РЕШЕНИЕ
гр.София,
01.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на единадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12994 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К.И.А. *** е предявил срещу
Прокуратура на Р България обективно съединени искове с правно основание чл.2
ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200
000лв. и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 20 000лв., ведно с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
лихва за забава върху всяко претендирано обезщетение от датата на повдигане на
обвинението. Претендира разноските по производството.
Ищецът твърди, че е бил оправдан с
присъда по ВНОХД № 4671/2015г. на СГС, 8 с-в. Посочва, че през 11 години на
водено срещу него наказателно производството той търпял унижения и мъки.
Засегнат бил целият му живот, както личен, така и професионален. Загубил
работата си като застрахователен агент, не могъл да практикува и професията си
като адвокат. Воденото от прокуратурата производство го унищожило като личност
и професионалист. От психическия тормоз и репресиите заболял от диабет и
артериална хипертония. Моли съда да уважи предявените от него искове.
Ответникът
Прокуратурата на Р България оспорва исковете по основание и по размер.
Ответникът оспорва твърденията за търпени от ищеца вреди , както и причинно
следствената връзка между заявените вреди и повдигнатото обвинение. Оспорва
твърдението за влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат на
наказателното преследване и повдигнатото обвинение. Посочва, че от представените от ищеца писмени
доказателства се установява, че заболяването „захарен диабет“ е с давност преди
повдигане на процесното обвинение.
Оспорва твърдението , че воденото срещу ищеца наказателно производство е
възпрепятствало кариерното развитие на ищеца и е затруднило трудовата му
реализация. Посочва, че срещу ищеца в процесния период са водени и други
досъдебни производства. Посочва, че прокуратурата не е обжалвала оправдателната
присъда на ищеца и с това е ограничила негативното отрицателно въздействие на
наказателното производство върху ищеца. Отделно, досъдебното производство е
приключило в разумен срок, като забавяне има на съдебната фаза, но не по вина
на прокуратурата. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерна по размер. Позовава се на обстоятелството,
че ищецът не е бил задържан под стража, нито е имал наложена мярка за
процесуална принуда. И в същото време е имал други криминалистични регистрации,
което сочи на ниска степен на увреда по настоящото производство. Оспорва и
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Намира
претендирания размер за произволно определен. Оспорва претенцията за лихва за
забава досежно началната дата, като прави възражение за изтекла давност.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:
От
приложеното НОХД № 2445/2011г. на СРС се установява, че на 19.10.2006г. по
пр.пр.№ 56683/05г. СРП е образувала досъдебно производство срещу ищеца за
извършено престъпление по чл.206 от НК – обсебване. Преписката е образувана по
жалбата на търговско дружество застраховател.
По това производство
ищецът е бил два пъти разпитван от
дознател в качеството му на свидетел – на 19.02.2007г. и на 14.10.2008г.
С
Постановление от 15.02.2010г. на СРП ищецът А. е бил привлечен в качеството му
на обвиняем за извършено престъпление по чл.206 ал.1 пр.1 от НК. Определена му
е парична гаранция в размер на 500лв. Разпитан е на 31.03.2010г. в качеството
му на обвиняем, а разследването му е предявено на 20.04.2010г.
С постановление
от 26.10.2011г. ищецът е привлечен за обвиняем по чл.26 ал.1 пр.1 вр. чл.26
ал.1 от НК. Разпитан е като обвиняем веднъж на 7.12.2011г.
На
21.12.2011г. СРП е внесла обвинителния акт срещу ищеца в съда. Взетата мярка за
неотклонение парична гаранция не е променена.
По
образуваното НОХД № 2445/2011г. на СРС са проведени 11 съдебни заседания.
В първото
съдебно заседание на 26.03.2012г. ищецът, тогава подсъдим, е бил нередовно
призован, тъй като не е бил намерен на адреса, известен на досъдебното
производство.
На второто
съдебно заседание на 13.05.2012г. ищецът
сее явил лично. Бил е воден от СЦЗ, където
е бил задържан по мярка за неотклонение по друго дело – НОХД №
13886/11г. на СРС. Ищецът е поискал отлагане, за да има възможност да ангажира
адвокат.
Третото
съдебно заседание на 4.07.2012г. е отново отложено по искане на ищеца, тогава
подсъдим.
В следващите
съдебни заседания по делото, проведени на 17.04.2013г., на 1.07.2013г., на
28.10.2013г., 07.04.2014г., на 2.07.2014г. съдът е дал ход на делото и е
събирал доказателства.
Деветото и
десетото съдебни заседания, проведени на 22.10.2014г. и на 1.12.2014г. не са
провеждани, ход не е даван, като в заседанието на 1.12.2014г. това е станало по
искане на прокурора.
