№ 736
гр. П. 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня П.ва
при участието на секретаря С.З.
като разгледа докладваното от Таня П.ва Административно наказателно дело
№ 20215220200883 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.М. И., ЕГН **********, с адрес гр. П. ул. „П. Д. П.в“
№ 31 чрез пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Наказателно постановление № 21-
1818-000143/11.05.2021 г., издадено от началник сектор към ОДМВР- П. РУ- П. с което
за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10 лева.
В жалбата се твърди, че вмененото нарушение не е извършено от
санкционираното лице, като НП е издадено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, водещо до незаконосъобразност на НП, поради което се иска
неговата отмяна. Прави се искане за присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения
за отмяна на НП. Претендира се присъждане на сторените от жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален
представител, но депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага
съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално
1
представителство и се прави възражение за прекомерност на разноските на ответната
страна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 15.04.2021 г.,
около 11,40 часа, в гр. П. на ул. „Л.Я“ пред № 49, е управлявал лек автомобил „М. ****
с рег. № *****, собственост на Л.Х. И.а от гр. П. като при подаден ясен сигнал от
униформен служител, не спира и продължава своето движение с автомобила, като при
извършената му проверка не представил КТ към СУМПС.
За горното против жалбоподателя на 15.04.2021 г. бил съставен АУАН № 626568
в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
жалбоподателят вписал, че имал възражения.
Въз основа на АУАН на 11.05.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на жалбоподателя на 26.05.2021 г., видно от разписката към НП, а
жалбата против него била подадена до РС- П. чрез АНО до съда, от надлежно
упълномощен от санкционираното лице адвокат, като била входирана в деловодството
на РУ- П. на 02.06.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите И.П. и И.И.. Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си
са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По отношение на нарушението по пункт 1- по чл.103 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вменява задължение за водачът на пътно
превозно средство, при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
От показанията на св. И. се установи, че той като служител на НАП е бил в гр. П.
за да установи жалбоподателя и да извърши ревизия на дружеството му. Тъй като не
бил установен, със съдействието на служители от РУ- П. между които и св. П., отишли
на адреса на златарския магазин, стопанисван от жалбоподателя. Докато били пред
магазина жалбоподателят се появил, управлявайки лек автомобил „М.“ и като видял
2
полицаите спрял. След като полицейските служители се приближили към него и му
казали да слезе от автомобила, жалбоподателят казал нещо и потеглил с колата. След
това полицаите и св. И. отишли пред дома на жалбоподателя, като докато били там,
жалбоподателят се появил управлявайки друг автомобил „О.З.. Като спрял и слязъл от
него полицаите му поискали документите, като той не представил КТ, като обяснил, че
му останал в другия автомобил.
От показанията на св. П. пък стана ясно, че когато жалбоподателят потеглил с
автомобила той му махнал с ръка и му казал „Е., спри, трябва да извършим проверка“,
но той не спрял и продължил. След това, пред дома му дошъл с друг автомобил и при
проверката не представил КТ.
Анализът на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства,
обаче не дава основание да се приеме, че полицейският служител П., намиращ се на
пътя, в близост до обект стопанисван от жалбоподателя, който в този момент
пристигал в магазина си с автомобил е отдал на жалбоподателя надлежно нареждане за
спиране за извършване на проверка.
Способите за отдаване на нареждане на спиране от контролните органи са
уредени в чл.170 ал.3 от ЗДвП и те са своевременно подаване на ясен сигнал със стоп-
палка, чрез описваща полукръг червена светлина (през нощта) и подаване на сигнал
само с ръка от униформен полицай. Изречение последно от разпоредбата допуска
сигнал за спиране да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет.
С оглед обаче на установената фактология, не може да се приеме, че на водачът
на процесния автомобил е подаден надлежен сигнал за спиране, тъй като така
подаденият сигнал, описан от св. И., а и от самия полицейски служител не попада в
нито един от уредените в цитираната разпоредба начини. Св. И. заяви, че полицейският
служител просто е заявил на водача да слезе от автомобила, но не го е спирал, тъй като
жалбоподателят сам бил спрял пред магазина. Вярно е, че св. П. посочи, че направил
знак с ръка, но не уточни какъв и бил му заявил да спре, че ще му се извърши
проверка, като сам след това пояснил, че му е разпоредил да спре за да му се извърши
проверка.
В този смисъл съдът намира, че така направения „знак с ръка“ от полицейския
служител не покрива подаването на ясен сигнал за спиране с ръка от униформен
полицай, съгласно чл.170 ал.3 предл.2 от ЗДвП.
Предвид изложеното и от св. И., че полицейският служител не е спирал
автомобила на жалбоподателя, а той сам е спрял като полицаят му е разпоредил да
слезе от автомобила, горе направения извод се затвърждава в пълна степен. Съдът е
склонен да даде вяра на този свидетел, като напълно безпристрастен, още повече, че и
3
житейски е логично да се приеме, че жалбоподателят е пристигнал при магазина си и
действително е спрял и търсил място най-вероятно за паркиране, като разбирайки, че
ще му бъде извършена проверка се е изплашил и затова е потеглил, а вероятно не е и
разбрал подадения му от полицейския служител знак.
Освен това както се посочи по-горе и се установи в хода на съдебното следствие,
дори и да ес приеме, че на жалбоподателя е бил подаден знак от полицейския орган да
спре, то това не е било действие на контролен орган осъществяващ контрол на пътното
движение. В случая полицейският служител е оказвал съдействие на служител на друга
институция- НАП, за да извърши своята проверка.
Освен това дори и да се приеме хипотетично, че е налице извършено нарушение,
то правилно от защитата се възразява, че в хода на АНП е допуснато СПН. Това е така,
тъй като видно от АУАН и НП е че същите съставени при допуснато нарушение на
чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като словесното описание на нарушението е
непълно и неясно. И в двата адм. акта буквално е записано „при подаден ясен сигнал
от униформен служител, не спира и продължава своето движение с автомобила“. От
така посочените обстоятелства обаче не може да се установи кой е този „ясен сигнал“ и
кой е униформеният служител и по-конкретно дали същият е униформен полицай още
повече че не са посочени данни за служителя- име и длъжност, за да може да се
провери това обстоятелство. Липсата на ясно и недвусмислено словесно описание на
нарушението нарушава правото на лицето привлечено към
административнонаказателна отговорност да разбере какво нарушение му се вменява и
от там и правото му на защита, защото не може да организира същата адекватно.
С оглед на изложеното до тук съдът счита, че АНО неправилно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за нарушение, което той не е извършил, а освен това и
НП е постановено при драстично нарушение на процесуалния закон, което е основание
за отмяна на НП в тази му част.
Следва да се посочи и това, че съдът е лишен и от възможността да
преквалифицира деянието, спазвайки Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС,
тъй като основаните съставомерни факти включени в състава на нарушението по
чл.257 във вр. с чл.64 от ЗМВР (за неизпълнение на полицейско разпореждане) не са
изложени нито в АУАН, нито в НП.
По отношение на нарушението по пункт 2- по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че и това нарушение не е осъществено от жалбоподателя. Както
се установи от показаният и на двамата свидетели, св. П. е поискал документите на
жалбоподателя след като той е управлявал друг лек автомобил, а не този цитиран в НП
и в АУАН. Тогава действително жалбоподателят не носел КТ към СУМПС и не го е
представил, но това е било при управлението на л.а. „О.З. и то на друго място различно
от ул. „Л.Я“, а не при управлението на вписания в акта и НП л.а. „М. Ц ***“ с рег. №
4
*****. Вече стана ясно обаче, че проверка на жалбоподателя при управлението му на
този автомобил не е била извършена и констатация при това управление на посоченото
място без носене на КТ към СУМПС не е била установена. При това положение
жалбоподателят е обвинен в извършването на нарушение, което не е осъществил.
Такова той е реализирал но на друго място и при управление на друг автомобил.
При това положение вмененото на жалбоподателя нарушение и по този пункт не
е извършено, което е основание за отмяна на НП и в тази му част.
При този изход на делото- отмяна на НП, неоснователна се явява претенцията на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и същата следва да се остави без уважение.
Право на такива разноски има въззивника, каквото искане е направено с жалбата
и в с.з. от процесуалния му представител. Искането е направено своевременно и
надлежно, в хода на съдебното производство, преди обявяване на делото за решаване.
Същото е основателно. Пълномощникът има право на такива разноски, съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие (л.5), от които се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят И. е заплатил в брой
на адвокат К.У. от ПзАК. С оглед на това, че органът издал НП- РУ- П. е структурно
звено на ОД на МВР- П. и не е самостоятелно ЮЛ, то ще следва присъждането на
разноските да бъде в тежест на ОД на МВР П. имаща статут на ЮЛ. Срещу искането за
присъждане на разноски е направено своевременно възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар от страна на процесуалния представител на
наказващия орган, но съдът счита същото за неоснователно. Поисканите разноски не
само, че са в минимален размер, но и защитникът е изготвил въззивната жалба срещу
НП, участва и в двете проведени с.з. по делото с разпити на двама свидетели, ангажира
доказателства и е изложи аргументирано подробно становище по същество. Поради
тази причина и платеният адвокатски хонорар следва да се присъди в пълен размер.
Така мотивиран и Районен съд П. в настоящия състав, след като извърши анализ на
установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1818-000143/11.05.2021 г.,
издадено от началник сектор към ОДМВР- П. РУ- П. с което на Е.М. И., ЕГН
**********, с адрес гр. П. ул. „П. Д. П.в“ № 31, за нарушение на чл.103 от ЗДвП на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева и лишаване
5
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- П. да заплати на Е.М. И., ЕГН **********, с адрес гр.
П. ул. „П. Д. П.в“ № 31, разноски в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6