№ 3604
гр. София, 24.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110103473 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Постъпила е Искова молба вх. №17142/2024 г., наречена "жалба" на Е. Д. М.
срещу Прокуратура на Република България, с която претендира по реда на чл. 2в
от ЗОДОВ заплащане на сумата 24 хил. лв. за период на увреждане 18.08.2020-
01.01.2024г., за което са изложени фактически твърдения, че противоправното
поведение на ответника се изразява в нарушение на правото на ЕС -
неразгледана жалба на ищеца за незабавното му освобождаване като незаконно
задържано лице, доколкото по н.д. №1018/2019 г. по описа на ВКС е осъден по
непредявени обвинения.
Съдът, като взе предвид изложеното, приема, че искова молба е недопустима, с
оглед твърденията в исковата молба ПРБ не е надлежен ответник. При липса на
процесуална легитимация, като абсолютна положителна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, производството
спрямо ответника ПРБ е недопустимо. Всякакви нарушения на правата
гарантирани от правото на ЕС, настъпили от подлежащ на обжалване съдебен
акт могат да бъдат отстранени по пътя на инстанционния контрол – виж
определение № 45 от 03.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4823/2015 г., на III г. о.
Недопустими са исковете за допуснати нарушения на правото на ЕС с решение
на съда, когато не са предявени срещу последната инстанция по спора – изрично
в този смисъл - определение № 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1126/2020 г. на IV г. о., определение № 2399 от 1.07.2019 г. на САС по в. ч. гр. д.
№ 2846/2019 г.
Наред с гореизложеното, съдът приема, че са налице и предпоставките на чл.
126, ал. 1 от ГПК и настоящото производство, като покъсно заведено, следва да
бъде прекратено, доколкото е установена забрана за едновременно разглеждане
от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките
на които се търси идентична съдебна защита. Установява се от служебно
събраните доказателства, че преди депозиране на исковата молба, по която
настоящото производство е образувано, ищецът е предявил идентични искови
претенции с Искова молба вх. №25950/2023 г. по страни и предмет по гр. дело
№51820/2023 г. по описа на СРС и др. Исковете са предявени срещу един и същ
ответник, в обстоятелствената част на исковите молби се визира едно и също
1
основание на претенцията – отказ да разгледа подадена от Е. Д. М. жалба. В
исковите молби формално са посочени други периоди, суми или жалби, но
ищецът при всички претендира обезщетение за отказ да се разгледа негова жалба
с идентично искане, във вр. с едно и също н.д. №1018/2019 г. по описа на ВКС с
доводи, че е незаконно задържано лице и претендира освобождаване, защото е
осъден по непредявени обвинения. Съобразно принципа за присъждане на
генерално (интегрално) обезщетение за неимуществени вреди, то и посочването
от страна на ищеца на период, за който претендира такова обезщетение, не е
индивидуализиращ претенцията му белег. В този смисъл е Определение №
2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО,
постановено по идентичен на настоящия случай, и Определение № 3186 от
25.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО, с
които се приема, че разликата в номерата на жалбите не променя извода, тъй
като те са с едно и също съдържание. Фактическото основание на исковите
молби е напълно идентично, както и претенциите (петитумите). Входирането на
едни и същи молби, вкл. в един и същи ден, с едно и също съдържание, не
обосновава извод, че евентуалното бездействие по тях от страна на ответника
поражда различни вземания за обезвреда в полза на ищеца. Нещо повече, съдът
приема, че начинът по който ищецът упражнява правото на иск граничи с
хипотезата на чл. 3 от ГПК и не следва да бъде толерирано, тъй като не е в
интерес на правосъдието. В допълнение следва да се отбележи, че не може да
бъде предмет на проверка законосъобразността на съответния акт на ВКС и
гражданският съд в настоящото производство не е властен да извърши преценка
по правилността на постановения акт, от което процесуално действие на органа
на съдебна власт в изпълнение на правомощията си, ищецът извежда
субективното материално право.
Искането по чл. 95 от ГПК на ищеца за предоставяне на правна помощ от вида
процесуално представителство следва да се остави без уважение, на основание
чл. 24, ал. 2 от ЗПП, съгласно която разпоредба правна помощ не се предоставя,
когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №3473/2024 г. по описа на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 95 от ГПК за предоставяне на правна
помощ на ищеца Е. Д. М., обективирана в искова молба, наречена "жалба", по
която е образувано гр. дело №3473/2024 г. по описа на СРС.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца на посочения в искова молба
адрес за връчване на съобщения и призовки.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2