№ 1068
гр. С., 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100511623 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивни жалби на С. С. С. (представляван от особен
представител – адв. С. К.) и Б. С. С. (представлявана от особен представител - адв. С.
В.) срещу решение № 10882/23.06.2023 г. по гр.д. № 25796/2021 г. по описа на СРС,
171 състав, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателите дължат
поравно и разделно в полза на „Топлофикация С.“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва:
сумата от 2252,87 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. ****, аб. № 119869, за
периода от 27.07.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 09.09.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 644,18 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2017 г. до 31.08.2020 г. върху главницата за топлинна
енергия, сумата в размер на 33,14 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 6,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 31.08.2020 г.
1
Жалбоподателите твърдят, че решението в обжалваната част е неправилно.
Поддържа, че не се явяват потребители на топлинни услуги в процесния имот, поради
което не дължат плащане на цената на предоставените услуги. Ето защо, молят
обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация С.“ ЕАД, оспорва жалбите и моли
решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството пред въззивната инстанция.
Третото лице помагач на страната на въззиваемото дружество – „Техем
сървисиз“ ЕООД, не подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация С.“ ЕАД с обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени срещу С. С. С. и Б. С. С..
С обжалваното решение исковете срещу С. С. С. и Б. С. С. са уважени частично,
като е признато за установено, че ответниците дължат поравно и разделно сумите,
както следва: сумата от 2252,87 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. ****, аб. №
119869, за периода от 27.07.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
09.09.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 644,18 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 31.08.2020 г. върху
главницата за топлинна енергия, сумата в размер на 33,14 лева, представляваща цена
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от
01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 6,70 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 31.08.2020 г.
Исковете за установяването на дължимостта на главницата за топлинна енергия
са отхвърлени до пълния предявен размер от 3036,08 лв. и за периода от 01.05.2016 г.
до 27.07.2017 г. поради погасяване по давност.
Решението е обжалвано само от ответниците в частта, с която исковете спрямо
тях са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът, дали въззивните С.
С. С. и Б. С. С. се явяват потребители на топлинни услуги в процесния период в имота,
2
предмет на делото.
Съгласно нотариален акт № 176/1996 г. по н.д. № 1848/1996 г. по описа на
нотариус И.Д., процесният имот е придобит Л.Х.И. и И.М. С. в режим на съпружеска
имуществена общност. Видно от удостоверение за наследници на И.М. С., последният
е починал на 25.07.2004 г. и е наследен от Л.Х.И. – съпруга, и С. И. С. – син.
Следователно, към този момент Л.Х.И. е притежавала ¾ части от имота, а С. И. С. – ¼
част. С нотариален акт № 192/14.06.2006 г. по н.д. № 365/2006 г. по описа на нотариус
Ц.С., Л.Х.И. е прехвърлила притежаваните от нея ¾ идеални части от имота в полза на
С. И. С., от който момент последният е станал едноличен собственик на имота. Видно
от удостоверение за наследници на Л.Х.И., С. И. С. е починал на 14.12.2012 г. и е
наследен от неговите синове – Л. С. С., С. С. С. и Б. С. С.. Съгласно съдебно
удостоверение, изх. № 1348/2013 г. по описа на СРС, Л. С. С. се е отказал от
наследството на С. И. С., от което следва, че ответниците, в качеството на наследници
на С. И. С., са придобили по ½ част от процесния имот.
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Поради
изложеното съдът приема, че между страните по делото - „Топлофикация С.“ ЕАД и С.
С. С. и Б. С. С., са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.” ЕАД,
както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна
услуга за целия имот, а ответниците – да заплащат поравно и разделно цената ѝ.
Ето защо, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. С., ж.к. ****, аб.
№ 119869.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 900 лв. – разноски за
настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10882/23.06.2023 г. по гр.д. № 25796/2021 г. по
описа на СРС, 171 състав, в частта, с която е признато за установено, че С. С. С., ЕГН
********** и Б. С. С., ЕГН ********** дължат поравно и разделно в полза на
„Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: сумата от 2252,87 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. ****, аб. № 119869, за периода от 27.07.2017 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 644,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2017 г. до 31.08.2020 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата в размер на
33,14 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за същия имот за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,70 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2017 г. до 31.08.2020 г.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН ********** и Б. С. С., ЕГН ********** да заплатят
поравно и разделно на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 900 лв., представляваща разноски по производството
пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисиз“ ЕООД, на страната на ответника по въззивната жалба – „Топлофикация С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4