Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

                                      гр. Русе , 23.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд Х наказателен състав,  в публично заседаниe на двадесет и трети юни през  две хиляди и двадесета   година в състав:

                                                                       Председател: Ралица Русева

при секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора………… като разгледа докладваното на съдията АНД № 733 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази :

    Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

    Постъпила е жалба от К.Н.С. ***, против Наказателно постановление № 20- 1085- 001005 от 31.03.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.103 от ЗДвП,  на основание чл.175 ал.І т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване да се управлява МПС за срок от 1 месец.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно, като твърди, че не е извършил виновно нарушение.

    Ответникът по жалбата  намира същата за неоснователна.

    Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

    Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

    Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, като в това си качество е наказван инцидентно за нарушения по ЗДвП.

    На 09.02.2020 г. жалб.С., управлявайки МПС- „Тойота РАВ 4” с рег. № Р 0898 КВ, се движел по бул.”Липник” в гр.Русе.В автомобила с него пътувал и св.С. С. - племенник.Около 09.40 часа на посочената дата, в района на отбивка към  бензиностанция „ЕКО” по бул.”Липник”, в посока бул.”Цар Освободител”, се намирал полицейски патрул, изпълняващ служебни задължения по контрол, в чиито състав бил св.М.И.. Св.И. подал със стоп палка сигнал за спиране на превозното средство, управлявано от жалбоподателя, но водачът не реагирал, продължил движението си и бил спрян, след като бил последван от полицейската кола.На С. бил съставен АУАН № 20- 1085- 001005, сочещ нарушение по чл.103 от ЗДвП.Още в хода на извършената проверка соченото като нарушител лице възразило, като твърдяло, че не е извършило умишлено нарушение, доколкото не било възприело действията на св.И..В срока на закона, след предявяване и връчване на акта, е направено писмено възражение, като въз основа на твърденията, развити в същото, са снети обяснения от всички лица- очевидци- пътуващите в автомобила и полицейския патрул.Изготвена била и експертна справка № 72/20.2.2020 г., във връзка с изследването на оптичен носител, съдържащ файлове- видео- записи от камера, монтирана в превозното средство, управлявано от жалб.С..От същата камера били снети кадри и бил възпроизведен на хартиен носител запис на разговор, воден между водача и св.С.ов  в периода на пътуването им с автомобила, непосредствено преди да бъдат предприети действия за извършване на полицейска проверка, както и впоследствие, до момента на съставяне на акта за нарушение.

    Въз основа на всички събрани доказателства е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания- глоба от 50 лв.и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец.

    Пред въззивния съд жалбоподателят поддържа тезата си, че не е осъществявал виновно вмененото му нарушение.

    Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 20- 1085- 001005 от 09.02.2020 г., възражения по акта, обяснения от К.С. и С. С.ов, сведение от М.И., сведение от С. И., експертна справка № 72, справка за извършена проверка по постъпила молба, справка за нарушител, показанията на свидетелите М.И. и С. С..Съдът дава вяра изцяло на събраните гласни доказателства.Фактически св.И. и св.С. пресъздават собствените си възприятия на фактите, в частност- как е била извършена проверката, при която е бил съставен акта за нарушение, поставил началото на настоящото производство, както и какви са били предходните действия на водача и проверяващия.Свидетелските показания в пълна степен кореспондират с писмения доказателствен материал и най- вече- справката, изготвена на база на предоставен от самия нарушител запис, която дава възможност непосредствено да бъдат възприети и от решаващия съд конкретни фактически обстоятелства.

     Правни изводи:

    Жалбата е допустима, а по същество- основателна.

     Съдът намира, че формално в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадените актове.Както АН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.

      Независимо от посоченото, съдът счита, че извършването на вмененото нарушение не е доказано от субективна страна.

      Действително, разпоредбата на чл.103 от ЗДвП сочи, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най- дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

      Видно от снетия снимков материал от предоставения от самия водач С. видеозапис, св.М.И. се приближава към платното за движение, по което пътува въпросното превозно средство и недвусмислено подава такъв сигнал.Същият е облечен със служебно облекло, а сигнализирането се извършва със стоп палка.Действително, полицейският автомобил, надлежно обозначен, е спрян по- навътре, в отбивка към посочената в обстоятелствената част бензиностанция „ЕКО”, но този факт е без значение за предприетата проверка. От друга страна, от възпроизведения от същия видеозапис разговор, воден в автомобила, между жалбоподателя С. и св.С.ов, се установява, че водачът и спътника му изобщо не възприели подадения надлежно сигнал.Диалогът между посочените две лица е воден през цялото време по общожитейски теми, без да има никаква пауза или знак, че някой от тях е видял св.И. и тенденциозно го е игнорирал.Особено показателно е, че на стр.12 на справката е отразено, че в записа се чува сирена, но дори и това обстоятелство очевидно по никакъв начин не е повлиял на водача и св.С.ов да преустановят разговора си и същият продължава да се води  при несъществено съдържание, доколкото последващите изрази са: „…ей тука вестници, ….е то по- нагоре пак имаше май,……до училището.Какво иска момчето?, ….кое момче?, …..и т.н. Според възприетите от тези доказателства от съда фактически обстоятелства, очевидно докато са пътували и разговаряли в автомобила, С. и племенника му били последвани от полицейския автомобил с включени сирени, който ги спрял за проверка. От същия запис се установява, че още първоначалната вербална реакция на соченото като нарушител лице е  в насока, че не е възприел присъствието на св.И. и подадения сигнал, което се доказва от възпроизводството на действията му.

     Няма спор, че в качеството си на водач соченото като нарушител лице следва безусловно да изпълни задължението си по чл.103 от ЗДвП и при подаден сигнал да спре за проверка, но в случая, по делото не се доказва несъмнено, че неизпълнението е следствие от виновно поведение под каквато и да е форма на вината.

     Няма категорични доказателства, че С. е възприел действията на полицейския служител и нарочно ги е игнорирал.Не може да се приеме, че е налице и непредпазливо осъществено нарушение, защото съставомерните действия  по този състав на закона се състоят в избягване по същество на проверката, което се осъществява  като водачът не спира на подаден сигнал.Не може да се вмени във вина това, че лицето реално и фактически не е възприело действията на контролния орган в конкретния случай, когато от водения разговор в автомобила, се доказва, че именно това е обективната действителност.Очевидно е налице случайно отклоняване на вниманието на водача, което е укоримо от гледна точка на необходимата концентрация за обезпечаване на безопасност на движението на автомобила, но не може да се определи като административно нарушение по смисъла на закона. Следва да се посочи, че тезата на жалбоподателя е последователно отстоявана от момента, в който- видно от записа, св.И. все пак е предприел спрямо него проверка, до момента, в който същият развива аргументацията си във въззивното производство.Налице е една последователност, която е изначално формирана и кореспондира с доказателствения материал, поради което не може да се определи като защитна теза.

        С тези съображения съдът приема, че нарушението не е осъществено от субективна страна и поради това издаденото постановление се явява незаконосъобразно.Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът      

                                             РЕШИ:

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 1085- 001005 от 31.03.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на К.Н.С. с ЕГН **********,***, за нарушение по чл.103 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от известяването му, пред Административен съд- гр.Русе.

                                                            Районен съдия: