№ 549
гр. Сливен, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20252230101142 по описа за 2025 година
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника Кредито ООД е бил
сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора й е усвоена главница в
размер на 500 лв., като срока на кредита е 30 дни с нулев лихвен процент и нулев ГПР.
Твърди се, че за главница от 200 лв. на ищцата е начислена такса в размер на 50 лв. на месец,
за експресно разглеждане на договора за кредит. Посочено е, че за период от една година
оскъпяването по договора за кредит възлиза на 300 % или 600 лв. Сочи се, че договора за
потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и шрифта на договора е
по-малък от 12, договора не е сключен на хартия, липсват волеизявления на страните, не
отговаря на изискванията на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Сочи се, че същите нарушения са налице и по отношение на неустойката. Твърди се, че
договора за предоставяне на кредит е недействителен, тъй като липсва посочване на
лихвения процент, разписана методика за формиране на ГПР и начина на формиране на ГПР
и кои компоненти са включени в него. Твърди се, че не е включена таксата за експресно
разглеждане на кредита при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит.
Твърди се, че договора за потребителски кредит е нищожен,тъй като накърнява добрите
нрави. Твърди се, че договора за потребителски кредит е с неравноправна клауза и нарушава
правата на потребителя.
Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит,
като противоречащ на ЗПК , ЗЗД и ЗЗП и да бъдат присъдени на ищцата направените по
делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД, а именно иск за прогласяване на нищожност на договора за
предоставяне на потребителски кредит
1
Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й за
сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за
потребителски кредит, предоставената на ищцата сума от 200лв, уговорката за такса
експресно разглеждане по ДПК, заплатената сума по ДПК, клаузите по договора за
потребителски кредит, заплащането на сумите по ДПК от ищцата, е нейна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Кредито ООД, е постъпил.
В отговора е заявено, че исковата молба е неоснователна. Изложени са съображения,
че на 19.05.2023 г. между страните е сключен ДПК с който на ищцата е предоставена сума в
размер на 200 лв. с нулев лихвен процент и с нулев ГПР. Изрично е посочена такса
експресно разглеждане в размер на 50 лв. и падеж по ДПК 18.06.2023 г., общ размер на
плащанията 250 лв. Посочено е, че ДПК е погасен на 27.06.2023 г. е заплатена сумата от 250
лв., като таксата за експресно разглеждане е преведена на 01.04.2025 г. като недължима на
ищцата и за превода ищцата е била уведомена на посоченият имейл от нея. Изложени са
възражения, че предявеният иск е недопустим и неоснователен, ответното дружество не се
правило удръжки, нито е събирало суми за удължаване срока на договора. Твърди се, че
ищцата не е канила ответното дружество да заплати задължението и съгласно чл. 10А от
ЗПК кредитора може да събира такси и комисионни за допълнителни услуги по ДПК.
Посочено е, че таксата експресно разглеждане на кредита е описано в пред договорната
информация и начисляването й зависи от волята на потребителя. Твърди се, че таксата за
експресно разглеждане на кредита не е свързана с ГПР. Посочено е,че въпреки че таксата не
е включена в ГПР, това не влече нищожност на договора.
Поискано е, да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и недоказан и е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Указано е на ответното дружество, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията им, че таксата за експресно разглеждане е опционална, посочена е в пред
договорната информация и зависи от волята на потребителя, е негова.
Указано е на ответното дружество, че не сочи доказателства по отношение на
твърденията им, че таксата за експресно разглеждане е опционална, посочена е в пред
договорната информация и зависи от волята на потребителя.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище,
подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени предявените искове и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество Кредито ЕООД, редовно призовано,
представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат
отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.05.2023 г. П. Й. Х., ЕГН **********, от гр.......... е сключил договор за
потребителски кредит, по силата на който Кредито ЕООД, му е предоставило сумата от 200
2
лв. и е уговорено сумата от 250лв да се заплати на 1 месечна погасителни вноски, в размер
на 250.00 лв. Договорен е лихвен процент в размер на 0 % и годишен процент на разходите
в размер на 0 %. .В договора е предвидена такса за експресно разглеждане на кредита в
размер на 50лв Към договора е представен погасителен план, в който е посочено, че
погасителната вноска следва да бъде на 18.06.2023г..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в
процеса, че ищецът е сключил договор за паричен заем с ответното дружество на 19.05.2023
г., по силата на който ответното дружество Кредито ЕООД му е предоставило сумата от 200
лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем е в нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на
разходите в размер на 0%.Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава
потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да заплати такса за експресно
разглеждане на кредита в размер на 50лв.Реално ГПР възлиза на 300% от чистата сума на
кредита при включването на таксата за експресно разглеждане на кредита в разходите по
кредита. В производството се доказа, че в договора за потребителски кредит, сключен между
ответника и Кредито ЕООД, е уговорено заплащането на такса експресно разглеждане на
кредита . Налице е разлика между посочения и действително прилагания ГПР, посочения
ГПР е в размер на 0%, а приложеният е 300%. По този начин заявителя е извършило
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 300% .Това е в
нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за
потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само
връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други
разходи по кредита.Не се установи в производството таксата за експресно разглеждане на
кредита да е опционна и потребителят да е изразил изрично съгласие да я ползва.Таксата се
предоставя за депозирана услуга, но стойността на таксата не може да се равнява на ¼ от
предоставената сума по ДПК.С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде уважен
и да бъде прогласена нищожността на договора.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА, ще следва да бъдат
присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение и държавна
такса в размер на 450 лв и да бъде осъдено Кредито ООД да му заплати сумата.
Неоснователно е искането на ответното дружество за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Кредито ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. Черни връх №51 Г,
офис 32 и П. Й. Х., ЕГН **********, от гр.........., че договора за потребителски кредит
№OL00079464 от 19.05.2023г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от
ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА Кредито ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, бул. Черни връх №51 Г, офис 32 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П.
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв, както и държавна такса в размер на 50лв.
УКАЗВА на Кредито ЕООД, че могат да заплатят сумите за държавни такси и
адвокатско възнаграждение по следвана банкова сметка: IBAN BG ......... ......... ТИТУЛЯР
адвокат П. С. П. -клиентска сметка на основание чл.39 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4