Р Е Ш Е
Н И Е
№ /14.10.2021 год., гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХVІ с-в, в публичното
съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина
Г., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1309/2016г по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ и е образувано
по жалба от Администрацията на Министерския съвет на Република
България, представлявани от министър-председателя Б. Б., срещу Заповед №
Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект
на Община В., с която на осн.чл.124 ал.2 и чл.16 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-1505а; ІІ-1532; ІV-1253; VІІІ-1508а; VІ-1252а; V-1252
„за озеленяване”, кв.5, и улична регулация с о.т.38, 40, 41, 42, 43, 44, 45. С жалбата се твърди, че едва
на 31.03.2016г Администрацията на Министерски съвет на Република България е
узнала за издаване на заповедта и са получили екземпляр от нея. Твърди се, че
за издаване на заповедта не е уведомяван и техният праводател – Министерството
на държавната администрация и административната реформа /закрито понастоящем/.
На основание горното е изразено становище, че оспорването на заповедта е
предприето в срок. Твърдят нищожност на заповедта като издадена от
некомпетентен орган, и незаконосъобразност поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила – неуведомяването, съответно неучастието им
като заинтересована страна в производството по издаване на заповедта, както и
поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като с нея е одобрен
план за УПИ-публична държавна собственост – Стопанство „Евксиноград“, без
статутът на имота в конкретната част да е променян. Позовавайки се на
представения ведно с жалбата АДС №3584/30.11.2001г и скицата към него твърдят,
че за Администрацията на МС на Р България е налице правен интерес от оспорване
на административния акт, като считат, че са заинтересовани лица в
производството по см.чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ в хипотезата на чл.18 ал.1 от ЗДС, доколкото
Стопанство „Евксиноград”, което е със статут на публична държавна собственост,
е предоставено за управление на Министерството на държавната администрация и
административната реформа през 2005г., а през 2009г. – на администрацията на
МС. С тези съображения настояват за отмяна на оспорената Заповед №
Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект на Община В.. В съдебно заседание по
същество представители на оспорващата администрация на МС не се явяват.
Депозирана е молба с.д. № 13234/ 09.09.2021 г. от гл. юрисконсулт Е. К. в
качеството на процесуален представител на оспорващата Администрация на МС, в
която е изразено становище по хода на делото. Моли съда при разглеждане на
делото да спази указанията на Върховния административен съд на Република България,
дадени в Определение № 14325/18.11.2020 г. по адм. д. № 11440/2020 г. и в
Определение № 10578/18.08.2017 г. по адм. дело № 5824/2017 г. по описа на същия
съд. Моли за предоставяне на срок за представяне на писмени бележки в случай,
че делото бъде процедирано „за решаване“. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски от страна на останалите страни в производството. В
определения от съда срок са депозирани писмени бележки с.д. № 14036/27.09.2021
г., подписани от процесуалния представител на оспорващата страна – Е. К., с
които се поддържа жалбата. В писмените бележки за първи път се навеждат доводи
за нищожност на акта поради наличие на съществени пороци във формата му, както
и поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
поради грубо несъответствие с материалния закон.
Ответникът – Главният архитект на Община В. се
представлява от гл.ю.к. С.Ц., която в писмения си отговор по жалбата, в съдебно
заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за нейната неоснователност.
За процесуална икономия моли съда да вземе предвид пледоарията по съществото на
правния спор от о.с.з., проведено на 18.02.2020 година. Алтернативно поддържа и
становището си за недопустимост на жалбата поради липса на признат от закона
правен интерес от оспорването по см.чл.159 т.4 от АПК. Претендира присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в минимален размер.
Заинтересованите страни:
В.И.В. (УПИ ІV-1253) - редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. Д.Д. ***, който оспорва жалбата. Лаконично коментира
всички аргументи на оспорващата страна, като изразява становище, че в хода на
съдебното производство не е установено наличието на нито един от тях като
основание за отмяна на Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект на Община В..
Изтъква, че към доказателствата по делото са приети такива, които по
категоричен начин оборват твърденията, че в обхвата на процесния ПУП-ПРЗ
попадат имоти, и конкретно – този на доверителя му, които са публична държавна
собственост и без да е сменен техният статут. Обръща внимание на факта, че
оспореният ПУП-ПРЗ е такъв по чл.16 ал.1 от ЗУТ, т.е. това е първа регулация за
обхванатите от него имоти. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата. Претендира присъждане на разноски в полза на заинтересованата страна.
В.С.Д. (УПИ І – 1505а) – редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба с.д. № 13306/ 10.09.2021 г. от пълномощника му
адв. Н.С. ***, който изразява становище по хода на делото, по доказателствата и
по съществото на повдигнатия спор, оспорвайки жалбата като неоснователна, и моли
да бъде даден срок за представяне на писмени бележки по предмета на делото.
В.С.С., Ц.К.С. и Л.Д.Г., К.С.Д., М.Н.Д. и Р.П.Г. (УПИ
VІІІ-1508а) – редовно уведомени, не се явяват, представляват се от адв.П.С. и адв.С.Т.
***. В пледоарията си по съществото на правния спор адв.С., подкрепен от адв.Т.,
заявява, че определенията на ВАС, с които са отменени и двете прекратителни
определения на АС – В. по делото, имат обвързваща съда сила само по отношение
на преценката му за допустимостта на жалбата, но не и по съществото на правния
спор. Акцентира се върху обстоятелството, че въпросът за собствеността за
четири от имотите, влизащи в обхвата на процесния ПУП-ПРЗ, включително и за
този на доверителите им, не може да бъде разглеждан в това производство, още
повече, че към доказателствата по делото са представени такива (съдебни решения
и др.), които безалтернативно сочат, че тези имоти са собственост на частни
гражданскоправни субекти. В допълнение се позовава и на всички приети по делото
съдебно-технически експертизи – единични и тройна, от които категорично се
установява, че „охранителна
зона“, която да обхваща процесните имоти, не съществува по предходни
одобрени и влезли в сила кадастрални или други планове. Заявява се, че тезата
за съществуването на „охранителна зона“ се поддържа от оспорващата
Администрация на МС единствено за нуждите на настоящото съдебно производство, с
цел да се обоснове извод за основателност на жалбата. Заявяват претенция за
присъждане в полза на доверителите им на сторените в хода на съдебното
производство съдебни разноски.
Д.Д.Б. (УПИ VІІІ – 1508а) – редовно уведомен, не се
явява, не се представлява. Не изразява становище по съществото на правния спор.
ОБЩИНА В. (в частта за уличната регулация от о.т.38,
40, 41, 42, 43, 44, 45) – редовно уведомени,
представляват се от гл. юриск. С.Ц., като аргументите, с които оспорва
жалбата на Администрацията на МС на Република България, са идентични с тези,
изложени от името на ответника в производството.
И.Х.М., И.Н.М. и В.Н.Я. (УПИ ІІ-1532) – редовно
уведомени, не се явяват и не се представляват. Не изразяват становище по
съществото на правния спор.
Ц.Н.С. и „МИРАДА“ ООД - (УПИ
ІІ-1532) редовно уведомени, за тях представител не се явява. Депозирана е
молба-становище от общия пълномощник на страните адв.Р.Р. ***, в която са
развити подробни съображения по съществото на спора, въз основа на които се
настоява жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане
на разноски в полза на доверителите му съобразно представените списъци по чл.80
от ГПК.
С.Г.Б. и Ч.Г.Г. (УПИ І-1505а)
– редовно уведомени, не се явяват и не се представляват. Не
изразяват становище по съществото на правния спор.
В.Б.К. (УПИ VІІІ-1508а) –
редовно уведомена, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по
съществото на спора.
ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, редовно уведомени, представител не се явява.
Н.Б.Н., Б.Н.К., В.А.Ц. – Б. и Н.А.Ц. (УПИ І – 1505а) – редовно уведомени, не
се явяват и не се представляват. Депозирана е писмена молба с.д. № 13306/ 10.09.2021 г. от пълномощника
им адв.Н.С. ***, с която изразява становище по същество на спора, оспорвайки
жалбата като неоснователна. Моли за предоставяне на срок за изготвяне на
писмени бележки.
П.Г.П. (УПИ І – 1505а) – редовно уведомен, не се
явява, не се представлява и не изразява
становище по същество на правния спор.
С.С.Д. (УПИ І – 1505а) – редовно уведомена, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по същество на правния спор.
Ж.Ц.Д. (УПИ І – 1505а) – редовно
уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по същество
на правния спор.
П.И.К. (УПИ ІІ – 1532) –
редовно уведомена, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
същество на правния спор.
Н.И.М. (УПИ ІІ – 1532) – редовно уведомен, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на правния
спор.
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представляван
от Министър-Председателя, и ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – В., редовно уведомени,
представляват се от юриск. В.Р., която поддържа становището си по същество на
правния спор, изложено в о.с.з. от 18.02.2020 г., и пледира за уважаване на
жалбата. Сочи, че законосъобразността на оспорената заповед за одобряване на
ПУП-ПРЗ следва да бъде преценявана към момента на нейното издаване. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в полза на
представляваната от нея заинтересована страна. Алтернативно прави възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от останалите участници в
производството от противната страна.
„СТРИНГ СТРОЙ“ ООД (УПИ VІІІ-1505а) – редовно
уведомени, не изпращат представител и не изразяват становище по съществото на
спора.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Началото на административното
производство е поставено с молба вх. № РД -5-94-С/328/ 21.12.2005 г. от Станка Г.
Василева. След запознаване с молбата и с приложенията към нея Гл. архитект на
Община В. издал на основание чл.124, ал.2 от ЗУТ /в актуалната към онзи момент
редакция - ДВ, бр. 103 от 2005 г./ Предписание № 0134/ 02.03.2006 г. (л. 19 от
адм. преписка – синя папка), с което допуснал да бъде изработен проект за
подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за ПИ №
1235 в обхват: север – магистрала В. – Златни Пясъци; изток – дере; юг –
двореца „Евксиноград“; запад – ПИ № 1504, по плана на м. „Ст.л.“. Въз основа на
издаденото предписание е изработен проект за ПУП за провеждане на улица в кв. 5
на м. „Ст.л.“ от осева точка /ОТ/ 38, 40, 41, 42, 43, 44
до ОТ 45, като видно от обяснителната записка (л.1 от преписката) към проекта,
разработката обхваща осем поземлени имота - ПИ 1505а, ПИ 1505, ПИ 1506, ПИ
1253, ПИ 1252, ПИ 1552а, ПИ 1508 и ПИ 1508а.
Изготвената проектна документация е
внесена за разглеждане на заседание на Експертния съвет по устройство на
територията /ЕСУТ/ при Община В.. Колективният общински орган е разгледал
проекта на свое заседание, проведено на 12.04.2006 г., и го е одобрил.
Решението е обективирано в т. 36 от Протокол № 14/ 11. –
12.04.2006 г. (л. 20 – 25 от административната преписка – синя папка).
Указано е заинтересованите страни в административното производство да бъдат
уведомени за взетото решение, което е изпълнено своевременно. Съобщение изх. №
УТ -94-В-241 от 10.05.2006 г. за приетото от ЕСУТ решение е изпратено до Община
В.. Същото съобщение е изпратено по електронен път и до Областна администрация
- В. и е прието от адресата още същия ден, видно от приложеното на лист 37 от
преписката заверено копие.
В хода на административното
производство във връзка с приетото решение на ЕСУТ са постъпили две възражения:
1/. Вх. № ВЖ-94-0-3/23.05.2006 г. (л. 58 от адм. преписка) от Станка Г.
Василева и В.И.В. в качеството им на собственици на ПИ № 1253 по плана на м. „Ст.л.“,
и 2/. Вх. №УТ-0202-262/ 04.07.2006 г. (л. 59 от адм. преписка) от областния
управител на област с административен център В.. С първото възражение е
поискано да се извърши корекция относно площта на новопроектирания УПИ ІV –
1253 с твърдение, че в така одобрения ПУП-ПРЗ (в таблицата с техническите
показатели – графа „площ НПИ“ и графа „площ УПИ“) техният имот е отразен с
по-малки площи, които не съответстват на действителното положение. Във
възражението си областният управител твърди, че одобреният ПУП-ПРЗ попада в
територията на Стопанство „Евксиноград“, за която има издаден АПДС №
3584/30.11.2001 г. с предоставени права върху имота на Министерството на
държавната администрация и административната реформа.
Направените възражения са разгледани
на заседание на ЕСУТ от 19 – 20.09.2006 г., видно от извадка от Протокол № 36
(л.84 от адм. преписка), във връзка с
което до областния управител на област с административен център гр. В. е
изпратено писмо изх. № УТ-0202-262/101.10.2006 г. (л.83 от адм. преписка) с
представени по опис копия от документи, относими към административното
производство (л. 62 до л. 82). В отговор е постъпило писмо вх. № УТ -0202/06.12.2006
г., видно от съдържанието на което областният управител поддържа направеното
възражение срещу решението на ЕСУТ от 11 – 12.04.2006 г. за одобряване на
процесния ПУП-ПРЗ за м. „Ст.л.“ и улична регулация от ОТ 38, 40, 41, 42, 43, 44
до ОТ 45.
Постъпилите възражения срещу приетия
с решение на ЕСУТ по т.36 на заседание от 11 – 12.04.2006 г. проект за ПУП-ПРЗ
са разгледани повторно на заседание на колективния общински орган, проведено на
13 – 14.11.2007 г., резултатите от което са отразени в Протокол № 42 (л. 104 –
108 от преписката). Видно от съдържанието на т. 30 от протокола, възражението
на С.В.и на В.В. не е уважено с аргумента, че притежаваният от тях ПИ 1253 е
попълнен със Заповед № Р-278/17.08.2001 г. на Кмета на Община В., и отразената
в ПУП-ПРЗ площ на техния имот съответства на тази, отразена в заповедта.
Възражението на областния управител е отхвърлено в частта досежно шест от
имотите, попадащи в обхвата на разработката, а именно: ПИ № 1505а, ПИ № 1252 и
ПИ № 1252а, ПИ 1253, ПИ 1508а и ПИ 1532. ЕСУТ е приел решение да се издаде
заповед по чл. 129, ал.2 от ЗУТ /актуална редакция/ за посочените имоти. При
вземане на решението колективният общински орган е съобразил издадените
административни и съдебни актове, въз основа на които тези имоти са попълнени в
кадастралната основа за съответната местност на гр. В.. За останалите имоти
възражението е уважено и с решението е постановено за
тях да не се одобрява ПУП-ПРЗ „до изясняване на собствеността“.
На 20.12.2007 г. Гл. архитект на
Община В. издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № Г-480/20.12.2007г.,
с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-1505а; ІІ-1532; ІV-1253; VІІІ-1508а;
VІ-1252а; V-1252 „за озеленяване”, кв.5, и улична регулация с о.т.38, 40, 41,
42, 43, 44, 45. За издаване на заповедта заинтересованите лица в производството
са уведомени по реда на чл. 130 от ЗУТ /в актуалната към датата на издаване на
заповедта редакция/ със съобщение изх. № УТ-94-В-241 от 20.12.2007 година.
Съобщението е получено от областната управа по електронен път в деня на
изпращането му – 20.12.2007 година.
Съставен е констативен протокол от
03.03.2008г., (папка №2, л.131 от преписката) от комисия при район „Приморски“,
с който е прието, че след обявяване на заповедта на заинтересованите страни в
производството срещу нея не са постъпили възражения в законоустановения срок.
От доказателствата по делото е
видно, а и между страните в съдебното производство не се спори, че Стопанство
Евксиноград е имот – публична държавна собственост. Същият е предоставен за
управление за държавни представителни нужди на Министерски съвет на Република
България с Решение № 1050/29.12.1997 г. на МС (л.17, т.1 от том 1) при
условията и по реда на чл.15, ал.1 от ЗДС и Правилника за неговото прилагане.
За същия има издаден Акт за публична държавна собственост /АПДС/
№ 3584/30.11.2001 г. ведно със скица към него /приложени от л.19 до л. 35
от делото, том 1). На основание ПМС № 215/12.10.2005 г. имотът е предоставен за
стопанисване и управление на Министерството на държавната администрация и
административната реформа /МДААР/. След закриване на МДААР с ПМС №
229/23.09.2009 г. Стопанство Евксиноград отново е предоставено за стопанисване
и управление на МС на Р България.
За изясняване на фактите, относими
към съществото на правния спор, съдът е допуснал по делото да се изготвят
четири съдебно-технически експертизи – две единични (основна и допълнителна) по
допустимостта на жалбата, изготвени от в.л. арх. Б.К., една единична, изготвена
от в.л. арх. А.Д., и една тройна, изготвена от вещите лица арх. П.К., арх. Н. Н. и арх. М.Б.. Значителната
част от отговорите на двете експертизи по допустимостта на жалбата, изготвени
от в.л. арх. Бр. К., са относими и към въпроса за нейната основателност, поради
което следва да се вземат предвид при коментара по същество. Заключенията на
експертите са оспорени в отделни техни части, но се кредитират от съда като компетентно,
обективно и безпристрастно дадени, с изключение на онези от тях, които по
съществото си представляват отговори на правни въпроси. Заключенията на вещите
лица ще бъдат коментирани по-долу в изложението ведно с излагане на мотивите по
съществото на спора.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната
преписка и тези, представени от страните и приобщени в хода на съдебното
дирене, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в настоящото съдебно производство е Заповед
№ Г-480/20.12.2007г., издадена от Гл. архитект на Община В., с която на
осн.чл.124 ал.2 и чл.16 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-1505а; ІІ-1532;
ІV-1253; VІІІ-1508а; VІ-1252а; V-1252 „за озеленяване”, кв.5, и улична
регулация с о.т.38, 40, 41, 42, 43, 44, 45 на гр. В., м. „Ст.л.“.
Настоящото съдебно производство,
образувано по жалбата на Министерски съвет на Република България срещу Заповед
№ Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект на Община В., двукратно е прекратявано от
настоящия съдебен състав по конкретни съображения за недопустимост на жалбата
по смисъла на чл. 159, т.5 от АПК и на т. 4 от АПК вр. с чл.131 от ЗУТ,
изложени съответно в Определение № 462/
22.02.2017 г. и Определение № 1597/ 23.07.2020 г. Посочените съдебни актове са
атакувани по касационен ред пред ВАС. Касационната инстанция ги е отменила като
неправилни съответно с Определение № 10578/ 18.08.2017 г., постановено по адм.
д. № 5824/2017 г. на ВАС и с Определение № 14325/ 18.11.2020 г., постановено по
адм. д. № 11440/2020 г. на ВАС. След постановяване на определението от
18.11.2020 г. делото е върнато на първоинстанционния съд с указание за
продължаване на съдопроизводствените действия, респективно - жалбата, като
допустима, да се разгледа по същество. Изложеното навежда на извод, че въпросът
за допустимостта на жалбата вече е изяснен в достатъчна степен и не следва
аргументи в тази насока да бъдат излагани още веднъж в мотивите към настоящото
съдебно решение. Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от
субект с правен интерес от оспорване на процесната заповед.
Съобразно предвиждането на чл. 145,
ал.1 и чл. 146 от АПК съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността на
оспорения административен акт, като провери дали той е издаден от компетентен
орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на
закона.
С оглед изложените в жалбата доводи за
нищожност на оспорената заповед поради липса на компетентност на нейния издател,
съдът на първо място следва да се произнесе по този въпрос. Процесната Заповед № Г-480/20.12.2007г. е издадена от Гл. архитект
на Община В. на основание чл.124, ал.2 и чл.16 от ЗУТ във връзка с чл. 129,
ал.2 от с.з. в актуалните им редакции /изм. и доп., ДВ, бр. 61 от 27.07.2007
г., в сила от 27.07.2007 г./. Съгласно текста на цитираната разпоредба на
чл.129, ал.2 от ЗУТ, ПУП по чл. 128, ал. 3 се одобрява със заповед на кмета на
общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен
план от общинския експертен съвет. Същемвременно с §1, ал.3 от ДР на ЗУТ в
посочената редакция законодателят е допуснал възможност кметът на общината да предоставя
свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината
и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. На лист 704
от делото /т.3/ ответникът е представил заверено за вярност копие от Заповед №
4086 от 29.11.2007 г., с която Кметът на Община В. е предоставил на Главния архитект
на общината правомощията си за одобряване на подробни устройствени планове по
чл.129, ал.2 с обхват по чл.128, ал.3 и по вид съгласно чл.110 по смисъла на ЗУТ, считано от 03.12.2007 година. Процесната заповед е издадена на 20.12.2007
година, което налага еднозначен извод, че атакуваният ИАА е издаден от
компетентен орган по силата на изрична делегация, допустима от закона.
Следователно актът не е нищожен, а доводите на жалбоподателя в обратен смисъл
са неоснователни.
На второ място заповедта е издадена
в предписаната от закона писмена форма и съдържа както текстова, така и
графична част, които кореспондират помежду си. Волята на органа е формулирана
ясно и категорично - дава информация за границите и площта на процесните
поземлени имоти, които се урегулират със заповедта, както и за тяхното
предназначение и начина им на застрояване. Предвид особения характер на акта, свързан
с градоустройството, в неговата текстова част не се съдържат подробни мотиви
досежно фактическите основания за издаването му, но такива се съдържат в
подготвителните документи, съставени в хода на самото производство по издаване
на ИАА (напр. Протоколите от заседания на ЕСУТ, проектната документация,
обяснителни записки и др.), като в този случай изложените в тях мотиви се
считат за такива и по издаването на самия административен акт. Този извод е
мотивиран с ТР№ 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което се допуска мотивите
към административния акт да се съдържат и в друг документ/други документи,
които са неразделна част от административната преписка. От друга страна
оспорената заповед съдържа всички минимално изискуеми реквизити за редовността
й от формална страна по чл.59 от АПК. С оглед изложеното съдът констатира, че в
конкретния случай не са налице формални пороци във формата и съдържанието на оспорения
административния акт, които да налагат отмяната му като незаконосъобразен или
нищожен на основание чл.146, т.2 от АПК.
На трето място в хода на съдебното
дирене не бяха установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на оспорената заповед – такива, чието избягване би
резултирало в различно по същество произнасяне на компетентния административен
орган. Производството е започнало по инициатива на физически лица – собственици
на новонанесени в кадастралната основа имоти /доказателства за нанасяне на
имотите са приложени на л.62 – л.82 и от л. 5 до л.8 от преписката/ след
проведени и приключили реституционни производства, както и на извършени
впоследствие с тях разпоредителни сделки, доказателства за което се съдържат в
административната преписка, т.е. началото на административното производство е
поставено в хипотезата на чл.124, ал.2, изречение ІІ-ро от ЗУТ , както правилно
е посочено в заповедта. Изработването на процесния ПУП-ПРЗ е допуснато с
Предписание № 0134 от 02.03.2006 г. (л. 19 от преписката) на Гл. архитект на
Община В.. Внесената пред ЕСУТ проектна документация съответства на
изискванията на закона към момента на провеждане на производството, разгледана е
и е обсъдена от колективния общински орган по градоустройство. Относно горното
страните не спорят. След това на осн. чл.128 ал.3 и ал.5 от ЗУТ (Изм. и доп. -
ДВ, бр. 61 от 2007 г.) заинтересованите лица в производството са уведомени за образуването
му, в това число и Областния управител на Област с административен център гр. В.,
както се посочи по-горе в изложението. Уведомени са и за приетите от ЕСУТ
решения, за което се съдържат доказателства в административната преписка. Дадена
им е възможност да изразят становище по проекта. Областният управител се е възползвал от тази процесуална
възможност и е подал възражение срещу одобряване на проектния ПУП-ПРЗ с така
предложеното съдържание и обхват. Възражението е разгледано от ЕСУТ на негово
заседание, проведено на 13 - 14.11.2007 г., и частично е уважено – за ПИ 1505,
ПИ 1506 и за ПИ 1508 поради наличието на спор за собствеността им. В частта
досежно процесните имоти възражението е отхвърлено.
Настоящият съдебен състав счита, че
дори неуведомяването на Министерството на държавната администрация и
административната реформа /МДААР/ като праводател на Министерски съвет на
Република България, респективно – на администрацията към него, да се приеме за
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, то не е от категорията
на съществените, доколкото на оспорващата администрация е дадена възможност да
изложи възраженията си срещу атакуваната заповед в настоящото съдебно
производство и те да бъдат разгледани по същество. В тази връзка е константната
съдебна практика по приложението на ЗУТ, вкл. и само за пример няколко решения
на върховните съдии в тази насока: Решение № 12886 от 20.10.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 4127/2020 г., IV о., докладчик председателят А.К., Решение № 2368 от
13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14270/2019 г., VII о., докладчик съдията М.Г.
и Решение № 243 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8969/2018 г., II о.,
докладчик съдията С.К., Решение № 2153 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. №
1383/2012 г., ІІ отделение. Предвид изложеното съдът намира, че в случая не е
налице основание по см.чл.146, т.3 от АПК за отмяна на оспорената заповед или
за прогласяване на нищожността й.
При произнасянето си по приложението
на материалния закон съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.142 от АПК, според
която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява
към момента на издаването му (ал.1), а установяването на нови факти от значение
за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на
устните състезания (ал.2).
Следователно
при решаване на правния спор следва да се съобрази редакцията на приложимия
ЗУТ, актуална към датата на постановяване на заповедта – 20.12.2007 г., а
именно ДВ бр. 61 от 27.07.2007 г., в сила от 27.07.2007 година. В хода на производството
становище в същия смисъл са изразили процесуалните представители на
заинтересованите страни, а в последното по делото открито съдебно заседание,
проведено на 14.09.2021 г. за това пледира и процесуалният представител на
Министерски съвет на Република България – ю.к. Р..
Основният аргумент на оспорващата
администрация, с който се атакува Заповед № Г-480/20.12.2007г., поддържан и с
писмени бележки с.д. № 14036/27.09.2021 г., е, че процесният ПУП-ПРЗ обхваща
имоти, които попадат в охранителната зона на Стопанство Евксиноград, т.е.
същите са част от Стопанство Евксиноград, което е публична държавна
собственост съгл. АПДС № 3584/30.11.2001 г. с изготвена към него скица. Така
формулиран основният спорен въпрос очертава наличие на спор за материално
право, който би бил относим към
производство по чл.108 от ЗС и други с вещноправен характер, каквото
настоящото производство не е. Въпросът за собствеността върху процесните
поземлени имоти, които се урегулират с оспорената заповед, лежи извън
предметния обхват на настоящото съдебно производство, което е от
административноправен характер. Вещните спорове са подсъдни на общите съдилища
в Република България, поради което в настоящото решение не следва да бъдат
излагани мотиви в тази насока. Обратното би означавало съдът да се произнесе по
въпрос, който е извън неговата компетентност, а това е недопустимо.
В допълнение към горното следва да
се отбележи и фактът, че в хода на настоящото съдебно производство не се
установи по категоричен начин каква картна основа е използвана за изработването
на скицата към АПДС № 3584/30.11.2001 г., с която оспорващият обосновава
правния си интерес от оспорване на акта и искането си за отмяната му. Въпреки
всички усилия на оспорващия и оказаното от съда съдействие, вкл. изискване на
информация от различни държавни и общински органи и служби, в хода на
настоящото съдебно производство не се установи въз основа на какъв план, по
какъв ред и от кого е съставена скицата към АПДС от 2001 год., след като
наличието на план с такова съдържание не се установи в никоя от компетентните
държавни институции – общински или централни такива. Нещо повече – в
проведеното на 17.01.2017 год. открито съдебно заседание вещото лице арх. Бр. К.
посочи, че скицата към АПДС от 2001 год. съдържа множество неточности и не
кореспондира с никой от съществуващите и действали назад във времето градоустройствени планове /лист 356 – гръб/.
Становище в същия смисъл е изразено и от вещите лица, работили по изготвяне на
тройната експертиза по делото. В С.Юата на горното съдът съобрази и трайната
съдебна практика, съгласно която актовете за държавна собственост имат
идентична правна същност с констативните нотариални актове за установяване на
права, издавани от нотариусите. Всеки от тях, ако е съставен по надлежния ред и
форма, има белезите на официален свидетелстващ документ, който обаче само
констатира собствеността, без да я поражда, както изрично е посочено в чл. 5,
ал. 3 от ЗДС. Изложеното в значителна степен разколебава удостоверителната сила
на информацията, съдържаща се в АПДС от 2001 год. и в скицата към нея.
Относно
релевантните за спора факти и съобразно горецитираната норма на чл.142, ал.2 от АПК съдът следва да съобразява статута на имотите – предмет на плана, и данните
за собствеността им както към момента на постановяване на оспорената заповед,
така и настъпилите в последствие – до приключване на съдебното дирене на
14.09.2021 год.
Установява се от доказателствата по
делото, че към момента на постановяване на Заповед № Г-480/20.12.2007г. за
процесните имоти са налице следните влезли в законна сила административни
актове:
За ПИ № 1505а – 1/
Заповед № Р-796/09.03.1994 г. на Кмета на Община В. за деактуване; 2/ Заповед №
Р-287/ 03.07.2003 г. на Кмета на Община В. за попълване на КП; 3/ Удостоверение
№ АО-04-9400-153/ 10.01.2005 г. на Областен управител на област с
административен адрес гр. В..
За ПИ № 1252 и ПИ № 1252а – 1/
Заповед № Р-288/ 21.12.2000 г. на Кмета на Община В. за попълване на КП.
За ПИ № 1508а - Заповед №
Р-111/ 28.07.1994 г. на Кмета на Община В. за попълване на КП.
За ПИ № 1532 – 1/
Решение на ВОС от 02.07.2001 г. по гр. д. № 429/1999 г.; 2/ Изпълнителен лист
от 11.09.2001 г. на ВРС.
Горното се потвърждава и от
изготвената от арх. Бр. К. допълнителна експертиза по делото (виж отговорите на
по т.1 и т.2 - л. 316 и 317 от делото, том 2). Същото се установява и от в.л.
арх. А. Д. (л. 990 – 1000).
Горецитираните ИАА са постановени
след успешно проведени реституционни производства, с окончателните съдебни
актове по които е възстановено правото на собственост върху имоти, отчуждени в
полза на държавата след 09.09.1944 година. Следва да се има предвид, че в
конкретния случай както отнемането на имотите в полза на държавата, така и
възстановяването на бившите им собственици и/или на техните наследници са
последица от радикални изменения в развитието на обществото, свързани с промяна
на начина на държавно управление и на държавно устройство. Тези процеси
рефлектират във всяка сфера на обществения живот, вкл. по отношение на собствеността.
Предмет на реституционните процеси е обратния процес на одържавяването, като
целта е да се възстанови правото на собственост върху одържавените имоти на
частните лица, от които същите са били отнети. Дали производства за
възстановяване на собствеността върху процесните имоти са проведени
законосъобразно не е предмет на проверка в настоящото съдебно производство,
както вече се посочи по-горе в изложението. В производството по чл.129 вр. с
чл.16 от ЗУТ органът също не разполага с правомощия да преразглежда този
въпрос, а само следва да съобрази наличието/липсата на влезли в сила
реституционни съдебни актове, както и административните актовете, с които
имотите са нанесени върху кадастралната основа. Тези конкретни актове имат
обвързваща сила за издателя на оспорената заповед.
Изложеното по-горе обяснява
причината, поради която процесните имоти се нанасят за първи път върху
кадастрална основа в периода 1994 г. – 2001 година, въпреки че територията,
върху която същите са разположени, се явява урбанизирана още преди издаване на
заповедта, съответно – обяснява обстоятелството защо тези имоти се явяват
неурегулирани към датата на откриване на административното производство по
чл.124, ал.2 от ЗУТ. Горното обяснява и причината, поради която е било необходимо
след нанасяне на имотите върху кадастралната основа същите да бъдат урегулирани
съгласно действащата нормативна уредба. Поради това процесният ПУП-ПУР се явява
първа регулация за имотите по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗУТ в актуалната му
редакция. Съгласно изречение І-во на цитираната правна новела, с подробен
устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за
територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, се
определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната
инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена
система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, както е
процедирано в разглеждания случай. Следователно ответникът правилно и в съответствие
с данните по административната преписка е посочил правното основание за
издаване на оспорената си заповед.
Същата освен това е издадена и на
осн.чл.129, ал. 2 от ЗУТ, в които административни производства компетентният
орган действа в условия на обвързана компетентност, а не на оперативна
самостоятелност. Според възприетото от правната теория и съдебната практика в
случай, че органът е сезиран с редовно искане за издаване на акт с конкретно
съдържание, и когато след проверка на доказателствата по административната
преписка установи наличието на всички предвидени в закона материални
предпоставки за издаване на такъв акт, той разполага само с една законова
възможност – да го издаде. В такава хипотеза (ако материалните предпоставки са
налице) отказът да се издаде акт – изричен или мълчалив, би бил
незаконосъобразен. В този смисъл това производство съществено се различава от
други административни производства, при които законодателят е предвидил
компетентният орган да действа в условия на оперативна самостоятелност. Тогава
за него съществуват няколко възможности за финализиране на производството, като
всяка от тях е законосъобразна, и на преценката на органа е предоставено коя от
тези законови възможности да избере. Настоящият случай обаче не е такъв, а от изложеното
следва, че след като е сезиран с редовно заявление за издаване на заповед за
одобряване на ПУП-ПРЗ в конкретния обхват, и след като е установил
кумулативното наличие на установените в закона предпоставки, за ответника не е
съществувала друга законова възможност за приключване на производството, освен
да издаде процесната заповед.
В допълнение към горното следва да
се има предвид съдържанието на т. 30 по Протокол № 42/ 13 – 14.11.2007 г. на
ЕСУТ (л. 104 – 108 от преписката), от
която е видно, че за останалите поземлени имоти /ПИ/, за които е установено, че
реституционните производства на се приключили с окончателен акт, е взето
решение за тях да не се одобрява ПУП-ПРЗ „до изясняване на собствеността“. С
тези аргументи същите са изключени от обхвата на разработката. Това решение на
помощния общински орган е съобразено от ответника при издаване на атакуваната
заповед.
Вещите лица са единодушни досежно
действалите за процесната територия градоустройствени планове. Установено е, че
първият Кадастрален и Регулационен план на курортно предградие „Лозята” е
одобрен с Указ № 1681/02.06.1937г. на н.в. Цар Б. ІІІ. С указ No470/08.12.l956
г. на Министерски съвет на НРБ е одобрен Генерален градоустройствен план на гр.
В., към който е изготвен и кадастрален - топографско - геодезически план. Със
Заповед № РД-03-02/46/31.12.1982г. на КТСУ е одобрен Общият градоустройствен
план /ОГП/ на гр.В., в който процесната територия (всички имоти, описани във
фактологичната част) попада в строителните граници на гр.В. и е отразена с две
характеристики „курортни терени“ и „специални терени“.
Установява се, че към момента на
издаване на оспорената заповед действащ за процесната територия е
Териториалноустройствения план /ТУП/ 1998 г., одобрен с Решение на Общински Съвет
- В. № l611-5 от Протокол No32/37.05.1998г., в който територията на ПИ-154 („Евксиноград“)
е означена като „Курортни комплекси“ (урбанизирани територии), а северно от
него, до главен път „В. - Зл. Пясъци“ (територията на процесния ПУП) е посочена
в кафяв цвят – „вилни зони“ (урбанизирани територии), с допълнителна сигнатура
- вертикален щрих означаващ „промяна земеползване, предвидено с ТУП“. Показана
е и допълнителна сигнатура – наклонено каре, означаваща „Държавна земя“ като
процесната територия на кв.5, в която са включени процесните имоти, не
попада в частта „Държавна земя“ (виж заключението на тройната СТЕ – л.
1166, т. 5 от делото и Приложение №8 към СТЕ). Съдът не кредитира заключението
на СТЕ, изготвена от арх. А. Д., в частта, според която процесните имоти
попадат в земеделски площи, а не са урбанизирана територия, тъй като това
становище противоречи на събраните в хода на съдебното дирене писмени
доказателства, както и на изводите на останалите вещи лица, работили по делото.
Със „Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията”
/СПНУЗТ/ на гр. В., одобрени
със Заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ, територията на процесния ПУП
е посочена в син кариран щрих – „без промяна на предназначение до нов ОУП“.
Следва да се има предвид, че с ТУП и
СПНУЗТ към него за гр. В. се определят единствено и само различните видове
градоустройствени зони и техния териториален обхват. Тези планове не съдържат
нито регулационна, нито застроителна съставка, в какъвто смисъл е и
заключението на в.л. арх. Бр. К. в отговора му на въпрос 4 от допълнителната
експертиза (л.317, том 2 от делото), поддържан и в съдебно заседание.
Индивидуалните характеристики – разположение, граници, площ, както и конкретното
предназначение на всеки отделен имот и начинът на застрояването му, се определя
с ПУП. В настоящия случай се установи, че оспореният ПУП-ПРЗ по отношение на
процесните УПИ съответства на ТУП/1998 г. и на характера на устройствената зона
„ОВ“ – „Вилна зона“, в която същите попадат – предвижданията са за нискоетажно
застрояване с Н стреха макс. – 7,00 м., съгласно СПНУЗТ на гр. В. от 1999 г. с
линии на застрояване на 3,00 м. от уличната регулация (с габарит 10,00 м.); на
5,00 м. от уличната регулация към път В. – Зл. Пясъци (градска магистрала ІІ-ри
клас); на 4,00 м. към страничните регулационни граници и на 6,00 м. към дъното
на урегулиран имот. За УПИ VІ -1252а, тангиращо на запад с дере, е предвидена
линия на застрояване, отстояща на 20,00 м. от талвега на дерето, съгл.чл.38,
ал.2, т.1 от СПНУЗТ на гр. В.. Тези констатации на вещото лице сочат, че
одобреният ПУП-ПРЗ е съобразен и с показателите за застрояване съобразно
Наредба №7/ 22.12.2003 г. на МРРБ в актуалната към онзи момент редакция. Изводите
на арх. К., изложени в т. 4 на неговата първоначална експертиза, поддържани и в
съдебно заседание от 06.11.2018 г., кореспондират със заключенията на
изготвената по делото разширена /тройна/ експертиза и затова се кредитират от
съда. Предвид обстоятелството, че процесният ПУП се явява план по чл.16, ал.1
от ЗУТ, конкретното отреждане на имотите се определя за първи път именно с него
и то е „за вилно строителства“ /„за вилна сграда“/ за всички процесни имоти, с
изключение на УПИ V-1252, предвиден за озеленяване, което не противоречи на
характеристиките на градоустройствената зона, определена с ТУП/1998 г. и СПНУЗТ
на гр. В. от 1999 година. Тези изводи на вещите лица се потвърждават и при
обикновен преглед на графичната част на процесната Заповед № Г-480/20.12.2007г.
(л. 132 от адм. преписка). Следователно, процесният ПУП-ПРЗ е съобразен и с
разпоредбата на чл.103, ал.4 от ЗУТ в актуалната към 20.12.2007 г. редакция,
съгласно която всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на
устройствените схеми и планове от по-горна степен, ако има такива, и
представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка.
Към доказателствата по делото е представена
Заповед № Г-61/ 17.07.2012 г. на Кмета на гр. В.
(текстова и графична част – от л. 705 до л. 715), с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І – 154 „за правителствена резиденция и музейни
функции с широк контролиран обществен достъп и за дълготраен отдих,
регламентирани със Заповед на МС,
територия за консервация, експониране и социализация“, кв.1, м-ст „Евксиноград“.
Заповедта е съобщена на заинтересуваните страни и е влязла в законна сила на
07.08.2012 г. съгласно представения на лист 716 от делото Констативен протокол.
Досежно този факт между страните в съдебното производство не е формиран спор. От
графичната част към този ПУП-ПРЗ е видно, че същият е съобразен с подложената
на съдебен контрол в настоящото производство Заповед № Г-480/20.12.2007г. на
главния архитект на Община В.. От съдържанието на графичната част (л.708, том 3
от делото) е видно, че имотите, които са предмет на атакувания ПУП-ПРЗ, са
разположени над територията на Стопанство „Евксиноград“, оцветено в различни
нюанси на жълт и зелен цвят. Липсват данни и доказателства, а и жалбоподателите
не твърдят Заповед № Г-61/ 17.07.2012 г. да е
оспорена по съдебен ред с твърдения, че в нея невярно е отразена площта на УПИ І – 154. Същият е нанесен в КК на гр. В. с
конфигурация, размери и площ съобразно цитираната Заповед № Г-61/ 17.07.2012 г. Това
кореспондира и с изложеното в уточняваща молба с.д. № 10584/04.07.2016 г. (л.
77 – 81 от делото), в която процесуалният представител на оспорващата
администрация посочва, че „имотите, попадащи на територията на т.нар.
„охранителна зона“, които са и предмет на обжалваната заповед, се явяват
съседни на имота, представляващ Стопанство „Евксиноград““.
От изготвените по делото
съдебно-технически експертизи от арх. Бр. К. и последната тройна експертиза, е
видно, че новообразуваните УПИ ІІ-1532 и УПИ ІV-1253 дори нямат обща граница с УПИ
І – 154. В допълнение към изложеното съдът съобрази, че към доказателствата по
делото е представено Решение на ВОС от 02.07.2001 г. по гр. д. № 429/1999 г.
/л. 594 – 596, том 3/, видно от който спорът по чл.108 от ЗС между
реституираните собственици на УПИ ІІ-1532 и Държавата е решен в полза на
първите.
От лист 325 до лист 341 от делото
/том 2/ е представено Решение № 896/30.06.2016 г., постановено по гр.д. № 411/2016
г. по описа на Окръжен съд – В., с което е отменено Решение № 4630/13.10.2015г.
на РС- В., постановено по гр. д. № 10551/2012 г., и вместо него е отхвърлен
предявения от С.Г.Б. срещу Държавата отрицателен установителен иск по отношение
на ПИ с идентификатор 10135.2567.15 по КК и КР на гр. В. /УПИ VІ-1252а по оспорената заповед/. Липсата на
ретроактивно действие на това съдебно решение налага извод, че
законосъобразността на оспорената заповед от 20.12.2007 г. не може да бъде
обвързана с това решение, още повече, че към датата на издаването й ответникът
не е разполагал с данни за образуване на съдебно производство с такъв предмет,
което не е спорно между страните в настоящото производство. Следователно това решение
не рефлектира върху законосъобразността на оспорената заповед, нито я прави
нищожна в частта досежно този конкретен имот.
В последното проведено по делото
съдебно заседание от 14.09.2021 г. адв. С. е представил заверено копие на
Решение № 1545/20.12.2019 г. на Окръжен съд – В., постановено по гр. дело №
547/ 2019 г. по описа на ВОС, с което спорът по чл.108 от ЗС за собствеността
върху ПИ с идентификатор 10135.2567.12 по КК на гр. В. /УПИ VІІІ-1508а по
оспорената заповед/, формиран между Държавата от една страна и Л.Д.Г., Р.П.Г.,
К.С.Д., М.Н.Д., В.С.С. и Ц.К.С. от друга страна, е решен в полза на физическите
лица – заинтересовани страни в настоящото производство. Цитираното решение е
потвърдено с Решение № 80/07.07.2020 г. на Апелативен съд – В., постановено по
гр. д. № 154/2020 г. по описа на същия съд.
Заинтересованата страна В.В. чрез
пълномощника си адв. Д. е представил заверено копие на Решение № 114/31.10.2019
г. на Апелативен съд -В., постановено по гр. д. № 304/2019 г. по описа на същия
съд, с което е отменено Решение № 272/01.03.2019 г. по гр.д. № 2807/2017 г. на
Окръжен съд – В. и вместо него е постановено друго, с което е прието за
установено в отношенията между страните в производството - Държавата от една
страна и В.И.В. от друга страна, че Държавата не е собственик на ПИ с
идентификатор 10135.2567.4 по КК и КР на гр. В. /УПИ
ІV-1253 по оспорената заповед/. Видно от приложените Определение №
48/11.03.2021 г. и Определение № 55/26.04.2021 г., постановени по гр.д. №
277/2021 г. на ВКС, касационната жалба срещу решението на Апелативен съд – В. по
гр. д. № 304/2019 г. е оставена без разглеждане.
Към доказателствата по делото е
представено заверено копие от Решение № 1321/ 29.04.2009 г. /от л. 662 до л.
671, том.3/, постановено по гр. д. № 8516/2007 г. на Районен съд – В., с което
е признато за установено, че Държавата не е собственик на недвижим имот,
представляващ ПИ 1505а /УПИ І-1505а по оспорената заповед/, находящ се в
местност „Ваялар“ по КП на местност „Ст.л.“, гр. В.. На л. 672 е представено
заверено копие от Определение № 1213 по гр.д. № 1211 по описа на ОС – В. за
2009 г., с което е прекратено производството по делото, образувано по въззивна
жалба срещу цитираното решение на ВРС, с оглед на постъпила от въззивника молба
за оттегляне на жалбата.
Както вече беше посочено, настоящото
съдебно производство има административноправен, а не вещен характер, но макар
въпросът за собствеността на имотите – предмет на одобрения с оспорената
заповед ПУП-ПРЗ да не подлежи на обсъждане, то релевантните факти относно
тяхната собственост /конкретно – цитираните окончателни съдебни решения/,
настъпили в периода след постановяването й до приключване на настоящото съдебното
дирене, следва да бъдат съобразявани от съда при формиране на изводите му по
същество на спора за законосъобразност на ИАА. В този смисъл твърденията на
жалбоподателите, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради това, че е с
предмет имоти – държавна собственост, или такива, част от „охранителна зона“ на
Стопанство „Евксиноград“, са опровергани с приобщените по делото окончателни
съдебни актове.
В тази връзка следва да бъде отчетен
и фактът, че независимо от дадените от съда указания и поставените въпроси към
вещите лица и по четирите СТЕ по делото, не бяха събрани доказателства за
конкретен акт и неговият издател, с който е създадена т.нар. „охранителна зона“
на Стопанство „Евксиноград“. Поради това твърденията на жалбоподателите, че
такава съществува и че имотите на заинтересованите страни попадат в нея, не
следва да бъдат кредитирани.
Гореизложеното налага извод, че при
издаване на процесната заповед ответникът е приложил правилно и материалния
закон, т.е. не е налице основание за отмяната й и по см.чл.146, т.4 от АПК.
Твърдения за противоречие на същата
с целта на закона липсват, а и съдът не установи такова, поради което приема,
че тя не е незаконосъобразна или нищожна на осн. чл.146, т.5 от АПК.
