№ 6
гр. Кърджали, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500253 по описа за 2022 година
С решение № 223/29.09.2022 г., постановено по гр. д. № 321/2021 г. по
описа на Районен съд – М. е отхвърлен предявеният иск по чл.3 ал.2, във вр.
чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР, предявен от А. А. С. от с. С., общ. М. срещу
Териториално поделение - Пловдив на Национален осигурителен институт, за
признаване за установено, че А. А. С. е положил трудов стаж като т. в
периода от 01.01.1979 г. до 31.12.1979 г. в К. с. - с. Д. М. - ф. Г. м., общ. К.,
обл. П., което време да бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31.12.1999 г.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът А. А.
С., който чрез представител по пълномощие го обжалва като неправилно,
постановено при игнориране на представените по делото доказателства. Сочи
се в жалбата, че документите, удостоверяващи трудовия му стаж за периода
от 01.01.1979 г. до 31.12.1979 г. в К. с. - с. Д. М. - ф. Г. м., общ. К., обл. П. на
длъжността „т.“, са унищожени при пожар и поради този факт трудовият му
стаж не бил нанесен в трудовата книжка. Сочи се, че било задължение на
работодателя да оформи своевременно трудовата книжка, като при пропуск
се издава УПИ-13, което следва да бъде прието като първичен документ.
1
Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново, с което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна Териториално
поделение на НОИ – Пловдив, чрез процесуален представител е подаден
отговор на въззивната жалба, която се оспорва като неоснователна. Иска се
обжалваното решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание жалбодателят А. А. С., редовно призован, не се
явява. Представлява се от представител по пълномощие, който поддържа
въззивната жалба.
В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив, редовно
призован, не се представлява. С молба вх. № 3553/07.12.2022 г. (п.кл.
06.12.2022 г.), подадена от представител по пълномощие, се поддържа
подадения писмен отговор на въззивната жалба. Претендира се присъждане
на юрисконсулско възнаграждение.
Въззивният, съд като прецени събраните по делото доказателства при и
по повод подадената жалба, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
обжалваното изцяло първоинстанционно решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо. По останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Производството пред Районен съд – М. е образувано по предявен от А.
А. С. от с. С., общ. М., обл. К. срещу ТП на НОИ - Пловдив иск по чл. 3 ал. 2
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 1 ал.1 т. 3 от ЗУТОССР, за признаване за
установено, че ищецът е положил трудов стаж като т. в периода от 01.01.1979
г. до 31.12.1979 г. в К. с. - с. Д. М. - ф. Г. м., общ. К., обл. П., което време да
бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.
В исковата молба ищецът твърди, че когато се опитал да установи
трудовия си стаж за посочения период се оказало, че съответните книжа и
ведомости в посочената кооперация били загубени и унищожени при
възникнал пожар през 2002 г., за което му била издадена служебна бележка от
кмета на населеното място, че за периода 01.01.1979 г. до 31.12.1979 г. не
2
можело да му се издаде УПИ-13 за факта, че е работил като „т.“. В исковата
молба, ищецът сочи, че съгласно уведомително писмо № 5516-08-
1031#1/03.07.2019г. на НОИ-ТП К. липсват писмени данни за претендирания
стаж.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответникът Териториално
поделение на НОИ – Пловдив е подал отговор на исковата молба, с който
счита предявения иск за недопустим. Сочи, че не били представени
изискуемите по закон документи, като представените били издадени от К. н.
на с. Г. м., но не съдържали информация, касаеща К. с. с. Д. м. за
претендирания за положен от ищеца труд като т.. Алтернативно подадената
искова молба се счита за неоснователна поради факта, че представените
документи не са надлежно „начало на писмено доказателство“, което
обуславяло недопустимостта на свидетелските показания.
С обжалваното решение предявеният установителен иск е отхвърлен,
като неоснователен и недоказан. Въз основа на приетата по делото като
писмено доказателство Служебна бележка от 17.06.2022г., издадена от К. н. -
с. Г. м., общ. К. в уверение на това, че поради възникнал пожар в кметството
през 2002 г., на ищеца не може да се издаде УП-13 за процесния период от
01.01.1979 г. до 31.12.1979 г., първоинстанционният съд е приел, че е
изпълнено изискването на чл. 5 ал. 1 от ЗУТОССР, поради което предявеният
иск е преценен за допустим. В обема на събраните по делото писмени
доказателства, а именно - трудови книжки на ищеца, съдът е приел, че в
същите не се съдържат записвания, които да установяват, че е работил при
работодателя - кооперация, а събраните свидетелски показания в обратния
смисъл са изолирани от тези доказателства, и е отхвърлил предявеният иск
като неоснователен.
Така направените от съда изводи са правилни и обосновани.
Допустимостта на иска по смисъла на чл. 5 ал. 2 от ЗУОССР /когато
осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник,
удостоверение се издава от съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват
писмени данни за претендирания стаж/ се установява от представеното от
ищеца и прието като доказателство в производството удостоверение № 5510-
15-3/18.08.2022 г., издадено от ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 30 ал. 1
3
т. 5 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхранение на ведомости
за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник във вр. с чл. 5 ал. 2 от ЗУТОССР, в уверение на това, че в
осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца А.
А. С. трудов/осигурителен стаж за периода 01.01.1979 г. - 31.12.1979 г. при
осигурителя КЗС “Д. Б.”, с. Д. м.. В удостоверението се съдържат данни, че е
извършена приемо-приемателна процедура за съхраняваните към момента
ведомости за заплати и трудовоправни документи на осигурителя КЗС “Д.
Б.”, с. Д. м., в чийто състав влиза с. Г. м.. Осигурителният архив на НОИ не
може да удостовери дали приетата за съхранение документация е в пълния си
обем за периода на упражняваната от осигурителя дейност.
Във връзка с горното, от представената от ответника Историческа
справка се установява, че К. з. с. “Д. Б.” с. Д. М., включващо няколко села,
вкл. с. Г. м., представлява преименуваното през 1975 г. Т. „Д. Б.“ с. Д. м.,
създадено през 1957 г. През 1994 г. КЗС е било обявено в ликвидация, като е
останал само ликвидационен съвет до 1998 г. Документацията на прекратения
осигурител Т. “Д. Б.” с. Д. м., впоследствие преименуван на К. “Д. Б.” с. Д. м.,
е предадена на ТП на НОИ - Пловдив през 2004 г., поради липса на
правоприемник.
Относно основателността на иска, настоящият въззивен състав приема
следното: съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗУТОССР, свидетелски
показания по исковете за установяване на трудов стаж се допускат, ако са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажа, и по време на полагане на стажа. Алинея 2 на разпоредбата
съдържа примерно изброяване на писмените доказателства, представляващи
т.н. „начало на писмено доказателство”, като трудов договор; уведомление по
чл. 62 ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда; допълнителни споразумения; заповеди
за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или
за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки;
осигурителни книжки; решения на компетентни органи за изплащане на
дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол;
други подобни документи. Във всеки конкретен случай според представените
писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните
установяват или не вероятността на претендирания стаж /в този смисъл
4
Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о. /.
Пред първоинстанционния съд от ищеца е представено извлечение от
трудова книжка /стр. 3, 5, 10 и 11/ на А. А. С., издадена на 06.03.1974 г. от Д.
“С.” С., в която има записвания за две различни заемани длъжности до
01.08.1974 г., когато е прекратен трудовият договор. Представено е
извлечение от трудова книжка № 1867, издадена на 27.07.1971 г. на А. Х. С.
от Д. “Т.” с.у-е - Р. /стр. 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17/, съдържаща записвания
за заемани различни длъжности през различни периоди от време и при
различни работодатели. От удостоверение за идентичност на лице с различни
имена с изх. № 245/18.08.2022 г., издадено от Община М. се установява, че
това са имената на ищеца. В тази връзка се установява, че и двете трудови
книжки не съдържат каквито и данни по чл. 6 ал. 1 от ЗУТОССР относно
работодателя и времето на полагане на стажа, предмет на установяване по
предявения иск. Други годни писмени доказателства от категорията на които
и да е от изброените в чл. 6 ал. 2 от ЗУТОССР, установяващи вероятността на
претендирания трудов стаж не са представени от ищеца. Това само по себе си
обуславя недопустимостта на свидетелските показания, поради което
показанията на разпитаната по делото свидетелка С. М. Х. не следва да бъдат
обсъждани независимо, че същата притежава писмени доказателства по
смисъла на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР. Същите биха били относими, ако
изначално свидетелските й показания биха били допустими.
Или предявеният за разглеждане иск е изцяло неоснователен и следва да
се отхвърли, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният
съд.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно.
Искането на представителя по пълномощие на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като съгласно
специалната норма на чл.9 ал. 3 от ЗУТОССР по делата за установяване на
трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Кърджали
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 223/29.09.2022 г., постановено по гр. д. №
321/2022 г. по описа на Районен съд – М..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчваните му на страните при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6