Р Е Ш Е Н И Е
№ 5051
гр. Варна, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 7057 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба с вх.№ 20655/11.04.2017г. от Д.Д.И., с ЕГН ********** и адрес ***, Ц.Д.И., с ЕГН ********** и адрес ***, Д.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, А.В.К., с ЕГН ********** и адрес ***, Ц.А.Й., с ЕГН ********** и адрес ***, Д.А.Ц., с ЕГН ********** и адрес ***, Ж.А. Цветков, с ЕГН ********** и адрес ***,
Д.Д.В., с ЕГН ********** и адрес ***,
С.Я.Я., с ЕГН ********** и адрес ***,
Г.Я.Я., с ЕГН ********** и адрес ***
и И.Т.С., с ЕГН ********** и адрес *** срещу Ц.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес *** и П.Т.И., ********** и адрес ***, с която са предявени следните
обективно и субективно съединени искове:
иск
с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
прогласяване за нищожен поради противоречие със закона на сключения между ответниците Ц.Д.Д. и П.Т.И.
на ***г., обективиран нотариален акт № ***г.
на нотариус П.Д., рег. № *** на НК, договор за дарение на недвижим имот, представляващ ½
ид.ч. от дворно място в гр. ***, с
идентификатор *** по КК
и КР на гр. Варна с площ от 280 кв.м., а по акт за собственост – 287 кв.м., при
граници: ***, ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда с площ от 54 кв.м. с
идентификатор *** по отношение на 18/48 ид.ч. от имота, поради противоречие със
закона, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД за обявяване на същия договор за дарение за нищожен по отношение на
18/48 ид.ч. от имота поради противоречие с добрите нрави;
иск
по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника П.Т.И.,
че същият не е собственик на следния
недвижим имот: 18/48 ид.ч. от дворно място
в гр. ***, с идентификатор *** по
КК и КР на гр. Варна с площ от 280 кв.м., а по акт за
собственост – 287 кв.м., при граници: *** ведно с ½ ид.ч. от жилищната
сграда с площ от 54 кв.м. с идентификатор ***.
В
хода на производството са починали ищците Ц.А.Й., починал на ***г. и ***.,
починал на ***г. С определение от 07.11.2017г. като
ищеца по делото е конституирана Т.Р.Й.,
с ЕГН ********** и адрес *** – преживяла съпруга на Ц.А.Й.. С определение от 14.11.2017г. като ищци са конституирани Р.Ц.Й., с ЕГН ********** и адрес *** и Я.Ц.А., с ЕГН ********** и адрес *** – синове на Ц.А.Й..
И.Т.С.
е починал в дена на провеждане на съдебно заседание, в което постановено
определение за приключване на съдебното дирене и след това е постановено
Решение № 3742/21.08.2018г. по гр.д.№ 4908/2017г. по описа на ВРС. Производството
с настоящия номер и пред настоящия състав е образувано след обезсилване на
решението на ВРС, постановено по гр.д.№ 4908/2017 г. по описа на ВРС, поради
настъпила смърт на ищеца И.Т. С. в производството преди приключване на
събирането на доказателства по същото дело.
С
определение № 7810/18.06.2019г. като ищци са конституирани наследниците на И.Т.С.
- Е.А.С., с ЕГН ********** *** –
преживяла съпруга и Т.И.С., с ЕГН **********
*** – син.
Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищците имали общ наследодател – И.Д.И., който починал на ***г. Същият приживе прехвърлил на ответника Ц.Д. чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***г. на варненски нотариус, ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. ***, цялото с площ от 287 кв.м., съставляващо пл. № *** в кв.*** по плана на *** подрайон на гр. ***, с идентификатор *** по КК на гр. Варна, заедно с ½ ид.ч. от построената в него жилищна сграда с идентификатор ***. С решение от 09.06.1997г. по гр.д. № 2973/1995г. на ВРС, влязло в законна сила, била допусната делба на същото дворно място, заедно с построената в него сграда при квоти: 5/6 ид.ч. за И.Д.И., 1/24 ид.ч. за К.К.К., 1/24 ид.ч. общо за Д.М.Д., С.М.М. и К.М.К., 1/24 ид.ч. за Г. Н.Г., 1/24 ид.ч. общо за П.Ж.С. и К.Ж.С., като е отхвърлен иска за делба, заведен от Ц.Д.Д., тъй като при извършване на дарението по нотариален акт № *** не е участвала като страна съпругата на дарителя – К.И.. С решение от 30.06.1998г. по гр.д. № 2973/1995г. на ВРС, влязло в законна сила, съдът на основание чл.288, ал.2 от ГПК е поставил в дял на И.Д.И. жилищната сграда с площ от 52,72 кв.м., ведно с дворно място с площ от 260/287 ид.ч., и е изнесъл на публична продан построения в дворното място гараж, ведно с припадащите си 27/287 кв.м. ид.ч. от дворното място. С постановление от 05.03.2001г. на съдия изпълнител при ВРС на И.Д.И. бил възложен гаража, ведно с припадащите си 27/287 кв.м. ид.ч. от дворното място. С констативен нотариален акт № ***г. на нотариус П.Д. И.Д.И. бил признат за собственик на основание наследяване, делба и възлагане на жилищната сграда с площ от 52,72 кв.м., ведно с дворното място с площ от 287 кв.м. След смъртта на И.Д.И. по наследствено правоприемство ищците Д.Д.В., Ц.Д.И. и Д.Д.Д. получили по 4/48 ид.ч. за всеки от тях, ищците Ц.А.Й., Д.А.Ц., Ж.А. Ц. и А.В.К. получили по 3/48 ид.ч. за всеки от тях, ищецът Д.Д.И. и ответника Ц.Д.Д. получили по 6/48 ид.ч., ищецът И.Т.С. получил 6/48 ид.ч., а ищците С.Я.Я. и Г.Я.Я. получили по 3/48 ид.ч. С нотариален акт № ***г. на нотариус П.Д. ответникът Ц.Д.Д. дарил на ответника П.Т.И. ½ ид.ч. от процесното дворно място, ведно с ½ ид.ч от жилищната сграда в него. Ищците твърдят, че по последната сделка владението не е предадено от единия на другия ответник. Считат дарението за недействително, като същото не е породило вещноправен ефект за прехвърлените 18/48 ид.ч. над притежаваните от Ц.Д. 6/48 ид.ч. и ответникът П.И. не е станал собственик на 18/48 ид.ч. Поддържат, че дарението е нищожно, тъй като Ц.Д. е знаел, че не е собственик на имота в посочения при сделката обем, не е имал очаквания правомерно да получи тези ид.ч. от имота, предмет на сделката и въпреки това е сключил сделката с П.И., което се представлявало дарение на бъдеща вещ в нарушение нормата на чл.226, ал.2 ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които оспорват предявените искове за нищожност на дарението и отрицателния установителен иск за собственост като недопустими, неоснователни и недоказани. Поддържат, че е недопустимо да се иска нищожност на ид.ч. от сделка. Твърдят, че в предходния съдебен процес съдът не е обявил дарението за нищожно, а за недействително спрямо наследниците на увредената съпруга, а не по отношение на трети лица, в който случай става въпрос за относителна недействителност. Считат, че наследниците на разпоредилия се съпруг И.И. нямат право да оспорват дарението. Оспорва се да е налице дарение на бъдеща вещ, или да има накърняване на добрите нрави. Твърди се, че договорът за дарение между И.И. и Ц.Д. е породил вещното си действие след като И.И. е станал собственик на целия имот след делбата чрез поставяне в дял на жилищната сграда и идеалните части от дворното място и е изплатил дяловете на наследниците на съпругата си. След изготвяне на КНА И.И. декларирал в данъчното като собствена само ½ ид.ч от имота, а за другата задължено лице бил Ц.Д.. Оспорва се твърдението на ищците, че владеят процесния имот, като се твърди, че никога не са владели или ползвали някакви части от имота. Ответниците правят възражение за изтекла придобивна давност по отношение на Ц.Д. за периода от ***г. до ***г. върху ½ ид.ч. от процесия имот.
В открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговорите по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
И.Д.И. сключил
граждански брак с К.И. през 1943г.,
като с нотариален акт № ***г. на Варненски нотариус е закупил от дворно
място в гр. ***, цялото с площ от 287 кв.м., съставляващо имот пл. № *** в кв. ***
по плана на *** подрайон на гр. ***, заедно с построената в същото дворно място
жилищна сграда, състояща се от външно стълбище, салон, кухненска ниша, две
стаи, избен коридор, две изби, килер, постройка от една стая, складово
помещение, гараж, баня, клозет и лятна кухня, което се установява от
съдържанието на н.а. № ***г. и решение от 09.06.1997г. по гр.д. № 2973/1995г.
по описа на ВРС.
С договор за
дарение обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г.
И.Д.И. дарил на племенника си Ц.Д.Д. ½ ид.ч. от дворно място в гр. ***,
цялото с площ от 287 кв.м., съставляващо имот пл. № *** в кв. *** по плана на ***
подрайон на гр. ***, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно
място жилищна сграда, състояща се от външно стълбище, салон, кухненска ниша,
две стаи, избен коридор, две изби, килер, постройка от една стая, складово
помещение, гараж, баня, клозет и лятна кухня, видно от представено с исковата
молба надлежно заверено за вярност копие от нотариалния акт /л.11/.
Гражданският брак
между И.Д.И. и К.И. е прекратен със смъртта на съпругата настъпила през 1991г.
С решение от 09.06.1997г.
по гр.д. № 2973/1995г. по описа на ВРС е допуснато да бъде извършена делба на
недвижими имоти в гр. ***: дворно място от 287 кв.м. – имот пл. № *** в кв.***
по плана на *** подрайон на града, ведно с построената в същото дворно място
жилищна сграда и гараж, при части: 5/6 ид.ч. за И.Д.И., 1/24 ид.ч. за .К.К.,
1/24 ид.ч. общо за Д.М.Д., С.М.М. и К.М.К., 1/24 ид.ч. за Г. Н.Г., 1/24 ид.ч.
общо за П.Ж.С. и К.Ж.С., като е отхвърлен като неоснователен иска за делба на Ц.Д.Д..
В мотивите на решението се сочи, че договорът за дарение, обективиран в нот. акт № ***г. е недействителен, тъй като имотът е бил
СИО и дарението е направено от И.И. без съгласието на съпругата му К.И.
/л.12-13/.
С решение от 30.06.1998г.
по гр.д. № 2973/1995г. по описа на ВРС на основание чл.288, ал.2 е поставен в
дял на И.Д.И. недвижимия имот, представляващ жилищна сграда с площ от 52.92
кв.м., ведно с припадащите се 260/287 кв. ид.ч. от процесното дворно място и е
изнесен на публична продан гаража с площ от 26.88 кв.м., ведно с припадащите се
27/287 кв.м. идеални части от процесното дворно място /л.14-15/.
С постановление за
възлагане на недвижим имот от 05.03.2001г. на съдия-изпълнител в Районен съд гр. Варна е
възложен върху И.Д.И. гараж със застроена площ от 30,60 кв.м., ведно с
припадащите му се 27/287 кв.м. ид.ч. от процесното дворно място /л.16/.
С констативен
нотариален акт за собственост на основание наследяване, делба и възлагане № ***г.
на нотариус П.Д. И.Д.И. е признат за собственик на процесното дворно място,в
едно с построената в него жилищна сграда и гараж /л.17/.
Видно от
удостоверение за наследници от ***г., издадено от Община Варна, И.Д. И. е
починал на ***г. и е оставил за наследници следните лица: Д.Д.В., Ц.И.Д.,
Д.Д.Д., Ц.А.Й., Д.А.Ц., Ж.А.Ц., А.В.К., Ц.Д.Д., Д.Д.И., И.С.Т., Г.Я.Я. и С.Я.Я.
/л.18/.
С нотариален акт
за дарение на недвижим имот № ***г. на нотариус П.Д.Ц.Д.Д. е дарил на П.Т.И.
собствената си ½ ид.ч. от процесното дворно място, ведно с ½
ид.ч. от построената в него жилищна сграда /л.19/.
Съгласно
удостоверение, издадено от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ процесният
имот е деклариран с декларация от ***г. от И.Д.И., като дължимия данък и
такса битови отпадъци са начислявани на и плащани от лицето собственик на
партидата и са платени до ***г. включително. С декларация от ***г., подадена
от Ц.Д.Д., са декларирани земя с площ от 278 кв.м., жилище с площ от 52,72
кв.м. и гараж с площ от 30.60 кв.м., от които ½ ид.ч. от земята и
жилището са собственост на Ц.Д.Д. и ½ ид.ч на И.Д.И., като дължимите
данъци и такса битови отпадъци са начислявани на и плащани от лицата
собственици на партидата за периода от ***г. до ***г. С декларация от ***г.,
подадена от Ц.Д.Д. процесните имоти били декларирани като собственост на
следните лица: Ц.Д.Д. за 54/96 ид.ч. от имота, Д.Д.И. за 6/96 ид.ч. от имота, Д.Д.В.
за 4/96 ид.ч. от имота, Ц.Д.И. за 4/96 ид.ч. от имота, Д.Д.Д. за 4/96 ид.ч. от
имота, Ц. А.Й. за 3/96 ид.ч. от имота, Д.А.Ц. за 3/96 ид.ч. от имота, Ж.А.Ц. за
3/96 ид.ч. от имота, А.В.К. за 3/96 ид.ч. от имота, И.Т.С. за 6/96 ид.ч. от
имота, Г.Я.Я. за 3/96 ид.ч. от имота и С.Я.Я. за 3/96 ид.ч. от имота като
дължимите данъци и такса битови отпадъци са начислени на лицата собственици,
съответно на декларираните части. С декларация от ***г., подадена от Д.Д.И.
процесните имоти били декларирани като собственост на следните лица: Ц.Д.Д. за
6/48 ид.ч. от имота, Д.Д.И. за 6/48 ид.ч. от имота, Д.Д.В. за 4/48 ид.ч. от
имота, Ц.Д.И. за 4/48 ид.ч. от имота, Д.Д.Д. за 4/48 ид.ч. от имота, Ц. А.Й. за
3/48 ид.ч. от имота, Д.А.Ц. за 3/48 ид.ч. от имота, Ж.А.Ц. за 3/48 ид.ч. от
имота, А.В.К. за 3/48 ид.ч. от имота, И.Т.С. за 6/48 ид.ч. от имота, Г.Я.Я. за
3/48 ид.ч. от имота и С.Я.Я. за 3/48 ид.ч., като задълженията на собствениците
са преизчислени от ***г., включително, като към ***г. са налице неплатени
задължения за Д.Д.И., Г.Я.Я., С.Я.Я. и Ц.А.Й.. С декларация от ***г.,
подадена от П.Т.И. били декларирани земя с площ от 140 кв.м. и жилище с
площ от 27 кв.м. като собственост на същото лице като дължимия данък и такса
битови отпадъци са начислявани на и плащани от лицето собственик на партидата,
считано от ***г. и са платени до ***г.
По делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели на страната на
ищците – И.Д.И. (син на ищеца Д.Д.И.), А.Г.К. и А.Д.Ц. (син на ищеца Д.А.Ц.) и
трима свидетели на страната на ответниците – С.С.С., М.Н.П. и М.П.П..
В показанията си
св. И. твърди, че И.Д.И. е брат на дядо му и го познава от раждането си. И.Д.И.
***, която била на два етажа, отстрани имало пристройка и гараж. И.И. живеел в пристройката, давал
под наем приземния етаж, а втория етаж бил необитаем, тъй като нямал условия,
нямал баня и тоалетна. Тоалетната в имота била външна. И.И. починал през ***г.,
като след това никой не живял в имота, а през ***г. се самонастанили група от
7-8 цигани. Свидетелят, негов приятел и ищеца Г.Я.Я. културно ги поканили да
напуснат имота и те си събрали багажа и се изнесли. Свидетелят твърди, че
тогава е купил катинар и е заключил къщата. Свидетелят заявява, че е чувал
много хора да казват, че ответника Ц.Д. е живял в къщата, но той не си спомня
такъв момент. От около 10 години Ц.Д. пребивавал предимно, от 6 до 9 месеца в
годината, в САЩ и се обаждал на свидетеля когато се прибирал във Варна. До ***г.
Ц.Д. и бащата на свидетеля, които са братя, били в добри отношения, а след това
само свидетелят се чувал с ответника Д.. Когато Ц. *** не оставал в къщата на И.И.,
а отсядал в апартамента на брат си Д., при свидетеля или в с.***, където имал
наследствен имот. Около ***г. ответника Д. *** и можело и там да е оставал.
През ***г. Ц.Д. направил пълномощно на брат си Д. (бащата на свидетеля) за пред
Агенция по вписванията, при което Д.Д.И. установил, че има съставен констативен
нотариален акт на името на И.И., последният е развалил дарението от *** и някоя
година, защото дарението било направено без знанието на съпругата му К. Когато
бащата на свидетеля разбрал, че И.И. е заплатил някаква част на наследниците на
К. и си е извадил нов нотариален акт той казал на Ц.Д. за това и след като не
могли да се разберат те развалили отношенията си. Преди смъртта на И.И.,
свидетелят заедно с бащата си слагали ламарини на покрива за да отвежда водата,
която се събирала от съседната кооперация. Свидетелят твърди, че е имал
телефонен разговор с Ц.Д. след като е изгонил циганите и не си спомня да е
провеждал такъв разговор преди това. Не си спомня кой е изхвърлил боклуците
останали след циганите. В момента в имота имало сложен СОТ и свидетеля не е
влизал и не разполагал с ключ за имота, като не му е известно дали СОТ-а е във
връзка с циганите.
Свидетелят А.Г.К.
заявява, че е приятел на св. И.Д.И. и познава баща му и чичо му И. Свидетеля
твърди, че е ходил в имота на И.И. заедно с И. за да помагат - да носят храна, да прибират
въглища, да поправя навес. В къщата живеел И.И. и затова свидетелят смята, че
къщата е била негова. Около 2 години преди заседанието свидетелят отишъл заедно
с И.И. за да изгонят самонастанили се в имота цигани. Свидетелят и И. отишли и
ги помолили учтиво да се махнат. И. получил обаждане, че в имота има цигани и
помолил свидетеля да отиде с него за да ги помоли да се махнат от там. На
свидетеля не е известно от кого е било обаждането.
Свидетелят А.Д.Ц.
(син на ищеца Д.А.Ц.) в показанията си заявява, че знае имота на вуйчо си И. от
5-6 годишен и не му е известно друг да е живял там. И. починал през ***г., като
преди смъртта му в къщата имало квартиранти. Свидетелят никога не е виждал
ответника Ц.Д. в имота. Когато бил в България Ц.Д. отсядал при брат си Д. или
при баща си в с.***. В края на ***г. в имота се самонастанили цигани и тогава И.И.
и Г.Я. отишли и ги изгонили, след което сложили тяхна верига на входната врата.
От ***г. до ***г. жената на свидетеля работела в павилион Лафка,
в който нямало тоалетна и трябвало да ползва тоалетна в игрална зала, която не
и допадала. Свидетелят говорил с чичо си Д. да подсигури достъп до къщата и
съпругата на свидетеля да ползва външната тоалетна в имота. Ключът бил само за
входната врата на двора и свидетелят нямал ключ за къщата. Къщата била
разбивана няколко пъти, при което свидетелят заковал от външната страна прозорците
и вратите за да не са отворени. Ц.Д. живеел в *** и в ***. От зимата на ***г.
до лятото на ***г. Д. се прибирал в България след Гергьовден до м.*** и
предимно бил в ***. Когато идвал в гр.*** не преспивал на ул. ***“, тъй като
условията не му харесвали. Ц.Д. и брат му Д. не били в добри отношения от ***г.
поради спора за процесния имот. Преди това при посещенията си във *** Ц.Д. спал
в с.*** или при брат си Д.. Свидетелят не е виждал външно тяло на климатик в
имота, не е празнувал в имота през ***г. с Ц.Д. и не е наясно дали има СОТ в
имота.
Водения от
ответната страна свидетел С.С.С. твърди, че познава И.И., Ц.Д. и роднините им,
тъй като са от едно село и са съседи. Свидетелката познавала И.И. и съпругата
му К., била близка с тях и често се виждали. Свидетелката се грижела за болния
си девер, чиято къща била в съседство с тази на И. и К.. К.И. често казвала, че
само Ц. ги гледа и им обръща внимание и казала, че смята да препишат половината
къща на Ц.. Ц.Д. помагал и в болницата,
а след смъртта на К. записал И. на патронаж, да му носят храна вкъщи.
Свидетелката твърди, че от ***г. е в близки отношения с И. и оттогава били
близките отношения между него и Ц.Д.. Първата работа на Ц. *** била да остане в
къщата на И.И. с децата и жена си. До ***г. Ц. се грижел за къщата и в
присъствието на свидетелката извикал М. за да изчистят къщата, тъй като в нея
се настанили клошари и я направили в безобразно състояние. С боклуците Ц. и М.
напълнили 60 чувала. Свидетелката присъствала лично когато пълнели чувалите и
изнесли част от тях до контейнерите, но не ги е броила. След като изчистил
къщата, Ц. сложил СОТ. М. сменил стъклата и ключовете на вратата, като
ключовете останали у М., защото Ц. го нямало. Свидетелката твърди още, че в
двора имало голяма круша, две смокини и много цветя. И.И. събирал крушите и
казвал, че крушите от него, а захарта от Ц. и ще варят ракия, която после
разделяли на две. И. казвал на свидетелката, че Ц. е собственик на къщата,
което било казвано на свидетелката и от Ц.Д. и от К.И. Ц. купил на И.климатик,
тъй като след построяване на блок в съседство комина останал в ниското и пушел.
Ц.Д. купил на И.И. още телевизор и дрехи. Д. не живеел постоянно в къщата, но
винаги спял там когато идвал командировка. Ползвал двете стаи на втория етаж,
като там държал свои вещи. Ключ за вратата към втория етаж имал Ц. и изкарал
ключ на М., за да може да ходи постоянно и да наблюдава къщата и ако има нещо
за ремонт да го прави. В периода от ***г. до ***г. свидетелката не виждала
други хора в имота освен Ц. с децата си. Къщата била на два етажа. Първия етаж
бил мази и имал прозорец към улицата. И. и К. живеели там, а на втория етаж
било за гости. След това преписали етажа на Ц. и той ползвал двете стаи
там. Ц.Д. живеел в ***. След смъртта на
чичо си И., Ц.Д. ***, но рядко отсядал там, а по-често идвал в с.***. Ц.Д. след
***г. живеел в *** и се прибирал всяко лято, като прекарвал 6 месеца в *** и 6
месеца в ***. Свидетелката твърди, че тя се е обадила на Ц.Д. за да го уведоми
за самонастанилите се в имота лица и след това той се обадил на сина на брат си
за да ги изгони. И. отишъл да ги изгони и след това къщата стояла празна, а Ц.
дошъл ***г. за да я изчисти. Когато Ц. бил в ***, М. идвал да наблюдава какво е
състоянието на имота по възложение на Ц., от когото
получил ключове.
В показанията си
свидетелката М.Н.П. твърди, че познава семейството К. и И. от ***г., като имота
на свидетелката е през една къща от имота на К. и И. К. умряла през ***г., но
преди това много искала да се прехвърли част от имота на Ц., на когото много
държала. След смъртта на К., И. останал сам и в мазата сложил едно момче за да
не е сам в двора – О. По-късно дошли две момичета, наследници на К. и поискали
дял от имота. Едната от тях разбила прозореца и направила магазин за прежди,
вътре в къщата. В един момент се скарали с И. и започнали да водят дела за
наследството. След подялбата И. се разболял, но Ц. винаги бил на телефона. Ц.Д.
оставял пари на свидетелката за да готви на И. Ц. водил И. в болницата и го
записал на кухня. Ц.Д. се грижел за това
семейство и последно за И. През ***г. правили ремонт на къщата, втори ремонт
бил направен през ***г., при което били сменени греди, ламперия керемиди.
Ремонтите се плащали от Ц., защото И. казвал, че не се занимава с пари. И.
казвал, че половината имот е на Ц.. Каквото се правело в двора И. казвал, че
половината е на Ц.. До смъртта си И. казвал, че половината имот го е дал на Ц.,
обаче колко гларуса щели да кацнат на портата след смъртта му и дано не го
окълват. След смъртта на И., Ц.Д. сложил в къщата В., който се пропил и Ц. го
изгонил. След това се настанил един клошар, който се
грижел нищо да не се извлече от къщата. После дошъл един джип и казали на клошара, че са собственици и да се маха от къщата. След
заминаването му в къщата било мравуняк от цигани, бебета, малки и големи и
тогава М. фризьорката насреща извикала полиция. През зимата на ***г. дошла
полиция проверила циганите и на следващия ден ги нямало. Къщата била на два
етажа. И. и К. живеели долу в кухнята и ползвали мазите, а Ц. ползвал двете
стаи горе. Там имал телевизор, спалня, дрехи, багаж. Ключовете за този етаж
имали М. и Ц.. Когато Ц. идвал командировка и отпуска отивал на втория етаж.
Това ставало два-три пъти в годината. През останалото време Ц. държал връзка с
И. и със свидетелката. И след смъртта на И., Ц. идвал в къщата заедно със
съпругата си. От ***г. до циганите Ц. идвал два пъти в къщата. След циганите Ц.
почистил, при което помагала и свидетелката. Ц. живеел в ***, а имал дъщеря в ***
и прекарвал различно време там. Когато идвал във *** Ц.Д. не е отсядал при брат
си, тъй като не се имали. Свидетелката не е виждала някой друг да прави ремонт,
да прибира въглища до смъртта на И.
Свидетелят М.П.П.
твърди, че познава И. и Ц. Д. от както се помни. Познавал и останалите роднини
на Ц. без изключения. Процесния имот се намирал на ул. „*** и горния етаж бил с
отделен вход и стълбище. Стаята на втория етаж към улицата се ползвала от Ц.Д.
като спалня, а във вътрешната гледал телевизия и посрещал гостите си. Там си
държал дрехи, завивки, радио, маслен радиатор и телевизор. На етажа имало и
малка кухничка за да си приготви нещо. Ц.Д. идвал 5-6
пъти годишно, тъй като живеел в ***. По негова молба свидетелят често ходел при
И. и му помагал – зареждал газови бутилки, цепил дърва, почиствал двора. И. и Ц.
били в много добри отношения. И. разделял продукцията от градината на две
половинки и казвал, че половината е на Ц., тъй като му дарил ½ от имота
и той е собственик. И. казвал, че не е сгрешил като оставил половината от имота
на Ц. и разчитал на него. Свидетелят показва ключове, които получил от И. преди
***г., както и ключ от втория етаж, който получил от Ц.. След ***г. свидетелят
получил ключове за имота от Ц. за да може да ходи да проветрява и да гледа дали
има липси. По молба на Ц.Д. свидетелят сменил бравите на входната врата и на
втория етаж след ***г. Годината преди заседанието свидетелят сменил бравата на
външната врата . В имота имало СОТ по настояване на Ц.Д.. В СОТ свидетелят
фигурирал като втори човек и ако има неуредици му се обаждали. Около ***г. в
къщата имало силни течове и били подменени ламперията на покрива и керемидите и
подмазани капаците, за което заплатил Ц.Д.. Свидетелят също участвал в ремонта
като снабдявал с материали. Ц.Д. се грижел за ремонтите в къщата и плащал
сметките за ток и вода до смъртта на И. И.. През ***г. преди смъртта на И. И., Ц.Д.
заплатил подмяна на водомера в къщата. Д. идвал в къщата 5-6 пъти годишно, повечето
случаи с жена си, а понякога и с дъщерите си. Ползвали горните стаи на къщата.
Свидетелят твърди, че преките му наблюдения от къщата са в имота в периода от ***г.
до ***г., както и преди това. След смъртта на И., свидетелят също ходел до
имота да го наглежда. По едно време се настанили клошари и идвала полиция да ги
изгони. Съседи се обадили на свидетеля за самонастанилите се в имота лица, след
което той се обадил на Ц., който да се обади на полицията да дойде да ги
изхвърлят. След това през ***г. Ц. направил голямо почистване в двора с помощта
на свидетеля и изхвърлили точно 60 чувала с боклуци. Свидетелят твърди, че не е
виждал други роднини на Ц.Д. да се появяват в имота и да участват в
поддръжката. И. се оплаквал, че неговите наследници са го забравили и добре, че
е Ц., поради което смята, че никой от другите роднини не е правил ремонти в
имота. Ц.Д. оправил апартамента си на ул. *** след ***г. и тогава отсядал там,
а рядко отсядал при брат си. Ц. поддържал повече контакти с племенника си И. Свидетелят
не предал ключове на наследниците на И., защото Ц. му наредил така, а и никой не
му е искал ключове. Ц.Д. плащал сметките за ток и вода в имота. Свидетелят
плащал сметките на И. заедно със своите, а след това давал фактурите на Ц.,
който му давал парите. В годината поне един или два пъти свидетелят плащал
сметките за ток в имота. Ц. идвал повече командировка и отсядал 2-3 дни до една
седмица, а понякога когато е годишен отпуск оставал по 15 дни. В момента Ц. бил
с двойно гражданство и живеел 6 месеца с *** и 6 месеца в ***.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявените
искове за прогласяване нищожността на част от договора за дарение от
15.11.2012г. съдът намира процесуално
допустими, като не споделя доводите на ответниците за недопустимост да се
иска нищожност на идеална част от сделка, още повече когато сделката не е за
реално обособени части. Съгласно трайно установената и непротиворечива в тази
насока съдебна практика всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. В разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК се съдържа
забрана за предявяване на чужди права от свое име, освен в изрично предвидените
от закона случаи. Правния интерес от установяване нищожността на договор, в
който ищеца не е участвал се разпростира само до размера на претендираното от
него право. В този смисъл напр. Решение № 295/27.11.2013г. по гр.д. №
2141/2013г. на ВКС, III г.о., Решение №
397/03.10.2012г. по гр.д.№ 1604/2011г. на ВКС, IV г.о.
и Решение № 213/25.02.2014 по гр.д №48/2013 на ВКС, III г.о. В настоящето
производство ищците неоспорват, че към датата на дарението 15.11.2012г.
ответникът Ц.Д. е бил собственик на 6/48 ид.ч. от процесния имот, поради което
и нямат правен интерес от предявяване на иск за тази част от имота. Това обаче
не ги лишава от възможността да защитят правата си по останалите 18/48 ид.ч. от
собствеността на имота, за които твърдят, че към датата на дарението са били
техни и не са били в патримониума на дарителя.
Съдът
не е обвързан от сочената и поддържана от страните правна квалификация на предявения иск, а е длъжен въз основа на
изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба служебно да
издири и приложи материалноправната норма относима към случая. В исковата молба
и в уточняващите я молби се поддържа, че договора за дарение от ***г. е нищожен
за 18/48 ид.ч. от процесния имот, тъй като към момента на дарението дарителят Ц.Д.
е знаел, че не е собственик на имота и не е имал очаквания правомерно да го
получи. В правната доктрина и в съдебната практика съществува спор относно
наличието на пороци при извършване на дарение на чужда вещ, като са налице
различни становища относно действителността/недействителността, формата на
недействителност, правните последици и необходимостта у дарителя да има
очаквания правомерно да придобие имота.
Така
например според проф. Ал. К., Н.М., С. Р. и проф. М. М. дарението на бъдещо
имущество е нищожно, тъй като съгласно чл.225, ал.1 ЗЗД дарителят трябва да
отстъпи веднага дареното имущество, а обещанието за дарение не произвежда
действие, която теза се поддържа и в Решение №1543/30.10.2002 г. по гр. д. №
1898/2001г. на ВКС, IV г.о.
Изложената
в исковата молба теза, че дарението на чужда вещ няма да е нищожно само, ако
дарителят е имал основателно правно очакване да придобие вещта и по силата на една правна причинност, на
някакво условие, правото ще се яви по-късно в патримониума на дарителя също се
среща в правната теория и се поддържа от проф. М. П., проф. Ив. Р.и д-р Д. Т.
Точно
противоположното становище е застъпено в
Решение № 233/27.07.2010 г. по гр. д. № 116/2009 г. на ВКС, I г.о.,
според което когато дарителят очаква правомерно да получи вещта (и съответно
знае, че не я притежава), дарението е на бъдещо, а не на чуждо имущество и е
нищожно. В случай, че дарителят е със съзнанието, че е собственик на вещта,
дарението не касае бъдещо имущество по смисъла на чл. 226, ал. 1 от ЗЗД и е
валидно. В този случай ще се касае за дарение на чужда вещ, което според
цитираното решение не разкрива някакви различия от продажбата на чужда вещ.
Разбирането,
че дарението на чужда вещ не е нищожен договор без значение от
добросъвестността на дарителя и наличие или липса на очакване да придобие вещта
на правомерно правно основание се застъпва в правната теория от проф. П. Г. и
доц. М. Д., както и в постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 306/26.03.2012
г. по гр.д. № 87/2011г. на ВКС, II г.о. и Решение № 695/ 19.01.2010г. по гр.д.
№478/2009г. на ВКС, II г.о..
Спорът
дали извършеното дарение на чужда вещ представлява дарение на бъдеща вещ при
липсва на очаквания у дарителя правомерно да придобие вещта е спор по същество
и правната квалификация на иска следва да е нищожност поради противоречие на
закона – чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. При разрешаване на спора по същество и в
случай, че се установи дарителят да не е притежавал вещта, съдът следва да
изложи своите доводи дали се касае за дарение на бъдеща вещ или е приложима
друга материалноправна норма различна от чл.266, ал.2 ЗЗД.
За
произнасяне по основателността на
предявените искове в тяхната последователност съдът следва да установи на първо
място дали ответникът Ц.Д. е бил собственик на ½ ид.ч. от процесния имот
към датата на дарението и на твърдените от него правни основания – договор за
дарение от ***г. и давностно владение осъществено в периода от ***г. до ***г. Едва
в случай, че не се установи ответникът Д. да е притежавал ½ ид.ч от
имота към датата на дарението следва да се изложат мотиви за действителността
или недействителността и нейната форма на дарението от ***г.
Ответникът
Ц.Д. поддържа, че придобил собствеността върху ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот по силата на договор за
дарение от ***г. от своя чичо И.Д.И.. Доводите на ответника са, че с
Решението от 09.06.1997г. делбеният съд е определил делът на И.И. и на
наследниците на съпругата му К.И. от имота. Договорът за дарение между И.И. и Ц.Д.
произвел действие между тях, тъй като както към датата на сключването му, така
и по-късно до смъртта на И.И., последният е разполагал с не по-малко от
½ ид.ч. части от имота и правомерно се е разпоредил с тях в полза на
ответника Д.. Тези доводи на ответниците не се споделят от настоящия състав на
съда.
Договорът
за дарение от ***г. е сключен по отношение на недвижим имот, който е бил в
режим на съпружеска имуществена общност съгласно чл.103 СК 1968г. /отм./ - имотът е придобит от
съпрузите по възмезден начин, след сключване на брака и бракът не е прекратен
към датата на влизане в сила на СК 1968г. /отм./. В сега действащият Семеен
кодекс разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи,
а когато е извършено от единия съпруг, то разпореждането с общо имущество изрично
е определено като оспоримо от другия съпруг в определен срок – чл.24, ал.3 СК. В
СК 1985г. /отм/ също се съдържа разпоредба за
съвместно разпореждане с имуществото в режим на съпружеска имуществена общност
и възможност разпореждането с такова имущество само от един от съпрузите да
породи действие – чл.22, ал.3. Предвидената
възможност за придобиване на правото на собственост и при липса на
волеизявление от един от съпрузите за разпореждане с общата вещ препятства
квалифицирането на сделката като нищожна, а в правната доктрина са поддържани
различни становища за оспоримостта на сделката –
унищожаемост (проф. Л. Н.) – поражда действие, но то може да бъде атакувано,
висяща недействителност (проф. М. П. и проф. О. Г.) – вещното действие на
сделката не настъпва или действителна, но оспорима от трето лице (проф. В. Т.).
Според приложимия към датата на извършване на дарението от ***г. СК 1968г.
/отм./ „Съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или
единият от тях - със съгласието на другия“ – чл.13, ал.3. В СК /1968г./ не е
включена хипотеза, при която действие на разпореждане с недвижима вещ в режим
на съпружеска имуществена общност да породи действие. При липса на такава норма
настоящия съдебен състав намира, че такава сделка е нищожна и не е породила
действие, като е запознат с поддържаните в правната доктрина (проф. л. Ненова и
В. Гоцев) и съдебната практика (напр.
Решение № 469/14.09.2010 г. по гр.д. №680/2009г. на ВКС, I г.о.) доводи на ответниците за относителна
недействителност на сделката уредена само в защита на другия съпруг, респ.
неговите наследници, но не ги споделя.
Съпружеската
имуществена общност се определя като бездялова и неделима,
поради което и съпрузите не притежават самостоятелни дялове идеални части от
собствеността върху имуществата включени в СИО. Дарителят Илия И. към датата на
дарението не е разполагал с ½ ид.ч. от процесния имот и не е можел
самостоятелно да се разпорежда с него, тъй като собствеността върху целия имот
е била в режим на СИО. Единственият възможен начин за разпореждане и
прехвърляне на собствеността от имот включен в СИО по действието на СК 1968
/отм./ е бил с волеизявление и от двамата съпрузи дадено в изискуемата за това
форма. Тъй като това не се е случило при сключването на договора за дарение от ***г.,
то и собствеността върху ½ ид.ч. от имота не е преминала у ответника Ц.Д.
по силата на това дарение. Без значение се явява дали в по-късен момент
(прекратяването на брака и влизане в сила на решението по делбеното дело) И.И.
е придобил собствеността върху ½ ид.ч. или по-голям от този дял от
собствеността върху имота.
В
отговорите на исковата молба ответниците правят възражение, че Ц.Д. е придобил
собствеността върху ½ ид.ч. от имота на основание осъществено от него давностно владение в периода от ***г. до м.***г.,
като за доказване/опровергаване на тези твърдения са допуснати гласни
доказателства на страните, които следва да бъдат ценени съобразно всички
събрани в производството доказателства. Придобиването на имот по давност
включва два елемента – владение и изтичане на определен срок. Съгласно чл.68,
ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От своя страна владението
също има два елемента – обективен елемент /corpus/-
упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/-
намерение за своене на вещта. Приема се, че владението трябва да е
непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/,
спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по
скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
Владението може да се упражнява лично или чрез друго лице, което само държи
имота, но не владее за себе си.
Твърденията
на страните, които се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото
свидетели са, че фактическото държание на целия имот е осъществявано от И.Д.И.
и съпругата му К.И. до нейната смърт през ***г., а след това само от И.Д.И. до ***г.
Спорно между страните е дали в периода от ***г. до ***г. И.Д.И. е осъществявал
владение върху ½ ид.ч. от имота като собственик и е държал останалата
½ като държател в полза на владелеца Ц.Д..
В
показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната страна С.С., М.П. и
М.П. се съдържат твърдения, че И.И. и съпругата му К.И. са казвали, че Ц.Д. е
собственик на къщата и с ключове за втория етаж на къщата разполагал ответника Д.,
който държал там свои вещи. В подкрепа на твърденията, че И.И. е бил държател
по отношение на ½ ид.ч. от имота през периода от ***г. до ***г. са и
твърденията на свидетелите на ответниците, че половината от плодовете в
дворното място на събирани от И. с твърдения, че половината са на Ц.Д., чиито
бил половината имот. Тези показания са дадени от свидетели, които не са пряко и
непосредствено заинтересовани от изхода на спора и за пряко и непосредствено
възприети факти и обстоятелства. От показанията на водените от ответника
свидетели се установява наличието на изискуемия субективен елемент на владението
– ½ ид.ч. от имота е владяна в периода от ***г. до ***г. от ответника Ц.Д.,
чрез И.Д.И., който е бил само държател по отношение на тази част от имота. Отношението
на И.И. и К.И., с което са упражнявали фактическа власт над имота се е
променило през ***г. след договора за дарение в полза на Ц.Д., като няма данни
това отношение като държатели за ½ ид.ч. от имота да се е променило след
тази дата. Този извод се подкрепя и от другите събрани в производството
доказателства. Така например в показанията на свидетеля И.И. се твърди, че
отношенията между баща му (ищеца Д.Д.И.) и брат му (ответника Ц.Д.) са се
развалили през ***г., когато по повод направено от Ц.Д. в полза на Д.И.
пълномощно, последният е установил, че има съставен нов нотариален акт на името
на общия наследодател И.И. за целият имот и „И. е развалил дарението, което е
направил 80 и някоя година“. От тези твърдения е видно, че на ищеца Д.И., а
вероятно и на останалите ищци, е било известно съставянето на договора за
дарение от ***г. в полза на Ц.Д. и до ***г. те са считали, че Ц.Д. е придобил
½ ид.ч. от имота по силата на този договор. В този смисъл И.И. е демонстрирал
пред другите лица, че владее ½ от процесния имот в полза на Ц.Д., което
е станало достояние не само на водените от ответната страна свидетели, но и на
поне част от ищците. Поведението демонстрирано от Ц.Д. също съответства на тези
твърдения и е като на собственик на част от имота – извършвал е ремонти в имота
през ***г. и ***г., заплащал е разходи за сметки и за текуща поддръжка на
имота, а след смъртта на И.И. е решил кое лице да продължи да държи имота, като
по показанията на св. М.П.„сложил на жена му, брат ѝ В.“, който отново по
данни от същия свидетел се пропил и не някой друг, а Ц.Д. го изгонил.
Твърденията на ищците, че те са владели имота като наследници на И.И. останаха
недоказани в производството, включително и някой от ищците да е притежавал ключ
за жилищната сграда в имота. До смъртта на И.И. гаражът се е ползвал от трето
за спора лице, като в определени моменти и първият етаж на къщата е отдаван под
наем, което не изключва И. да е държал ½ от имота за Ц.Д.. Допълнително
доказателство в тази насока е писмото от Дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна, според което в годината след снабдяването на И.И. с констативен
нотариален акт за собствеността върху целия имот през ***г., Ц.Д. ***, че е
собственик на ½ ид.ч. от земята и жилището, а останалата ½ ид.ч.
е собствена на И.Д.И.. Едва през ***г., повече от година след смъртта на И.Д.И.,
Д.Д.И. е подал декларация, че е собственик на 6/48 ид.ч. от имота, с което е
оспорил декларираните от Ц.Д. квоти в съсобствеността. Подаването на
декларацията от ***г. може да бъде свързано с узнаването от Д.И. за решението
от 30.06.1998г. в делбеното производство, едва след което е приел, че Ц.Д. не е
собственик на ½ ид.ч. от имота по силата на дарението от ***г. В този
смисъл възражението на ответниците, че Ц.Д.Д. е придобил собствеността върху
½ ид.ч. от имота по силата на осъществявано в периода от ***г. до ***г.
владение се явява доказано от доказателствата по делото.
След
като се установи, че Ц.Д.Д. е бил
собственик на ½ ид.ч. от имота към датата на извършване на дарението в
полза на П.И. – ***г., то исковите претенции за прогласяване частична
нищожност на този договор за дарение поради противоречие на закона (дарение на
бъдеща вещ) и в евентуалност поради противоречие с добрите нрави следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. По делото се установи, че дарителят е
притежавал км датата на дарението имуществото, с което се е разпоредил и това
препятства последващо изследване в настоящето производство дали дарението на
чужда вещ е нищожно, поражда ли действие, недействително ли е и под каква форма
и представлява ли дарение на бъдеща вещ. След като дарителят се е разпоредил с
имущество, с което разполага, то неоснователна се явява и исковата претенция за
нищожност поради противоречие с добрите нрави, обоснована с недобросъвестно
поведение на дарителя, който се разпоредил с нещо, за което е знаел, че не
притежава. Сключен е договор за дарение за ид.ч. от недвижим имот, които ид.ч.
дарителя е притежавал към момента на дарението, поради което то е породило
своето действие и не е нищожно на твърдените от ищците основания.
Ответникът
П.И. е придобил собствеността върху ½ ид.ч. от процесния имот по силата
на договора за дарение от ***г., като по делото няма данни да е губил тази
собственост след тази дата. След тази дата фактическото владение върху имота е
продължило да се осъществява от ответника Ц.Д., но вече като пълномощник на
втория ответник. Ответника Ц.Д. е предприел действия по настаняване и изваждане
на лица от имота, само той е решавал кои лица да имат ключове от жилищната
сграда, както и е поставил за своя сметка СОТ и е посочил пред охранителното
дружество кои лица могат да имат достъп до имота. По тези съображения
предявения отрицателен установителен иск срещу ответника П.И. се явява неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени поискани и доказано сторени разноски. Съгласно представените списъци на разноските всеки от ответниците е направил разноски в размер на 1100 лева в настоящето производство и 1050 лева в производството по в.гр.д.№ 2726/2018г. по описа на ВОС, които разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищците.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Д.И., с ЕГН ********** и адрес ***, Ц.Д.И., с ЕГН ********** и адрес ***, Д.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, А.В.К., с ЕГН ********** и адрес ***, Т.Р.Й., с ЕГН ********** и адрес ***, Р.Ц.Й., с ЕГН ********** и адрес ***, Я.Ц.А., с ЕГН ********** и адрес ***, Д.А.Ц., с ЕГН ********** и адрес ***, Ж.А. Ц., с ЕГН ********** и адрес ***, Д.Д.В., с ЕГН ********** и адрес ***, С.Я.Я., с ЕГН ********** и адрес ***, Г.Я.Я., с ЕГН ********** и адрес ***, Е.А.С., с ЕГН ********** *** и Т.И.С., с ЕГН ********** *** срещу Ц.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес *** и П.Т.И., ********** и адрес *** иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона на сключения между ответниците Ц.Д.Д. и П.Т.И. на ***г., обективиран нотариален акт № ***г. на нотариус П.Д., рег. № *** на НК, договор за дарение на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от дворно място в гр. ***, с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна с площ от 280 кв.м., а по акт за собственост – 287 кв.м., при граници: *** ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда с площ от 54 кв.м. с идентификатор *** по отношение на 18/48 ид.ч. от имота, поради противоречие със закона, както и приетия в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за обявяване на същия договор за дарение за нищожен по отношение на 18/48 ид.ч. от имота поради противоречие с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.И., с ЕГН ********** и адрес ***, Ц.Д.И., с ЕГН ********** и адрес ***, Д.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, А.В.К., с ЕГН ********** и адрес ***, Т.Р.Й., с ЕГН ********** и адрес ***, Р.Ц.Й., с ЕГН ********** и адрес ***, Я.Ц.А., с ЕГН ********** и адрес ***, Д.А.Ц., с ЕГН ********** и адрес ***, Ж.А. Ц., с ЕГН ********** и адрес ***, Д.Д.В., с ЕГН ********** и адрес ***, С.Я.Я., с ЕГН ********** и адрес ***, Г.Я.Я., с ЕГН ********** и адрес ***, Е.А.С., с ЕГН ********** *** и Т.И.С., с ЕГН ********** *** срещу П.Т.И., ********** и адрес ***
иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че П.Т.И. не е собственик на следния недвижим имот: 18/48
ид.ч. от дворно място в гр. ***, с
идентификатор *** по КК
и КР на гр. Варна с площ от 280 кв.м., а по акт за собственост – 287 кв.м., при
граници: ***, ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда с площ от 54 кв.м. с
идентификатор ***, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: