Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 495/18.08.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
И.Въжарска
Прокурор:
Н.Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №417 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава
Дванадесета, чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда – София, срещу Решение №21/17.02.2020г.,
постановено по АНД №12/2020г. по описа на Районен съд Свиленград. Твърди, че
решението е незаконосъобразно и неправилно. Макар и фактите да били установени
правилно от съда, то съдът счел, че правната квалификация не била правилно
ангажирана – вместо за нарушение по чл.76, ал.2 от Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност, то била ангажира за нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Нарушението,
за което дружеството било санкционирано, се изразявало в това, че приело лицето
А.Д., гражданин на Република Турция, да предоставя работна сила в България, без
съответната регистрация в Агенцията по заетостта. Съгласно чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ наказанието по ал.1 на чл.75а от същия закон се налагало на работодател –
физическо лице, за което чужденецът предоставял работна сила или било приело
законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател –
юридическо лице, се налагала имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лева,
освен ако не подлежал на по-тежко наказание. При сравнение на текста на
отменения чл.76, ал.1 от ЗТМТМ с новоприетия чл.75а, ал.2 от закона било видно,
че в актуалния текст бил уреден по-широк кръг отношения, който включвал и
приемане на командировани лица от трети страни. Използваният израз „е приело
законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта“ сочел именно на приемане
на работа на командировани лица, които били граждани на трети страни. Твърди
се, че формулировката на закона била по-обща, като включвала всяко предоставяне
на работна сила за местно лице от чужденец, като извършването на работа в
рамките на командироване също попадало в обхвата на санкционната разпоредба на
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Последната, освен санкционен, имала и материалноправен
характер, тъй като изрично разписвала противоправното поведение, което се
свеждало до приемане на работа на командировано лице – чужденец от страна на
местно лице, без последното да било регистрирало заетостта му по установения
ред в Агенцията по заетостта, преди влизането му на територията на страната и
началото на заетостта му. Цитирането на тази разпоредба било напълно
достатъчно, за да разбере привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице за извършването на какво по вид нарушение била потърсена
такава. В тази връзка, АУАН и НП били достатъчно ясни, описвайки деянието и
обстоятелствата по извършването му по несъмнен начин, без да създават неяснота
за характера на противоправното поведение. Иска се отмяна на съдебното решение
и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление, както и да
бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответникът оспорва касационната жалба
като я счита за неоснователна и претендира направените по делото разноски.
Окръжна прокуратура Хасково счита
касационната жалба за основателна и предлага обжалваното решение да бъде
отменено, а наказателното постановление - потвърдено.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество
същата е неоснователна.
С обжалваното Решение №21/17.02.2020г.,
постановено по АНД №12/2020г., Районен съд Свиленград е отменил Наказателно
постановление №29-0000518 от 11.12.2019г. на Главния директор на Главна
дирекция Инспектиране на труда на Изпълнителна агенция Главна инспекция по
труда, с което на ООД ХЕКСАЛА - София, за нарушение на чл.75а, ал.2 във вр. с
чл.9, ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на основание
чл.79, ал.4 във вр. с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е била определена имуществена
санкция в размер на 20 000 лева. Въззивната инстанция приела, че АУАН и НП са съставени от компетентни
органи, като при издаването им са спазени предвидените в разпоредбите на чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН срокове. Обсъдено било, че наказаното дружество се явява
„местно лице” по смисъла на пар.1, т.12 от ДР на ЗТМТМ. Така дружеството
съгласно задължението си по чл.31, ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на
ЗТМТМ следвало преди влизането на командирования гражданин на третата държава
на територията на България и преди началото на заетостта за целите на регистрацията
по чл.9, ал.3 от ЗТМТМ да подаде в Агенцията по заетостта изрично посочените в
разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 и т.2 от Правилника декларации и документи. Изрично
се сочи, че по време на извършване на проверката на дружеството станало ясно,
че на чужденеца не било издавано разрешение за достъп до пазара на труда в
Република България във връзка с осъществяване на трудова заетост като нает по
трудово правоотношение, в т.ч. като командирован специалист по ЗТМТМ, както и
не бил регистриран за извършване на краткосрочна заетост без разрешение за работа
и че от страна на ООД ХЕКСАЛА в Агенцията по заетостта не били постъпвали
заявления за разрешение за достъп до пазара на труда или декларации за
регистрация за извършване на краткосрочна заетост на работници без разрешение
за работа, граждани на трети държави, които не са спорни факти по делото. Но
съдът приел, че процесното НП е незаконосъобразно, тъй като в хода на
административнонаказателното производство административнонаказващият орган допуснал
несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация. Обосновано
съдът достига до извод, че субект на административното нарушение по чл.75а,
ал.2 от ЗТМТМ може да бъде само работодател – физическо или юридическо лице,
какъвто ООД ХЕКСАЛА не се явя по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ по отношение
на турския гражданин. Последният имал имал сключен трудов договор с Медхаус
груп Дъш Тиджарет аноним Ширкети Истанбул. Последното дружество командировало А.Джанакъймаз в изпълнение на
договореното в договора за упражняване на контрол по изпълнението от 01.02.2019г.,
сключен между дружеството-жалбоподател - в качество на възложител, и Медхаус
груп Дъш Тиджарет аноним Ширкети Истанбул - в качество на изпълнител. Съдът
обсъдили и че дори да бъдело прието, че
ООД ХЕКСАЛА е работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ на
турския гражданин, то в процесния случай описанието на нарушението единствено
можело да се съответства като правна квалификация на разпоредбата на чл.76,
ал.2 от ЗТМТМ, но не и на разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, тъй като административнонаказващия
орган бил навел факти за особен субект, извършител на административното нарушение
- местно лице по смисъла на пар.1, т.12 от ДР на ЗТМТМ, както и за специалното
качество на работника от трета държава, а именно командироването му. Поради
това съдът приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение поради наличието
на несъответствие между нарушената нормата и предвиденото от закона наказание
за този вид нарушения. Съдът обърнал внимание и на самото изпълнително деяние,
като посочил, че „приемането на чужденец” и „предоставянето на работна сила” от
чужденец били разграничени в текста на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Това
разграничаване водело до извод, че става въпрос за различни нарушения, което в
настоящия случай не било съобразено. Отделно от това отбелязал и че ЗТМТМ
боравил с понятието „законно пребиваващи чужденци”, по отношение на което административнонаказващият
орган не сочел доказателства, а това било в негова тежест.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, касеащи спазване са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Датата и мястото на
нарушението са посочени, както и е посочено в какво се изразява нарушението,
нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му. Обжалваното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Настоящата инстанция
напълно споделя и извода на въззивната инстанция, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е
допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените такива, изразяващо се в
неправилно прилагане на определящата правната квалификация на нарушението и на санкционната
разпоредба. Императивно изискуемите реквизити, които следва да съдържа всяко
наказателно постановление, са посочени от законодателя в чл.57, ал.1, т.1-10 от ЗАНН, като между тях по т.5 е описание на нарушението. Фактическото описание на
нарушението следва да е изложено от административнонаказващия орган така, че в
него да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона
нарушение, касаещи субекта, субективната страна, обекта и обективната страна на
нарушението. Наред с това тези елементи на състава следва да бъдат
конкретизирани съобразно всеки отделен случай. Напълно обосновани са
доводите на районния съд, че направеното
в АУАН и НП описание от фактическа и правна страна на вмененото на дружеството
деяние не покрива еднозначно признаците на съставомерно административно нарушение по чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ, както е квалифицирано деянието в процесното наказателно постановление. Нормата
на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ предвижда наказанието по ал.1 да се налага и на работодател – физическо лице,
за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи
чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, да се
налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лева, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание. Субектът на посоченото нарушение е особен и това
може да е само физическо или юридическо
лице, което има качеството на
работодател. В настоящия случай при описанието
на нарушението административнонаказващият орган не е обективирал, че наказаното лице притежава
това качество, а така описанието на нарушението относно установени качества на субекта
на деянието не е адекватно на изискванията на закона. В случая административнонаказващият
орган не е съобразил и възможните форми на изпълнително деяние по чл.75а, ал.2
от ЗТМТМ, а именно: „приемането на
чужденец” и „предоставянето на работна сила” от чужденец, както и относно не
ангажирането на твърдения и доказателства относно наличието на признака
„законно пребиваващи чужденци”, за което
касационната инстанция споделя изводите на въззивната инстанция. Диспозитивът
на наказателното постановление, в който е посочено за какво именно нарушение се
налага имуществената санкция и съответно следва да се съдържа надлежно описание
на нарушението, е непълен и не съответства на фактите, които са изложени в
обстоятелствената част. „Местно лице“ по смисъла на пар.1, т.12 от ЗТМТМ е
качество на субекта на нарушение по чл.76, ал.2 от ЗТМТМ, като признаци от
обективна страна на същото нарушение са и „приемане на работа“ на командирован
или изпратен работник или служител на друга държава. В резултат на допуснато механично смесване на елементи
от посочените норми, предвиждащи
различни задължения и спрямо различни лица,
като краен резултат не става ясно за какво точно нарушение и на коя
конкретна разпоредба от ЗТМТМ се ангажира отговорността на дружеството в
случая.
В случая следва
да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира, че в процесното
наказателно постановление, а и в АУАН, не е описано нарушение по чл.76, ал.2 от
ЗТМТМ, тъй като в тези два акта не е
намерило своето отражение и не е посочено, че при приемане на работа на
командирования служител е допуснато нарушение на условията и реда за
командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги. В
действителност, възприетият от административно-наказващия орган подход при описание на нарушението е довел на
практика до смесване на съставите на чл.75а, ал.2 и чл.76, ал.2 от
ЗТМТМ. Именно тази неяснота препятства съдебната проверка по същество на
наказателното постановление и последното законосъобразно е отменено от районния
съд. Извеждането на съставомерните елементи от описанието на нарушението от налични
по административнонаказателната преписка документи и тълкуване волята на АНО е недопустимо в
производствата по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания.
Поради изложеното
и като е отменил наказателното постановление,
то районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират
опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва
да бъде оставено в сила.
При крайния
извод за неоснователност на касационната жалба, то претенцията на касационния ответник за
присъждане на направените разноски следва да бъде уважена. Като взе предвид направеното
от процесуалния представител на касационния жалбоподател възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и като съобрази разпоредбите на чл.36 от ЗА във вр. с чл.18,
ал.2, чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според които минималното адвокатско възнаграждение
за дела, при които наложеното наказание
е под форма на имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лева, е в
размер на 830,00 лева плюс 3% за
горницата над 10 000 лева, както
и действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът намира, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно и следва да присъди на касационния ответник по-нисък размер на
претендираните разноски за адвокат за касационна инстанция, а именно вместо
1620,00 лева сума в размер на 1130,00 лева.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №21/17.02.2020г., постановено по АНД №12/2020г.по описа на
Районен съд Свиленград.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Главна инспекция по
труда – София, да заплати на ООД Хексала - София, ЕИК***, разноски за
касационна инстанция в размер на 1130,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.