Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Предявени са искове с правно основание чл.79, ал. 1, предложение второ във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна - С. А. Р. - излага в исковата си молба, че по предложение на Районна прокуратура С. в Свищовски Р. съд било образувано частно-наказателно дело № ...по описа на 2008 година за групиране на наказания „лишаване от свобода” по десет присъди за времето от 1996 година до 2005 година. При незаконосъобразно прилагане на пар. 90 от ЗИДНК /ДВ, бр. 103 от 2004 год. и бр. 86 от 2005 год./ му било определено общо наказание, завишено с наказание по присъда, по която е изтърпял наказанието. Приведена била в изпълнение и присъда по наказателно общ характер дело № ... по описа на Свищовски Р. съд за 1997 година, по която изтърпяването на наказанието било отложено по реда на чл. 66 от НК. В резултат на това определеното му общо наказание изтърпявал лишаване от свобода с повече от единадесет месеца. Като твърди крайният акт на съда по кумулация на наказанията да е плод на незаконни действия на длъжностни лица при Свищовски Р. съд, изразяващи се в даване на неправилни данни за миналите му осъждания и определяне на общо наказание, по реда на настоящото производство ищецът претендира репарация на причинените му вреди в размер на 1 920 лв., пропусната възможност да получава трудово възнаграждение в размер на по 174,54 лв. месечно за исковия период от единадесет месеца като зидаро-кофражист в „Б. Л. и син”-ООД, гр. С., сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в страдания, унижения, оскърбления, които търпял в затвора, мъките и липсата на връзка с малолетния му син. Претендира солидарно осъждане на двамата ответници с довод, че Свищовски Р. съд попада в структурата на М. на П.. Ответникът Свищовски Р. съд оспорва исковете с доводи за правомерност на постановеното групиране на наказанията и стабилизирането на крайния акт на съда чрез влизането му в законна сила. Ответникът М. на П. оспорва допустимостта на иска и основателността му по същество. Претендираната от ищеца отговорност следвала да се реализира по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В тази процедура Министерството не било надлежна страна. Нарочно създадено учреждение - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, осъществявало ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода. С подобни правомощия Министерството не разполагало. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от приложеното наказателно частен характер дело № ...по описа на Свищовски Р. съд за 2008 година, че присъдите на ищеца са групирани по реда на чл. 23 и сл. от НК. Определението на първостепенния съд е изменено по реда на обжалването – определение № 31 от 06.03.2009 година на Великотърновски окръжен съд, постановено по второинстанционно частно-наказателно дело № 14 по описа за 2009 година. Не се спори и по факта, че въз основа на така групираните присъди ищецът и понастоящем търпи наложените наказания. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявените искове. Съдът ги отхвърля, водим от следните съображения. Юридическият факт, от който ищецът черпи доводи да е претърпял вреди, са неправомерни действия на служители на ответника Свищовски Р. съд, изразяващи се в подаване към решаващия състав на съда на невярна информация относно миналите осъждания. От тези действия, според ищеца, се е стигнало до неправилно групиране на присъдите. Така очертан фактическия състав на претенцията за обезщетение сочи за приложим закон нормата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В този смисъл доводите на ответника М. на П., че спорът следва да се разгледа по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е неоснователен. Този закон визира лимитативно изброени фактически състави, сред които процесният не попада. В най-голяма степен фактите по исковата молба се доближават до хипотезата на чл. 2, ал.1 т. 6 от ЗОДОВ: изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер. Въпросният състав се различава от заложения в исковата молба по това, че в разпоредбата на ЗОДОВ се визира случай, в който определеното наказание е по-малко по срок или размер от реално изтърпяното. Законът има предвид конкретно определено наказание с абсолютна стойност. За разлика от този състав, в исковата си молба ищецът не твърди да е изтърпял наказание лишаване от свобода вповече от определеното му с кумуÙацията на влезлите спрямо него в сила присъди, а за неправилното им групиране. Разликата в срока на пребиваване в затвора, според ищеца, се дължи на неправилно определяне на самата продължителност на престоя в местата за лишаване от свобода от страна на Свищовски Р. съд при групиране на наказанията по приложените присъди. Твърдение да е излежал вповече от определеното му с определението на Свищовски Р. съд по частно-наказателно дело № 462 по описа за 2008 година наказание ищецът не е направил. В хода на устните състезания не поддържа подобна теза. Неоснователен е и вторият довод на ответника М. на П., че не е надлежна страна в процеса. При осъдителни искове процедурната легитимация на ответника произтича от твърдението на ищеца, а дали е такава страна или не е въпрос по същество на делото. По същество: Голословно и недоказано е ищцовото твърдение служители на Свищовски Р. съд да са подали информация, неотговаряща на действителното правно положение относно миналите му осъждания и тази информация да е довела до неправилно групиране на присъдите по частно-наказателно дело № ... по описа за 2008 година. Доказателства в такава насока не се събраха. Това прави излишно обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на спорното право – налице ли са вреди, в какъв размер са и подлежат ли на репарация като обективна последица на неправомерно поведение. Дори хипотетично да се приеме за доказано ищцовото твърдение за неправомерни действия и неправилно процедиране от страна на съда, то е следвало да бъде изтъкнато в хода на производството по чл. 23 – 25 от НК било в първата, било във втората инстанция. Двата съдебни акта – първостепенен и инстанционен, са стабилизирани с влизането си в сила и место за ревизията им липсва. Още по-малко такава ревизия може инцидентно да се прави в хода на исков процес. Изложеното онагледява липсата на изискуемата от чл. 49 от ЗЗД причинна връзка между деянието на служителите на Свищовски Р. съд и твърдяните да са настъпили вреди за ищеца. В такава една хипотеза – ако бе доказано неправомерно поведение на служители, вредите биха били плод не на техните действия, а на процедурното пропускане на ищеца да търси ревизия на постановения акт на първоинстанционния съд по реда на обжалването, респективно по реда на възобновяване на наказателното производство по чл.419 от НПК в случай, че актовете на двете съдилища по чл. 23 и сл.от НК подлежат на такава ревизия. Само на посоченото основание исковете се явяват неоснователни, недоказани и подлежащи на отхвърляне. За основателността на исковите претенции е от значение и това, че ответното М. не е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря за вредите, репарация на които се търси. Министерството на П. е част от изпълнителната власт, а съдът – от съдебната власт. Връзка – инстанционна, функционална или процедурна, между двете институции липсва. Още по-малко може да се възприеме постулираната в исковата молба съвместна, солидарна, отговорност на ответниците. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът М. на П. има право на разноски, възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата от 1 088,40 лв. Следва да бъде присъдена в с настоящото решение. По делото не е събрана и дължимата по предявените искове държавна такса, по стойност възлизаща на сумата от 1 276,80 лв., която следва също да се присъди в тежест на ищеца. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отхвърля предявените от С. А. Р. от гр. С., сега в затвора, гр. Ловеч, ЕГН: * против Свищовски Р. съдиМ. на П., гр. С. искове , с които на основание чл.79, ал. 1, предложение второ във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите се претендира солидарно присъждане на 1 920 /хиляда деветстотин и двадесет лева/ лв., пропусната възможност да получава трудово възнаграждение в размер на по 174,54 лв. месечно за период от единадесет месеца като зидаро-кофражист в „Б. Л. и син”-ООД, гр. С., сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в страдания, унижения, оскърбления, които търпял в затвора, мъките и липсата на връзка с малолетния му син – вреди, твърдени да са пряка и непосредствена последица от незаконни действия на длъжностни лица при Свищовски Р. съд, изразяващи се в даване на неправилни данни за миналите му осъждания и определяне на общо наказание по частно-наказателно дело № ...по описа на 2008 година за групиране на наказания „лишаване от свобода” по десет присъди за времето от 1996 година до 2005 година с единадесет месеца вповече, законна лихва и разноски, като неоснователни. ОсъждаС. А. Р. от гр. С., сега в затвора, гр. Ловеч, ЕГН: * да заплати наМ. на П., гр. С. сумата от 1 088,40 /хиляда осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лв., разноски по делото, съставляващи възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. ОсъждаС. А. Р. от гр. С., сега в затвора, гр. Ловеч, ЕГН: * да заплати по сметка на Великотърновски окръжен съд държавна такса в размер насумата от 1 276,80 /хиляда двеста седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лв., на основание чл. 71, ал. 1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |