Р E Ш Е Н И
Е
№ 30.09.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 5721
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.143 ЗЗД, във вр. с чл.99,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.И.С.
по ч.гр.д. 2723/2018г. по описа на РС – Стара Загора. Същата била връчена на
ответницата К. И.С. при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за
ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
Обстоятелствата, на които основава вземанията си, са
следните:
Бил подписан договор за кредит № 318204 от 12 ноември
2015 г. между „Фератум България” ЕООД, като заемодател и ответницата К.И.С.,
като заемател, чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на
електронен документ, при спазване на разпоредбите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и
електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните
действия по отпускане на заема били описани в общите условия, уреждащи
отношенията между „Фератум България” ЕООД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити.
Съгласно сключения от страните договор,
кредитополучателят декларирал, че приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуги от разстояние по
смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.
Със сключване на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверил, че е получил, запознал и се съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум
България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия,
неразделна част от същия.
По силата на сключения договор за кредит № 318204 от
12.11.2015 г. кредитополучателят отпуснал кредит в размер на 800 лева, който
следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в
размер на 184 лева, за срок от 360 дни.
Поради наложената законова необходимост в чл.16 от ЗПК, кредиторът следвало да оцени кредитоспособността на кредитополучателя. От
своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да
повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България” ЕООД,
предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк” ЕООД, което
дружество било одобрено от кредитора и същото фигурирало под № 237 в списък на
кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно
предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка,
на 12 ноември 2015 г. между К.И.С. /кредитополучател/ и „Фератум Банк” ЕООД
/Гарант/ бил сключен договор за гаранция с № 318204, по силата на който
гарантът се задължил в полза на кредитора да гарантира изпълнението на
задълженията на кредитополучателя като се задължил солидарно с последния.
Съгласно чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, дружеството – кредитор имало право да предяви претенциите си
директно към гаранта, без да било необходимо предварително да поиска
удовлетворяването им от кредитополучателя.
Съгласно чл.5 от Общите условия, които били приложени
към договор за гаранция № 318204, сключен между К.И.С. и „Фератум Банка” ЕООД,
кедитополучателят бил задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на
гаранция, в размер, определен в договора за гаранция, като в настоящия случай
таксата за гаранция била 616 лв.
К.И.С. не е изпълнила договорното си задължения да
върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал
изпълнение от солидарно задълженото дружество – гарант „Фератум Банк” ЕООД.
Вследствие на това, Дружеството - гарант „Фератум
Банк” ЕООД, погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България” ЕООД,
с което встъпил в правата на кредитор и от този момент за него възниквал правен
интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя.
Следвало да се има предвид, че датата на последна
вноска по кредита била 06.11.2016 г., респективно вземането било изискуемо в
пълен размер след тази дата.
В изпълнение разпоредбата на чл.10 (т.1 - т.8) от
Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпаднел в забава и не върне,
която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна
дата, на същия се начислявала такса, в зависимост от просрочието, която за
конкретния случай към настоящия момент била в размер на 80 лв. и представлявала
административна такса за събиране на вземането.
На 1.12.2017 г. бил сключен договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и
Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, (цесионер) и „Фератум Банк” ЕООД (цедент) с регистрационен № С
56251, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с
което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД има следните вземания
срещу ответницата К.И.С. по договор за кредит № 318204 от 12.11.2015 г. във
връзка с договор за гаранция от 12.11.2015 г.: 742,76 лв. главница; 131,61 лв.
договорна лихва за периода от датата на първа вноска 12.12.2015 г. до
06.11.2016 г. - датата на последната вноска; 80 лв. административна такса за
събиране на вземането; 458,13 лв. такса за гаранция; 36,17 лв. мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а
именно 07.11.2016 г. до 17.05.2018 г. - дата на подаване на заявлението, както
и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира за направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният
представител на ответницата К.И.С. - адв. Й.М. е подала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва изцяло всички изложени в исковата молба
твърдения и обстоятелства, на които се основавали предявените искове. Оспорва
твърдението на ищеца, че между „Фератум България” ЕООД и ответницата по делото
бил сключен Договор за кредит № 318204 от 12.11.2015 г. чрез средствата за
комуникация от разстояние във формата на електронен документ и отношението било
реализирано при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕП и ЗЕТ.
Оспорва твърдението, че ответницата е приела всички условия в преддоговорната
информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8
от ЗПФУР и общите условия, че е получила, запознала и съгласила предварително с
всички условия на индивидуалния договор и тарифата на „Фератум България” ЕООД и
общите условия и че на ответницата бил отпуснат кредит в размер на 800 лв.
Оспорва твърдението, че между „Фератум Банк” ЕООД,
като гарант и ответницата по делото бил сключен договор за гаранция с № 318204
и че по този договор последната е поела задължение да плати на гаранта такса за
гаранция в размер на 616 лв. Оспорва твърдението, че „Фератум Банк” ЕООД е
погасило дължимата сума по договора за кредит в пълен размер към „Фератум
България” ЕООД и че е встъпило в правата на кредитора по последния договор.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.
В съдебно заседание особеният представител на
ответника – адв. М. оспорва исковете по
наведените доводи в отговора на исковата молба.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 2723/2018г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД срещу К.И.С.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 742,76
лв. главница за неизплатено задължение по договор за гаранция, сключен между
„Фератум Банк” ЕООД и длъжника на
12.11.2015г. във връзка с договор за кредит № 318204 от 12.11.2015 г.; 131,61
лв. - договорна лихва за периода от 12.12.2015 г. до 06.11.2016 г.; 80 лв. - административна
такса за събиране на вземането; 458,13 лв. - такса за гаранция; 36,17 лв. - мораторна
лихва върху непогасената главница за периода от 07.11.2016 г. до 17.05.2018 г.,
както и законна лихва от 29.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за разноските в заповедното производство – 103,97 лева. Тъй като
длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било
приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415,
ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят
е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
По делото е
представен възпроизведен на хартиен носител електронен документ: договор за предоставяне
на потребителски кредит № 318204 от
12.11.2015 г., в който е отразено, че се сключва между „Фератум
България“ ЕООД, като кредитор и К.И.С., като кредитополучател, посочено е още,
че размерът на кредита е 800 лева, договорната лихва 184 лева, размерът на
погасителната вноска 82 лева, а броят на погасителните вноски 12. Посочено е
също така, че кредитът се обезпечава с поръчителство на Фератум Банк.
По делото е
представено и възпроизведено на хартиен носител електронно потвърждение от
„Фератум България“ ЕООД, в което е посочено, че горепосоченият кредит е
обезпечен с банкова гаранция, предоставена от „Фератум Банк“ЕАД и че „Фератум
България“ ЕООД потвърждава, че поръчителят „Фератум Банк“ЕАД му е изплатил
всички дължими суми от кредитополучателя суми, поради което встъпва в
правата на кредитор.
Представени са три
броя разписки от 19.01.2016г. за сумата от 154 лева, от 17.12.2015г. за сумата
от 0.50 лева и от 12.12.2015г. за сумата от 133 лева, в които като наредител е
посочена К.И.С., с отбелязване вноска по кредит.
Приложени са общите
условия на „Фератум България“ ЕООД.
Видно от договор за цесия от 01.12.2017 г., сключен
между „Фератум Банк“ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД и
Приложение към него, вземането на между „Фератум Банк“ЕООД, произтичащо
от договор за кредит № № 318204 от
12.11.2015 г. с кредитополучател -
ответника, е било прехвърлено на ищеца. „Фератум Банк“ЕООД е
упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД в качеството си
на цесионер по договора за прехвърляне на вземания, от свое име и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от пълномощно, на л.22
от делото. Уведомление за извършената цесия е приложено към исковата молба с
искане да бъде връчено на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
В случая
се твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние, поради
което приложими към него са нормите на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Съгласно
чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече.
Съгласно
чл.10 ал.1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен
да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9
на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.
В
настоящия случай по делото е представена разпечатка от договор, но липсват
доказателства, както че ответникът е автор на електронна заявка за сключване на
такъв, така и че ищецът е предоставил информацията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР,
съгласно изискванията на чл.10 ЗПФУР.
Съгласно чл.18 ал.1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете
по чл.12, ал.1 или 2; получил е
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор; както и че между страните са разменени
електронните съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.
Ищецът
не доказа изпълнението на посочените по – горе условия.
Отделно
от това, в представения възпроизведен на хартиен носител договор за
предоставяне на потребителски кредит №
318204 от 12.11.2015 г. липсват каквито и да е уговорки между страните
за заплащане на такси за събиране на вземания и такси за гаранция, каквито се
претендират в настоящото производство. В договора е посочено че кредитът се
обезпечава с поръчителство на „Фератум Банк“ ЕООД, а в противоречие на това в представеното по делото
възпроизведено на хартиен носител електронно потвърждение от „Фератум България“
ЕООД, е посочено, че договорът е обезпечен с банкова гаранция, предоставена от
„Фератум Банк“ЕАД. Поръчителството е уредено в чл. 138-148 ЗЗД, а договорът за
банкова гаранция в чл.442 ТЗ. Още повече, че в исковата молба изобщо не са
наведени твърдения за такава банкова гаранция.
Следователно
по делото остана недоказано „Фератум Банк“ЕООД, като поръчител на ответника да
е заплатил вместо него негов дълг.
И не на
последно място, в случая липсва и надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника, доколкото уведомлението е приложено към
исковата молба и е връчено на особения представител на ответника. Налице е
противоречива съдебна практика в страната по този въпрос – дали може да се
приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие че уведомлението е връчено
на особен представител на ответника в хода на процеса. Настоящият съдебен
състав приемаше за надлежно такова връчване, позовавайки се на решение № 198 от
18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на ВКС. Това виждане обаче не се споделя от
съдебните състави на ОС – Стара Загора, които застъпват противното становище,
че в този случай не е надлежно съобщена цесията. Такава е наложилата се съдебна
практика понастоящем. Доколкото ОС – Стара Загора е по – горестоящата съдебна
инстанция на настоящия съд, то
настоящият съдебен състав следва да изостави досегашното си разбиране и да
възприеме наложилата се съдебна практика, че връчването на уведомлението за
извършената цесия на особен представител не е надлежно връчване, поради което
цесията не е надлежно съобщена.
Гореизложеното води до неоснователност на предявените искове на
горепосочените основания и като такива следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот
Волов № 29, ет.3, против К.И.С., ЕГН
**********,***, искове за установяване съществуването на вземанията на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД за следните суми,
представляващи неизплатено задължение по договор за гаранция,
сключен между „Фератум Банк”
ЕООД и длъжника на 12.11.2015г. във връзка с договор за кредит № 318204 от
12.11.2015 г., а именно: за сумата от 742,76 лв. – за главница; за сумата от 131,61 лв. - договорна лихва за
периода от 12.12.2015 г. до 06.11.2016 г.; за сумата от 80 лв. -
административна такса за събиране на вземането; за сумата от 458,13 лв. - такса
за гаранция; за сумата от 36,17 лв. - мораторна лихва върху непогасената
главница за периода от 07.11.2016 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната
лихва от 29.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 2723/2018г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: