Р Е Ш Е Н И Е

№ .......

 

гр. Добрич, 14.02.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МТЕВА

 

При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 1577 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление – с. О*, *, адрес за кореспонденция гр. Д*, ул. „*, представлявано от управителя В.Д.М. ЕГН **********, против Наказателно постановление № 481497/02.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. Варна, с което за нарушение по чл. 182, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.

С депозираната пред съда жалба се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Релевират се претенции за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при издаване на НП, които по своето естество съставляват основание за неговата отмяна и нарушават правото на защита на нарушителя.

В съдебно заседание въззъвникът не се явява, но се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и излага доводи за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, която намира за неоснователна, а наказателното – за правилно и законосъобразно. Застъпва становище, че нарушението се явява безспорно доказано от приобщените в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в пределите и обхвата на въззивната проверка, посочени в разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

С Резолюция за извършване на проверка № П-03000819087427-0РП-001/16.05.2019 г. на Началника на Сектор при ТД на НАП Варна, св. Е.В.К. - А. на длъжност „инспектор по приходите”, извършила данъчна проверка на „* ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление – с. *, адрес за кореспонденция гр. *, представлявано от управителя В.Д.М. ЕГН **********, в качеството му на регистрирано и задължено лице по ЗДДС.

Проверката обхващала периода 01.02.2019 г. - 30.04.2019 г. и била инициирана във връзка с подадена от задълженото лице /ЗЛ/ справка – декларация № 08001600967/13.05.2019 г., с която ЗЛ е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 2 654,48 лв.

В хода на данъчната проверка, обективирана в Акт за прихващане и възстановяване № П-03000819087427-004-001/31.05.2019 г., св. К. - А. извършила проверка на счетоводните регистри на търговеца и представените от него първични счетоводни документи, включително и в дневниците на покупки на контрагентите на търговеца като задължено лице, регистрирано по ЗДДС, при което констатирала, че в данъчния период за месец март 2019 г. от ЗЛ е декларирано ДКИ № **********/28.02.2019 г. към фактура № *********/22.02.2019 г. с контрагент „*” АД, ЕИК * с данъчна основа – 1 399,00 лева и ДДС – 279,80 лева.

Установено било, че кредитното известие не е включено от „*” ЕООД в дневника за покупките за м. февруари 2019 г., а е отразено в дневника за покупки за м. март 2019 г.

При установената фактическа обстановка актосъставителят приел, че като регистрирано по ЗДДС лице дружеството не е изпълнило задължението си да отрази горепосоченото кредитно известие в дневника за покупки за данъчен период м. февруари 2019 г., което води до определяне на данък в по-малък размер с 279,80 лева.

Водена от установените фактически констатации от данъчната проверка св. Е.К., в качеството си на длъжностно лице, притежаващо необходимите властнически правомощия, съставила против „ЕКОЕКС-М” ЕООД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F498433/08.07.2019 г., с който приела, че „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление – с. *, адрес за кореспонденция гр. *, представлявано от управителя В.Д.М. ЕГН **********, е осъществил състава на административно нарушение по чл. 124, ал. 5, във вр. с чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, след като не е изпълнил задължението си като регистрирано лице по ЗДДС, да отрази получено кредитно известие № **********/28.02.2019 г. с ДДС в размер на 279,80 лв. за данъчен период месец февруари 2019 г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер.

Св. К. квалифицирала нарушението като такова по чл. 124, ал. 5, вр. чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. В обстоятелствената част на АУАН длъжностното лице изложило подробно и ясно описание на изпълнителното деяние на нарушението и обстоятелства, при които е извършено. Изрично в акта са посочени документите и писмените доказателства, на които се основава обвинителната теза.

Актът бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на представляващия търговеца, въпреки надлежно отправена към него покана /л. 15/ да се яви в държавната институция на определена дата и час за съставяне на АУАН във връзка с извършената данъчна проверка. Впоследствие, така съставения АУАН е връчен надлежно на упълномощено лице, което направило възражения за маловажност на нарушението. В законоустановения 3-дневен срок на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН нарушителят е депозирал възражение пред наказващия.

Въз основа на съставения АУАН в законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното Наказателно постановление № 481497/02.12.2019 г., с което за процесното административно нарушение по чл. 182, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като му е наложил имуществена санкция в размер на 250 лева.

В законоустановения преклузивен срок по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят като легитимирана страна с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима.

Описаната фактическа обстановка на административното нарушение съдът намира за безспорно установена от показанията на актосъставителя Е.В.К.-А. и тези на св. С. А*Х. /присъствал единствено при съставяне на АУАН/, както и събраните по делото писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

При извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите посочени в нормата на чл. 314, ал. 1 от НПК съдът констатира, че същите са съставени при спазване на процесуалните правила, както и от компетентни длъжностни лица в кръга на предоставените им властнически правомощия /по арг. от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на Изп. директор на НАП/.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Процесното административно нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на субекта на нарушението да разбере за какво точно нарушение е обвинен и срещу какво следва да се защитава. Посочена е конкретно и нарушената материално-правна норма, датата и мястото на установяване на нарушението, както и фактическите обстоятелства, на които се основава обвинителната теза. Изложените правни съображения формират у съда еднозначен извод, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които по своето естество да ограничават правото на защита на санкционирания субект и да го поставят в невъзможност да се защити - в каквато насока са и претенциите на жалбоподателя.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в НП не е посочен размерът в намаление на определения спрямо дължимия от субекта данък, който освен съставомерен елемент, е и определящ при индивидуализиране на наказанието. Доколкото и в АУАН и в НП е посочен размерът на данъка, който се отнася към сумата от ДКИ, то логично е, че този размер се явява и намаленият ДДС. В тази насока са и показанията на актосъставителя.

Съгласно чл. 124, ал. 5 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. От изложеното се налага извода, че в конкретния случай кредитното известие, издадено от „*” АД през м. 02.2019 г. е следвало да бъде отразено в дневника за покупки за м. февруари 2019 г. Редът за това отразяване е уреден в текста на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС - чрез извършване на корекция в отчетния регистър за съответния месец, като за извършената корекция се уведомява компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период. „*” ЕООД не е изпълнило това си задължение, с което е извършило нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.

Настоящият съдебен състав застъпва становището, че времето на получаване на КИ не е елемент от фактическия състав на деянието. Терминът „получените” е използван от законодателя, за да разграничи търговците - автори на кредитни известия. Ако беше от значение, то тогава не би съществувало, съответно би се обезмислило изискването във втората част на разпоредбата, а именно: „...в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени”. Безспорно нарушение е налице, доколкото има издадено ДКИ през месец февруари 2019 г. и то не е отразено от задълженото лице в дневниците за покупки за месец февруари, за който период се отнася ДКИ

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение се явява напълно доказано от обективна и субективна страна.

Съгласно чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.

В хода на производството се установи по безспорен и категоричен начин, че ДКИ е отразено през м. март 2019 г., т. е. през месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

В т. см. съдът намира, че наложеното от административно-наказващия орган административно наказание за нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е в размера, предвиден от законодателя, а именно 250 лв., поради което не подлежи на преразглеждане от съда.

Споделя се извода на АНО, че въпреки че нарушението е за първи път, то правилно и законосъобразно административно-наказващият орган не е приложил хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Определящото в настоящия случай е значимостта на конкретно увредените обществени отношения, свързани с гарантиране спазване на данъчните правила в държавата, които изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените мотиви и съображения, съдът намира, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като постановено в съгласие с приложимия материален закон и процесуалните правила, уреждащи реда и начина за издаване на наказателните постановления.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № * г. на Директора на Дирекция „*” при ТД на НАП гр. В*, с което на „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление – с. *, адрес за кореспонденция гр. *, представлявано от управителя В.Д.М. ЕГН **********, за нарушение по чл. 182, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр. Добрич, по реда на глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс.

 

 

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                  /Галя Митева/