На
единадесетото съдебно заседание, проведено на 4.02.2015г. съдът е приключил
съдебното дирене и е обявил присъда, с която е признал ищеца за виновен в това,
че за периода 29.05.2004г. - 24.03.2005г. в гр.София, в условията на
продължавано престъпление, със 7 деяния, които осъществяват поотделно състава
на престъпление по чл.206, ал.1, пр.1 НК, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, присвоил чужди движими вещи - парични суми, представляващи
застрахователни премии по застраховки, които владеел, в размер на 791,69 лв. За
останалите 8 деяния, за които на ищеца е
било повдигнато обвинение, съдът го е оправдал. На ищеца е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 м., отложено при условията на чл.66
от НК за изпитателен срок от 3 години.
Мярката за
неотклонение на ищеца е потвърдена.
Ищецът е
обжалвал присъдата пред СГС. По образуваното ВНОХД № 4671/15г. на СГС са поведени
три съдебни заседания – на 10.12.2015г., на 22.07.2016г. и на 23.03.20016г., на
които са събирани доказателства.
С присъда от
23.03.2016г. ищецът е изцяло оправдан. Присъдата не е била протестирана.
Ищецът е бил
вписан като адвокат в САК на 19.01.2011г.
Ищецът не е
осъждан. Преди образуваното срещу него досъдебно производство от 19.01.2006г.
на ищеца е наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК за
управление на лек автомобил след употреба на алкохол.
Видно от
представената от ответника справка в ЦИССС срещу ищеца е имало образувани три
досъдебни производства – всички прекратени, както следва: по пр.пр.№ 752/1997г.
на РП Сливница на ищеца е била повдигнато обвинение за хулиганство по чл.325 от НК – прекратено на 27.05.2003г.; по пр.пр. №204/2001г. на РП Силистра на ищеца
е повдигнато обвинение за измама по чл.209 ал.1 от НК- прекратено на
13.03.2003г.; по пр.пр.№ 2731/2005г. на РП Благоевград за престъпление по
чл.227б от НК – незаявяване на неплатежоспособност, прекратено на 25.07.2005г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
На обезщетение
от Държавата подлежат тези вреди, които
са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно
производство.
При незаконно обвинение Държавата отговаря по
реда на ЗОДОВ чрез своя процесуален субституент Прокуратурата на Р България.
Тази отговорност се извежда от възложените на прокуратурата в Конституцията
правомощия по осъществяването на ръководство и надзор върху разследването, вкл.
внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение, повдигане на обвинение,
събиране на доказателства, съставяне на обвинителен акт за предаване на
обвиняемия на съд, доказване на обвинението в съда.
В съдебната
практика няма спор, че началото на производството се определя от датата на
първоначалния акт на съответния компетентен орган, в който се съдържа твърдение
за извършено от лицето престъпление, с който се засяга положението на обвиняемия.
Крайната датата е тази, на която лицето е уведомено за прекратяване на
предприетите срещу него правни действия .
По делото
безспорно се установи, че наказателното производство срещу ищеца за извършено
престъпление по чл.206 ал.1 от НК е започнало на 19.10.2006г. и приключило на 8.04.2016г., когато е влязла в
сила оправдателната присъда, която е поставила края на наказателното производство.
Продължило е 9г. и 6 м. По отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение парична гаранция в размер на 500лв. за периода 15.02.2010г. -
8.04.2016г. , т.е. за 6г. и 2 м. Повдигнато му е било обвинение за тежко
умишлено престъпление, за което е предвидено наказание от 1 г. до 6г. лишаване
от свобода.
Към момента
на образуване на наказателното производство срещу него, ищецът е бил на 35г.,
възраст,
когато човек е социално активен.
Ищецът не е
ангажирал доказателства за търпените от него неимуществени вреди, така както са
посочени в исковата молба. Не е ангажирал доказателства за причинно
следствената връзка между твърдените заболявания и воденото срещу него
незаконно обвинение.
Съгласно задължителната съдебна
практика всяко лице, срещу когото е образувано наказателно производство търпи
вреди – емоционални, психически и имуществени, но вредите, които са специфични
и които са в повече от нормално претърпяното следва да бъдат установени.
Съдът приема, че ищецът е търпял
неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство. Тъй като
липсват доказателства за вреди в повече, съдът приема, че ищецът е търпял
нормалните вреди от воденото срещу него наказателно производство. Ето защо
следва да бъде определено обезщетение за тези вреди.
Съобразявайки
насоките, дадени в ППВС №4/68г. и критериите
на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки значителната продължителност на
наказателното производство / 9г. и 6 м., което надхвърля разумните срокове за
провеждането му предвид невисоката фактическа и правна сложност на
делото/, липсата на интензивност на действията на разследващите органи по
отношение на ищеца /за 5г., докато е траело досъдебното производство, ищецът е
бил разпитан 4 пъти/, значителната интензивност на процесуалните действия по
време на съдебното производство /продължило 2 години, проведени са 14 съдебни
заседания за двете инстанции/, тежестта на обвинението, чистото съдебно минало на
ищеца, съдът намира, че справедлив размер обезщетение за неимуществени вреди е
такова в размер на 7000лв.
За да
определи този размер, съдът съобрази също, че прекомерната продължителност на
воденото производство обуславя наличието на презумпция за причинени имуществени
вреди /така Решение № 73 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4400/2019 г., III
г. о., ГК/. В съдебната практика се приема, че при обичайните за причиненото от
незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство, страх, се определя
обезщетение около 1000 лв. за всяка година от наказателното производство /така Решение
№ 79 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2017 г., IV г. о., ГК./. Разбира
се, следва да се преценява конкретно всеки индивидуален случай. За да не
присъди по-висок размер обезщетение, съдът съобрази, че въпреки и неосъждан,
т.е. с чисто съдебно минало, срещу ищеца са водени други три наказателни производства,
които са образувани и прекратени преди образуването на настоящото производство
по чл.206 от НК. Т.е. притесненията и стресът при поредно наказателно
производство са по-слаби по интензивност в сравнение при образувано за първи
път наказателно производство. Мярката за неотклонение по отношение на ищеца,
макар и наложена за продължителен период от време, не е ограничавала правото му
на свободно придвижване. При определяне на присъдения размер съдът съобрази
също, че няма доказателства, наказателното производство да е повлияло негативно
в степан над нормалното на професионалната реализация на ищеца. Напротив, по
време на наказателното производство, през 2011г. ищецът е бил вписан като
адвокат в САК, т.е. успял е успешно да се подготви за изпита за адвокат и да го
положи. Съдът съобрази и икономическата конюнктура в
страната /през 2016г. средната работна заплата е 962 лева на месец/, както и
съдебната практика по подобен тип дела /въпреки и доста разнопосочна с оглед на
индивидуалния характер на всяко дело/. Искът за неимуществени вреди за
разликата до предявения размер от 200 000лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
В исковата
молба ищецът твърди, че е бил често привикван в полицията. Това не се
установява от материалите по дознанието. Както вече съдът посочи, ищецът е бил
разпитан само 4 пъти за 5 години по време на досъдебното производство.
Търпяното неудобство и срам съдът съобрази при определяне размера на дължимото
обезщетение. При липсата на ангажирани от ищеца доказателства, съдът не отчита
конкретните преживявания на ищеца, както и цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели,
професия, обществен отзвук.
Не се
установи ищецът да е претърпял влошаване на здравословното състояние вследствие
на наказателното производство. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
В този смисъл и представените разходи за лекарства съдът не намира да са във
връзка предмета на делото. Ето защо иска за имуществени вреди следва да се отхвърли
изцяло, ведно с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва. Отговорността
на Прокуратурата на РБ може да се ангажира само за онази част от търпените
имуществени вреди през исковия период, които са в причинна връзка с
неоснователното обвинение на ищеца.
Ищецът
претендира законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
от датата на повдигане на обвинението. Съгласно задължителната съдебна практика
дължи се законна лихва от деня, в който наказателното производство е прекратено.
В случая за ищеца това е 8.04.2016г., когато е влязла в сила оправдателната
присъда на СГС. Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на лихвата за забава по см. на ч.111 б.“в“ от ГПК за периода предхождащ
3 г. преди завеждане на иска. Възражението е основателно. На ищеца следва да се
присъди законната лихва върху определеното обезщетение за периода 3г. преди
завеждане на исковата молба, 26.11.2017г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Съгласно
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
Ищецът не е
представил доказателства за направените разноски по делото с изключение на
внесена държавна такса в размер на 10лв. внесената такса следва да се заплати
на ищеца, но други разноски не му се следват.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Р България да заплати на К.И.А., ЕГН **********,***, офис 1, на
основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди сумата от 7 000 (седем хиляди) лв., ведно със законната лихва от 26.11.2017г.
до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно повдигнато обвинение и
неоснователно водено наказателно производство по НОХД № 4671/2015г. на СРС,
както и сумата 10 лв. разноски по делото пред тази инстанция.
ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата между
уважения размер от 7 000лв. и предявения размер от 200 000лв., ведно с
лихвата за забава, както иска за лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за периода от повдигане на незаконното обвинение срещу
ищеца до 25.11.2017г., както и иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва, като недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: