О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр. Велико Търново, 7.02.2024
г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, VI–ти състав, в закрито съдебно заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ДОКЛАДЧИК : Росен Буюклиев
като
разгледа докл***аното от докладчика адм. дело №33/2024 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК.
Молителят, „Ево“ ООД – Велико
Търново, чрез ***. М. от ВТАК, е поискал допълването на определение
№285/26.01.2024 година, постановено по делото в частта за разноските,
представляващи ***окатско възнаграждение и внесена държавна такса.
Ответникът по тази молба, Директорът
на дирекция „ОДОП“ –ВЕлико Търново при ЦУ на НАП, чрез представителя си отрича
основателността и в представено становище.
Молбата е допустима и
неоснователна.
В производството по чл.88,
ал.3 от АПК вр. с §2 от ДОПК съдът се произнасян в закрито заседание.
Следователно до провеждането на това заседание страна по делото има
процесуалната възможност да прави искания, включително и по разноските, които
счита, че и се дължат.
В конкретният случай, видно
от съдържанието на подадената „частна“ жалба, в нея е направено искане единствено
за отмяната на оспореното решение №111/28.12.2023 година на състава на съда.
Други искания, включително и за предприемане на процесуални действия от съда,
не са формулирани в жалбата, нито в кориците на делото се намират допълнителни
молби, чрез които да са отправени до постановяване на определението.
Способът за изменение на
решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК не може да служи за
санирането на процесуалните опущения или грешки на страната, каквото по същината
си представлява искането до съда за присъждане на разноски, нито съдът служебно
следва да се произнася по този процесуален въпрос без направено искане.
Правилно в това отношение
ответникът по молбата се позовава на аргументацията, изложена в Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, изложена към
т.8 от него, според която Допълване на съдебното решение, като способ за
неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия
въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е
сезиран, в определените от ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е
уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за разноски, макар и обусловена от
разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като
отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно
произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В
чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни
или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът
разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт
в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като
изключение от правилото на чл. 246 ГПК.“.
Следва молбата да се отхвърли
като неоснователна.
При тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Ево“ ООД –
Велико Търново, ЕИК *********, с която се иска допълването на определение
№285/26.01.2024 година, постановено по делото, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ДОКЛАДЧИК: