№ 164
гр. Варна, 26.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000139 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по ВЖ на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, гр.София, чрез ю.к. С., срещу
осъдителната част на решение № 259/20.11.2024г., постановено по ГД № 210/2024г. по описа
на Шуменския окръжен съд, както и по насрещна ВЖ на Р. Х. С., чрез адв. Н. Д. - ШАК и
адв.Г.С., член на САК, срещу отхвърлителната част от решението на ШОС по гр.д. №
210/2024г.
Въззивникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, гр.София, чрез
ю.к. С., обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която съдът е осъдил
застрахователното дружество да заплати в полза на ищеца Р. Х. С. обезщетение за
понесените от ищеца вреди от ПТП в размер общо на 15 166,60 лева, от които 15 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца в резултат на преживени болки и
страдания и 166,60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение на получените от травматични увреждания, резултат на ПТП, настъпило на
03.10.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.11.2022г. до
окончателното заплащане.
Намирайки обжалваното решение в осъдителната част за неправилно и необосновано
застрахователят претендира неговата отмяна изцяло. На първо място се навеждат доводи за
допуснато неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, с което съдът е определил
прекомерно завишен базов размер на обезвредата за неимуществени вреди, преди отчитане
коефициента за степен на съпричиняване, до размера от 45 000 лева. /без приспадане на
изплатените извънсъдебно 21 000 лева и определения процент съпричиняване – 20%/
Въззивникът намира, че събраните гласни доказателства противоречат на обективните
медицински данни, а освен това при съобразяване на показанията съдът бил допуснал
нарушение нормата на чл.172 ГПК поради заинтересованост на свидетелите. Излага, че
втора операция ищецът не е претърпял до момента като такава не е и наложителна, с което
обосновава извод за допуснато неоснователно обезщетяване на бъдещо несигурно събитие.
Поддържа, че изплатената извънсъдебно сума в размер на 21 000 лв. /неим.вреди/ е
достатъчна да компенсира справедливо вредите, претърпени от ищеца.
1
На следващо място въззивникът излага съображения за неправилно приложение
нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като в случая коефициентът на принос на ищеца за
настъпилите вреди следва да се определи в размер на поне 50%. В тази връзка излага
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със събиране на
допустимите доказателства по делото, изразяващи се в отхвърляне искането на страната за
допускане на повторна КСМАТЕ както и за събиране на гласни доказателства посредством
разпит на водача на л.а.„****“ за изясняване механизма на ПТП, вкл. дали ищецът е бил с
поставен предпазен колан. Моли съда да отмени решение в осъдителната му част и вместо
него да постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции.
Прави искане по доказателствата, съобразно изложените в жалбата оплаквания.
В срока за отговор е постъпило становище на Р. Х. С. за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2 Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). В условие на евентуалност прави възражение за
прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ответната страна ю.к.
възнаграждение.
Едновременно с отговора Р. Х. С. депозира и насрещна въззивна жалба, чрез
процесуалните си представители адв. Д. и адв.С., срещу решението на ШОС, в частта в
която съдът е приел наличие на съпричиняване на ищеца и искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, е
отхвърлен за разликата до претендираните 45 000 лв., след отчитане 20% принос на
пострадалия, както и на доброволно изплатено обезщетение от застрахователя за
неимуществени вреди в размер на 21 000 лв., или въззивникът обжалва за разлика от 9 000
лв.. С въззивната му жалба се обжалва и решението по отношение на имуществените вреди
в размер на 166,60 лв., който иск счита, че следва да бъде уважен до претендираните 499,80
лв. Претендират се и законните лихви върху обжалваните главници, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 02.11.2022г. до окончателното им изплащане на осн. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът намира решението в обжалваната му част за неправилно и необосновано.
Основните оплаквания се свеждат до това, че въпреки правилно определения от съда размер
на обезщетението за неимуществени вреди, неправилен се явява извода за наличие на
съпричиняване от пострадалото лице, доколкото това противоречи на събраните по делото
доказателства, в т.ч. и на заключението по допуснатата КСМАТЕ. Излага подробни
съображения и доводи във връзка с механизма на ПТП и изхождайки от последния счита, че
пострадалия би получил тези телесни увреждания, дори и с правилно поставен
обезопасителен колан, в какъвто смисъл са и изводите на вещите лица в приетата по делото
КСМАТЕ. И в насрещната въззивна жалба излага съображения за неоснователност на
оплакванията на застрахователното дружество в депозираната от своя страна въззивна
жалба, в т.ч. и касателно искането по доказателствата, като моли съда да остави същото без
уважение. Искането е въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение, респ.
да бъде уважена насрещната въззивна жалба като моли съда да отмени
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и да постанови друго, с което на
ищеца да се присъдят допълнително 9 000 лв. – неимуществени вреди, както и 499,80 лв. –
имуществени вреди, ведно със законна лихва върху главниците от 02.11.2022г. до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за пред
двете инстанции. Не се правят искания по доказателствата.
В срока за отговор е постъпил отговор по насрещната жалба, с който
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, чрез ю.к. С. изразява становище за
неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение, респ. да бъде уважена
депозираната от застрахователя въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски, в т.ч.
2
във връзка с насрещната въззивна жалба.
Съдът, при преценка редовността на сезиране констатира, че и двете жалби са
подадени в преклузивни срокове, от надлежно легитимирани страни, чрез редовно
упълномощените им процесуални представители, при интерес от обжалването.
С оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
въззивникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД иска на осн.чл. 266 ГПК
допускане на повторна КСМАТЕ, която да отговори на следните въпроси: 1. Каква е била
скоростта на л.а. „****“ към момента на удара?; 2. Бил ли е в движение движещият се
пред ****-а л.а.„****“ и каква е била скоростта му към момента на удара с л.а.„****“?; 3.
Бил ли е ищецът с правилно поставен предпазен колан?; 4. Било ли е предотвратимо
конкретното телесно увреждане, ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен
колан? Моли да бъде допуснат до разпит 1 свидетел, при условията на призоваване, а
именно Н.Р.К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****************************, за
установяване механизма на ПТП, както и обстоятелството дали ищецът е бил с поставен
предпазен колан. Въззивникът обосновава искането си по чл.266 ГПК с твърдения, че
първоинстанционният съд необосновано е оставил същите без уважение, без да изложи
конкретни мотиви за това. Същевременно навежда доводи за това, че по делото е останал
неизяснен механизмът на ПТП, като релевантни за спора въпроси са останали неизяснени, в
т.ч. въпросът за правилната употреба на предпазния колан от пострадалия. Показанията на
свидетеля сочат като необходими за проследяване на динамиката на събитията и в особено
за това дали л.а. „****“ е бил в движение към момента на удара.
По направеното искане по доказателствата съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на
първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото и е
способ за попълване на доказателствения материал от въззивна инстанция, когато допустими
и относими доказателства са поискани своевременно от страната, но не са били събрани от
първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения. Преклузията по
чл.266, ал. 1 ГПК не може да настъпи, когато пропускът за установяване на действителните
отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на
допуснато от съда нарушение на процесуални правила. В настоящия случай не се установява
такова процесуално нарушение на първоинстанционния съд, което да е препятствало
страната да попълни делото с всички доказателства, които по негова преценка са допустими
и относими към релевантните факти. След изслушване на комплексната САтМЕ,
застрахователят е оспорил изводите на същата и поискал повторна експертиза с идентични
на посочените по-горе въпроси досежно ползването на предпазен колан и наличието на
съпричиняване на вредите от пострадалия, което искане на страната не е било уважено от
съда.
Въззивният състав намира, че съдът не е длъжен да уважи всяко доказателствено
искане по чл.201 ГПК при оспорване на заключението, а следва да направи преценка дали
експертното становище е обосновано и компетентно дадено; налице ли са противоречия в
становищата на вещите лица. Именно с тези мотиви съдът е отказал да допусне повторна
експертиза по въпроса относно ползването на предпазен колан от страна на ищеца,
мотивирайки се с това, че заключението е обосновано и за съда не възниква съмнение в
неговата правилност. При довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила
или необоснованост на фактическите констатации, въззивният съд е длъжен да обсъди въз
основа въведените в жалбата оплаквания, всички събрани относими доказателства и доводи
на страните, съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, и самостоятелно да установи фактическата
обстановка, към която да приложи съответните материалноправни норми. При преценката си
съдът следва да прецени допустимостта, относимостта и необходимостта на направеното
доказателствено искане.
3
Според задължителните разяснения, дадени в т.3 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се
събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да
се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на
императивна материалноправна норма. Събирането на доказателства за установяване на
твърдените от страните факти и обстоятелства е относимо към защитните средства, с които
страната разполага, за да упражни правата си в процеса с оглед диспозитивното начало. В
случая страната твърди, не че е останал неизяснен въпросът относно употребата на
предпазен колан от пострадалия, което е от значение за размера на обезщетението съгласно
чл.51, ал.2 ЗЗД, а единствено прави оплакване във връзка със степента на приетия принос.
/твърди по-висока степен на съпричиняване/ Същевременно, от аргументацията на
доказателственото искане за повторна комплексна експертиза страната не излага
основанията по чл.201 ГПК, а по същество изразява несъгласие с правните изводи на съда по
приложението на материалноправната разпоредба или със становището на експертите от
състава на експертизата. Страната не е мотивирала повторното си искане за експертиза, а
изтъкнатите основания, че вещото лице съдебен лекар не се справило със задачата, не
отговаря на истината, тъй като вещото лице е отговорило на въпроса съобразно
изследваните материали по делото. Интерпретацията на заключението е част от предмета на
същинското въззивно производство. Въззивникът не е посочил обстоятелства, които вещите
лица да не са съобразили или друга причина, която дискредитира експертното становище.
Несъгласието с експертизата не обуславя само по себе си основателност на искането по
чл.201 ГПК. Поради изложеното, настоящият състав намира, че не е налице основание за
допускане на повторна САТМЕ както и изслушване като свидетел на водача на процесния
автомобил Н.К..
Въз основа на изложеното, съдът на основание чл.267 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпили две въззивни жалби срещу решение
№259/20.11.2024г., постановено по ГД №210/2024г. по описа на Окръжен съд – Шумен,
както следва:
ВЖ на ЗД ЕВРОИНС АД среще цялата осъдителна част на решението както и
ВЖ на ищеца Р. Х. С. срещу отхвърлителната част от решението за разликата над
15 000 лева до 24 000 лева /обж. Интерес от 9000 лева/, обезщетение за неимуществени
вреди както и за разликата над 166.60 лева до претендираните 499.80 лева – обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, ведно със законните лихви от уведомяване на застрахователя на
02.11.22г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на застрахователя-въззивник за повторна
комплексна автотехническа и медицинска експертиза, по следните въпроси: 1. Каква е била
скоростта на л.а. „****“ към момента на удара?; 2. Бил ли е в движение движещият се
пред ****-а л.а.„****“ и каква е била скоростта му към момента на удара с л.а.„****“?; 3.
Бил ли е ищецът с правилно поставен предпазен колан?; 4. Било ли е предотвратимо
конкретното телесно увреждане, ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен
колан?
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изслушване показанията на един свидетел за
4
установяване на същото обстоятелство.
НАСРОЧВА производството по ВТД №139/2025г. на АС-Варна в о.с.з. на 22.04.2025г.
от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от определението.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
УКАЗВА на осн. чл.7 ГПК на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД-
гр. София, представлявано в производството по делото от ю.к. С., че на осн. чл. 50, ал. 5
ГПК следва да посочи електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона
задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на
чл. 38, ал. 2 ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5