Р Е Ш
Е Н И Е
№ 367
гр.Перник, 13.12.2017
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд - гражданска колегия, в публичното заседание на
14.11.2017 г. в състав:
Председател: Красимир Маринов
Членове: Методи Величков
Петя
Георгиева
при секретаря Златка
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Маринов в. гр. дело N615 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесета от ГПК.
С решение №689/21.09.2017 г., постановено
по гр. дело №2595/2017 г. по описа на Районен съд – Перник са отхвърлени като
неоснователни предявените от С.В.С., с ЕГН:********** и постоянен адрес: ***
против Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник, със седалище
и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Кракра" № 23 обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.З
вр. чл.225, ал.1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, наложено със заповед
№***, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***" и за
заплащане на парично обезщетение за принудителна безработица в размер на 4323
лева за периода от 15.03.2017 г. до 15.09.2017 г., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на исковата молба на 15.05.2017 г. до окончателно
изплащане на вземането; както и С.В.С. е осъден да заплати на Общинско
предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник сумата от 835 лева,
представляваща направени разноски по делото.
С.В.С. чрез адвокат А.А. е подал въззивна
жалба рег. №21869/05.10.2017 г. срещу така постановеното решение, като по
изложените съображения се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което
се уважат предявените искове. Претендира присъждане на разноски и за двете
съдебни инстанции.
Жалбоподателят възразява, че
относно нарушението по пункт 2 от уволнителната заповед – за което районният
съд е приел, че е осъществено от ищеца, работодателят не е искал обяснения от
ищеца преди налагане на дисциплинарното наказание и че незаконосъобразно
районният съд е приел, че ищецът е извършил нарушението по пункт 2 от уволнителната
заповед.
Насрещната страна по жалбата не е
подала отговор, а в съдебно заседание и представени писмена защита чрез адвокат
Т.Ш. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди
решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски.
Пернишкият окръжен съд,
преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.259 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Производството пред Пернишкия
районен съд е инициирано по искова молба на С.В.С. срещу Общинско предприятие
„Обредни дейности" — гр. Перник, с която се иска отмяна на дисциплинарното
уволнение на ищеца, наложено му със заповед №*** на директора на предприятието,
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „***" и заплащането
му на парично обезщетение за принудителна безработица в размер на 4323 лева за
периода от 15.03.2017 г. до 15.09.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба на 15.05.2017 г. до окончателно
изплащане на вземането.
В исковата си молба ищецът твърди
на първо място, че не е извършил нарушенията, вменени му с уволнителната
заповед; на второ място, че преди налагане на дисциплинарното наказание,
работодателят не му е поискал обяснения за всички нарушения и на следващо
място, че уволнителната заповед е немотивирана.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва като
неоснователни така предявените искове. Твърди, че ищецът е допуснал грубо нарушение на трудовата
дисциплина, недобросъвестно е изпълнил трудовите си задължения, като по този
начин е уронил доброто име на Общинско предприятие „Обредни дейности" —
гр. Перник.
От своя страна,
първоинстанционният съд, за да отхвърли исковите претенции е приел, че преди
налагане на дисциплинарното наказание работодателят е поискал обяснения на
ищеца в съответствие с изискването по чл.193, ал.1 КТ, че уволнителната заповед
е мотивирана съобразно чл.195, ал.1 КТ и че ищецът е извършил нарушението по
пункт 2 от уволнителната заповед, което обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание по КТ.
Въззивният съд намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, а относно неговата законосъобразност, на
основание чл.269 ГПК, извърши преценка в рамките на наведените с въззивната
жалба доводи, при което ги намира за основателни, поради следните съображения:
Така предявените искове са с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД и се явяват процесуално допустими, поради
което подлежат на разглеждане по същество.
От фактическа страна се установява
следното:
Не е спорно, че ищецът С.В.С. е
бил в трудово правоотношение с ответника Общинско предприятие „Обредни
дейности" — гр.Перник като е заемал длъжността „***", като съгласно
длъжностната характеристика /л.28-29/ сред задълженията на лицето, заемащо тази
длъжност са да определя и контролира изкопаването на гробните места, да
отговаря за завеждането на регистрите за гробните места и данните за починалите
и да осъществява организация и контрол по изкопаването и заплащането на
гробните места.
Със заповед №***, издадена от
директора на Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник
/л.11-12/ на С.В.С. на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.4, предл. І-во и
т.7 КТ вр. чл.187, т.3 и т.8 КТ е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение" и трудовото правоотношение между страните е прекратено,
считано от 16.03.2017 г. Уволнителната заповед е връчена на работника при отказ
на 15.03.2017 г., удостоверено с подписа на двама свидетели.
Видно от заповедта, на С.В.С. са
вменени във вина следните дисциплинарни нарушения:
1. Същият е издал разрешително за
изкопаване на гробно място №66/21.01.2017 г. за покойника С.П.Д., като на
датата на издаването му С. В. С. не е бил на работа, поради което издаденият
документ не е можело и не е следвало да бъде издаден от него, както и не е
извършил контрол при изкопаването на гроба, съгласно задълженията му по
длъжностна характеристика;
2. На 21.01.2017 г. С. В. С. е
издал разрешително №66/21.01.2017 г. за изкопаване на гробно място за парцел №7
в Централен гробищен парк – Перник, без да е било налице свободно семейно
/двойно/ гробно място и без да са спазени техническите и технологични правила
за парцела и отстоянията от съседните такива;
3. С издаденото разрешително №66/21.01.2017
г., С.С. е допуснал покойникът С.П.Д. да бъде погребан в гробно място на
покойницата З.П.В., починала на ***, без да е изминал санитарния период от 8 години,
съгласно чл.26, ал.1 от Наредба №2/21.04.2011 г. за здравните изисквания към
гробищни паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници, т.е. при
непознаване и неспазване на законовите и подзаконовите нормативни актове, които
са от необходимата компетентност за изпълнение на длъжността. За описаната
фактическа обстановка е подадена жалба вх. №07/20.02.2017 г. от М.Б.Н. – дъщеря
на починалата З.П.В.;
4. В следствие на описаните
действия и без действия на С.В.С., както и проявената небрежност и
некомпетентност при изпълнение на служебните му задължения, същият е уронил
доброто име на предприятието, като е злоупотребил с предоставеното му доверие
от работодателя, съгласно вменените му задължения по длъжностната
характеристика,и е действал в нарушение на добрите нрави и морала;
5. С действията си С.С. е допуснал
нанасянето на морални и/или материални вреди, както на наследниците на
покойната З.П.В., така и на наследниците на С.П.Д.;
6. С така описаните обстоятелства С.В.С.
не е изпълнил възложената му работа, не е спазил техническите и технологичните
правила, с което са допуснати тежки нарушения на трудовата дисциплина,
обосноваващи налагането на наказанието.
По делото е приложена жалба от М.Б.Н.
до Директора на Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник с вх.
№07/20.02.2017 г. /л.36-37/, с която жалбоподателката прави оплакване, че на
гробното място на майка й – З.П.В., починала на *** са положени останките на
друг човек – С.П.Д., починал на ***.
Ищецът С.В.С. е подал до Директора
на Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник писмени обяснения
с вх. №08/20.02.2017 г. /л.33-34/, във връзка с така подадената жалба и
издадено разрешително №66/21.01.2017 г. за изкопаване на гробно място за
починалия С.П.Д..
Страните по делото не спорят, че С.В.С. е издал разрешително №66 от 21.01.2017
г. за изкопаване на семейно гробно място в парцел 7 на Централен гробищен парк
- гр. Перник за покойника С.П.Д.. Към отговора на исковата молба, ответникът е
приложил препис от разрешителното със същите номер и дата /л.30/, върху което е
поставен щемпел на Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник с
отбелязване на същите изходящ номер - 66 и дата – 21.01.2017 г. Същевременно,
процесуалният представител на ответника в съдебно заседание на 03.08.2017 г. заявява,
че при извършена проверка в предприятието не е бил открит оригинала на
представеното в срока по чл.131 ГПК разрешително, а е намерен различен
документ, представляващ разрешително за изкопаване на гробно място №66/20.01.2017
г., приложен по делото /л.74/. Видно от представения заверен препис от страница
от регистъра на Общинско предприятие „Обредни дейности" - гр. Перник за
издадени разрешителни за изкопаване на гробни места /л.76/, за чиято
идентичност с оригинала е извършена констатация в съдебното заседание, в
изписването на датата на издадено разрешително №66 за изкопаване на гробно
място на покойника С.П.Д. има зачеркване. В тази връзка, по делото е изслушана
и приета комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Е.К. /графолог/. Съгласно заключението му, при извършване на
подправка в регистъра за разрешения за изкопаване на гробни места и в изписване
на датата в щемпела в горния десен ъгъл на разрешително №66 /лист 74/ цифрата 1
е изписана върху цифрата 0, т.е. първоначалната дата е била 20.01.2017 г. Ръкописният
текст, с който е попълнена бланката за разрешително за изкопаване на гробно
място на лист 30 и на лист 74 от делото е изписан от едно и също лице, а в
представеното на лист 30 разрешително за изкопаване на гробно място няма
подправка.
Явно е че при съставянето на
въпросното разрешително, първоначално е била допусната грешка при отбелязване
датата на издаването му, която обаче впоследствие е била коригирана, поради което,
а и предвид неоспорване от страна и на ищеца, и на ответника, на датата на
издаване на документа и изричните им изявления в тази връзка, следва да се
приеме, че разрешителното, предмет на уволнителната заповед е издадено под №66
на 21.01.2017 г.
По делото са представени график за
работните дни на техниците и обредници на Централен гробищен парк и Гробищен
парк Мошино и отчетна форма за месец януари 2017 г., съгласно които 21.01.2017 г.
е почивен ден за работника С.В.С..
В първоинстанционното производство
е приета и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Г..
Съгласно заключението, със заповед №833/03.06.2002 г. на Кмета на Община Перник
е одобрен регулационен и подробен устройствен план за Централен гробищен парк -
гр. Перник, който съдържа единствено квартали, отделени помежду си с улици и
алеи, при което в отделните квартали няма обособени отделни парцели и редове на
гробните места, нито обособени алеи между отделните гробищни места. Разрешенията
за изкопаване на гробни места се издават от техниците по вътрешна за гробищния
парк номерация, като парцел 7 от вътрешната номерация е идентичен с квартал 24
по действащия регулационен план. Не съществува техническа документация, въз
основа на която да се установи къде е гробното място на З.П.В., починала на ***
и дали нейното гробно място е идентично с гробното място, за което е издадено
процесното разрешително. От наличния регистър се установява, че покойницата е
погребана в нов единичен гроб, попадащ в парцел 7 по вътрешната номерация на
гробищния парк, който е идентичен с квартал 24 по регулационния план, който е с
обща площ от 7813 кв.м.
Също така, според вещото лице, при
издаване на процесното разрешително за изкопаване на гробно място не са спазени
изискванията по чл.10, ал.4 от Наредба №2/21.04.2011 г. за здравните изисквания
към гробищни паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници, тъй
като не са спазени изискуемите отстояния между гробното място, за което е
издадено разрешително и съществуващите в участъка двоен и единичен гроб.
Експертът разяснява, че отстоянието между новия гроб и съществуващия двоен гроб
е 55 см, а отстоянието между новия гроб и съществуващия единичен е 70 см.
Вещото лице сочи, че съгласно изискванията на Наредбата не е налице възможност
в процесния участък на гробищния парк да бъде поставено както единично, така и
двойно гробно място.
Съгласно приетата допълнителна
съдебно-техническа експертиза, изготвена от същото вещо лице, към месец януари
2017 г. не е съществувала възможност да бъде изкопано ново гробно място при
спазване на изискванията на Наредбата в квартал 24 от действащия регулационен
план на гробищния парк, който е идентичен с парцел 7 съгласно вътрешната
номерация на предприятието.
По делото са събрани и гласни доказателства
– разпитани са свидетелите Я.П.А., Е.Г.Й., М.Б.Н., С.Б.И., Й.К.Г. и А.Н.Д..
В показанията си, Я.П.А., който заема
длъжността „***" в Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр.
Перник твърди, че представените по делото графици и отчетни форми за работните дни на техниците и
обредниците, служат единствено за счетоводно оформяна на заплащане на трудовото
възнаграждение на работниците на Централен гробищен парк и Гробищен парк Мошино
и не отговарят на действителните работни и почивни дни на служителите. Посочва,
че техниците на гробищните паркове сами са изготвяли своите графици, като са се
договаряли помежду си кога ще работят и почиват. Честа практика в ответното
предприятие е техниците да издават разрешителни за изкопаване на гробно място в
работен за тях ден, а изкопаването на гроба да бъде извършено на следващия ден,
като в такъв случай техникът следва да отиде на работа, дори и денят да е
почивен на него, за да покаже къде е гробното място и да присъства на
погребението.
В този смисъл са и показанията на Е.Г.Й.,
работеща в ответното предприятие като „***“, която твърди, че преди уволнението
на работника С.В.С. техниците на гробищните паркове сами са изготвяли работните
графици, като помежду си са договаряли работните и почивни дни за всеки от тях.
Тези данни се потвърждават и от
заключението на вещото лице В.П. по изготвената и приета допълнителна съдебно
счетоводно експертиза, по която са констатирани месец януари 2017 г.
несъответствия между издадените разрешителни за изкопаване на гробове, месечния
график за работа на техниците и месечната форма.
Освен това, свидетелят Я.П.А.
заявява, че в общинското предприятие не съществува регистър, който да съдържа
данни къде на територията на гробищния парк се намира дадено гробно място. Съгласно
установената практика в предприятието, ако дадено място в гробищния парк не е
обозначено с надгробна плоча, паметник или друг вид знак, техниците приемат, че
мястото е свободно и издават разрешително за изкопаване на гробно място. Не е
рядкост погребения да бъдат спирани, тъй като при изкопаване на ново гробно
място се откриват тленни останки на покойници.
Също така, свидетелят твърди, че
по повод жалбата на М.Б.Н., близките на починалата З.П.В. са имали среща с кмета на
Община Перник.
Свидетелят С.Б.И., който работи
като *** към погребална агенция „Афея", заявява, че С.В.С. е присъствал по
време на изкопаване на процесното гробно място. Същото, първоначално е било
изкопано с багер, а после гробарят е оформил изкопа, за да може да бъде
поставен ковчег. По време на изкопаването не са открити тленни останки и около
новоизкопаното гробно място е имало други гробове.
Свидетелят Й.К.Г. посочва, че на
територията на Централния гробищен парк на гр. Перник няма достатъчно обособени
места за изхвърляне на боклук, поради което близките на починалите са принудени
да изхвърлят отпадъци /венци, пластмасови чинии, хранителни отпадъци/ в
празните участъци между гробните места. Посочва и че на мястото, за което е
издадено процесното разрешително е имало изхвърлени отпадъци.
По делото е разпитана и М.Б.Н.,
която е подала жалбата, че на гробното място на майка й са положени тленните
останки на друг човек. Свидетелката твърди, че е дъщеря на починалата на *** З.П.В.,
която е погребана в Централен гробищен парк - гр. Перник. Гробът на майка й не
е бил обозначен с надгробна плоча или паметник, а е бил поставен дървен кръст.
През месец февруари 2017 г. отишла на гроба на майка си, като в зимните месеци
преди това не го е посещавала. Свидетелката видяла, че на гробното място на
майка е бил погребан друг човек, като видимо гробното място е било ново. Също
така посочва, че е депозирала жалба против С.В.С., тъй като той е издал
разрешение за изкопаване на новото гробно място.
Въззивният съд възприема за
достоверни така изложените от свидетелите факти и обстоятелства, доколкото
показанията им са категорично дадени, логични, последователни и подробни, кореспондиращи
както помежду си, така и с останалия доказателствен материал, като същевременно
по делото не са събрани други доказателства, които да ги опровергават или
поставят под съмнение.
Относно показанията на свидетеля А.Н.Д.,
работещ като пазач към гробищния парк, съдът счита, че не следва да се
възприемат, тъй като този свидетел няма непосредствени впечатления за
релевантни по делото факти, а изнася данни, които е получил от други лица.
Същевременно, този свидетел говори за гробно място, което е различно от
процесното – на показаната му скица, изготвена от вещото лице Р. Г., свидетелят
посочва гробно място със съвсем друго местонахождение.
По делото е приета и
съдебно-счетоводно експертиза, изготвена от вещото лице В.П., от която се
установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на С.В.С. за пълен
месец, преди прекратяване на трудовото му правоотношение – месец февруари 2017
г. при 20 работни дни е 720.50 лева, в което се включва основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 550 лева и допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит /31 %/ в размер на 170.50 лева. Или размерът на шест
брутни трудови възнаграждения, изчислени на база този месец е 4323 лева.
От извършената от
първоинстанционния съд в съдебно заседание на 07.09.2017 г. констатация по
представения оригинал на трудовата книжка на С.В.С. се установява, че след
отбелязаното на стр. 8 прекратяване на процесното трудово правоотношение между страните,
няма ново записване.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, въззивният съд намира, че така предявените искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.
чл.225, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД се явяват основателни и доказани.
С оглед оплакванията във
въззивната жалба, на първо място следва да се отбележи, че в случая, при
налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ работодателят е спазил
изискването по чл.193, ал.1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на
работника за констатираното дисциплинарно нарушение, което изискване е
въведено, от една страна, за да се осигури възможност на защита на работника,
при което му се предостави реална такава да даде обяснения за нарушението, а от
друга страна, за да се даде възможност на работодателят да прецени всички
обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение.
В случая, по делото са представени
писмени обяснения от работника с вх. № 08/20.02.2017 г., от съдържанието на
които може да се направи извод, че той е съзнавал вмените му във вина нарушения
и е съумял да изложи съображенията си във връзка с конкретните фактически
обстоятелства по издаване на процесното разрешително за изкопаване на ново
гробно място. Действително, в уволнителната заповед са визирани нарушения по
шест пункта, но всички те са пряко свързани с обстоятелствата по издаване на
процесното разрешително №66/21.01.2017 г. и изкопаването на гробното място на
починалия С.П.Д., за които работникът е имал възможност и е дал писмени
обяснения, с които е изложил своята позиция и съображения, че не е извършил
дисциплинарни нарушения във връзка именно с тези обстоятелства. Поради това, не
може да се приеме, че за част от нарушенията, С.В.С. е дал обяснения, а за
друга част – не и че не са му искани такива от работодателя, след като в
уволнителната заповед не се посочват други факти, излизащи извън обхвата на
тези, свързани с издаването на разрешителното и изкопаването на гробното
място.
На второ място следва да се
отбележи, че неоснователно се явява и възражението по въззивната жалба за
немотивираност на уволнителната заповед. Изискването по чл.195, ал.1 КТ, че дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който
се налага е свързано с възможността да бъде осъществена преценка дали по
отношение на конкретното нарушение не е наложено друго наказание, спазени ли са
сроковете съгласно чл.194 КТ, както и за да бъде осигурена възможност на
работника да се защити в хода на образуваното съдебно производство за оспорване
на заповедта за уволнение. В случая, видно от уволнителната заповед, в нея са
визирани посочените елементи, като същата съдържа както правните, така и фактическите
основания за прекратяване на трудовото правоотношение, при което между тези два
елемента е налице логическо съответствие.
По същество на спора, въззивният
съд намира, че С.В.С. не е извършил дисциплинарните нарушения, вменени му с
уволнителната заповед.
По пункт първи от същата, следва
да се отбележи, че от събраните по делото гласни доказателства - показанията на
свидетелите Я.П.А. и Е.Г.Й. /служители в Общинско предприятие „Обредни
дейности" — гр. Перник/, кореспондиращи с допълнителното заключение на
вещото лице В.П., се установява, че представените график за месец януари 2017 г.
и отчетна форма за месец януари 2017г. имат единствено за цел счетоводно
отчитане на положения от техниците труд, а не отразяват действителните работни
и почивни календарни дни от месеца на служителите. Свидетелите сочат, че
техниците на гробищния парк са се договаряли помежду си за разпределението на
работните и почивните дни, като не е било необходимо тяхната уговорка да бъде
скрепена с разрешение на висшестоящ служител на работодателя, както и че съществува
практика техниците да издават разрешения за изкопаване на гробно място в
гробищния парк в работен ден за тях ден, а на следващия, който за тях е
почивен, да се явят на работа за да покажат гробното място и да присъстват при
изкопаването му. Предвид създадената от ответното предприятия организация на
работа, при която от една страна представеният график за работни и почивни дни
на техниците на гробищния парк не се спазва, а от друга естеството на работата
налага на служителите да полагат труд в почивни за тях дни датата, която е
посочена в процесното разрешително за изкопаване на гробно място не е от съществено
за спора значение. Както бе отбелязано страните не спорят, че разрешително за
изкопаване на гробно място на покойника С.П.Д. е номер 66 е издадено от ищеца
на 21.01.2017 г. В исковата молба изрично е заявено, че работникът е издал
процесното разрешение на 21.01.2017 г. в работен за него ден, като е присъствал
лично на изкопаване на гробното място. А и следва да се има предвид, че
полагането на труд в почивен за работника ден не би могло да се квалифицира
като дисциплинарно нарушение, още повече когато създадената от работодателя
организация на труда го налага.
По пункт втори от уволнителната
заповед, въззивният съд също приема, че С.В.С. не е извършил вмененото му
нарушение. В този пункт работодателят е посочил, че С.В.С. на 21.01.2017 г. е
издал разрешително №66/21.01.2017 г. за изкопаване на гробно място за парцел №7
в Централен гробищен парк – Перник, без да е било налице свободно семейно
/двойно/ гробно място и без да са спазени техническите и технологични правила
за парцела и отстоянията от съседните такива. Следователно, на работника са
вменени два състава на нарушения: 1. че е издал разрешителното без да е било
налице свободно семейно /двойно/ гробно място и 2. че е издал разрешителното без
да са спазени техническите и технологични правила за парцела и отстоянията от
съседните такива.
По втория състав на нарушение,
посочено в пункт втори от уволнителната заповед, следва да се има предвид, че отстояния
от съседни парцели в гробищен парк и разстояния между гробни места, съответно
свободно гробно място не са идентични понятия като съдържание и правна уредба.
Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове
/гробища/ и погребването и пренасянето на покойници местоположението, размерите
и цялостното устройство на гробищните паркове се определят въз основа на
действащите общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и
подробни устройствени планове за парковете и градините, които се приемат с
решение на Общинския съвет. От заключението по съдебно-техническата експертиза
се установи, че за Централен гробищен парк - Перник е приет само подробен
устройствен план /ПУП/, с който е определена единствено територията, отредена
за Централен гробищен парк, парцелите и алеите в него, като с този ПУП не е
определено местоположението на гробните места в отделните парцели. При това, за
отстоянията между съседните парцели, които се определят с ПУП, се прилагат
разпоредбите на ЗУТ, като по делото не е установено с издаденото разрешително
от ищеца да са нарушени нормативи по ЗУТ за отстояния към съседни парцели -
каквото нарушение е посочено в дисциплинарната заповед и което нарушение е
различно по фактически състав от неспазване на разстояние между гробни места,
разположени в един парцел на гробищен парк и с това дали е налице свободно
гробно място или не.
По първия състав на нарушение, посочен
в пункт втори от уволнителната заповед, а именно, че работникът е издал
разрешителното без да е било налице свободно семейно /двойно/ гробно място,
следва да се има предвид следното:
Съгласно чл.10, ал.1 от цитираната
по-горе наредба №2/21.04.2011 г. отделните гробни места са обособени части от
гробищния парк или гробището, предназначени за полагане на ковчег на покойник,
включително на два ковчега при фамилни гробни места, които се разполагат един
до друг или в подземни стоманобетонни или полимерни камери един над друг.
Следователно, за всяко едно гробно място следва да има обособена част в гробищния
парк или гробището, което следва да бъде определено с изработване и приемане на
съответен паркоустройствен гробищен план, което е в правомощията на съответния
Общински съвет. В случая, Общински съвет Перник не е приел такъв въпреки
задължението си за това по чл.6, ал.1 от приетата от самия него Наредба за
организацията и управлението на гробищните паркове в гр. Перник и кметствата на
община Перник, като съгласно чл.6, ал.2 от същата наредба с плана по
предходната алинея /т.е. с паркоустройствения гробищен план/ се определят главните
и второстепенни алеи на гробищния парк и гробните парцели; парцелите се
разделят на редове, които се броят от изток на запад, а гробовете – от юг на
север;редовете и гробовете се отделят с междинни пътеки.
След като по делото се установи,
че до момента няма приет от Общински съвет Перник такъв паркоустройствен
гробищен план, с който да са обособени отделните гробни места в Централен
гробищен парк – Перник, то няма как С.В.С. да е извършил така вмененото му
нарушение, тъй като без да има такъв план с обособени отделни гробни места, не
може да се прецени дали в даден квартал /съгласно термина по ПУП/ или парцел
/съгласно използваната терминология от ответното предприятие/ има или няма
свободно гробно място. В самото Общинско предприятие „Обредни дейности" —
гр. Перник няма никаква документация /план, регистър, скица/, в която да се
отразява местонахождението на всяко отделно гробно място. Именно поради това, в
предприятието се е наложила практиката новите гробни места да се определят от
техниците само въз основа на съществуващи на терен обективни признаци като
наличие или не на надгробни плочи, кръстове, огради и други, което обаче е
незаконосъобразно, а и практически не е удачно, доколкото от гласните
доказателства по делото се установи, че са налице много случаи, в които при
изкопаване на ново гробно място, т.е. върху терен без такива признаци се появят
останки на покойник и изкопаването се преустановява.
При това положение, видно от
самото разрешително, предмет на уволнителната заповед, в него е посочено, че се
разрешава изкопаването на семейно гробно място /220 см на 240 см/ в парцел 7 на
гробищния парк, без обаче да е посочено къде именно в този парцел /чрез
посочване на ред или друг конкретизиращ признак/ следва да се извърши това,
което е и обективно невъзможно при липса на паркоустройствен гробищен план или
каквито и да било други документи. Излиза, че с въпросното разрешително се
позволява да се изкопае гроб някъде в парцел 7, съответстващ на квартал 24 от
ПУП, който е с площ от 7813 кв.м. В тази връзка следва да се прави разлика
между, от една страна, изпълнителното деяние, вменено като нарушение на С.В.С.
– издаване на разрешително без да е било налице свободно семейно /двойно/
гробно място, и от друга страна, действията по самото реално изкопаване на гробното
място, което фактическо действие се извършва от и е задължение на други
работници на ответното предприятие. Действително, С.В.С. следва да посочи
конкретното място на терена и да осъществява контрол по изкопаването съгласно
длъжностната му характеристика, каквото нарушение обаче не му е вменено по
уволнителната заповед.
В обжалваното решение е прието, че
жалбоподателят е извършил вмененото му по пункт две от уволнителната заповед
нарушение, тъй като е нарушил разпоредбата на чл.10, ал.4 от Наредба
№2/21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове /гробища/ и
погребването и пренасянето на покойници като с издаването на процесното
разрешително не е спазил изискуемите се разстояние между гробовете.
По изложените в по-горните абзаци
съображения, въззивният съд не споделя този извод и най-вече поради това, че
такова нарушение по уволнителната заповед не е вменено на С.В.С.. В нея нито е
посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.4 от въпросната наредба, нито
от фактическа страна са изложени някакви факти и обстоятелства за неспазване на
така изискуемите се разстояния между гробовете.
С.В.С. не е извършил и нарушението
по пункт трети от уволнителната заповед. Както бе отбелязано, от заключението
на вещото лице Р.Г. по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че
в Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник не съществува
техническа документация, въз основа на която да се установи къде е гробното
място на З.П.В., починала на *** и дали нейното гробно място е идентично с
гробното място, за което е издадено процесното разрешително. Същевременно, от
показанията на свидетелката М.Б.Н. се установява, че върху гробното място на
покойната й майка не е била поставена надгробна плоча или паметник, а
единствено дървен кръст. Свидетелката е посочила, че нито тя, нито нейни близки
са посещавали гробното място на З.П.В. няколко месеца преди месец февруари 2017
г. От показанията на свидетелите Г. и И. се установява, че към момента на
изкопаване на гробното място, за което е издадено процесното разрешително,
мястото е било занемарено и е имало боклуци. Всички тези обстоятелства
разгледани в контекста на изложеното от свидетеля Я. А., който заявява, че при
издаване на разрешителни за изкопаване на гробни места техниците се ръководят
от това дали дадено място е обозначено с надгробна плоча, паметник или друг
знак, водят до извод, че работникът обективно не е бил в състояние да прецени
дали в процесния участък от гробището има гробове. Предвид обема на
извършваната работа от техниците на гробнищния парк, които издават множество
разрешителни за изкопаване на гробни места, работят в различни дни и не
съществува регистър на гробните места, се налага извод, че жалбоподателят е бил
препятстван да установи по категоричен начин, че в процесния участък има
погребано друго лице, още по-малко кога е погребано, за да спази изискването по
чл.26, ал.1 от цитираната по-горе наредба. По делото не са ангажирани доказателства
за обстоятелството, че поставеният от близките на починалата З.П.В. дървен
кръст е съществувал към месец януари 2017 г., а както бе отбелязано и по-горе,
не следва да се кредитират показанията на А.Д., който посочва, че мястото е
било обозначено като гроб, тъй като този свидетел единствен от всички разпитани
свидетели посочва на представената от вещото лице Р.Г. карта на Централен
гробищен парк - гр. Перник различно място, на което се е намирал гроба на
покойната З.П.В. и също така не е присъствал при изкопаване на гробното място,
а единствено пресъздава предоставена му от трети лица информация.
По отношение на останалите
пунктове от заповедта /четвърти, пети и шести/, следва да се отбележи, че
всъщност в тях не се посочват конкретни действия или бездействия на
жалбоподателя, а се правят единствено изводи въз основа на посочените в първите
три пункта обстоятелства. Така, в пункт 4 се прави извод, че въз основа на
описаните действия и бездействия на С.В.С., т.е. описаните в пункт 1 до 3
включително, последният е проявил небрежност и некомпетентност при изпълнение
на служебните му задължения и по този начин е уронил доброто име на
предприятието, като е злоупотребил с предоставеното му доверие от работодателя,
съгласно вменените му задължения по длъжностната характеристика, и е действал в
нарушение на добрите нрави и морала. Същото важи и за отбелязаното в пункт 5 и
6 от заповедта, а именно, правят се изводи, че с действията си работникът е
допуснал нанасянето на морални и/или материални вреди на наследниците на
покойните З.П.В. и С.П.Д., както и че не е изпълнил възложената му работа, не е
спазил техническите и технологичните правила, с което са допуснати тежки
нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането на наказанието. Следователно,
след като се касае само за изводи по последните три пункта от заповедта, то преценката
за тяхната правилност е неразривно свързана и обусловена от това дали С.В.С. е
извършил вменените му нарушения, изразяващи се в конкретни действия и
бездействия, посочени в заповедта в пункт 1 до 3 включително. В случая,
въззивният съд, след като приема, че жалбоподателят не е извършил нарушенията
по първите три пункта от заповедта, то и не може да направи изводите, визирани
в останалите три пункта.
Предвид гореизложените съображения
и на основание чл.271, ал.1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено
изцяло, включително и в частта му за разноските и вместо него постановено ново,
с което се уважат като основателни и доказани така предявените искове по
чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225,
ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, като се признае за незаконно и отмени дисциплинарното
наказание „уволнение“, наложено на С.В.С. със заповед №***, издадена от
Директора на Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник,
работникът се възстанови на заеманата от него преди уволнението длъжност „***"
и общинското предприятие се осъди да заплати на С.В.С. сумата от 4323 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в
периода от 15.03.2017 г. до 15.09.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба на 15.05.2017 г. до окончателно
изплащане на вземането.
Предвид изхода на делото, Общинско
предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник следва да бъде осъдено да
заплати на С.В.С. сумата от 700 лева, представляваща направени разноски в двете
съдебни инстанции – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя решение
№689/21.09.2017 г., постановено по гр. дело №2595/2017 г. по описа на Районен
съд – Перник и вместо него постановява:
Признава за незаконно и отменя дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено на С.В.С.,
с ЕГН:********** и постоянен адрес: *** със заповед №***, издадена от Директора
на Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, ул. „Кракра" № 23.
Възстановява
С.В.С., с ЕГН:********** и постоянен адрес: *** на заеманата от него преди уволнението длъжност в Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр.
Перник, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Кракра" № 23,
а именно: „***".
Осъжда Общинско
предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник, със седалище и адрес на
управление в гр. Перник, ул. „Кракра" № 23 да заплати на С.В.С., с ЕГН:********** и постоянен адрес: *** сумата от 4323 лв. /четири хиляди триста двадесет и три лева/, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от
15.03.2017 г. до 15.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на
15.05.2017 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща направени разноски в двете съдебни инстанции – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.280,
ал.1 ГПК пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.