В обобщение на изложеното настоящият
съдебен състав намира, че Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект на
Община В. е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена
форма (текстова и графична част), при спазване на
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния
закон, като е съобразена и с целта му. Констатираната липса на основания за
обявяване на оспорената заповед за нищожна или за отмяната й като
незаконосъобразна квалифицира жалбата против нея като неоснователна и налага
отхвърлянето й.
В заключение следва да бъде посочено
също, че приключването на настоящото производство с различен правен резултат, и
конкретно – с уважаване на жалбата, би резултирало негативно в правната сфера
на самия жалбоподателя – Администрацията на МС в качеството на субституент на
Държавата по отношение на УПИ V-1252 и УПИ VІ-1252а, за които в
хода на съдебното производство се установи, че не са част от Стопанство
„Евксиноград“ / УПИ І – 154/, но че към датата на приключване на
устните състезания правото на ползване върху тях е предоставено на МС /според СТЕ
на арх. Бр. К. - л. 274 от делото/. Това е така, понеже при отмяна на
атакуваната заповед, имаща характер на първи регулационен план по чл.16 от ЗУТ,
посочените имоти биха загубили статута си на урегулирани поземлени имоти /УПИ/
и биха възстановили правното си положение на неурегулирани такива /НУПИ/. Това
би поставило собственика им в положение да инициира ново производство за
урегулирането им, което е не само правно, но и житейски необосновано с оглед
съществуващата в ЗУТ възможност за откриване на производство за изменение
на влезли в сила устройствени планове, подробно разписано в Глава VІІ, Раздел
ІV на ЗУТ, в случай, че предвижданията на действащия за конкретния имот ПУП не
съответства на намеренията и предвижданията на собственика, а не за новото им
първоначално регулиране, каквато нужда би възникнала при уважаване на жалбата
на АМС.
При този изход на спора своевременно
заявените претенции за присъждане на разноски в полза на ответника и на
заинтересованите страни Община В., В.И.В., Ц.Н.С. и „МИРАДА“ ООД, В.С.Д., Н.Б.Н.,
Б.Н.К., В.А.Ц. – Б., Н.А.Ц., Л.Д.Г., К.С.Д., В.С.С., Р.П.Г., М.Н.Д. и Ц.К.С. се явяват основателни. Съдът съобрази
направеното от оспорващата страна възражение за прекомерност на претендираните
разноски и счете, че те трябва да бъдат определени в размер, съответстващ на
сложността на делото, на проведените в хода на производството процесуални
действия, на продължителността на производството и на активността на всяка от
страните, както и според представените от тях доказателства за реално извършени
разходи. С тези съображения съдът намира, че следва да осъди АМС на Р България
да заплати съобразно съдържащите се в делото доказателства за реално извършени
разноски такова в общ размер на 18 776,00 /осемнадесет хиляди седемстотин
седемдесет и шест/ лева, в това число юрисконсултско възнаграждение и заплатен адвокатски
хонорар както следва: 1/ на Община В. сума в размер на 490 лв., от които 390
лв. съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100 лв.,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ; 2/ на В.И.В. сума
в размер на 641,00 лв.; 3/ на Ц.Н.С. сума в размер на 3000,00 /три хиляди/ лв.;
4/ на „МИРАДА“ ООД сума в размер на 9000,00 /девет хиляди/ лв.; 5/ на В.С.Д.
сума в размер на 241,00 лв.; 6/ на Н.Б.Н. сума в
размер на 241,00 лв.; 7/ на Б.Н.К. сума в размер на 241,00 лв.; 8/ на В.А.Ц.-Б.
сума в размер на 241,00 лв.; 9/ на Н.А.Ц. сума в размер на 241,00 лв.; 10/ на Л.Д.Г.
сума в размер на 1040,00 лв.; 11/ на К.С.Д. сума в размер на 680 лв.; 12/ на В.С.С.
сума в размер на 680,00 лв.; 13/ на Р.П.Г. сума в размер
на 680,00 лв.; 14/ на М.Н.Д. сума в размер на 680,00
лв.; 15/ на Ц.К.С. сума в размер на 680,00 лева.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172,
ал.2 и чл.143, ал.3 и 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от
Администрацията на Министерски съвет на Република България, представлявани от
министър-председателя, срещу Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект на
Община В., с която на осн.чл.124 ал.2 и чл.16 вр. чл.129, ал.2 от ЗУТ е одобрен
ПУП-ПРЗ за УПИ І-1505а; ІІ-1532; ІV-1253; VІІІ-1508а; VІ-1252а; V-1252 „за
озеленяване”, кв.5, и улична регулация с о.т.38, 40, 41, 42, 43, 44, 45.
ОСЪЖДА Администрацията
на Министерски съвет на Република България да заплати на Община В. разноски в
производството в размер на 490 (четиристотин и деветдесет) лева.
ОСЪЖДА
Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на В.И.В.,
ЕГН **********, разноски в производството в
размер на 641,00 (шестстотин четиридесет и един) лева.
ОСЪЖДА
Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на Ц.Н.С.,
ЕГН **********, разноски в производството в размер на 3000,00 (три хиляди)
лева.
ОСЪЖДА
Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на
„МИРАДА“ ООД, ЕИК *********, разноски в производството в размер на 9000,00 (девет
хиляди) лева.
ОСЪЖДА
Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на В.С.Д.,
ЕГН **********, разноски в производството в размер на 241,00 (двеста
четиридесет и един) лева.
ОСЪЖДА
Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на Н.Б.Н.,
ЕГН **********, разноски в производството в размер на 241,00 (двеста
четиридесет и един) лева.
ОСЪЖДА
Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на Б.Н.К., ЕГН
**********, разноски в производството в размер на 241,00 (двеста
четиридесет и един) лева.
ОСЪЖДА
Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на В.А.Ц.-Б.,
ЕГН **********, разноски в производството в размер на 241,00 (двеста четиридесет
и един) лева.
ОСЪЖДА
Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на Н.А.Ц., ЕГН
**********, разноски в производството в размер на 241,00 (двеста четиридесет и
един) лева.
ОСЪЖДА
Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на Л.Д.Г.,
ЕГН **********, разноски в производството в размер на 1040,00 (хиляда и
четиридесет) лева.
ОСЪЖДА
Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на К.С.Д., ЕГН
**********, разноски в производството в размер на 680,00
(шестстотин
и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА
Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на В.С.С., ЕГН
**********, разноски в производството в размер на 680,00 (шестстотин и
осемдесет) лева.
ОСЪЖДА
Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на Р.П.Г.,
ЕГН **********, разноски в производството в размер на 680,00 (шестстотин и
осемдесет) лева.
ОСЪЖДА
Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на М.Н.Д.,
ЕГН **********, разноски в производството в размер на 680,00 (шестстотин и
осемдесет) лева.
ОСЪЖДА
Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на Ц.К.С.,
ЕГН **********, разноски в производството в размер на 680,00 (шестстотин и
осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14 дневен срок от връчване
на преписи на страните.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: