр. 2
позиция 8.
По делото са представени преводно нареждане от 21.08.2019г.,
с което ищецът е наредил плащане на сумата от 22 869, 43 лв. в полза на
възложителя с основание приемо – предавателен протокол № 187, както и уведомление
по чл. 2.2.6 от договора от 07.11.2014г., с което възложителят признава, че на
21.08.2019г. ищецът му е заплатил сума в размер на 188, 58 лв., представляваща
просрочено задължение по договора за продажба на изплащане, сключен с ответника.
От приложеното
ч.гр.д. № 3617/2019г. по описа на ВТРС е видно, че ищецът се е снабдил срещу
ответника със заповед за изпълнение № 1522/05.12.2019г. за сумата от 188, 58
лв. – главница, представляваща дължима сума по договор за продажба на изплащане
от 20.04.2018г., платена от заявителя в качеството му на поръчител по договор
за поръчителство от 07.11.2014г., както и за сумата от 6, 20 лв. – мораторна
лихва за периода 21.08.2019г. – 29.11.2019г. Срещу така издадената заповед за
изпълнение длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на
наличието на валидно облигационно отношение между „***" ЕАД /със сегашно
наименование „***” ЕАД/ и ответника по договор за продажба на изплащане от
20.04.2018г., имащ за предмет процесното мобилно устройство, изпадането на
купувача в забава при изплащане на дължимата цена и настъпването на
предпоставките за предсрочна изискуемост на остатъка от нея, наличието на
действителен договор за поръчителство между продавача и ищеца по делото,
изпълнено от ищеца изискуемо задължение на ответника към продавача в размер на
процесната сума и че ответникът е бил уведомен преди плащането.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява съществуването на валидно продажбено правоотношение по договор за продажба
на изплащане № ********* от 20.04.2018г., по силата на което ответникът е
придобил собствеността върху процесното мобилно устройство срещу задължението да
плати цената му в размер на 215, 52 лв. Двустранно подписания между страните по
договора приемо – предавателен протокол от 20.04.2018г. безспорно удостоверява
изпълнение на задължението на продавача по чл. 187 ЗЗД да предаде на купувача
закупената вещ. По делото липсват доказателства, както и твърдения, ответникът
да е изпълнил задължението си да плати вноските по разсрочената цена по начина
и в сроковете уговорени в договора. Същият не е ангажирал каквито и да е
доказателства в тази насока, въпреки че опровергаването на отрицателния факт за
липсата на плащане е в негова тежест. Предвид на това изложените в исковата
молба обстоятелства, че ответникът не е платил две последователни месечни
вноски следва да се приемат за доказани, което съгласно уговореното в чл. 12. 3
има за последица прекратяване на договора за продажба на изплащане и води до настъпване
на предсрочна изискуемост на цялото задължение на купувача. Същото е в размер
на 188, 58 лв., съгласно изготвената от продавача справка по чл. 2.2.3 от
договора. Макар тази справка да има характера на частен свидетелстващ документ,
доколкото изобщо не е оспорена от ответника по делото, може да служи като
доказателство за размера на дължимия от него остатък от продажната цена.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че продавачът по договор за продажба и ищецът са сключили
действителен договор за поръчителство, който отговаря на изискванията на чл.
138 ЗЗД за форма и съдържание. Договора между тях от 07.11.2014г. е сключен в
писмена форма и има характерното съдържание на договор за поръчителство по
смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД, с оглед на включените в него клаузи относно
предмета и правата и задълженията на страните по него. Със сключването на
договора ищецът е поел задължение да гарантира чрез поръчителство вземанията на
мобилния оператор от абонатите, сключили с него договори за продажба на
изплащане. Договорът за поръчителство от 07.11.2014г., видно от представения с
него анекс от 08.06.2018г. е действал в периода 07.02.2018г. – 07.08.2018г., в
който период е сключен процесния договор
за продажба на изплащане от 20.04.2018г. Клаузата на чл. 9.1.2. от последния
дава право на продавача да обезпечи вземането си по него с поръчителство от
трета страна, като това негово право не е ограничено по уговорка между страните,
както относно момента на упражняването му, така и относно необходимостта
купувачът да даде съгласие респ. да одобри поръчителството. Предвид на това,
обстоятелството, че договора за поръчителство е сключен преди сключването на
главната сделка не засяга действителността на първото съглашение. А и съгласно
нормата на закона /чл. 138 ал. 2 ЗЗД/ поръчителството може да се поема и за
бъдещи задължения. Във връзка с последното е достатъчно обезпеченото бъдещо
вземане да е индивидуализирано, чрез основните си параметри, в договора за
поръчителство. В случая това изискване е изпълнено, като в раздел IV „Поръчителство” от договора от 07.11.2014г. е
посочено за кои длъжници на възложителя, по кои видове договори и за
изпълнението на кои техни задължения се съгласява да отговаря ищецът като
поръчител. Следователно налице е валидно поето от ищеца по делото задължение за
поръчителство спрямо кредитора на ответника по договора за продажба на
изплащане.
От съвкупният анализ на представените по делото
доказателства - списък по чл. 2.2.5 от договора за поръчителство, преводно
нареждане от 21.08.2019г. и уведомление по чл. 2.2.6 от същия договор безспорно
се установява, че на 21.08.2019г. ищецът в качеството си на поръчител е
заплатил остатъка от задължението на ответника в размер на 188, 58 лв. от
процесния договор за продажба на изплащане. В посочения списък изрично е
отразено за кое задължение и за кой длъжник се отнася плащането, което е
признато от кредитора с уведомлението от 21.08.2019г., имащо характера на
разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД. По аргумент от чл. 143 ал. 1 ЗЗД с така
извършеното плащане в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу
ответника за всичко което е платил, ведно със законната лихва от деня на
плащането. Посочената разпоредба въвежда изискване за уведомяване на длъжника
от страна на поръчителя за предприетото от него изпълнение. В случая такова
уведомяване не е налице, тъй като по делото не са представени никакви
доказателства, че изготвеното от ищеца уведомление по смисъла на чл. 143 ЗЗД е
достигнало до длъжника. Неуведомяването на длъжника не води до погасяване на
регресните права на поръчителя, а има за последица непротивопоставимост на
извършеното плащане на ответника, ако той е платил или плати на кредитора,
както и ако той не дължи плащане по друга причина /Решение № 229/10.09.2012г.
по гр.д. № 452/2011г. на IV г.о. на ВКС/.
По делото не са представени доказателства, че ответницата е изпълнила
задължението си по процесния договор за продажба, както и не са въведени
възражения, че не дължи плащане по други причини, поради което следва да се
приеме за установено, че дължи на ищеца претендираната от него сума за главница
в размер на 188, 58 лв.
Основателността на главния иск предпоставя доказването
на основанието на акцесорния иск за лихва за забава, тъй като е налице неизпълнен
паричен дълг, чиято изискуемост е настъпила. В случая падежа на задължението е
определен по силата на закона и за изпадането на длъжника в забава не е
необходима покана. Съгласно чл. 143 ал. 1 изр. 2 ЗЗД поръчителят има право на
законна лихва върху платената сума от деня на плащането, с оглед на което,
считано от 21.08.2019г., когато ищецът е изпълнил длъжниковото задължение, му
се следват лихви за забава върху нея. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК и чрез
използването на онлайн калкулатор за законна лихва, размерът на следващото се
на ищеца обезщетение за забава за периода 21.08.2019г. – 29.11.2019г. възлиза
на 5, 29 лв. В останалата си част до пълния предявен размер от 6, 20 лв., акцесорния
иск за законна лихва се явява неоснователен и недоказан.
Мотивиран от всичко изложено съдът
намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр.
чл. 143 ал. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в
пълен размер. В тази връзка следва да се приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 188, 58 лв. - главница, представляваща регресно
вземане на последния по договор за поръчителство от 07.11.2014г. за платения от
него дължим остатък от продажната цена по договор за продажба на изплащане №
********* от 20.04.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.12.2019г. до окончателното й изплащане.
Акцесорният иск за лихва се явява частично основателен до размера на сумата от 5,
29 лв. - мораторна лихва за периода от 21.08.2019г. до 29.11.2019г., а за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 6, 20 лв. подлежи на
отхвърляне, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т.
12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна
такса в размер на 25 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. или
общо 325 лв. Същият е доказания размер на разноските и в заповедното
производството, поради което тези суми следва да се присъдят в полза на ищеца.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Е.Т., ЕГН: **********,*** ДЪЛЖИ
на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Люлин”, бул. „Панчо Владигеров” № 21, ет. 4, офис
13, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 143 ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 188, 58 лв. /сто осемдесет и осем лева и 58 стотинки/ -
главница, представляваща регресно вземане на поръчителя по договор за
поръчителство от 07.11.2014г. за платения от него дължим остатък от продажната
цена по договор за продажба на изплащане № ********* от 20.04.2018г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 04.12.2019г.
до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 5, 29 лв. /пет лева и 29
стотинки/ - мораторна лихва за периода от 21.08.2019г. до 29.11.2019г., за
които вземания има издадена заповед за изпълнение № 1522/05.12.2019г. по
ч.гр.д. № 3617/2019г. на ВТРС, КАТО отхвърля иска за мораторна лихва за
горницата над уважения размер от 5, 29 лв. до пълния предявен размер от 6, 20
лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Е.Т., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ
БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Люлин”, бул. „Панчо Владигеров” № 21, ет. 4, офис 13 СУМАТА от 325
лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направените в исковото
производство съдебни разноски, както и СУМАТА от 325 лв. /триста двадесет и пет
лева/, представляваща направените в заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 3617/2019г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: