№ 400
гр. Плевен, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВ.
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря М. ИВ. И.
като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско
дело № 20244400500469 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 592/ 10. 05. 2024 год., постановено по гр. дело № 4934/
2023 год., Плевенският районен съд е осъдил- на основание чл. 432 ал. 1 и чл.
497 ал. 1 от КЗ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.
София да заплати на Р. М. П. от с. *** сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на ***
год., причинено виновно от водача на влекач марка „Скания“, модел 124 Л 470,
с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01. 11.
2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 3 000
лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е осъдил- на
основание чл. 432 ал. 1 и чл. 497 ал. 1 от КЗ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София да заплати на Р. М. П. от с. ***
сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ПТП, настъпило на *** год., причинено виновно от водача на влекач
1
марка „Скания“, модел 124 Л 470, с рег. № ***, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 01. 11. 2022 год. до окончателното
изплащане на сумата. Със същото решение съдът е осъдил- на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК- ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.
София да заплати на Р. М. П. от с. *** сумата от 671, 06 лв., представляваща
деловодни разноски. Със същото решение съдът е осъдил- на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК- Р. М. П. от с. *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София сумата от 117, 65 лв.,
представляваща деловодни разноски. Със същото решение съдът е осъдил- на
основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 2 от ЗА- ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София да заплати на адв. Ж. Д. Д. сумата от
610 лв. за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение в частта му, в която предявеният
иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 3 000 лв. до претендирания размер от 5 000 лв., и в
частта му, в която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество
сумата от 117, 65 лв., представляваща деловодни разноски, е постъпила
въззивна жалба от Р. М. П. от с. ***. В същата се изразява становище, че
обжалваното решение е неправилно, тъй като не е спазен принципът, заложен
в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението
за неимуществени вреди. Въззивницата моли окръжния съд да отмени
решението на Плевенския районен съд в обжалваната му част и уважи изцяло
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, в който се изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба.
В открито съдебно заседание на 12. 09. 2024 год. въззивницата Р. М. П.
се представлява от адв. Ж. Д., която моли окръжния съд да уважи подадената
въззивна жалба и отмени първоинстанционното решение в обжалваните му
части.
В открито съдебно заседание на 12. 09. 2024 год. въззиваемият
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София не се
представлява. От неговия пълномощник е депозирано становище, в което
2
моли окръжния съд да остави без уважение въззивната жалба и потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните му части.
Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо,
доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на
иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество,
а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове, предявени от Р. М. П. от с. *** против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, намиращи
своето правно основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ. Последната
установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице
пред съд, ако след получаване на писмената застрахователна претенция на
увреденото лице по чл. 380 от КЗ застрахователят не е платил в срока по чл.
496 ал. 1 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Между
страните няма спор, че ищцата е предявила претенциите си за получаване на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди към ответното
дружество, образувана е била щета № 0000- 1000- 04- 22- 7742/ 01. 11. 2022
год., по която застрахователят е определил сума за обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 800 лв., с който размер увреденото лице не е
съгласно. При това положение предявените осъдителни искове се явяват
процесуално допустими. В частта, в която искът за имуществени вреди е
изцяло уважен, а искът за неимуществени вреди е уважен в размер на 3 000 лв.
решението като необжалвано е влязло в сила. Спорният въпрос по делото е
3
занижен ли е размерът на присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Според
въззивната инстанция отговорът на така поставения въпрос е положителен.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. По приложението на горната разпоредба е
налице обилна и непротиворечива съдебна практика /срв. ППВС № 4/ 1968
год., решение № 177- 2009- II г. о., решение № 334- 2012- IV г. о. и много
други/, според която справедливостта като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател. Затова
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и
тежестта на причинените телесни и психически увреждания- това са фактите
и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск-
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, ако увреждането е трайно-
медицинската прогноза за неговото развитие и т. н.
В настоящия случай се установява, че в резултат на процесното ПТП,
настъпило на *** год., на ищцата Р. М. П. са били причинени определени
телесни увреждания- оток в областта на шията и дясното рамо и болка при
палпация в левия хълбок. Според заключението на вещото лице д- р П. Т. тези
увреждания са причинили болки и страдания поне 2- 3 месеца. За изясняване
на въпроса как се е отразило произшествието на психоемоционалното
състояние на ищцата в хода на съдебното дирене пред районния съд е била
назначена съдебно- психиатрична експертиза, която е дала заключение, че при
ищцата е била налице остра стресова реакция /краткотрайно разстройство, но
със значителна тежест/. Вещото лице е посочило, че ищцата е с меланхоличен
темперамент, който се отличава със слабост на нервните процеси, а за самата
личност е характерна привична тревожност. Сведения за претърпените от
ищцата травматични увреждания и психоемоционални промени вследствие
процесното ПТП се съдържат и в показанията на разпитания свидетел А. П..
Същият твърди, че непосредствено след инцидента при изкарването й от
4
автомобила ищцата е припаднала и е била в безсъзнание около пет минути.
Свидетелят посочва, че при прегледа на ищцата не са били установени
счупвания, но лявата ръка много я боляла. Според свидетеля след инцидента
ищцата била много уплашена и много нервна, не искала да се вози в
автомобил и да кара такъв, въпреки че имала свидетелство за
правоуправление, приемала Диазепам и други лекарства. Свидетелят
потвърждава, че и понастоящем психичното състояние на ищцата не е
променено, като същата продължава да приема медикаменти за преодоляване
на стреса.
При съобразяване на горните обстоятелства и най- вече негативните
психологически и емоционални последици за ищцата, които не са отминали
към настоящия момент, въззивната инстанция намира, че обезщетение в
размер на 5 000 лв. би репарирало в пълна степен претърпените
неимуществени вреди, поради което присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение се явява занижено и неадекватно на действителните болки и
страдания, причинени от деликта.
В заключение може да се обобщи, че решение № 592/ 10. 05. 2024 год.,
постановено по гр. дело № 4934/ 2023 год. по описа на Плевенския районен
съд, е частично неправилно. Същото следва да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 3 000 лв. до 5 000 лв. /или общо за 2 000 лв./, и
вместо това следва да се постанови ново решение, с което в този размер искът
бъде уважен, ведно със законната лихва. Решението следва да бъде отменено
и в частта му, в която на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищцата е осъдена да
заплати на ответното дружество деловодни разноски в размер на 117, 65 лв. С
оглед пълното уважаване на исковата молба в полза на ищцата следва да се
присъдят остатъкът от направените деловодни разноски пред първата
инстанция в размер на сумата от 432, 94 лв., както и направените разноски
пред въззивната инстанция в размер на 40 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА в полза на
процесуалния представител на въззивницата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 2
от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год., а именно: 500, 00 лв.
По изложените съображения Плевенският окръжен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 592/ 10. 05. 2024 год., постановено по гр. дело №
4934/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд, в частта, в която
предявеният иск от Р. М. П. от с. *** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на *** год., причинено
виновно от водача на влекач марка „Скания“, модел 124 Л 470, с рег. № ***,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, е бил
отхвърлен за разликата над 3 000 лв. до 5 000 лв. /или за сумата от 2 000 лв./,
както и в частта, в която Р. М. П. от с. *** е осъдена да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София сумата от 117,
65 лв., представляваща деловодни разноски, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, представлявано от П. В. Д. и В. В. И., да заплати на Р. М. П. от с. ***,
ЕГН **********, сумата от 2 000, 00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на *** год., причинено
виновно от водача на влекач марка „Скания“, модел 124 Л 470, с рег. № ***,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 01. 11. 2022 год. до
окончателното изплащане на сумата.
В останалата му част решение № 592/ 10. 05. 2024 год., постановено по
гр. дело № 4934/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд, е влязло в
сила като необжалвано.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, представлявано от П. В. Д. и В. В. И., да заплати на Р. М. П. от с. ***,
ЕГН **********, сумата от 432, 94 лв., представляваща направени деловодни
разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
6
№ 67А, представлявано от П. В. Д. и В. В. И., да заплати на Р. М. П. от с. ***,
ЕГН **********, сумата от 40, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, представлявано от П. В. Д. и В. В. И., да заплати на адв. Ж. Д. Д.-
КОЕВА от Адвокатска колегия гр. Хасково, ЕГН **********, сумата от 500,
00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7