РЕШЕНИЕ
№ 519
гр. Кюстендил, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Преслава Кр. Дякова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело №
20241520102864 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. В. Й., ЕГН **********, срещу Ц. В. И.,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) - за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 35, том II, рег. № 1651, дело
№ 226/2020 г. от 20.07.2020г. по описа на нотариус Е. П., рег. № *** в НК, с район на
действие - Районен съд - ***, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 2178/20.07.2020
г, акт № 69, том IX, дело № 1097/2020 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на описания по-горе нотариален акт ищцата
прехвърлила на ответника собствеността върху притежаваната от нея ½ ид.ч. от следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 67461.501.398 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ***,
общ. ***, ул. „***“ № ***, с площ от 1229 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, с номер по
предходен план – 398, квартал – 31, парцел – VIII, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 67461.501.402, 67461.34.301, 67461.34.31, 67461.501.397, 67461.501.399 и
67461.501.881, ведно с построените в поземления имот жилищна сграда с идентификатор
67461.501.398.1, със застроена площ от 65 кв.м., брой етажи – 2, сграда с идентификатор
67461.501.398.4, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение –
постройка на допълващото застрояване, и сграда с идентификатор 67461.501.398.5, със
застроена площ от 47 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – постройка на допълващото
1
застрояване, срещу продажна цена в размер на 4800 лева, платена в брой при подписването
на договора. Сочи се, че въпреки отразеното в нотариалния акт по отношение плащането на
продажната цена, такова не е извършвано от ответника. Сделката била сключена с
единствената цел ищцата да се “обезимоти” поради изключителната си финансова
задлъжнялост. Твърди се, че волята на страните била не да бъдат обвързани от правните
последици на сключения от тях договор, а единствено създаване на привидност пред трети
лица за съществуващите между тях отношения и тяхното съдържание. Налице била
абсолютна симулация, поради което и сделката била нищожна на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 5 ЗЗД. При тези доводи моли за уважаване на предявения иск. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Ц. В. Й. е депозирал отговор на
исковата молба /наименуван „възражение“/, с който оспорва предявеният иск. Твърди, че
през време на съвместното му съжителство с ищцата - през 2020 г., закупил от нея
процесния недвижим имот, което впоследствие ремонтирал, поддържал и чиито разходи и
данъци заплащал.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск и
моли за неговото уважаване. Представя писмени бележки, в които излага подробни
съображения за неговата основателност и доказаност.
В съдебно заседание ответникът поддържа представения отговор на исковата молба. Заявява,
че е платил в брой уговорената продажна за имота в деня на изповядване на сделката.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че на 20.07.2020г. между Д. В. Й., като продавач, и Ц. В. И., като купувач, е
сключен договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт № 35, том II, рег. № 1651,
дело № 226/2020 г. по описа на нотариус Е. П., рег. № *** в НК, по силата на който ищцата
прехвърлила на ответника правото на собственост върху притежаваната от нея ½ ид.ч. от
следния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 67461.501.398 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес: с. ***, общ. ***, ул. „***“ № ***, с площ от 1229 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план – 398, квартал – 31, парцел – VIII, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори 67461.501.402, 67461.34.301, 67461.34.31,
67461.501.397, 67461.501.399 и 67461.501.881, ведно с построените в поземления имот
жилищна сграда с идентификатор 67461.501.398.1, със застроена площ от 65 кв.м., брой
етажи – 2, сграда с идентификатор 67461.501.398.4, със застроена площ от 22 кв.м., брой
етажи – 1, с предназначение – постройка на допълващото застрояване, и сграда с
идентификатор 67461.501.398.5, със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи – 1, с
предназначение – постройка на допълващото застрояване, за продажна цена в размер на
размер на 4800 лева, която сума продавачът е получил от купувача предварително и
2
напълно. Не е спорно и това, че страните са поддържали близки отношения в периода около
сключване на процесната сделка.
По делото са представени молба от „Обединена Българска Банка“ АД за образуване на
изпълнително дело, ведно с приложени към нея заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 35/2014г. по описа на Районен съд – ***, III
състав, по силата на които ищцата е осъдена за заплати на банката солидарно с И. Н. Й.
следните суми: 15725.00 лв. – главница, ведно със законната лихва от 09.01.2014г.; 671.52 лв.
– договорна лихва; 2803.70 лв. – наказателна лихва; 1144.80 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса. Въз основа посочената молба е образувано изпълнително
дело № 1478/2014 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № *** на КЧСИ, впоследствие препратено
на ЧСИ Е. Ц., рег. № *** на КЧСИ за продължаване на изпълнителното производство срещу
длъжниците. По изпълнителното дело са наложени запори върху банковите сметки и
трудовото възнаграждение на ищцата, видно от приложените запорни съобщения.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и молба от „Банка ДСК“ ЕАД за
образуване на изпълнително дело, ведно с приложен към нея изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 2197/2017г. по описа на Районен съд – ***, I състав, по силата на които ищцата е
осъдена за заплати на банката следните суми: 14237.51 евро – главница, ведно със законната
лихва от 11.10.2017г.; 996.69 евро – договорна лихва; 29.38 евро – санкционна лихва; 193.20
евро – заемни такси; 654.62 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна
такса. Въз основа посочената молба е образувано изпълнително дело № 795/2017 г. по описа
на ЧСИ В. А. - А., рег. № *** на КЧСИ. Приложени са още покана за доброволно
изпълнение, постановление за възлагане на недвижим имот и протокол за въвод във
владение, удостоверяващи осъществените по това изпълнително дело изпълнителни способи
срещу ищцата.
Представени са и извадки от кореспонденция /чат/ между страните, както и между ищцата и
трето за спора лице, от съдържанието на които може да се обоснове наличие на готовност у
ответника да прехвърли обратно собствеността върху процесния недвижим имот на ищцата
/нейното дете/ – обстоятелство, което се потвърждава и от дадените от ответника в съдебно
заседание обяснения в отговор на поставените му по реда на чл. 176 ГПК въпроси. В
останалата си част обясненията на страната не могат да се ползват като годно доказателство,
доколкото чрез тях страната установява изгодни за себе си факти. Ето защо, същите не
следва да се обсъждат подробно.
Други относими към предмета на настоящия съдебен спор доказателства не са събрани.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД привидните договори са нищожни. Такива са
договорите, при които страните са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните им
последици, а целят създаването на привидност пред третите лица за това какви са
действителните им отношения. Привидността бива относителна и абсолютна. При
абсолютната симулация страните изобщо не желаят да се обвържат от последиците на
3
сключения договор и без да прикриват друго съглашение, а когато страните сключат
договора, но не желаят да се обвържат с него, а с последиците на друго прикрито
съглашение, е налице относителна симулация. В последния случай привидното /външно
обективирано/ съглашение е нищожно на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, като в
отношенията между страните се прилагат правилата на прикритото, ако са налице условията
за неговата действителност - чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме абсолютна симулация и в този смисъл нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 5
от ЗЗД /каквато се твърди в настоящия случай/ следва да се установи, че страните по
оспорения договор не са имали воля да се обвържат от него, конкретно да се прехвърли
правото на собственост върху имота срещу заплащането на определена цена, а са го
сключили само за да създадат привидна правна последица, настъпването на която не са
желаели. Тежестта да докаже твърдяната симулация е изцяло на ищеца, тъй като той би
извлякъл при евентуално успешно провеждане на иска благоприятни последици за себе си.
Ето защо той следва да представи такива доказателства, които по несъмнен начин да
установяват съгласувана воля на страните, че не желаят да се обвържат от правните
последици на сключения договор. Неплащането на продажната цена не е елемент от
фактическия състав на чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, т.е. не води до нищожност на сделката, а
може да служи само като индиция за симулативност. Тази индиция обаче сама по себе си не
може да опровергае доказателствената сила на нотариалния акт за покупко-продажба.
Поначало симулацията се установява с писмено доказателство - „обратно писмо“, в което
страните са обективирали признанието за привидност на сключения договор. Документ с
такова съдържание разкрива в пълна степен и е достатъчно доказателство за
симулативността на явното изявление. При липса на съставено обратно писмо доказването
може да се осъществи с други документи, съставляващи „начало на писмено доказателство“,
и свидетелски показания. Тези други документи съобразно чл. 165, ал. 2 ГПК могат да бъдат
изхождащи от насрещната страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен
орган, които правят вероятно твърдението за привидност на съглашението. Изискването на
процесуалния закон за начало на писмено доказателство се поставя в случаите, когато
оспорването е между страните по договора /какъвто е и настоящият случай/ и е от значение
за допустимостта на свидетелски показания, защото разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК
забранява със свидетели да се опровергава съдържанието на изходящ от страната частен
документ. В многобройни съдебни решения на ВКС и ВС са изяснени характеристиките на
писмения документ, значението на момента на неговото съставяне и страната, от която той
трябва да изхожда, за да бъде зачетен като доказателство, представляващо основание да се
изключи недопустимостта на свидетелските показания по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК.
В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 163/15.06.2011 г. по гр.д. №
1536/2009 г. на ВКС, IV г.о., е разяснено, че документът, представляващ „начало на писмено
доказателство“, може да е случаен; че няма значение към кого е адресиран, но трябва да
изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави
симулацията вероятна. Този документ не доказва симулацията, за разлика от „обратното
4
писмо“, а вероятното съществуване на симулативната сделка.
В настоящия случай поддържаната от ищцата симулативност на договора за продажба не се
основава на „обратно писмо“, което да съдържа изявление на продавача и/или ответника, че
волята им при неговото сключване е била различна от тази изразена в съставения
нотариален акт, нито по делото са представени писмени доказателства от категорията на
тези по чл. 165, ал. 2 ГПК, които да навеждат на извод за вероятна привидност /такова
начало на писмено доказателство не са и дадените от ответника по делото обяснения пред
съда по реда на чл. 176 ГПК/. Затова и за установяване на привидността гласни
доказателства са недопустими и такива не бяха допуснати и събрани в хода на
производството.
В обобщение, от ангажираните по делото доказателства не може да бъде направен
еднозначен и категоричен извод, че съконтрахентите по договора за покупко-продажба не са
желали настъпването на правните му последици. Данните за сериозни финансови
затруднения и дългове към различни кредитори на продавача - ищец, започналото против
него принудително изпълнение преди продажбата, както и разговорите между страните и
изразената от ответника готовност години след това да прехвърли обратно собствеността
върху имота на ищцата /нейното дете/ не обосновават друга воля към момента на сключване
на договора, освен изразената в нотариалния акт. Част от тях обясняват причините ищецът
да се разпореди в полза на ответника с процесния имот, които в случая са без правно
значение, а в останалата част сочат на изразено впоследствие желание от ищеца да придобие
с нова сделка имота от ответника. Допълнително следва да се посочи, че представеният
нотариален акт не съдържа уговорка за обратно изкупуване, нито са събрани доказателства
при сключване на договора да е било постигнато съгласие с ответника в тази посока, в който
случай договорът би бил нищожен на друго правно основание - чл. 209 ЗЗД.
По изложените мотиви, предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските: При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възниква за ответната страна. Такива обаче не са претендирани и не се доказва да са
извършени, поради което и съдът не дължи произнасяне. Предвид обстоятелството, че
ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, разноските за държавна такса не следва да бъдат възлагани на
страните и същите остават за сметка на бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Й., ЕГН ********** против Ц. В. И., ЕГН ********** иск
с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
прогласяване нищожността поради привидност на договор за покупко-продажба на
недвижим имот - ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67461.501.398 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с
5
адрес: с. ***, общ. ***, ул. „***“ № ***, с площ от 1229 кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, с
номер по предходен план – 398, квартал – 31, парцел – VIII, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 67461.501.402, 67461.34.301, 67461.34.31, 67461.501.397, 67461.501.399 и
67461.501.881, ведно с построените в поземления имот жилищна сграда с идентификатор
67461.501.398.1, със застроена площ от 65 кв.м., брой етажи – 2, сграда с идентификатор
67461.501.398.4, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение –
постройка на допълващото застрояване, и сграда с идентификатор 67461.501.398.5, със
застроена площ от 47 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – постройка на допълващото
застрояване, обективиран в нотариален акт № 35, том II, рег. № 1651, дело № 226/2020 г. от
20.07.2020г. по описа на нотариус Е. П., рег. № 188 в НК, с район на действие - Районен съд -
***, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 2178/20.07.2020 г, акт № 69, том IX, дело
№ 1097/2020 г., като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6