Решение по дело №993/2020 на Районен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №

гр.Сливен, 20.11.2020 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

         Сливенският районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

         при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от  съдията АНД № 993 по описа за 2020 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по повод жалба срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3763868 на ОДМВР гр. Сливен, с който жалбоподателят П.Е.Д. за нарушение на 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП е санкциониран с глоба в размер на 300.00 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП

         В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

         Административно - наказващият орган, редовно призован не се представлява в с.з.

         Съдът, като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

         На 30.06.2020  г. в 11.12 ч. жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил "бмв 330Д" с рег. № СО 8225 СК, нетова собственост, по главен път I-6 км.363+500, в района на Община Твърдица. Процесният автомобил жалбоподателят управлявала в посока от гр. София към гр. Бургас.. Посредством автоматизирано техническо средство "TFR1 - М 584 било установено, че управляваният от Д. лек автомобил се движел със скорост от 99 км/ч., при максимално разрешена 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Движението на автомобила било заснето. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба, серия К 3763868  на ОДМВР гр. Сливен, в който било отразено, че за констатираното нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Д., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300,00 лева.

         Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

         Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта при управление на МПС с императивно определени норми, очертани за конкретно място на движение за различните пътни превозни средства. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП от своя страна посочва, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Разграничителният критерий, даден в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващ допустимите скорости на движение, е категорията на пътното превозно средство и мястото на движение. В конкретния случай процесният автомобил се е движил извън населено място, където е имало поставен пътен знак „В26“ – „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“. Скоростта, която жалбоподателят не е следвало да превишава, управлявайки лекия автомобил е била 60 км/ч. Последният е нарушил правилата на движение, установени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се в извън населеното място със скорост от 99 км/ч. при допустима такава от 60 км/ч. Така описаното деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушение по ЗДвП. Административнонаказващият орган правилно, след като е установил всички елементи от хипотезата на правната норма е издал процесния електронен фиш и е наложил наказание в законоустановения му размер, съобразявайки разпоредбата  на т.4 на чл.182, ал.2 от ЗДвП, която гласи, че за превишаване на допустимата скорост от 31 до 40 км/ч глобата е 300 лв.

         Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя относно обстоятелството, че тъй като нарушението е заснето от мобилна радарна система, то това предполага наличието на полицейски служители, които са осъществявали контрол над нея, поради което не е следвало да бъде издаван електронен фиш. Съображенията на съда са следните: В електронния фиш ясно е посочено, че нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство, както е и посочен неговия номер. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 (изм.ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизираните технически средства и системи и уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като в чл. 3 от същата е предвидено, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че към датата, посочена в електронния фиш и към днешна дата нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В конкретния случай се касае за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство - TFR1-M 584. Съгласно разпоредба на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следователно, когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством техническо средство от посочения в нормата тип, се издава електронен фиш за налагане на глоба и самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган.От представените по делото писмени доказателства - протокол от проверка и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, се установява, че използваното автоматизирано техническо средство TFR1-M 584 е одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред.

Относно възражението, че към електронния фиш няма снимка то съдът намира същото също за неоснователно. По делото е приложен снимков материал – разпечатка, от която безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по-висока скорост от разрешената, а именно – посочено е, че измерената скорост е 102 км/ч, като след приспаднат толеранс от 3 км/ч е посочено, че наказуемата скорост е 99 км/ч, - тази скорост е отразено и в издадения електронен фиш. От приложения снимков материал – разпечатка ясно се вижда и регистрационният номер на автомобила, с който е извършено нарушението – СО 8225 СК.

Относно възражението, че в електронния фиш липсва описание на нарушението, то съдът не споделя и това възражение. В издадения електронен фиш, наред с всички законоизискуеми реквизити, е описано напълно точно и ясно извършеното нарушение – посочена е посоката на движение на автомобила, разрешената скорост на движение, установената скорост на движение и превишената такава, начинът и средството, с което е установена.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че при издаването на процесния електронен фиш не са допуснати нарушения, нито на материалния, нито на процесуалния закон. Електронният фиш е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя с доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в хода на производството.

         Предвид посоченото съдът прие, че атакуваният електронен фиш е законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

         Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3763868  на ОДМВР гр. Сливен, с който жалбоподателят П.Е.Д., ЕГН ********** за нарушение на 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП е санкциониран с глоба в размер на 300.00 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: