Решение по дело №2249/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. М. Ш., чрез процесуален представител адв. Ж. А. против Решение № 63/13.10.2023г., постановено по НАХД № 280/2023г. по опис на Районен съд гр. Карнобат.

С решението е потвърдено наказателно постановление № 02-46/22.06.2023г. издадено от началник на отдел "Рибарство и контрол - Черно море", [населено място] към Главна дирекция "Рибарство и контрол" (ГДРК), към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в [населено място], с което на О. М. Ш., [ЕГН], от [населено място], на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, е наложена глоба в размер на 1500,00 лева, за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА И О. М. Ш., [ЕГН] е осъден да заплати на Главна дирекция "Рибарство и контрол" (ГДРК), към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в [населено място] разноски по делото в размер на 100,00 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като не е отчел наличието на предпоставки за приложение чл.28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че в случая се касае до любителски риболов, а не стопански и не са налице допълнителни, макар и несъставомерни последици. Според него, съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя, че не е извършил нарушението и не го е извършил виновно. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание адв. А. поддържа жалбата и направените с нея, искания.

Ответникът началник на отдел "Рибарство и контрол - Черно море", [населено място] към Главна дирекция "Рибарство и контрол" (ГДРК), към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от процесуалния му представител, в което се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 05.06.2023 година, в „Рибарство и контрол-Бургас“, отдел „Черно море“ към Главна дирекция РК при ИАРА бил получен сигнал за незаконен риболов на язовир „Камчия“. По случая била извършена проверка от Д. Д. И., инспектор в "Рибарство и контрол - Черно море", [населено място] и неговите колеги С. И., С. М. П.-главен специалист ИАРА и О. К. райчев- главен специалист ИАРА. Проверката била осъществена на 07.06.2023г. сутринта. На място проверяващите установили 9 бр. въдици в работно положение, потопени във водите на язовира, два броя цапала(мрежест уред, който е около 1 м. широк и половин метър или 1 м. висок за хващане на малки риби за зарибяване, забранен за риболов). В хода на проверката било установено, че три от въдиците, поставени в работно положение, били на жалбоподателя. Установена била и 1 брой риба- шаран, 2.5 кг., жива, уловена от жалбоподателя, която била върната във водите на язовира.

Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № В 0031723, за това, че на 07.06.2023г. около 05:50 часа на яз.Камчия. общ.Сунгурларе, извършва любителски риболов с три броя въдици, в работно положение, потопени във водите на язовир “Камчия”, направлявани от О. Ш., чрез съзнателни движения. Отразено е в АУАН-а, че у ловената риба е от вида шаран с тегло -2,5 кг, в живо състояние. Шаранът е вързан през хрилете с найлоново въже, потопено във водите на язовир Камчия. Теглото на рибата 2.5 кг е установено със стандартизирана везна на ИАРА. Нарушението е [жк], ал.3 т.1 от ЗРА. Въдиците не са били иззети, а рибата била върната във водите на язовира.

При съставяне на акта жалбоподателят е вписал, че на мястото(около язовира) няма табела и не е знаел, че е забранен улова на риба.

На 22.06.2023г. началник на отдел Рибарство и контрол Черно морегр.Бургас към ГДРК към ИАРА издал атакуваното наказателно постановление № 02-46/22.06.2023г. с което за нарушението по чл.30, ал.3 т.1 от ЗРА на О. Ш. е наложено административно наказание глоба по чл.70, ал.1 от ЗРА в размер на 1500 лева“.

Съдът е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалния закон е приложен правилно. Произнесъл се е по всички наведени пред него, възражения.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Според разпоредбата на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА министърът на земеделието, съгласувано с министъра на околната среда и водите определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми.

Със заповед № РД 09- 89 от 03.02.2022 г. на министъра на земеделието, е забранено извършването на риболов през 2022, 2023 и 2024 г. в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА или в зони от тях. Съгласно т. 4. 1 от същата заповед е забранен риболова в язовир "Камчия"(съгласно Приложение №1 от Наредба № 37 от 10.11.2008г.), като в посоченото приложение изрично е посочено, че яз.Камчия е забранен за риболов.

Тази заповед е оповестена чрез публикуването й в общодостъпен сайт- [интернет адрес].

Заповедта има характеристиките на общ административен акт и е съобщена по начин, допустим според разпоредбата на чл.72, ал.1 във вр. с чл.66, ал.1, предл. последно от АПК.

Поради това възражението, че нарушението не е било извършено виновно е неоснователно.

Касаторът, преди да започне да осъществява риболовна дейност, е следвало да се запознае с въведените забрани за яз.Камчия. Незнанието в случая не го оправдава, тъй като той сам се е поставил в такова положение- не е положил необходимата грижа да установи условията, при които може да извършва риболов в съответствие с изискванията на закона.

При правилно установени факти, в съответствие със закона първоинстанционния съд не е намерил за маловажен конкретния случай.

Според чл.28, ал.1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21.

Разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗАНН дава легална дефиниция на понятието маловажен случай. "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Тук съдът отбелязва, че преценка за наличието на маловажен случай може да бъде направена както от наказващия орган, така и от съда.

По- ниска степен на обществена опасност в случая не е налице. Нарушението, за което с наказателното постановление е наложена санкция, е на просто извършване, без да са предвидени съставомерни последици- извършване на любителски риболов в период на въведена забрана. Според легалната дефиниция на понятието „риболов“ за извършван такъв следва да се приеме и само поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми- §1,т.26 от ДР на ЗРА.

Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство, е че нарушението е извършено за първи път. Фактът, че е извършван любителски, а не стопански риболов не представлява такова обстоятелство. Санкционната норма приложена в случая не предвижда подобно разграничение.

Наказващият орган е отчел и факта, че настоящия касатор е ловувал с три уреда във воден обект, с основно предназначение за питейно-битово водоснабдяване и именно с оглед предвидените в закона високи размери на наказанието за извършено нарушение по чл.70, ал.1 от ЗРА, е наложил такова на минимума.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 100 лева.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 63/13.10.2023г., постановено по НАХД № 280/2023г. по опис на Районен съд гр. Карнобат.

ОСЪЖДА О. М. Ш., [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сума в размер на 100лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.