Решение по дело №489/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

На основание § 2, ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г., настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./

С решение № 153/15.12.2006 г., постановено по Г.д. № 894/2005 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Н. Д. К., с ЕГН *, Г. Д. Д., с ЕГН *, Е. Д. Д., с ЕГН *, Р. И. Д., с ЕГН *, З. С. Д., с ЕГН *, В. Г. К., с ЕГН *, М.Д.Д.., с ЕГН *, Н. В. Д., с ЕГН * и З. В. Д., с ЕГН * против "У.Х."АД – гр.К. ул."С.С” № хх, ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване на владението на недвижим имот с площ 1840 кв.м., представляващ част от бивш имот с пл. № 1641а в кв.133 по плана на Г. от 1921 г., попадащ понастоящем в имот с пл. № 1203 по плана на Г. от 1980 г. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 1500 лв.

По повод депозирана от ищците в първоинстанционното производство, въззивна жалба, с решение № 161/ 13.07.2007 г.,постановено по в.Г.д. № 120/2007 г., Кърджалийският окръжен съд е оставил в сила обжалваното цитирано решение № 153/15.12.2006 г., постановено по Г.д. № 894/2005 г. по о´иса на КРС.

По повод депозирана отново от ищците в първоинстанционното производство, касационна жалба, с решение № 341/ 18.05.2009 г.,постановено по Г.д. № 5258/07 г., Върховният касационен съд, ІІ ГО, е отменил решение № 161/13.07.2007 г., постановено по в.Г.д. № 120/07 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ВКС в задължителните си за настоящата инстанция указания е приел за наложително установяването на две основни предпоставки в производството, а именно : относно ищците дали са налице предпоставките на разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНС,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС, т.е. налице ли е възстановяване на полученото за извършеното отчуждаване, парично обезщетение; а по отношение на ответниците дали са налице предпоставките на чл.17а от ЗППДОП /отм./, т.е. дали процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, което в последствие е било преобразувано в "У" ЕАД, и дали това е било извършено по предвидения от закона ред, изискващ поредица от предхождащи правни разпоредителни действия, свързани с раздържавяването на държавната собственост, доколкото при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, именно имуществото предоставено за стопанисване и управление с акта на преобразуването се предоставят в собственост на тези дружества. ВКС е приел, че разпоредбата на чл. 2,ал.4 ОТ ЗДС, в случая е неотносима, доколкото касае имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на техните функции, а ответното търговско дружество и неговия предшественик „У." ЕАД, Г. К., безспорно не били такива.

В основата и на настоящото ново гледане на делото, стои въззивната жалба, депозирана и поддържана от въззивниците Н. Д. К.,с ЕГН *, Г. Д. Д., с ЕГН *, Р. И. Д., с ЕГН *, З. С. Д., с ЕГН *, В. Г. К., с ЕГН *, Н. В. Д., с ЕГН * и З. В. Д., с ЕГН *. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че в случая била неприложима разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., тъй като ищците не били получили и не им било изплатено парично обезщетение за отчуждаването на процесния имот. Този извод не се опровергавал от писмото на зам. генералния директор на “Г.”, което не установявало че посочената сума била изплатена на братя Д. и то именно за спорния имот, а не за друг отчужден имот. Липсвали категорични данни ищците да са били парично обезщетявани именно за процесния имот. Твърди се също, че решаващият съд не бил обсъдил доводите на ищците относно приложението на разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП, във вр. с чл.2, ал.4 от ЗДС, което било съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.188 от ГПК. Не се установило наличие на придобивно основание за претендираната от ответното дружество собственост върху процесния имот и на какво основание същият бил записан в капитала на "У.Х.". Обстоятелството, че процесният имот бил включен в баланса на ответното дружество не установявал вещното право на собственост и поради това било непротивопоставимо на ищците като действителни собственици на имота. Актът за държавна собственост не доказвал право на собственост, нито обосновавал правомерно упражнявано владение, а представлявал удостоверителен административен документ и не замествал придобивното основание. По делото нямало никакви данни, че спорният имот бил предоставен на ответното дружество за стопанисване и управление, за да бъде приложена разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП. Молят съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд,вместо което уважи изцяло предявения иск.

В съдебно заседание, въззивниците, лично и/или чрез процесуалните си представители, поддържат жалбата си.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция, ответникът по жалбата, “У.-х.” – Г., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с депозираната въззивна жалба, прие за установено следното :

Въззивната жалба като депозирана в срок и от лица, имащи правен интерес от това е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Пред първоинстанционният съд е предявена искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС, от ищците Н. Д. К.,с ЕГН *, Г. Д. Д., с ЕГН *, Е. Д. Д., с ЕГН *-починала в процеса на делото, заместена от наследника си по закон - Р. И. Д., с ЕГН *, последната действаща и лично за себе си, З. С. Д., с ЕГН *, В. Г. К., с ЕГН *, М.Д.Д.., с ЕГН * - починала в процеса на производството, заместена от наследниците си по закон - Н. В. Д., с ЕГН * и З. В. Д., с ЕГН *, последните две действащи и за себе си. Исковата претенция е насочена срещу ответника „У.-х.” , Г. К., и със същата се цели да бъде признато по отношение на последния, че ищците са собственици и да бъде осъден същият да им предаде владението на недвижим имот с площ 1840 кв.м., представляващ част от бивш имот с пл. № 1641а в кв.133 по плана на Г. от 1921 г., попадащ в имот с пл. № 1203 по плана на Г. от 1980 г. При новото гледане на делото, след оставянето на исковата молба без движение, ищците конкретизират, че процесният имот, съставляващ недвижим имот с площ 1840 кв.м., представляващ част от бивш имот с пл. № 1641а в кв.133 по плана на Г. от 1921 г., попадащ в имот с пл. № 1203 по плана на Г. от 1980 г., по силата на заповед № 362/28.03.2007 г. на Кмета на Община К., представлява части от новообразувани поземлени имоти : площ от 710 кв.м.- графично изчислена от УПИ ІV-6273, кв.92 при граници на частта : изток- УПИ ІV- 6273, запад- улица, север- УПИ І и юг- УПИ V-1203; площ от 900 кв.м. – графично изчислена от УПИ V-1203,кв.92, при граници на частта : изток –УПИ V-1203,запад-улица,север- УПИ І.-6273, юг-УПИ V-1203; площ от 230 кв.м. от УПИ І,кв.92,при граници на частта: изток,запад, север –УПИ І и юг- УПИ-6273.

От становището на ответника, изразено от неговия процесуален представител, пред първоинстанционния съд, се установява, че търговското дружество „У.-х.”, признава, че владее имота, но на собствено правно основание - пълна приватизация на "У" ЕАД, по силата на която всички активи били влезли в баланса на приватизираното дружество.

В производството е безспорно обстоятелството, че с решение № 236/22.07.1999 г., постановено по адм.д.№ 35 по описа за 1999 г., Кърджалийският окръжен съд е отменил решение № 72/11.12.1998 г. на Кмета на Община К., с което е отказал да отмени отчуждаването и възстанови собствеността на Н. Д. К., Г. Д. Д., Р. Г. Д., И.С.Д., З. С. Д., В. Г. К., М.Д.Д.., Н. В. Д. и З. В. Д. върху недвижимия имот, представляващ имот с пл. № 1641а, в кв.133 по плана на Г. от 1921 г., целия с площ 3740 кв.м., в частта му относно 1840 кв.м., вместо което е отменил отчуждаването на 1840 кв.м. от недвижимия имот, представляващ имот с пл. № 1641а, в кв.133 по плана на Г. от 1921 г., целият с площ от 3 740 кв.м., като е възстановил собствеността върху тази част от имота на Н. Д. К., Г. Д. Д., Р. Г. Д., И.С.Д. / починал –наследници Е. Д. Д. и Р. И. Д. /, З. С. Д., В. Г. К., М.Д.Д.., Н. В. Д. и З. В. Д..

И така изхождайки от задължителните за тази инстанция указания на ВКС, в производството подлежат на разглеждане два основни въпроса. Първият е дали относно ищците са налице предпоставките на разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНС,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС, т.е. налице ли е възстановяване на полученото за извършеното отчуждаване, парично обезщетение. За да отговори на поставения въпрос, съдът съобрази разпоредбата на чл.6, ал.1 от цитирания закон, съобразно която когато на бившият собственик, имащ права по този закон, е изплатено парично обезщетение, решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила от момента на възстановяване на полученото парично обезщетение. В този аспект отговорът на поставения въпрос в производството следва да бъде положителен. Същият е съобразен с приетото по делото заключение на съдебната финансово-счетоводната експертиза / л.75 от делото/, даващо стойността на подлежащото на възстановяване обезщетение, съобразен е и с приложената по делото вносна бележка към бюджета от 23.06.2009 г., от която се установява, че към бюджета, в частност по сметка на ТД на НАП, Г. К., е внесена сумата 1 620 лв., като обезщетение по цитираното адм. д. № 35 / 1999 г. по описа на КОС. / л.37 от делото/

Вторият основен в производството въпрос, изведен отново от задължителните за тази инстанция указания на ВКС, е този дали по отношение на ответниците са налице предпоставките на чл.17а от ЗППДОП /отм./, т.е. дали процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, което в последствие е било преобразувано в "У" ЕАД, и дали това е било извършено по предвидения от закона ред, изискващ поредица от предхождащи правни разпоредителни действия, свързани с раздържавяването на държавната собственост, защото при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, именно имуществото предоставено за стопанисване и управление с акта на преобразуването, се предоставят в собственост на тези дружества.

В производството от представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че с решение № 53/ 26.06.1989 г., постановено по ф.д. № 53/1989 г. по описа на КОС, е вписано образуването на ДФ „ У.”,със седалище Г. К., и с уставен фонд 22 802 лв. По делото е представено разпореждане № 71/10.08.1993 г. на МС, от прочита на което се установява, че е разпоредено преобразуването на ДФ "У" в еднолично акционерно дружество с държавно имущество ”У.” ЕАД, с капитал 164 229 хил.лв. Новообразуваното дружество поема активите и пасивите на ДФ "У", по баланса й към 31.12.1992 г. С решение № 2043/08.11.1998 г., постановено по ф.д. № 53/ 1989 г. по описа на КОС, е вписано разпореденото преобразуване.

По делото е представено заверено копие от акт за държавна собственост № 465/09.10.1997 г. на Областна администрация, Г. Хасково, от който се установява, че полигон за виброелементи, пл.№ 1203, състоящ се от дворно място от 32 000 кв.м. /описано в т.17/ и сгради /описани в т.3 и т.17/, е включен в капитала на търговското дружество "У", на основание цитираното вече РМС № 71/10.08.1993 г. /т.15/. В т. 9 от цитирания акт изрично е записано, че балансовата стойност на сградите в размер на 295 100 лв. и на земята в размер на 3 776 000 лв., не е внесена в държавния бюджет. Това вписване съвпада и с заключението на вещото лице, изготвено по назначената пред първоинстанционния съд, допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. / л.103 –Г.д. № 894/05 г./

От прочита на т.1 на заключението, изготвено по назначената пред настоящата инстанция /л.30-34/, съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че с решение № 78/22.05.1989 г. на МС е прието да се образува държавна фирма ”У.”, която е правоприемник на ЧАСТ от активите и пасивите на прекратения Строително-монтажен комбинат, Г. К., по баланса му към 30.04.1989 г., съгласно разделителен протокол. Разделителен протокол и баланс към посочената в решението дата – 30.04.1989 г., по делото не са представени, а и такива не са предоставени и на вещото лице, нито вещото лице е успяло в изпълнение на своята задача да открие такива.

В този ход на мисли съдът изгради своето становище по така поставения, условно наречен втори въпрос. Съгласно Конституцията на НРБ от 1971 г., държавните организации- предприятия и учреждения, не притежават право на собственост или други вещни права върху имотите, предоставени им от държавата за извършване на тяхната дейност. Чрез извършването на стопанисване и управление на държавната собственост се осъществява правото на собственост на държавата. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба за държавните имоти, държавните имоти се предоставят за стопанисване и управление на държавните организации / предприятия и учреждения /, които в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите в пределите, установени от закона, упражняват върху тях право на владение, ползване и разпореждане. Т.е. първата и основна предпоставка за положителен отговор на въпроса е наличието на предоставено по надлежния ред право на управление и стопанисване на държавната собственост в съответното държавно предприятие, праводател на ответното в производството търговско дружество. В този аспект в приетото по делото заключение, изготвено по назначената пред настоящата инстанция / л.30-34/, съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице не установява наличие на документи, даващи отговор на въпроса бил ли е предоставен имот с пл.сн. № 1203 по действащия план на Г. К., в частност полигон за виброелементи, за стопанисване и управление на държавното предприятие, праводател на държавна фирма "У". В този смисъл и доколкото ответникът не е представил по делото такива доказателства, се налага изводът, че правото на стопанисване и управление на държавното предприятие, праводател на ДФ "У", която пък се явява праводател на едноличното акционерно дружество с държавно участие „ У.”, което пък по силата на приватизация е праводател на ответното дружество „У.-х.”, не е извършено по надлежния ред, който ред, съобразно разпоредбата на чл.94 от НДИ, предполага наличието на акт- решение на съответният министър или ръководител на ведомство, или на съответния председател на ИК на Народния съвет, или на председателя на ИК на ОБ.НС, или решение на Министъра на финансите. В производството наличието на такъв акт не се установява. Дори да се приеме, че в един твърде ранен момент в годините между 1959 г. /годината на отреждане на терена за полигон за виброелементи/, 1965 г. /датата на въвеждането на полигона в експлоатация /, и 1989 г. / годината на образуване на държавната фирма "У"/, държавното предприятие - /Строително-монтажен комбинат от 1975 г./, праводател на същата, да е придобило правото на стопанисване и управление на държавна собственост, в частност на полигон за виброелементи, то й неговото упражняване не е било извършено надлежно. И това е така защото разпоредбата на ал.4 на чл.81 от действащата към онзи момент Наредба за държавните имоти, предполага, че когато терените не са предоставени на държавните предприятия по установения ред и не са заплатени, но са застроени със средства на държавните предприятия, както и когато са били предоставени безвъзмездно,тези обстоятелства се отразяват в акта за държавна собственост, а стойността на терена се дължи по държавния бюджет. В цитирания по делото АДС изрично е записано, че балансовата стойност на земята е в размер на 3 776 000 лв., и че същата не е внесена в държавния бюджет. В своето заключение, изготвено по назначената пред първоинстанционния съд, допълнителна съдебно-счетоводна експертиза/ л.103 –Г.д. № 894/05 г./, вещото лице също установява този факт, а именно че стойността на терена не е внесена в държавния бюджет.

Разбира се, проследявайки наложилата се съдебна практика, съдът също приема, че фактът на записване на даден имот като актив в счетоводните книги на държавната фирма, праводател на ответното дружество, е доказателство, че този имот е бил предоставен на държавното предприятие, праводател на държавната фирма, за стопанисване и управление, поради което и на основание чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизацията на държавни предприятия и чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), този имот става собственост на преобразуваното търговско дружество по силата на самия акт за преобразуване. В настоящият казус обаче не е така. И това е защото в производството определено не се установи към момента на образуване на държавната фирма "У" в нейния актив да е записан процесния имот. Нещо повече вещото лице в своето заключение, установява, че в решение № 78/22.05.1989 г. на МС, с което е прието да се образува държавна фирма ”У.”, е посочено, че същата става носител само на ЧАСТ от активите и пасивите на прекратения Строително-монтажен комбинат в Г. К., по баланса му към 30.04.1989 г. и то съгласно разделителен протокол. Невъзможността този баланс и разделителния протокол да бъдат представени в производството определено води и до невъзможността да бъде прието в производството, че процесният имот е бил включен в активите на ДФ „ У.” по баланса към 30.04.1989 г., доколкото същата е станала носител само на част от тези активи. Или казано с други думи в производството отсъстват безспорни доказателства установяващи, че в активите на ДФ”У.” по баланса към момента на нейното образуване, е записан като актив процесния имот. Обстоятелството, че в последствие, неустановено по делото как в баланса на държавната фирма към 31.12.1992 г., в сметка 201 „земи” е заведена под съответен номер площадката за виброелементи, определено не променя формирания и формулиран по-горе извод.

И само за изчерпателност на изложението следва да бъде посочено, че доводът, сочен от ответното дружество, че са придобили собствеността от държавата чрез оригинерния способ - приватизация, съдът намира за неоснователен. С договора за приватизация се продава държавно имущество, и никой не може да купи повече от това, което праводателят му притежава.

Разбира се, за да бъде уважен предявеният в производството иск с правно основание чл. 108 от ЗС, е необходимо е в казуса да се докаже наличието на трите кумулативно предвидени в закона предпоставки, а именно че ищците са собственици на имота - предмет на иска, че имотът се намира във владение на ответника, и че същият го владее без правно основание. Основанието на иска за ревандикация не е самото право на собственост, а фактическите обстоятелства, от които произтича това право. В производството всички тези предпоставки се установяват о. Безспорно влязлото в сила решение № 236/22.07.1999 г., постановено по адм.д.№ 35 по описа за 1999 г., по описа на Кърджалийският окръжен съд, с оглед и изпълненото съобразно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНС,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС, изискване, установяват наличието по отношение на ищците на първата предпоставка-правото на собственост върху 1 840 кв.м. от недвижимия имот, представляващ имот с пл. № 1641а, в кв.133 по плана на Г. от 1921 г., целият с площ от 3 740 кв.м., попадащ в имот с пл. № 1203,кв.92 по плана на Г. от 1980 г. Що се касае до останалите две предпоставки, съдът изхождайки от изложените в предходния абзац изводи, приема, че ответното дружество „У.-х.”, не установи, че владее процесния имот на самостоятелно правно основание. Всъщност исковата претенция с предявеното правно основание се явява основателна частично. И това е така защото, съдът взе предвид на основание чл.188, ал.3 от ГПК, всички настъпили след предявяване на иска факти, в частност приложената по делото заповед № 362/ 28.03.2007 г. на Кмета на Община К., съгласно която е одобрено изменение на ПУП- ПР засягащо ПИ № 1203,ПИ № 6273, ПИ № 1202 и ПИ № 1204,кв. 92 и кв.106 по плана на Г. К.. В този аспект съдът кредитира заключението на вещото лице, изготвено по назначената пред настоящата инстанция, съдебно-техническа експертиза / л.144- 148/, от което установи, че реституираният на ищците имот от 1840 кв. м. заема понастоящем части от УПИ-та по действащия регулационен план на Г. К., както следва : част от 710 кв.м. от УПИ ІV – 6273, кв.92, записан на Община К.; част от 900 кв.м. от УПИ V – 1203, кв.92, записан на „У.-х.”, и част от 230 кв.м. от УПИ І, кв.92, записан на „У. – Х.”. Или доколкото искът е предявен само по отношение на „У.-Х.”, търсената защита на правото на собственост на ищците може да бъде дадено само по отношение на ответника, или казано с други думи само до размера на ЧАСТТА от 900 кв.м. от УПИ V – 1203,кв.92 и на ЧАСТТА от 230 кв.м. от УПИ І, кв.92 по плана на Г. К., съгласно приложената скица № 7 / л.155 от настоящото дело/, която следва да бъде приобщена като неразделна част от настоящото решение.

С оглед изложеното следва като неправилно първоинстанционното решение, предмет на настоящия въззивен контрол, да бъде отменено, вместо което да бъде постановено решение, с което бъде уважен частично предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.

И доколкото в настоящото производство искания за разноски прави само въззивницата З. В. Д., действаща лично за себе си и като процесуален представител на Н. Д. К., Г. Д. Д., В. Г. К. и Н. В. Д., то такива се следват само на тях, в доказания, платен от тях размер и съразмерно уважената част от иска. Или в производството се доказва, че З. Д., лично е заплатила сумата в размер на 200 лв.-възнаграждение за вещо лице, от които съразмерно уважения размер на иск й се следват 122.83 лв., а упълномощителите й,чрез адв. Д., са заплатили 100 лв. -адвокатски хонорар и 160 лв. –възнаграждение за вещо лице, от които им се следват 159.67 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 153 / 15.12.2006 г., постановено па Г.д. № 894/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „У.-Х.”, със седалище и адрес на управление Г. К., ул."С.С." № **, че Н. Д. К.,с ЕГН *, Г. Д. Д., с ЕГН *, Р. И. Д., с ЕГН *, З. С. Д., с ЕГН *, В. Г. К., с ЕГН *, Н. В. Д., с ЕГН * и З. В. Д., с ЕГН *, всички от Г. К., са собственици на 900 кв.м. от УПИ V – 1203, кв.92, и на 230 кв.м. от УПИ І, кв.92 по регулационния план на Г. К., съгласно изготвена по съдебно-техническата експертиза, скица № 7, неразделна част от настоящото решение, и ОСЪЖДА ответникът ДА ПРЕДАДЕ на ищците ВЛАДЕНИЕТО върху тези имоти, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

ОСЪЖДА „У.-Х.”, със седалище и адрес на управление Г. К., ул."С.С." № **, да заплати на Н. Д. К., с ЕГН *, Г. Д. Д., с ЕГН *, В. Г. К., с ЕГН *, и Н. В. Д., с ЕГН *, всички от Г. К., сумата в размер на 159.67 лв., съставляваща направени в производството разноски.

ОСЪЖДА „У.-Х.”, със седалище и адрес на управление Г. К., ул."С.С." № **, да заплати на З. В. Д., с ЕГН *, от Г. К., ж.к. „В.”,бл.*, ет.*, ап.**, сумата в размер на 122.83 лв., съставляваща направени в производството разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд

на Р.България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.