№ 2428
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110203390 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
008073/16.04.2021 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на
основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДВП, за нарушение на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, на ЮЛ. Н. К., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 800 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 6 месеца.
Недоволен от НП е останал К., който го обжалва в срок. Иска отмяна на
оспореното НП, като сочи, че били допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на НП. Твърди се, че издателят на НП бил
некомпетентен. Сочи се още, че пътният знак, въвеждащ максимално
допустима скорост за движение от 40 км/ч бил поставен от неоторизирано
лице и без разрешение за това. Оспорва се и техническата годност на
процесното техническо средство, с което е установено нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.
Той се представлява от адв. Д., която в пледоарията си по същество поддържа
подадената жалба и сочи, че поставеният знак за ограничение на скоростта до
40 км/ч бил поставен без разрешение, като такъв не бил предвиден.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 18.02.2021 г., в 16:14 ч., автомобил „Рено”, с рег. № СА **** РХ, се е
движил в град София, по бул. „Брюксел“, с посока на движение от ул. „Мими
Балканска“ към бул. „Цариградско шосе“. Същият се е движил със скорост от
82 км/ч при ограничение от 40 км/ч, въведено до хотел „Премиер“ с пътен
знак В-26, като след приспадане на 3% толеранс в полза на водача, скоростта
се зачита като 79 км/ч. Нарушението било заснето с АТСС CAM S1 №
11743C7, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която към
момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.
В качеството си на собственик на автомобила, Ю.Н. е заявил в декларация по
чл. 188 от ЗДвП, приложена по делото, че лицето, което е управлявало
автомобила в процесния ден и час, е именно той.
На Николов бил съставен АУАН на 19.03.2021 г., веднага след като
попълнил декларацията, че той е управлявал процесното МПС. Същият му е
връчен лично и срещу подпис в деня на съставянето му.
На базата на съставения АУАН, АНО издал и процесното наказателно
постановление с № 21-4332-008073/16.04.2021 г., издадено от началник
сектор при ОПП СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от
ЗДВП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на ЮЛ. Н. К., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800
лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 6 месеца.
Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на
техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. От
приложената по делото справка е видно, към момента на нарушението
системата за видеоконтрол е била изправна и е измервала скоростта с
допустимо отклонение до 3 км/ч.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля С.С.;
декларация по чл. 188 от ЗДвП, снимков материал от заснемането на
процесното нарушение, доказателствата за одобрен тип техническо средство
за измерване, протокол от проверка на техническата изправност на
процесното техническо средство, справка-картон на водача, доказателства за
компетентността на издателя на НП, доказателствата за преминато обучение
2
за работа с АТСС на лицето, установило нарушението, информацията
досежно вертикалната сигнализация на пътното платно с пътни знаци и
маркировка, ведно с чертежите към тях и разрешението за ползване на
конкретния участък от пътя, както и от останалите писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК по делото.
Съдът намира, че по делото се доказа безспорно, че на мястото на
процесното нарушение е поставен знак, който въвежда ограничение до 40
км/ч на допустимата скорост за движение, но този знак е поставен без
надлежното разрешение за това и в разрез с изискването на нормативната
база. Видно от представените книжа, се установява, че на процесното място
има ограничение от 60 км/ч, за което е наличен пътен знак и за което е
налице разрешение за поставяне от компетентните органи. Ето защо, съдът
намира, че на процесното място максималната допустима скорост за
движение е 60 км/ч.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
издаването на оспореното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения – издадено е от компетентен административен орган, спазена е
формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.
НП е връчено надлежно на санкционираното лице.
Съдът намира, че са налице доказателства за техническата изправност на
процесната мобилна система за видеонаблюдение към датата на процесното
нарушение, а лицето, което е работило по установяване на нарушението, е
било обучено за тази цел.
На следващо място, след като техническото средство е било годно от
техническа гледна точка и при липсата на други доказателства, които да
свидетелстват за неправилно отчитане на скоростта на автомобила, съдът
намира, че няма основания да се съмнява в констатациите, формирани в
АУАН и НП досежно измерената скорост на движение на процесния
автомобил.
В конкретния случай е доказано безспорно, че жалбоподателят К. се е
3
движил със скорост от 79 км/ч, при действащо ограничение от 60 км/ч. Ето
защо, жалбоподателят е санкциониран неправилно за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от същия закон.
Това обаче не е основание за отмяна на наказателното постановление, защото
в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е
Тълкувателно решение на ВАС № 8/2021 г. на ВАС.
В конкретния случай не може да се говори за съществено изменение на
фактическите положения, което да води до качествено изменение на
установеното нарушение или до утежняване на положението на
жалбоподателя, поради което съдът следва да измени основанието за налагане
на наказанието от такова по чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДВП, в такова по
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, защото е налице превишаване на допустимата
скорост с 19 км/ч над позволената от 60 км/ч. и процесното нарушение не
може да се квалифицира като системно.
В случая не може да се говори за наличие на системно нарушение,
защото самият закон не допуска това. В нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП се
посочва, че системността се прилага за нарушения по ал. 1, т. 4-6, което
означава, че нарушенията по точки от 1 до 3 на същата алинея не могат да
бъдат санкционирани като системни.
АНО правилно е установил и лицето, което подлежи на санкциониране,
тъй като е установено точно лицето, което е управлявало процесния
автомобил в деня и часа на нарушението.
По въпроса за наказанието, съдът намира следното:
Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 2 о ЗДвП сочи, че когато превишението е от
11 до 20 км/ч се налага наказание глоба от 50 лева. То е точно визирано в
закона, поради което следва да бъде наложено в този размер на нарушителя.
Съдът намира, че следва да отмени НП в частта за налагане на
наказанието лишаване от правоуправление на МПС, защото за процесното
4
нарушение не се предвижда налагане на този вид наказание.
Доколкото наказателното постановление е изменено, а не отменено, това
означава, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, за
което му се налага административно наказание. Ето защо, на него не следва
да се присъждат разноски, защото той е наказан за виновно извършено от
него нарушение
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21-4332-008073/16.04.2021 г., издадено от началник
сектор при ОПП СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от
ЗДВП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на ЮЛ. Н. К., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800
лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на наказанието от
такова по чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, в такова по чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 800 на 50 лева.
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-008073/16.04.2021 г., издадено от началник
сектор при ОПП СДВР, в частта му, с която на ЮЛ. Н. К., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 6 месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5