№ 19944
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110106745 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е по искова молба на Б. Д. Д. с ЕГН **********, адрес ., ул. „.“ .,
съдебен адрес град Пловдив, бул. „6-ти септвември“ № 177 (ищец), действуващ чрез
надлежно упълномощения процесуален представител адвокат Д. К.. Ищецът твърди, че
през 2017 г. ответникът спечелил процедура по възлагане на обществена поръчка от
община Ловеч. Във връзка с това ответникът сключил с общината договор № ДВ-373
от 27. 03. 2017 г., по силата на който поел задължението да изготви обследвания за
установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал.
1, т. 1-5 и ал. 3 ЗУТ, архитектурно заснемане на сградите, съставяне на технически
паспорт и изготвяне на обследвания за енергийна ефективност по ИП „Енергийна
ефективност в административни и жилищни сгради“, ПО 1 „Устойчиво и
интегрирано градско развитие“, Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 –
2020 г. етап 2, обособена позиция № 3“. Ответникът обаче не разполагал със
специалисти за изпълнението на всички задължения във по част „Конструктивна“, а
именно контруктивно обследване и оценка на състоянието на сградите, изготвяне на
доклад за резултатите от конструктивно обследване на сградите, изготвянето на
комплексен доклад за резултатите от обследването и заверка на „Технически
паспорт“. Затова той се свързал с ищеца и с устна договорка му възложил
изпълнението на последните дейности (контруктивно обследване и оценка на
състоянието на сградите, изготвяне на доклад за резултатите от конструктивно
обследване на сградите, изготвянето на комплексен доклад за резултатите от
обследването и заверка на „Технически паспорт“), за което поел задължението да му
заплати възнаграждение в размер на 50 лева за всеки час положен труд и 20 стотинки
за всеки изминат километър разстояние за посещение на обекта. В изпълнение на
устния договор ищецът положил общо 111 часа труд и посетил обектът двукратно,
преминавайки на два пъти разстоянието от Асеновград до София (общо 698
1
километра). Ищецът предал на ответника извършената работа ведно с „хонорар-
справка“, съдържащ детайлно посочване на извършените дейности, работни часове и
стойности на възнаграждението. Съгласно уговореното поискал от ответника да му
заплати възнаграждението веднага след окончателното приемане на изготвената
работа, а именно 31. 05. 2017 г. Въпреки това ответникът не му заплатил дължимото
възнаграждение. Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата 5 689 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за изготвянето на контруктивно обследване
и оценка на състоянието на сградите, изготвяне на доклад за резултатите от
конструктивно обследване на сградите, изготвянето на комплексен доклад за
резултатите от обследването и заверка на „Технически паспорт“ в част
„Конструктивна“ от договор № ДВ – 373/ 27. 03. 2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане. Евентуално, ако съдът приеме, че не е бил сключван устен договор, то иска
от съда да осъди ответника да му заплати същата сума, с която ответникът
неоснователно се е обогатил във връзка с изготвената от ищеца работа. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ .,
ЕИК ., седалище и адрес на управление ., съдебен адрес ., представляван от
упълномощения процесуален представител адвокат К. Й.. Ответникът намира исковата
молба за нередовна, а предявените с нея искове – за процесуално недопустими. По
същество отрича да е възлагал твърдяната от ищеца работа в описаното от него
количество и обем и отрича да е приемал извършването й от ищеца. Заявява, че
ищецът претендира заплащане за работа, която е извършена от цял екип специалисти.
Поддържа, че „огромната“ част от проектите са изработени от други лица. Отрича да
се е съгласявал и да е поемал задължение да заплати на ищеца възнаграждение в
размер на 50 лева на час и 20 стотинки на километър, като изтъква, че сключването на
подобни договори не се доказва със свидетелски показания. Освен това открива
противоречие между изписаното от ищеца цифром и словом възнаграждение. Оспорва
представения с исковата молба документ „хонорар-справка“. Допълват, че не е налице
нито една от хипотезите на чл. 55 ЗЗД, както и че ответникът не се е обогатил. Твърди,
че ищецът се опитва да извлича права от собственото си неправомерно поведение.
Предвид неоснователността на исковете намира за неоснователни и акцесорните
претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Иска от съда да прекрати производството. Евентуално,
ако съдът прецени предявените искове за процесуално допустими, то иска от съда да
постанови решение, с което изцяло да ги отхвърли. Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК. Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален
представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия
размер. Тя отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК.
При това положение исковата молба е редовна.
Ищецът е предявил два обективно съединени осъдителни иска. Първият от тях е
главен и е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 266, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Вторият от тях е евентуален и е с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване във връзка с главния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сключването на устен договор за изработка с
2
ответника, по силата на който ответникът поел задължение да му заплати
възнаграждение в размер на 50 лева на час за извършване на дейността и 20 стотинки
на километър прекосено разстояние, че ищецът е изпълнил с грижата на добрия
стопанин задължението си да изготви контруктивно обследване и оценка на
състоянието на сградите, изготвяне на доклад за резултатите от конструктивно
обследване на сградите, изготвянето на комплексен доклад за резултатите от
обследването и заверка на „Технически паспорт“, че изготвянето на работата е
продължило общо 111 часа, че разстоянието между Асеновград и София с
автомобилен транспорт е 349 км и че ищецът го е прекосил два пъти по повод
изпълнението на конкретния договор за изработка, както и че ответникът е приел
работата изрично или с конклудентни действия. Що се отнася до евентуалния иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че се е обеднил със сумата в размер на общо 5 689 лева, че
ответникът се е обогатил със същата сума, както и че е налице връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.
Съобразявайки събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене
писмени доказателства първостепенният съд приема за установена следната
фактическа обстановка. Ответникът е търговско дружество, чийто предмет на дейност
обхваща консултантска, проектантска и дизайнерска дейност, като основната му
дейност е инженерни дейности и технически консултации. Ответното дружество имало
във връзка с тази дейност и правоспособността да извършва обследване за енергийна
ефективност и сертифициране на сгради (л. 82). През 2016 г. община Ловеч открила
процедура по Закона за обществените поръчки за обследвания и установяване на
техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1 - 5 и ал. 3
от Закона за устройство на територията, архитектурно заснемане, съставяне на
технически паспорти и изготвяне на обследвания за енергийна ефективност на
определени административни и жилищни сгради във връзка с Оперативната програма
„Региони в растеж 2014 - 2020 г. - Етап 2“. Ответното дружество подало оферта и в
крайна сметка му било възложено изпълнението на една от обособените позиции по
обявената обществена поръчка: обособена позиция № 3. Така с договор за обществена
поръчка № ДВ-373/ 27. 03. 2017 г. община Ловеч възложила на ответното дружество
да изготви обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с
изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1 - 5 и ал. 3 от Закона за устройство на територията,
архитектурно заснемане, съставяне на технически паспорт и изготвяне на обследване
за енергийна ефективност на четириетажната жилищна монолитна сграда с
административен адрес ., ул. „.“ ., с разгъната застроена площ 1 090 кв. м. в срок от
тридесет календарни дни съобразно съгласуван със жителите на сградата график (л.
113 - 114), а общината трябвало да му заплати възнаграждение в размер на 5 232 лева с
ДДС. За да изпълни договора за обществена поръчка ответното дружество на свой ред
сключило неформален (устен) договор с ищеца, който е строителен инженер с пълна
проектантска правоспособност (л. 143). Въз основа на така сключения неформален
договор ищецът поел задължението да извърши част от възложените на ответното
дружество технически дейности, а ответното дружество трябвало да му заплати
възнаграждение съобразно изработеното. В изпълнение на този договор ищецът на два
пъти посетил обекта на място и изготвил част „Конструктивна“ към техническия
паспорт (л. 194, гръб), както и взел участие в извършването на техническото
обследване и изготвянето на доклада за резултатите от него (л. 214, гръб). След това на
с изтичането на срока за изпълнение на договора за обществената поръчка ответното
дружество на 25. 04. 2017 г. предало изготвената документация на общината, която
3
обаче имала редица забележки. Затова ответното дружество отново предало работата
на общината на 17. 05. 2017 г., както и трети път на 29. 05. 2017 г., като на третия път
общината заявила, че работата е извършена в пълен обем и че я приема без забележки.
В същия ден общината превела по банков път в полза на ответното дружество
уговореното възнаграждение в размер на 5 232 лева с ДДС (л. 120 - 125). На 06. 11.
2020 г. ищецът съставил документ (хонорар-справка), в който изчислил
продължителността и стойността на извършената от него техническа дейност за
съответния обект на общо 5 689 лева. Към този съставен от ищеца частен документ
бил приложен и препис от графика на дейностите, който график на дейностите бил
подписан от управителя на ответното дружество. Данните от експертното заключение
по съдебно-техническата експертиза (л. 254 - 255) потвърждават, че размерът на
възнаграждението за съответните технически дейности обичайно съгласно съответната
методика възлиза на 50 лева на час. Според същите данни възнаграждението 5 689
лева отговаря на посочените в хонорар-справката общо 111 часа работа. Най-сетне
според вещото лице няма приета норма за изпълнение на конструктивно обследване.
Все пак вещото лице намира, че минималната продължителност за извършването на
съответната работа е шест дни. Доколкото при пресмятането на тази сума от дни
вещото лице е споменало „3-4 работни дни“, съдът следва да приеме, че става въпрос
тъкмо за шест работни дни. Понеже един работен ден обикновено съдържа осем часа
(чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда), то според съда експертното заключение трябва да
бъде тълкувано в смисъл, че минималното време, необходимо за изготвянето на
съответните технически дейности, възлиза на четиридесет и осем часа (шест работни
дни умножени по осем часа).
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства, които са обемисти и
непротиворечиви. Тук особено внимание следва да бъде обърнато на документа,
наименован „хонорар-справка“. Става въпрос за частен свидетелствуващ документ, на
чието лице ищецът е удостоверил с изявлението си обемът на работата, която е
извършил в изпълнение на договора с ответното дружество, а на гърба на документа е
приложено копие от графика на извършването на работата. Страните спорят дали
документът е подписан от управителя на ответното дружество. За да даде отговор на
този въпрос първостепенният съд намира, че следва внимателно да разграничи
частният документ „хонорар-справка“ от частния документ „план-график за
изпълнение на дейностите“. Последният частен документ е приложен в официално
заверен препис от общината на л. 114 от делото и е видно, че той е съставен във връзка
с проведено съгласуване между ответното дружество и жителите на обследваната
сграда (л. 113). Оригиналът на „план-график за изпълнение на дейностите“ беше
представен от общината и приложен на л. 186 от делото и след експертно изследване
беше установено, че положеният върху него подпис действително принадлежи на
управителя на ответното дружество. Вярно е, че съответната експертиза не установи
дали положеният печат също принадлежи на ответното дружество. Това обстоятелство
обаче е без съществено значение. Според съдебната практика по граждански дела нито
полагането, нито пропускът да се положи печат има отношение към сключването на
договора (решение .72 от 13. 06. 2005 г. на ВКС по т. дело № 995/2004 г., ТК, II т. о.).
Такова отношение има полагането на подписа, който изразява волеизявлението на
страната. По същия начин стоят нещата и с приемането на изпълнението по един вече
сключен договор. От този оригинален частен документ, озаглавен „план-график за
изпълнение на дейностите“, ищецът приложил препис към другия частен документ
„хонорар-справка“ при съставянето му. При това положение не може да се приеме, че
4
ответното дружество е подписало документа „хонорар-справка“ - става въпрос за
прилагане на препис от подписан от ответното дружество документ към друг
документ, който не е бил подписан от него.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните правни изводи. Договорът, сключен между ищеца и ответното дружество,
представлява договор за консултантска услуга. Според съдебната практика този
договор по естеството си съставлява разновидност на договора за изработка, а не
договор за поръчка, макар и негов предмет да е престирането на резултат от умствен
труд (решение № 12, постановено на 31. 05. 2013 г. по т. дело № 239 по описа на ВКС,
I т. о., за 2012 г., и цитираната в него съдебна практика). Както е известно, законът не
установява особена форма за действителността на договора за изработка. Нужно е
само ако той е на стойност над 5 000 лева, както твърди ищецът, сключването му да
бъде доказано с писмени доказателства - чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Първостепенният съд
обсъди вече по-горе писмените доказателства по делото, от които се установява
сключването на съответен договор за изработка. Макар и страните да не са
формулирали нарочен писмен договор за изработка, от подписаните от ответното
дружество документи косвено се доказва сключването на съответен устен договор
между страните (л. 194, гръб и л. 214, гръб). За да настъпи изискуемостта на
задължението за заплащане на възнаграждение по договора за изработка е необходимо
възложителят да е приел работата. Приемането на резултата по един договор за
изработка може да бъде направено както изрично, така и с конклудентни действия (чл.
264, ал. 3 ЗЗД; решение № 1100 от 04. 07. 2003 г. на ВКС по гр. дело № 1876/2002 г., V
г. о.; решение № 123 от 11. 06. 2019 г. на ВКС по гр. дело № 2769/2018 г., III г. о.). В
дадения случай по изложените в предходния абзац съображения не може да се приеме,
че документът „хонорар-справка“ е бил подписан от ответното дружеств.
Следователно не може да се приеме и че ответното дружество е приело изрично
изработеното от ищеца. От друга страна, видно от вече цитираните доказателства,
ответното дружество е представило на общината техническият паспорт и докладът от
обследването на жилищната сграда за енергийна ефективност, в които е посочил
ищеца като едно от „наетите от консултанта физически лица“, съставили
техническия паспорт и доклада от обследването. При това положение съдът приема за
косвено установено от техническия паспорт и доклада от обследването, че ответното
дружество все пак е приело без забележки изработеното от ищеца. При това
положение ответното дружество трябва да заплати на ищеца възнаграждение за
извършената работа.
Какъв обаче е размерът на дължимото възнаграждение? Страните не са
съставили нарочен писмен договор за консултанстки услуги, в който изрично да са
посочили стойността на уговореното възнаграждение. Единственият документ,
представен по делото, който е свързан с размера на възнаграждението по неформалния
договор за изработка, е съставената от ищеца „хонорар-справка“. Тук обаче става
въпрос за един само частен свидетелствуващ документ, който нито обвързва съда с
материална доказателствена сила, нито може да бъде противопоставен на ответното
дружество на плоскостта на формалната доказателствена сила. При това положение
данните от този документ трябва да бъдат преценявани от съда внимателно в
съвкупност с всички останали доказателства по делото. Експертното заключение по
съдебно-техническата експертиза потвърждава, както вече беше изложено, че
обичайното възнаграждение за такъв тип консултантска дейност съгласно чл. 19, ал. 1
от Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на
5
проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното
проектиране e в размер на 50 лева на час. При това положение съдът приема за
достоверни данните, че размерът на възнаграждението по договора се определя по
съответния начин. Колко часа работа обаче са били положени от ищеца? Според
„хонорар-справката“ става въпрос за 111 часа. Според експертното заключение по
съдебно-техническата експертиза няма приета норма за време за изпълнение на
конструктивно обследване, защото то зависело от редица фактори (вида на строежа,
периода на строителството, наличието или липсата на строителни документи, общо
състояние, констатирани дефекти, достъпност на елементите и възможност за огледи,
вземане на проби, лабораторни изследвания и обработване на данни и т.н.).
Съобразявайки конкретните характеристика на обследваната сграда вещото лице
достига до заключението, че минималното време за извършването на работата е било,
както беше вече обсъдено, шест дни, разбирани от съда като шест работни дни или 48
часа, включващи и пътуването и извършването на огледи. Посоченото от вещото лице
минимално време за извършването на работата е повече от два пъти по-кратко от
посоченото в частния документ „хонорар-справка“, съставен от ищеца. При това
положение е налице съществено противоречие между данните за необходимото за
извършването на работата време от „хонорар-справката“ и експертното заключение.
Както вече беше изтъкнато, данните от частния свидетелствуващ документ не
обвързват съда и трябва да бъдат внимателно преценявани с оглед на всички останали
доказателства по делото. Но същото се отнася и до данните от експертното заключение
предвид чл. 202 ГПК. За да прецени кой източник на данни да предпочете,
първостепенният съд намира за необходимо да съобрази и някои други доказателства
по делото. От представените и вече обсъдени технически паспорт и доклад от
обследване се установява, че ищецът не е осъществил цялата работа, а само част от
нея - именно част „Конструктивна“. За изготвянето и на останалите части от
техническия паспорт и доклада от обследването са работили още петима
правоспособни инженери. Наред с това съдът държи сметка, че възнаграждението за
ответното дружество по договора за възлагане на обществена поръчка възлиза на 5 232
лева с ДДС. Претендираното само от ищеца възнаграждение за 111 часа труд съгласно
„хонорар-справката“ е в по-голям размер - 5 689 лева. При това положение
първостепенният съд предпочита да възприеме данните от експертното заключение по
съдебно-техническата експертиза и да приеме, че на ищеца се дължи възнаграждение
за минималното време, необходимо за извършването на съответната работа (48 часа).
Следователно дължимото възнаграждение възлиза на 2 400 лева. До този размер
предявеният главен иск трябва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния
претендиран размер следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичното отхвърляне на предявения главен иск се сбъдва
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане и произнася и по евентуалния иск за
присъждането на сумата 5 689 лева, представляваща паричната стойност, с която
ответното дружество неоснователно се е обогатило. Доколкото първостепенният съд
прие, че е налице договорно отношение между страните, то този иск следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди пропорционално
разноски.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 227 лева и 56
стотинки, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 600 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на общо 1 260 лева. От така сторените разноски в размер на
6
общо 2 087 лева и 58 стотинки пропорционално на основателната част от иска следва
да бъдат присъдени 880 лева и 68 стотинки.
Ответното дружество е сторило разноски за депозит за възнаграждение на
вещото лице по съдебно-графическата експертиза в размер на 400 лева,
възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в размер на 200
лева, държавна такса за издаването на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, както
и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 080 лева. От така сторените
разноски не бива да се присъждат пропорционално разходи за съдебно-графичната
експертиза. Това е така, защото оспорването на документа „план-график за изпълнение
на дейностите“, приложен към „хонорар-справката“, съставлява по правното си
естество предявяване на инцидентен установителен иск от ответното дружество, който
се оказа неоснователен. От останалите разходи в размер на общо 1 285 лева
пропорционално на неоснователната част от иска следва да бъде присъдена сумата 742
лева и 90 стотинки.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 266, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите ответното дружество „.“ ., ЕИК ., седалище и
адрес на управление ., да заплати в полза на ищеца Б. Д. Д. с ЕГН **********, адрес .,
ул. „.“ ., сумата 2 400 лева, представляваща възнаграждение по неформален договор за
консултантски услуги, свързан с изготвянето на технически паспорт и доклад за
обследването за енергийна ефективност на четириетажната жилищна монолитна
сграда с административен адрес ., ул. „.“ ., с разгъната застроена площ 1 090 кв. м.,
ведно със законовата лихва от 11. 07. 2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 2 400 лева до пълния претендиран размер 5
689 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите на ищеца Б. Д. Д. с ЕГН **********, адрес ., ул. „.“ ., ответното дружество
„.“ ., ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да бъде осъдено да му заплати сумата в
размер на 5 689 лева, представляваща стойността на изготвянето на технически
паспорт и доклад за обследването за енергийна ефективност на четириетажната
жилищна монолитна сграда с административен адрес ., ул. „.“ ., с разгъната застроена
площ 1 090 кв. м., с която ответното дружество неоснователно се е обогатило за
сметка на ищеца.
ОСЪЖДА ответното дружество „.“ ., ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
да заплати в полза на ищеца Б. Д. Д. с ЕГН **********, адрес ., ул. „.“ ., сумата 880
лева и 68 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ищеца Б. Д. Д. с ЕГН **********, адрес ., ул. „.“ ., да заплати в
полза на ответното дружество „.“ ., ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата
742 лева и 90 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното
7
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8