Решение по дело №2216/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1167
Дата: 16 септември 2022 г. (в сила от 16 септември 2022 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20225300502216
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1167
гр. Пловдив, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502216 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба вх. №5948/21.07.2022г. на К. П. М. от гр. П., ул.
„М***“ №****, ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело
№202275804000009 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. №758, район на действие-
ОС- Пловдив, против насочването на изпълнението по изпълнителното дело върху
вземанията му по банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, по която получава социална
пенсия, както и против приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя в размер на 700 лв. Иска се отмяна на обжалваните действия на съдебния
изпълнител и намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.
Ответната страна по жалбата- „Евродом 2001- Смолян“ ЕООД, ЕИК *********,
не взема становище по нея.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага
съображения за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по
делото, намира следното:
Изпълнително дело №202275804000009 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова е
образувано по искане на взискателя „Евродом 2001- Смолян“ ЕООД за събиране на
парични вземания срещу длъжника К. П. М.. С молбата за образуване е бил представен
1
договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв. И. М., по
който е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., като е
направено искане за събиране и на направените по делото разноски. Видно от
приложеното заверено копие от изпълнителното дело, принудителното изпълнение по
същото е било насочено върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „Банка
ДСК“ ЕАД- разплащателна и депозитна, които са били запорирани. От получения от
банката отговор съгласно чл.508 от ГПК на запорното съобщение е видно, че по
блокираната сметка постъпва пенсия под установения размер на минималната работна
заплата, по отношение на която запорното съобщение не поражда действие и
средствата с такъв произход ежемесечно ще бъдат предоставяни на разпореждане на
титуляра- длъжник по запора. На 21.06.2022г. в изпълнение на наложения запор „Банка
ДСК“ ЕАД е превела по сметка на съдебния изпълнител сумата от 5994лв.
Жалбата е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице /длъжник
в изпълнителното производство/ и е подадена на 21.07.2022г. в срока по чл.436, ал.1
от ГПК, тъй като жалбоподателят е бил уведомен за наложения запор и за приетите за
събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя с връчената му на
08.07.2022г. покана за доброволно изпълнение. С нея се обжалва насочване на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, както и
разноските по изпълнението, които съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 и т.7 от
ГПК подлежат на обжалване от длъжника.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.446, ал.1 от ГПК получаваната от длъжника пенсия
в размер до минималната работна заплата е несеквестируем доход, а съгласно чл.446а,
ал.1 от ГПК несеквестируемостта й се запазва и ако е постъпила по банкова сметка, но
не по- късно от един месец от налагане на запора. Съгласно задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т.13 на Тълкувателно решение
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато длъжникът получава несеквестируеми доходи-
трудово възнаграждение или пенсия, по банкова сметка, наличността по сметката
преди постъпване на последното по ред плащане е секвестируема, тъй като това са
спестявания на длъжника. В случая в жалбата длъжникът изрично признава
обстоятелството, че изтеглената от сметката му в „Банка ДСК“ ЕАД, по която
получава пенсията, сума представлява негови спестявания, а и този факт се установява
от отговора на банката до съдебния изпълнител след получаване на запорното
съобщение, в който изрично е записано, че постъпващите суми от пенсията на
длъжника ежемесечно ще му бъде предоставяни на разположение. Предвид горното
насочването на изпълнението върху наличната по банковата сметка сума в размер на
5994 лв. е в съответствие със закона и не нарушава правилата за несеквестируемостта
на пенсията. Без значение за законосъобразността на посоченото изпълнително
действие е изложеното в жалбата обстоятелство, че спестената по сметката сума била
предназначена за лечение на длъжника, тъй като законът не предвижда подобно
2
основание за несеквестируемост на вземания по банкови сметки. По така изложените
съображения в частта й, с която се иска отмяна на насочването на принудителното
изпълнение върху вземанията на длъжника по банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, по
която получава социална пенсия, жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
По жалбата в частта й срещу приетите събиране разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя в размер на 700 лв.:
С жалбата се твърди, че посоченото възнаграждение е прекомерно и не е
съобразено с Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тези доводи са неоснователни на тази етап от
производството. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение страните
по договора за правна защита и съдействие са длъжни да се съобразяват с
разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 от Закона за адвокатурата, предвиждаща че размерът
на възнаграждението не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет. Съгласно разпоредбата на чл.10 от Наредба №1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения наредбата за
процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело
възнаграждението е- за образуване на изпълнително дело- 200 лв. /т.1/; за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания- ½ от съответните възнаграждения
по чл.7, ал.2, т.2-7 /т.2/. В случая по процесното изпълнително дело минимално
дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя следва да се
формира от сбора от съответните възнаграждения по чл.10, т.1 и т.2 от наредбата,
както следва: 200 лв.- по т.1 и 357,61 лв.- по т.2, тъй като в молбата за образуване на
изпълнителното дело същият е направил искания за извършване на изпълнителни
действия, като общо дължимото минимално възнаграждение е в размер на 557,61 лв.
В случая е било уговорено и заплатено такова в размер на 700 лв., т.е. в по- голям от
минималния размер. Доколкото обаче в срока за доброволно изпълнение
жалбоподателят, в качеството си на длъжник, не е погасил задълженията си, то на този
етап все още няма яснота какви и колко процесуални действия ще бъдат предприети
от упълномощения процесуален представител на взискателя за удовлетворяване на
вземането му и каква би била продължителността на изпълнителното дело. Ето защо
на този етап не би могло да се направи преценка за действителната му фактическа и
правна сложност, както и за евентуална прекомерност на заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение. При това положение настоящата жалба в частта й срещу
разноските за адвокатско възнаграждени се явява преждевременно подадена и не може да
бъде уважена. На разположение на длъжника остава възможността при приключване на
изпълнителното дело или при извършване на разпределение на постъпили суми да
поиска от съдебния изпълнител намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя, като по това искане съдебният изпълнител следва да се произнесе,
3
отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обема
на извършените от процесуалния представител на взискателя действия по
производството. В този смисъл е и разпоредбата на чл.81 от ГПК, която предвижда
че произнасянето по искането за разноски се извършва с акта, с който приключва
делото в съответната инстанция.
Предвид горното претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв. не може да бъде намалено на този етап, поради което жалбата и в
тази й част следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №5948/21.07.2022г. на К. П. М. от гр. П.,
ул. „***“ №**, ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело
№202275804000009 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. №758, район на действие-
ОС- Пловдив, против насочването на изпълнението по изпълнителното дело върху
вземанията му по банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, по която получава социална
пенсия, както и против приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя в размер на 700 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4