№ 944
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР С. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР С. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110213000 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-
015552 от 19.08.2022г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на И. И. А. с ЕГН:********** са му наложени 1.).
административно наказание парична глоба в размер на 200.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП; 2.). административно наказание парична глоба в размер на
200.00 лева и наложено наказание лишаване от право за управление на МПС
за срок от 6 (шест) месеца за извършено административно нарушение по
чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП; 3.).
административно наказание парична глоба в размер на 10.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. 183,
ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП; 4.). административно наказание парична глоба в
размер на 10.00 лева за извършено административно нарушение по чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП вр. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП; 5.). административно
наказание парична глоба в размер на 10.00 лева за извършено
административно нарушение по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП вр. 183, ал.1, т. 2 от
ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се инвокират
подробни съображения против атакуваният санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се
подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и
чрез процесуалният си представител адвокат П. с подробни доводи и
съображения моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендират се
разноски по чл.38 от ЗАдв.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, който да оспорва депозираната жалба. Не
се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят И. И. А. е правоспособен водач на МПС от 31.10.2005 г.
Същия е бил наказван по ЗДвП за извършени административни нарушения по
чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП с два броя електронни фиша от 12.08.2016 г. и от
31.05.2022 г. Спрямо него не са били издавани наказателни постановления
или заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. Към 21.06.2022 г., около 21.00
часа жалбоподателят А. носел в личните си документи своите СУМПС, КТ,
СРМПС и документ за сключена застраховка „гражданска отговорност“.
На 21.06.2022 г., около 21:00 часа жалбоподателят И. И. А. – полицай
от системата на МВР, се намирал в гр.София, по бул. „Брюксел“ с посока
от бул. „Цариградско шосе“ към ул. „Источна Тангента“, в лек автомобил
„Тойота“ с рег. № ... , собственост на МН. А.а. Жалбоподателят А. не бил,
обаче, сам в автомобила си, като трето неизвестно лице стояло до него и
насочило към същия оръжие. Поради заплашването на жалбоподателя А. от
това неизвестно лице с оръжие към него при управлението на автомобила с
висока скорост в района срещу сградата на Нова телевизия, автомобилът се
отклонил наляво и се ударил в еластичната ограда (мантинела). В резултат на
удара от еластичната ограда (мантинела) се отлелили няколко закрепени на
нея елемента, единият от които полетял и ударил в панорамното стъкло
насрещно движещ се лек автомобил марка „Киа Рио“ с рег. № СА ... с водач
свидетеля А. С. С.. Автомобилът, в който се намирал жалбоподателят А., не
спрял на място и продължил напред, като се отдалечил от
местопроизшествието, до изгубването му от погледа на свидетеля А. С. С..
Последният аварийно спрял своето МПС марка „Киа Рио“ с рег. № СА ....
Установил материални щети по него. През това време на разстояние по-
2
напред от местопроизшествието на ПТП в района на прелеза при кв. „Христо
Ботев“ в посока към улица „511-та“ и улица „Мими Балканска“ до
кръстовище бил спрял автомобил със спукани гуми и щети по него, който на
външен вид отговарял на външния вид на жалбоподателя А.. Водачът от този
автомобил, който бил жалбоподателят А., сам в този момент, бил пострадал –
имал открита рана на главата. Същият бил физически в неадекатвано
състояние, като оставил автомобила си и го напуснал. Жалбоподателят А. бил
сам в този момент, като същият не можел да говори. Повървял известно време
пеш, но след това припаднал. Била извикана спешна медицинска помощ за
същия. През това време свидетелят С. бил уведомил органите на МВР и
изчаквал тяхната поява, заради ПТП и щетите по автомобила си.
Жалбоподателят А. бил транспортиран в МБАЛ „Св.Анна“, където бил
приет за преглед, заради раната си на главата. Във фиш за спешна медицинска
помощ от 21.06.2022 г. били записани имената не жалбоподателя И. И. А., а
на друго лице – ГДД.. Във фиша била отразена информация, че от лицето
ГДД. била иззета кръвна проба за проверка на алкохолна концентрация.
Същевременно жалбоподателят А. бил настанен в противошокова зала на
МБАЛ „Св.Анна“ за оказване на спешна медицинска помощ. След проведена
медицинска интервенция главата му била бинтонова. Не можел да говори.
Изпитвал болки. Свидетелят Ю. И. Т. съставил без дата талон за медицинско
изследване № 0009304, който не можел да го връчи на жалбоподателя А.,
поради спешното му състояние. Свидетелят Ю. Т. разбрал на място от
доктора, който е лекувал жалбоподателя А., че същия бил нападнат от лице с
оръжие. Същевременно на жалбоподателя А. следвало да се изземе от
медицинско лице кръвна проба за изследване по указание на свидетеля Т. М.
Т. – служител на СДВР-ОПП. Свидетелят Т. Т., обаче, не е присъствал на
вземането на кръвна проба от жалбоподателя А.. С протокол за химическо
изследване № 361 от 22.06.2022 г., в което фигурирали имената на
жалбоподателя А. била установена алкохолна концентрация от 1.71 промила
на хиляда. От жалбоподателя А. не били изискани в хода на проверката на
СДВР-ОПП неговите СУМПС, КТ, СРМПС и документ за сключена
застраховка „гражданска отговорност“. Бил съставен АУАН срещу
жалбоподателя А., но същия отказал да го разпише и да получи копие от
него.
Въз основа на АУАН сериа АД с бл. № 027330 от 23.07.2022 г. е
съставено и обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
22-4332-015552 от 19.08.2022г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел
„Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с
което на основание чл. 53 от ЗАНН на И. И. А. с ЕГН:********** са му
наложени 1.). административно наказание парична глоба в размер на 200.00
лева за извършено административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП вр.
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП; 2.). административно наказание парична глоба в
размер на 200.00 лева и наложено наказание лишаване от право за
управление на МПС за срок от 6 (шест) месеца за извършено
административно нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП вр. чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП; 3.). административно наказание парична глоба в размер на
3
10.00 лева за извършено административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП вр. 183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП; 4.). административно наказание
парична глоба в размер на 10.00 лева за извършено административно
нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП; 5.).
административно наказание парична глоба в размер на 10.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП вр. 183,
ал.1, т. 2 от ЗДвП.Изложената фактическа обстановка се установява
събраните по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че прекия очевидец на ПТП – свидетелят А. С. С. в
момента на настъпването на удара с излетелия към предното стъкло елемент
от мантинелата от инкриминираното място не е възприел колко лица са били
в този момент в автомобила на жалбоподателя А., дори и да е било мястото на
събитието осветено. Свидетелят С. не е възприел и кой реално е управлявал
автомобила – дали това е бил жалбоподателя А., намиращ в МПС или третото
неизвестно лице, стоящо до него с насочено оръжие. Свидетелят С. сочи, че
автомобила на жалбоподателя А. се отклонил на ляво и се ударил в лявата си
предна част в мантинелата на пътното платно от конкретното място, след
което продължил напред по пътното платно, докато се изгубил от погледа му.
По делото няма преки и косвени доказателства, че жалбоподателя А. е
управлявал инкриминирания лек автомобил в момента на ПТП. Само на база
предположения и обичайни правила, които не се прилагат в наказателното
право не може в наказателното производство да се извършват категорични
изводи за обективните факти, посочени в административно-наказателната
теза. Свидетелите по делото в лицето на Ю. И. Т., И. В. Н., Т. М. Т., Б. Г. Г.
посочват, че щетите по автомобила на жалбоподателя А. били значителни –
автомобилът имал спукани гуми, изкривени джанти, засегнати леви врати и
преден ляв калник. Тези значителни вреди по автомобила на жалбоподателя
А. сочат, че същите са възникнали от интензивно ПТП в по-голям мащаб, за
разликата от ПТП с автомобила на свидетеля С.. Свидетелят Б. Г. Г. сочи в
показанията си, че видял жалбоподателят А. да излиза от автомобила си. Бил
е сам в този момент. Бил е неадекватен, а по главата му имало кръв.
Разстоянието от ПТП до мястото на спирането на автомобила на
жалбоподателя А. - в района на прелеза при кв. „Христо Ботев“ в посока към
улица „511-та“ и улица „Мими Балканска“ до кръстовището, където го
оставил, е в известна степен значително (автомобилът на жалбоподателя А. се
отдалечил от погледа на свидетеля С.), което води до извод, че в рамките на
това изминато разстояние автомобилът на жалбоподателя А. е възможно да е
бил засегнато от друго ПТП, респективно да е станала евентуалната смяна на
шофьора на автомобила с жалбоподателя А. след настъпването на ПТП с
автомобила на свидетеля С.. Свидетелят С. посочи, че автомобила на
жалбоподателя А. продължил напред и се отдалечил. Т.е. гумите му не са
били спукани в момента на ПТП, а по-късно до момента на окончателното му
спиране на конкретното място. Тезата на жалбоподателя А., че е бил нападнат
от трето лице, с насочено към него оръжие, докато бил в автомобила си, не е
опровергана от доказателствата. Напротив съдът следва да я кредитира, тъй
като свидетелят С. не е възприел в показанията си, кой е бил водача на
4
ударилия се в мантинелата автомобил, предвид изминалото сравнително
дълго разстояние от мястото ПТП до мястото на спирането на автомобила на
жалбоподателя А., където го оставил. Свидетелите по делото в лицето на Ю.
И. Т., И. В. Н., Т. М. Т., Б. Г. Г. не са очевидци на ПТП с автомобила на
свидетеля С. и не знаят кой е управлявал инкриминирания автомобил в този
момент – жалбоподателят А. или третото неизвестно лице, което го
нападнало с насочено оръжие. Освен това, свидетелят Т. М. Т. – служител на
СДВР-ОПП не е присъствал на вземането на кръвна проба от жалбоподателя
А., при което възникват съмнения дали изследваната с протокол за химическо
изследване № 361 от 22.06.2022 г. кръв е на самия жалбоподател, доколкото
във фиша за спешна медицинска помощ от 21.06.2022 г. били записани
имената не жалбоподателя И. И. А., а на друго лице – ГДД.. От друга страна
наличието или липсата на алкохолна концентрация в кръвта на
жалбоподателя А. не е предмет на доказване по делото с оглед очертаната
деятелност в издадените НП и АУАН – липсва такова административно-
наказателно обвинение. Свидетелите по делото в лицето на Ю. И. Т., И. В.
Н., Т. М. Т. не са изисквали от жалбоподателя А. неговите СУМПС, КТ,
СРМПС и документ за сключена застраховка „гражданска отговорност“, при
което неправилно са съставили АУАН за непредставянето им пред тях. Няма
как да ти бъде представен документ, ако не бъде поискан от контролните
органи. Посочените свидетели не излагат никакви преки възприятия в тази
насока да са изпълнили това изискване към тях при извършената проверка по
ЗДвП.
С оглед извършения анализ на гласните доказателствени средства по
делото, необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране
на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки
отделен разпитан свидетел да описва някои детайли от събитието по различен
начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от
човешка перцепция, сугестия и контрасугестия , които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени
като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от
24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени
факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен
добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
5
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че възведените в
НП и съставения АУАН административни нарушения са недоказани. Съдът
приема, че с оглед извършения доказателствен анализ, залегнал във
фактическата част на настоящото съдебно решение, издадено НП следва да
бъде отменено на формално основание, поради липсата на доказателства и
доказателствени средства по делото, които да доказват по безспорен и
абсолютен начин, че жалбоподателя А. е извършил административните
нарушения, за които е обвинен. Липсва самопризнание от негова страна.
Същият оспорва обвиненията срещу него. Липсват по делото други
доказателства и доказателствени средства, които да потвърждават изцяло
фактическите обстоятелства от АУАН и НП. Административно-наказващият
орган не ангажира други доказателства и доказателствени средства, с оглед
тежестта на доказване (“onus probandi”), лежаща изцяло единствено и само
върху него. В НПК и ЗАНН са дефинирани от законодателя в полза на съда
изрично вменени служебни правомощия за установяване на обективната
истина по делото, като бъдат събрани по негова инициатива всички
допустими, необходими и относими доказателствени средства. Този съдебен
състав е в невъзможност да събере други доказателства и доказателствени
средства, тъй като такива липсват. В административно-наказателния процес
слуховете, догадките и предположенията не могат да заместят фактите, тъй
като доказателствен източник на фактическите положения към всяко
конкретно административно нарушение и в пределите на предмета на
доказване по чл.102 от НПК в административно-наказателното производство,
следва да бъдат доказателствата и доказателстветните средства, събрани по
надлежен и годен начин по реда и способите на ЗАНН вр. с НПК. Тези
доказателства и фактическите положения, изведени от доказателствените
средства и способи на доказване следва да са единни, непротиворечиви,
еднопосочни и потвърждаващи се в съвкупност, взаимодопълващи се,
кореспондиращи се и корелиращи по такъв начин, включая и на
предопределящи крайният изход на производството във финален логичен
законосъобразен резултат, който да е в исканата от потвърждаване от съда от
страна на АНО обвинителна теза от АУАН и НП, но след доказване на
обвинението по безспорен, несъмнен и абсолютен начин. Доказването освен с
преки доказателства, при липсата им, може да бъде осъществено и с косвени
такива. В съдебната практика не е спорно, че осъдителна присъда/осъдително
решение по ЗАНН може да почива и само на косвени доказателства, но това е
допустимо само ако косвените доказателства, преценени във взаимната им
връзка и логическа обвързаност, формират система (верига), при
съществуването на която може да бъде направен единствено възможен правен
извод за извършеното престъпление/административното нарушение от
6
обективна и субективна страна и неговото авторството. В този смисъл е
Решение № 194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО –
„Делото Белнейски“, според което доказване с косвени доказателства от
производни източници на преки доказателствени факти не е невъзможен
процес, нито е недопустим от гледна точка на доказателственото ни
наказателно право. Той обаче, изисква проверка на съдържанието на всеки
наличен доказателствен източник чрез всички допустими от закона средства,
включително и чрез установяване на не толкова значими на пръв поглед и
пряко относими факти, както и изключително внимателен и задълбочен
доказателствен анализ, за да бъде изведен наистина единствено възможния
извод относно главния факт в процеса.
При това положение съдът следва да постанови решение, с което следва
да отмени изцяло издаденото НП.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, СДВР – ОПП следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора предвид проведените по делото
интензивни съдебни заседания съгласно договор за правна помощ по чл.38,
ал.1, т.3 от ЗАдв. в размер на 500.00 лева. Според тази процесуална норма –
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Съдът следва да се произнесе и по сторените в производство разноски от
бюджета на съдебната влаС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-015552 от
19.08.2022г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на И. И. А. с ЕГН:********** са му наложени 1.).
административно наказание парична глоба в размер на 200.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП; 2.). административно наказание парична глоба в размер на
200.00 лева и наложено наказание лишаване от право за управление на МПС
7
за срок от 6 (шест) месеца за извършено административно нарушение по
чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП; 3.).
административно наказание парична глоба в размер на 10.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. 183,
ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП; 4.). административно наказание парична глоба в
размер на 10.00 лева за извършено административно нарушение по чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП вр. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП; 5.). административно
наказание парична глоба в размер на 10.00 лева за извършено
административно нарушение по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП вр. 183, ал.1, т. 2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР – ОПП чрез Началник й с адрес гр.София, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 4 да заплати на адвокат М. И. П., ЕГН: ********** – член на
САК със съдебен адрес гр.София, ул. „Ами Буе“ № 28, офис на основание
чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. сумата от 500.00 лева за
дължимо адвокатско възнаграждение за представителство в настоящото
производство.
ОСЪЖДА въззиваемата страна СДВР – ОПП чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 да заплати в
полза на Софийски районен съд по бюджетната сметка на Висш съдебен
съвет на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.144 вр. чл.143 от АПК вр.
чл.77 ГПК сумата от 60.00 лева, за сторените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8