Решение по дело №14427/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 436
Дата: 4 март 2022 г.
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20211100514427
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100514427 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 3343 от 26.10.2021 по гр.д. № 31159/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 153 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от
предявените от И.В.С., ЕГН ********** срещу „П.С.“ ЕАД, ЕИК ****
обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
уволнението му, извършено със Заповед № ІГ- 23/19.05.2021 г., с която на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата, е прекратено
трудовото правоотношение между страните, считано от 19.05.2021 г.; по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
„ръководител отдел международни продажби” при „П.С.” ЕАД и по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата 48 787,50 лв„ представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
период от 6 месеца, считано от от 20.05.2021 г. до 20.11.2021 г.
С решението е оставено без разглеждане направеното при условията на
евентуалност възражение на „П.С.“ ЕАД, ЕИК **** за прихващане със сумата
8 131 лв. - изплатено обезщетение по реда на чл. 222, ал. 1 КТ.
С решението ищецът И.В.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „П.С.“ ЕАД, ЕИК **** сумата 100 лв. -
1
разноски по делото.
Недоволен от постановеното решение, с което исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 са отхвърлени, е останал ищецът И.В.С.,
който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
необоснованост, незаконосъобразност и нарушение на материални закон при
постановяването му. По-конкретно поддържа, че в конкретния казус не е
налице фактическия състанв на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ и реално
съкращаване на щата, доколкото дейността на ищецът се извършва и по
настоящем. Твърди да е налице и хипотезата на чл.333, ал.4 от КТ. Искането
към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „П.С.“ ЕАД, чрез пълномощника си оспорва
въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда на чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд
той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно
проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата. В случая във връзка с наведените в
жалбата оплаквания съдът във въззивното решение дължи произнасяне
по спорния въпрос – законосъобразно ли е упражнил работодателя
потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение за заеманата от ищеца длъжност по реда на чл.328, ал.1,
т.2 от КТ, респ. осъществен ли е фактическият състав на чл.328, ал.1, т.2
от КТ.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение,
поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства - Трудов
договор от 22.08.2011 г. вкл. допълнително споразумение към Трудов договор
от 15.03.2018 г. се установява че между ищеца и ответното дружество е
съществувало валидно безсрочно трудовово правоотношение, по което
ищецът е изпълнявал длъжността „Ръководител отдел международни
2
продажби” при ответното дружество, което е прекратено едностранно от
работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата със
Заповед № 1Г-23/19.05.2021 г., считано от 19.05.2021 г.
Уволнението поради съкращаване на щата винаги е резултат от
осъществяването на един сложен фактически състав, състоящ се от два
елемента, а именно – 1) вземане на решение за преустановяване на
определени трудови функции и 2) прекратяване на трудовите отношения с
лицата, заемащи тези длъжности, като уволнението следва да е извършено от
органа, който има право да го извърши. Съкращаване на щата по смисъла на
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.2 КТ означава премахване, считано от един
определен момент за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от утвърдения
общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради
преустановяване на съответстващите на тези длъжности трудови функции.
Именно поради преустановяване на трудовите функции запазването на
трудовия договор е невъзможно и законодателя е предвидил неговото
прекратяване на посоченото безвиновно основание. За законосъобразността
на уволнението на това основание е необходимо съкращаването в щата 1) да е
реално, т. е. съответната функция действително да се премахва, а не само да
се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на
характера на извършената работа; 2) да е налице към момента на уволнението
и на фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат
или пък уволнението да следва съкращаването на щата; 3) да е извършено по
съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че работодателят законосъобразно е упражнил потестативното си
право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за
заеманата от ищеца длъжност по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, респ. че
при процесното уволнение е осъществен фактическият състав на чл.328,
ал.1, т.2 от КТ.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата
„съкращаване на щата” се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения
работник или служител конкретна трудова функция. Съгласно решение №
278 от 18.04.2006г. ІІІ г.о. ВКС споделено и в решение № 75/27.03.2012 г. по
гр.д.№ 924/2011 г. на ВКС, КГ, ІІІ ГО, това основание е приложимо само
когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато не само е премахната
длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала
да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Когато
част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в
новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази
длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни
квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е
реално. Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване
на бройки по щатното разписание, когато се съкращават определени
длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и
3
по същност на извършваната работа. По въпроса налице ли е съкращаване на
щата в случай на закриване на заеманата длъжност и създаване на нейно
място на нова, в трудовите функции на която са включени част от
трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и
съществени нови трудови функции, е даден положителен отговор и с
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 154 от 27.04.2011г. по
гр.д. № 1279/2010г. ІІІ г.о.
С обжалваното решение СРС, е отхвърлил обективно съединените
исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ, във връзка с
чл.225, ал.1 КТ като е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение
на соченото в заповедта основание е законосъобразно, тъй като е налице
реално съкращаване на щата. Настоящият въззивен състав споделя извода на
първостепенния съд като възприема и даденото разрешение в постановено по
реда на чл.290 ГПК Решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1561/2010 г., IV г. о., в което е прието, че реално съкращаване на щатна
бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й
функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга
длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други
длъжности, какъвто е и настоящият случай .
Със заповед 216 от 17.05.2021 г. на Изпълнителния директор е
утвърдена промяна в щатното разписание на „П.С.“ ООД. Заповедта е
издадена на основание Решение на Управителния съвет на дружеството от
13.05.2021 г., с което е определено да се съкрати длъжността на ищеца
„Ръководител отдел международни продажби”, , която е била
ЕДИНСТВЕНА щатна бройка.
Видно от длъжностната характеристика за длъжността на ищеца
"Ръководител отдел международни продажби", както и от длъжностните
характеристики за длъжността „Специалист международни продажби“,
съкратената длъжност е имала ръководни функции, задачи по организацията и
контрол върху работата на други лица, като и такива по осъществяване на
оперативната дейност на отдела чрез осигуряване на рентабилни продажби,
развитие на базата клиенти като мениджър на ключови клиенти, поемане на
лична отговорност за продажбите на ключови клиенти и пр., докато
длъжността „специалист международни продажби“ е осъществявала
техническо съдействие под ръководството на заеманата от ищеца длъжност.
Изложеното се потвърждава от показанията на свидетеля М. на длъжност
„специалист международни продажби“, а именно, че ищецът е бил негов пряк
ръководител и е отговарял за сделките с големите международни клиенти на
компанията, като след уволнението на ищеца, тези негови задължения са
поети от него и негова колежка, също на длъжността „специалист
международни продажби“ без да е променяна длъжностната им
характеристика. Затова настоящия въззивен състав споделя извода на СРС, че
излогженото налага извода за реално съкращаване на единствената щатна
бройка „Ръководител отдел международни продажби” чрез преминаване
4
на част от трудовите /оперативните/ й функции към длъжността
„специалист международни продажби“. Ответникът е спазил законовия ред
за това, като е променил щатното разписание след взето решение на
компетентния орган. А защо е взето такова решение правилно
първостепенния съд е заключил, че е въпрос на целесъобразност, по
оптимизиране на работната структура в предприятието, поради което не
подлежи на съдебен контрол. Досежно възражението, че работодателят не е
извършилподбор по реда на чл.329, ал.1от КТ, настоящата инстанция споделя
изводът на СРС, че в конкретния случай, работодателят не е имал задължение
да извърши подбор поради съкращаване на единствената щатна бройка за
длъжността.
Въззивният съд споделя и изведеният от СРС извод, че вслучая не е е
нарушена и закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ. Съгласно
разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от
17.12.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГК , за разлика от останалите
разпоредби на чл. 333 КТ относно закрилата при уволнение, тази по ал. 4 няма
императивен характер. С разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ е разширена
синдикалната закрила при уволнение, предвидена за членовете на
синдикалното ръководство с разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ. Законодателно
е уредена възможност за страните по колективното трудово договаряне да
предвидят закрила при уволнение и на работниците и служителите - членове
на синдикална организация, която е страна по колективен трудов договор
/КТД/, както и на работниците и служителите, присъединили се към КТД по
реда на чл. 57, ал. 2 КТ. Именно поради това въпросът, дали е предвидена в
разпоредба на съответния колективен трудов договор закрилата по чл. 333, ал.
4 КТ или такава закрила не е предвидена, следва да бъде разрешен от съда,
който обаче няма право да замества ясно и точно изразената воля на страните
по КТД.
В случая със заявление от 22.03.2021 г. ищецът се е присъединил на
основание чл. 57, ал. 2 КТ към колективния трудов договор в предприятието,
вписан на 04.03.2021 г. В т.2.1.4 от договора обаче е уговорена изрично
закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ единствено за работниците и
служителите - членове на синдикална организация, която е страна по
колективния трудов договор, но не и за работниците и служителите,
присъединили се към него на основание чл. 57, ал. 2 КТ. По делото нито се
твърди, нито се установява ищецът да е бил член на синдикална
организация, с оглед на което за ответника е липсвало задължение да
изисква предварително писмено съгласие от синдикалното ръководство за да
прекрати трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
На основание гореизложеното съдът приема, че уволнението извършено
на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е законосъобразно, поради което искът по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като неоснователен следва да бъде отхвърлен
Относно исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ – тъй като в настоящия
5
случай уволнението е законосъобразно, претенциите на ищеца за
възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за
оставане без работа поради уволнението са неоснователни.
В упражнение на правомищията си по чл.271 от КТ въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се следва разноски в
настоящото производство на основание чл.78, ал.3 във вр.ал.8 от ГПК в
размер на 100 лв. представляващи юрсконсултско възнаграждение.
При тези мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3343 от 26.10.2021 по гр.д. № 31159/2021
г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3
вр.ал.8 от ГПК на „П.С.“ ЕАД, ЕИК **** сумата 100 лв. - разноски по делото,
представляващи юрсконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му до страните чрез връчване на препис от същото при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6