Присъда по дело №243/2022 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 72
Дата: 27 септември 2022 г. (в сила от 13 октомври 2022 г.)
Съдия: Яна Вълкова Ангелова
Дело: 20222310200243
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 72
гр. Елхово, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря А.Д.М.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Наказателно дело частен
характер № 20222310200243 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Р. З. Т. , роден на 27.07.2000 година в
гр.Елхово, обл.Ямбол, с поС.ен и настоящ адрес с.Б, общ.Елхово, обл.Ямбол,
ул. „В.Л.“ №4, български гражданин, със средно специално образование,
неженен, работи в ПГМСС „Е.Ч.Г.“ – с.Б като водач на селско-стопанска
техника, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
23.05.2022г. около 03.30 часа в с. Б, обл. Ямбол, пред жилищен блок, находящ
се на ул. „Атанас Недялков“ №12, чрез нанасяне на удари с железен винкел по
главата в областта на лявата половина на челото, в областта на лявата
мишница, в областта на лявата предмишница и по двата крака в областта на
бедрата, е причинил на тъжителя М. Ф. М. лека телесна повреда- временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в контузия на
главата с наличие на разкъсно- контузна рана в областта на лявата половина
на челото с дължина около четири сантиметра с умерено изразен оток на
тъканите около раната, лентовидни кръвонасядания с отоци на тъканите в
областта на лявата половина на гърба, лявата предмишница и в областта на
двете бедра- престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а,
ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ,
като му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в размер на
1 000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимият Р. З. Т. , с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл.45 от ЗЗД на М. Ф. М. от с. Б, обл. Ямбол, ЕГН **********,
1
сумата от 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, представляващи
обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди- болки и
страдания, настъпили в резултат на осъщественото от подсъдимия
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането- 23.05.2022г. до окончателното
изплащане, като предявеният граждански иск за разликата от 2500.00 лева до
предявения размер от 3 000.00 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Р. З. Т., с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител М. Ф. М., с ЕГН
**********, направените по делото разноски в размер на 812.00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна
такса.
ОСЪЖДА подсъдимият Р. З. Т. , с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Елхово сумата от
100.00 лева, представляващи държавна такса върху уваженият размер на
гражданския иск, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски
окръжен съд чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 72 от 27.09.2022 година, постановена
по НЧХД № 243/2022 година по описа на РС-Елхово:

Наказателното от частен характер производство е образувано по
тъжба на М. Ф. М. с ЕГН- **********, от с. Б, общ. Елхово, ул. Тракия“ №
18, с която против подсъдимия Р. З. Т. , роден на 27.07.2000 година в
гр.Елхово, обл.Ямбол, с поС.ен и настоящ адрес с.Б, общ.Елхово, обл.Ямбол,
ул. „В.Л.“ №4, български гражданин, със средно специално образование,
неженен, работи в ПГМСС „Е.Ч.Г.“ – с.Б като водач на селско-стопанска
техника, неосъждан, с ЕГН **********, е повдигнато обвинение по чл.130,
ал.1 от НК, за това, че на 23.05.2022г. около 03.30 часа в с. Б, обл. Ямбол,
пред жилищен блок, находящ се на ул. „А.Н.“ №12, чрез нанасяне на удари с
железен винкел по главата в областта на лявата половина на челото, в
областта на лявата мишница, в областта на лявата предмишница и по двата
крака в областта на бедрата, е причинил на тъжителя М. Ф. М. лека телесна
повреда- временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща
се в контузия на главата с наличие на разкъсно- контузна рана в областта на
лявата половина на челото с дължина около четири сантиметра с умерено
изразен оток на тъканите около раната, лентовидни кръвонасядания с отоци
на тъканите в областта на лявата половина на гърба, лявата предмишница и в
областта на двете бедра.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск по чл.45 от ЗЗД, предявен от тъжителя
против подсъдимия Р. З. Т. за сума в размер на 3 000.00 лева, представляващи
обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди- болки и
страдания, настъпили в резултат на осъщественото от подсъдимия
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 23.05.2022г. до окончателното
изплащане. Частният тъжител М. Ф. М. е конституиран като граждански
ищец по делото.
В съдебно заседание тъжителят участва лично и с повереник- адв.
М. от АК - Ямбол, редовно упълномощен. Тъжбата се поддържа изцяло, като
се поддържа и предявеният против подсъдимия граждански иск. В хода на
съдебните прения повереникът на тъжителя пледира за доказаност на
обвинението по чл.130, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна
страна. Пледира се постановяване на осъдителна присъда срещу подсъдимия
и налагане на наказание, което да окаже възпитателно въздействие върху
неговата личност, за да бъдат осъществени целите на специалната и
генералната превенция. По отношение на предявеният граждански иск се
прави искане същият да бъде уважени в предявения размер.
Подсъдимият Р. З. Т. участва лично в съдебно заседание. Не се
признава за виновен по предявеното против него обвинение и желае да бъде
оправдан от съда. В дадените в хода на съдебното следствие обяснения
1
подсъдимият по същество не оспорва, че е нанесъл два удара с метален
винкел по тялото на тъжителя- в областта та рамото и на крака, в резултат на
които тъжителят е паднал на земята. Твърди обаче, че причината да нанесе
тези удари на тъжителя е било поведението на последния- влошени
отношения между тях по повод връзката на подсъдимия с доведената дъщеря
на тъжителя, както и проявеното от страна на тъжителя спрямо подсъдимия
агресивно поведение на инкриминирната дата.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен
материал, преценен поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си
убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
Тъжителят М. Ф. М. и свидетелката Д. Д.а Д. живеели на съпружески
начала в с. Б, обл. Ямбол заедно със свидетелката И. П.Н.- дъщеря на св. Д..
Между подсъдимият Р. З. Т. и св. И. П.Н. били установени близки приятелски
отношения, известни на св.Н. и тъжителя М. и възприете от тях, на които не
се противопоставяли.
На 22.05.2022г. около 19.30 часа подсъдимият посетил дома на
тъжителя, където в този момент се намирала приятелката му- св. И. Н..
Последната обяснила на Т., че същата вечер заедно с майка си, тъжителя и
други свои близки ще бъде на тържество в с. Б- годеж, на който подсъдимия
не бил поканен. След като напуснал дома на св. Н., подсъдимият видял пред
блока, в който живеела свидетелката нейната майка и тъжителя. Раздразнен
от това, че няма да присъства на годежа, подсъдимият взел от земята тръба с
дължина около 3-4 метра и се насочил към тъжителя, като заявил на
последния „Ще те убия, ще те утрепя, ще ти строша колата.“ Случилото се
видели намиращи се в близко заведение хора, които се намесели,
подсъдимият оставил тръбата и се отдалечил от мястото. Св. Д. подала сигнал
на тел. 112, като на място пристигнали полицейски служители, които снели
сведения от подсъдимия и присъствалите на място лица по повод на случая.
Против подсъдимия бил съставен Протокол да предупреждение по реда на
ЗМВР.
След това тъжителя, заедно със свидетелките Д. Д. и И. Н. посетили
дома на брата на тъжителя, находящ се в с. Б, ул. „А.Н.“ №12 ет.1, ап.20.
Тримата отишли до там с автомобил, управляван от тъжителя, който той
паркирал пред блока. Същата вечер подсъдимият решил да посети адреса, на
който се намирало семейството на тъжителя, като имал намерение да
подслушва разговорите им. Преди да влезе в блока, подсъдимият видял на
земята парче метален винкел- дебел, с дължина около един метър, взел
винкела и се качил в жилищния блок. Стоял известно време на входната врата
на апартамента, в който се намирали тъжителя и близките му, а след това се
качил на площадката на втория етаж. Около 02.30- 3.00 часа на 23.05.2022г.
тъжителят М. и свидетелките Д. и Н. напуснали апартамента, излезли от
блока и се качили в паркирания автомобил, с който преди това дошли. В този
момент от блока излязъл подсъдимият, който държал в ръцете си металния
2
винкел. Отворил задната дясна врата, където се намирала св. Н. и казал на
последната да слиза от автомобила. Св. Н. отказала, като през това време
тъжителят М. излязъл от автомобила и попитал подсъдимия какво се случва,
защо е дошъл. Подсъдимият и тъжителят се хванали за дрехите и в резултат
на това съприкосновение двамата паднали на земята. Пръв се изправил
подсъдимият, който нанесъл няколко удара с винкела по тялото на тъжителя-
в областта на рамото и крака. При опитите на тъжителя да се изправи от
земята, подсъдимия му нанесъл и друг удар по главата в областта на лицето.
В този момент от автомобила излязла и св. Н., която подсъдимият започнал да
дърпа с цел тя да тръгне с него. От автомобила излязла и см. Д., като след
нейната намесата подсъдимият пуснал дъщеря й побягнал между блоковете,
като взел със себе си и железния винкел, който впоследствие изхвърлил и се
прибрал в дома си в с. Б. Св. Д. подала сигнал на тел. 112, във връзка с който
на място пристигнали полицейски служители, сред които и св. Ст. Я. и екип
на спешна медицинска помощ. На място раната в областта на главата на
тъжителя била обработена и превързана, а по- късно тъжителя бил отведен в
ЦСМП- гр. Ямбол, където раната на челото на тъжителя била зашита, било му
извършено рентгеново изследване и освободен за лечение в домашни
условия. Пристигналите на място по повод на подадения сигнал полицейски
служители установили подсъдимия в дома му, като в проведената беседа
същият първоначално отричал да е нанасял удари на тъжителя, но в
последствие признал за такива.
На 23.05.2022 г. тъжителят М. Ф. М. посетил съдебен лекар- Д-р Т.Ч.
в гр. Сливен, който извършил преглед и освидетелстване на М. и издал
представеното по делото от тъжителя Съдебномедицинско удостоверение №
178 от 2022г. От същото е видно, че при извършения преглед на тъжителя са
установени следните телесни увреждания: контузия на главата с наличие на
разкъсно- контузна рана в областта на лявата половина на челото, която е
била зашита в Спешно отделение гр. Ямбол; лентовидни кръвонасядания с
оток на тъканите в областта та лявата половина на гърба лявата мишница и в
областта на двете бедра. Описаните увреждания са причинили на тъжителя М.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно
съдебномедицинското удостоверение описаните в същото телесни
увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и по време,
както е съобщил тъжителя пред съдебния лекар, който е идентичен с
механизма на деянието, установен в хода на съдебното следствие- чрез
нанасяне на удари с метален винкел в областта на главата, гърба, ръцете и
краката на пострадалия.
Болките в областта на тялото на тъжителя отшумели за около две
седмици, но в резултат на нанесения от подсъдимия удар в областта на
главата на тъжителя последният и към момента продължава да изпитва
главоболие.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия с рег.
3
№ 644/2022г. на БС при РС- Елхово, се установява, че Р. З. Т. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото доказателства– показанията на свидетелите Д. Д.а Д., И.
П.Н., С. Д. Я., от обясненията на подсъдимия Р. З. Т., дадени в хода на
съдебното следствие, както и от писмените доказателства, приложени по
делото - Съдебномедицинско удостоверение № 178 от 2022г., Протокол за
предупреждение от 22.05.2022г., Справка за съдимост на подсъдимия Р. Т..
При установяване на описаната по – горе фактическа обстановка
съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, по
отношение на които съдът не констатира съществени противоречия, които да
дадат основание някои от тях да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност. Данни за нанесени удари от подсъдимия на тъжителя с метален
винкел се съдържат в показанията на св. Д. и св. Н., които са очевидци на
случилото се на 23.05.2022г., възприели са пряко и непосредствено
нанесените удари от подсъдимия на тъжителя, броя на ударите, както и
мястото, на което те са били нанесени от подсъдимия по тялото на тъжителя.
В подкрепа на тази група свидетелски показания са и показанията на
полицейският служител Я., посетил с. Б непосредствено след настъпване на
инцидента, придобил преки и непосредствени впечатления за телесните
увреждания на тъжителя М. М. и неговото съС.ие, както и за съС.ието и
поведението на подсъдимия непосредствено след инцидента. В подкрепа на
свидетелските показания са и самите обяснения на подсъдимия, дадени в хода
на съдебното следствие, съдържащи самопризнание за нанесени от его на
тъжителя удари с метален винкел. Показанията на свидетелите са идентични,
последователни и непротиворечиви помежду си относно нанесените удари на
тъжителя от подсъдимия с метален винкел в областта на главата, лявата
половина на гърба, лявата мишница и двете бедра, като в същото време те
кореспондират напълно и с писмените доказателства по делото. Характера и
вида на телесните увреждания на тъжителя се установяват от приетото като
доказателство съдебномедицинско удостоверение, сочещо на причинена на
тъжителя лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Механизма
на причиняване на описаните в съдебномедицинското удостоверение телесни
увреждания на тъжителя се установява по безспорен начин от гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите, както и от обясненията
на подсъдимия, така и от посоченото в удостоверението от съдебния лекар,
извършил преглед и освидетелстване на пострадалото лице.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимият Р. З. Т. с деянието си е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, тъй като на
23.05.2022г. около 03.30 часа в с. Б, обл. Ямбол, пред жилищен блок, находящ
се на ул. „А.Н.“ №12, чрез нанасяне на удари с железен винкел по главата в
областта на лявата половина на челото, в областта на лявата мишница, в
4
областта на лявата предмишница и по двата крака в областта на бедрата, е
причинил на тъжителя М. Ф. М. лека телесна повреда- временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в контузия на главата с
наличие на разкъсно- контузна рана в областта на лявата половина на челото с
дължина около четири сантиметра с умерено изразен оток на тъканите около
раната, лентовидни кръвонасядания с отоци на тъканите в областта на лявата
половина на гърба, лявата предмишница и в областта на двете бедра.
От обективна страна съдът прие за безспорно установено, че на
инкриминираната дата – 23.05.2022г. подсъдимият е причинил на тъжителя
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота- контузия на главата
с наличие на разкъсно- контузна рана в областта на лявата половина на челото
с дължина около четири сантиметра с умерено изразен оток на тъканите
около раната, лентовидни кръвонасядания с отоци на тъканите в областта на
лявата половина на гърба, лявата предмишница и в областта на двете бедра.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно,
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като
същият съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият Р. З. Т. е извършил противоправното деяние със съзнанието, че
нанасяйки удар на пострадалия М. ще му причини телесно увреждане.
ПоР. изложеното съдът призна подсъдимия Р. З. Т. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът намери, че по отношение на подсъдимият Р. З. Т. са налице
материално правните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.78А от
НК, чието приложение е задължително за съда. За деянието, в извършването
на което подсъдимият бе признат за виновен, се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация. От деянието не са
настъпили имуществени вреди. Към момента на извършване на деянието
подсъдимият не е бил осъждан за престъпления от общ характер и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава 8 от
НК.
Ето защо, съдът, след като призна подсъдимият за виновен по
повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, на основание
чл.78 А от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба.
При определяне размера на административното наказание, съдът
намери, че следва да се вземе предвид сравнително ниската степен на
обществена опасност на този вид престъпления, утвърдената съдебна
практика, ниската степен на обществена опасност на дееца, чистото му
съдебно минало, неговата възраст, семейното и имотното му съС.ие, и с оглед
постигане целите на наказанието определи наказанието глоба в размер на
1000.00 лв., т.е. в предвидения в закона минимален размер, които
5
подсъдимият следва да заплати в полза на държавата. При определяне
размера на административното наказание глоба, съдът отчете наличие на
смекчаващи отговорността обстоятелства – съдействието на подсъдимия за
разкриване на обективната истина по делото чрез дадените от него обяснения,
съдържащи самопризнание за нанесения удар на тъжителя, като прецени, че в
случая целите на административното наказание, предвидени в нормата на
чл.12 от ЗАНН биха били постигнати като на подсъдимия бъде наложено
административно наказание глоба в размер към минималния, предвиден в
закона, а именно глоба в размер на 1000 лв.
Съдът прецени, че това наказание, наложено на подсъдимия би било
съответно на извършеното от него деяние и ще постигне целите както на
генералната и най-вече на специалната превенция, предвидени в ЗАНН.
По отношение на предявеният граждански иск за неимуществени
вреди, съдът намери следното:
Съдът намери предявеният от тъжителя М. Ф. М. против
подсъдимия Р. З. Т. граждански иск за обезвреда от престъплението по
чл.130, ал.1 от НК за основателен и доказан до размера на 2500.00 лева.
Гражданската отговорност на подсъдимия е ангажирана на основание чл.45 и
сл. ЗЗД, т.е. на плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно в случая е
налице извършено от подсъдимият виновно и противоправно деяние,
увреждащо тъжителя. Установено е по категоричен начин и наличието на
вредоносен резултат, както и причинната връзка между него и поведението на
подсъдимия. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимият. Справедливостта изисква
извършеното посегателство срещу телесната неприкосновеност на
пострадалия, който е изпитал негативни преживявания - болка и страдания, да
бъдат възмездени. При определяне размера на дължимата от подсъдимия
обезвреда за причинените на пострадалия неимуществени вреди е приложима
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост.
ВКС изтъква в т.2 на ПП №4/1968 година, че понятието “справедливост” по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да се
изхожда от конкретните обстоятелства като характерът и начинът на
извършване на увреждането, причинените морални страдания и др. С оглед
вида на нанесената на пострадалия телесна повреда и съобразявайки се с
утвърдената съдебна практика, намери, че следва на тъжителя да се присъди
обезщетение в размер от 2500.00 лева, който се явява основателен и доказан.
Гражданският иск за разликата над този размер до предявения от 3000.00 лв.
съдът намери за неоснователен и недоказан и отхвърли същия. При изрично
заявена претенция за лихви, съдът присъди и законната лихва върху сумата
от 2500.00 лв., считано от датата на увреждането – 23.05.2022 година до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Р. З. Т.
да заплати на частния тъжител М. Ф. М. направените по делото разноски в
6
размер на 812.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
и внесена държавна такса.
Съдът осъди подсъдимият да заплати в приход на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС - Елхово сумата от 100.00 лева,
представляващи държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск,
както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата.


Районен съдия:…………
/Яна Ангелова/
7
Съобщи за изтекли лични данни