№ 13926
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110115168 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 25.04.2023 г.,
подадена от И. Е. Л. срещу Н. А. П., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание по чл. 86, ал. 3 ЗДсл вр. чл. 15, ал. 1 Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че със
Заповед № 116/19.02.2014 г. на изпълнителния директор на НАП била назначена на
длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, дирекция „Фискален контрол“,
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, с ранг на държавен служител „V -
младши“. Със Заповед № I – 120/08.03.2018 г. на изпълнителния директор на НАП била
преназначена на същата длъжност в Главна дирекция „Фискален контрол“, дирекция
„Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, сектор
„ГКПП – Велико Търново“, а със Заповед № ЗЦУ – 409/23.03.2018 г. й бил определен
ранг на държавен служител „IV – младши“. Съгласно Заповед № I – 147/01.03.2022 г.
на изпълнителния директор на НАП била преназначена на същата длъжност в сектор
„ГКПП и мобилни групи“ – Велико Търново. Твърди, че от 2014 г. изпълнявала
служебните си задължения на ГКПП „Дунав мост 2“ /В. - Калафат/ - пътен/шосеен
преход, находящ се на територията на Република Румъния. Отбелязва, че този ГКПП
се явявал единствен такъв, където функционирали служители и на двете държави, а не
били два броя - по един от двете страни на държавната граница, както били устроени
на останалите места за регулирано преминаване на държавната граница на Република
България. Сочи, че с т. 9 от Глава III от Споразумението за засилване на
сътрудничеството в областта на данъка върху добавената стойност, сключено между
НАП и НАДА /Националната агенция за данъчна администрация на Румъния/,
одобрено с РМС № 654 от 13.09.2010 г., издадено от директора на НАП, било уредено
присъствието на служители на администрацията на едната държава в
административните помещения и участието в административните разследвания на
другата държава. Сочи, че преките й служебни задължения се изразявали в
осъществяването на фискален контрол чрез спиране на транспортни средства и
1
извършване на действия по проверка на документите, придружаващи стоките,
събирането на данни за изпращач и получател, съставяне на протоколи и прочее.
Твърди, че полагала труд при сумирано изчисляване на работното време, като на всяко
едно дневно и едно нощно 12 – часово дежурство, ползвала два почивни дни.
Посочва, че въпреки че изпълнявала служебните си задължения в чужбина – от
румънска страна на „Дунав мост 2“, ответникът не е издавал заповеди за
командироването й в Република Румъния, съответно не й е изплащал дневни
командировъчни пари за престоя й в чужбина по време на дежурство, като поддържа
че същите й се полагали съгласно чл. 86, ал. 3 ЗДСл, чл. 18, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Навежда доводи за
извършвани от нея ежедневни разходи, които следвало да бъдат покрити от дължимите
от ответника дневни командировъчни парични средства. Сочи, че съгласно т. 76 от
Приложение № 2 от Наредбата, дневните пари за командироване в Република Румъния
възлизали на 35 евро на денонощие. Твърди, че съгласно чл. 21 от Наредбата, лицата
които в изпълнение на служебните си задължения престояват по-малко от едно
денонощие на територията на съседна на Република България държава, се полагат
дневни пари в размер 35 на сто от дневните пари за съответната държава, ако престоят
на лицата е повече от 4 часа. Поддържа, че доколкото е полага труд по 12 - часови
дневни и нощни дежурства й се полагали 35 на сто от определените за командироване
в Република Румъния 35 евро дневно, възлизащи на 12,25 евро на дежурство, или
23,96 лева. Твърди, че за периода 23.03.2020 г. - 23.03.2023 г. отработвала средно по 14
дежурства месечно, или 504 дежурства за процесния период, за който й се полагали по
12,25 евро/23,96 лева/ дневни командировъчни пари на дежурство или общо 12 078.84
лв. Претендира неизплатените дневни командировъчни пари за периода 23.03.2020 г. -
23.03.2023 г. Моли съда да осъди ответника да й заплати сума в размер на 10 350,72
лева, представляваща дължимите командировъчни плащания за процесния период,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Навежда
доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Сочи, че съгласно
чл. 37, ал. 1 НСКСЧ, дневните пари се отчитали съобразно фактическия престой в
страните и времето на пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния
паспорт за влизане и излизане, като при липса на печати се приемали данните от
транспортния документ. Поддържа, че командироване в чужбина е налице само в
случаите на излизане извън зоната на граничен контрол. Сочи, че зоните на ГКПП са
със специален режим на пропускане и охрана, като във връзка с режима на ползване на
сградите и съоръженията на ГКПП, в това число и „Дунав мост 2“, били подписани и
ратифицирани редица споразумения, в които бил възприет подход, че движението на
служители от съответните контролни органи в прилежащата на ГКПП зона във връзка
с осъществяване на правомощията им не се считало за преминаване на държавна
граница. Поддържа, че не са налице основания за изплащане на командировъчни пари,
доколкото обхватът на териториалната дирекция попадал в мястото на работа,
определено съгласно заповедта за назначаване на ищцата. Твърди, че в настоящия
случай не е налице командироване по смисъла на ЗДСл, като съгласно заповедта за
преназначаване на ищцата от 01.03.2023 г., изпълнението на длъжностните й функции
било свързано с мобилност, като било посочено, че работното й място е в рамките на
териториалния обхват на ТД на НАП – Велико Търново. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
С протоколно определение от 07.06.2024 г., на основание чл. 233 ГПК, съдът е
2
допуснал изменение на предявения иск, който следва да се счита предявен за сумата
от 9464,20 лв., вместо за сумата в размер на 10 350,72 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание по чл. 86, ал. 3 ЗДСл
вр. чл. 15, ал. 1 Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина за
осъждане на ответника за сумата от 9464,20 лева, представляваща сбор от дължимите,
но неизплатени в полза на ищцата дневни командировъчни пари за периода 23.03.2020
г. – 23.03.2023 г.
Основателността на предявения иск е обусловена от установяването от страна
на ищцата, при условията на пълно и главно доказване, че в рамките на процесния
период същата е била командирована от ответника за изпълнение на служебните й
задължения в чужбина, както и размера на дължимите, но незаплатени от ответника
командировъчни пари.
При доказване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяването на дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 33865 от
27.09.2023 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното
открито съдебно заседание на 27.10.2023 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът
е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,
че помежду им е налице валидно служебно правоотношение, възникнало въз основа на
посочените от ищцата заповеди, издадени от изпълнителния директор на НАП, по
силата на които ищцата изпълнявала служебните си задължения в качеството й на
„инспектор по приходите“.
Отделеното за безспорно обстоятелство се потвърждава и от приетите по
делото писмени доказателства. Видно от Заповед № 116/19.02.2014г. на изпълнителния
директор на НАП е, че ищцата е била назначена на длъжност „инспектор по
приходите“ в ЦУ на НАП, дирекция „Фискален контрол“, отдел „Оперативни
дейности“, сектор „Оперативни дейности“ - Велико Търново, с ранг на държавен
служител „V младши“. Със Заповед № I - 120/08.03.2018г. на изпълнителния директор
на НАП ищцата била преназначена на същата длъжност в Главна дирекция „Фискален
контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново, сектор „ГКПП“ - Велико Търново, а със Заповед № ЗЦУ - 409/23.03.2018г. й
бил определен ранг на държавен служител „IV младши“. По силата на Заповед № I -
147/01.03.2022 г. на изпълнителния директор на НАП ищцата била преназначена на
същата длъжност в сектор „ГКПП и мобилни групи“ - Велико Търново 1.
Според Заповед № 116/19.02.2014г. на изпълнителния директор на НАП
работното място на ищцата попада в териториалния обхват на ТД на НАП – Велико
Търново.
Съгласно т. 4 от представената по делото от страна на ответника Заповед № 3-
ЦУ-3612/31.12.2021 г. се установява, че на основание чл. 11, ал. 3 ЗДСл вр. чл. 10, ал.
1, т. 1 и т. 9 и чл. 13, ал. 1 ЗНАП, всички служители на длъжност „началник на отдел“,
„началник на сектор“, „главен инспектор по приходите“, „старши инспектор по
приходите“ и „инспектор по приходите“ в сектор „Гранични контролно-пропускателни
пунктове“ – Велико Търново и сектор „Мобилни групи“ – Велико Търново, отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП са с работно място –
3
„териториален обхват на ТД на НАП – Велико Търново.
Спорът между страните е концентриран относно установяването на
обстоятелството дали ищцата е изпълнявала служебните си задължения извън
територията на Република България - от румънската страна на ГКПП „Дунав мост 2“, в
периода от 23.03.2020 г. до 23.03.2023 г., съответно налице ли е командироване по
смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗДСл.
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля на ищцата – Десислава Е. С. – Войкова, която е посочила, че познава И. Л.,
считано от 2016 г., тъй като работят заедно като „инспектори по приходите“ на ГКПП
„Дунав мост 2“. В показанията си свидетелката е изложила твърдения, че на средата на
„Дунав мост 2“ има табела „Румъния“, след която, на около три – четири километра,
се намирало и КПП „Дунав мост 2“. Посочила е, че ГКПП е на територията на
Република Румъния, като изпълнението на служебните им задължения се извършвало
на около един километър от гр. Кафалат. Изложила е данни, че често пътували до
работното си място с личен автомобил, доколкото в осигурения превоз често нямало
достатъчно места.
От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в настоящото
производство комплексна съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по
реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че координатите на
ГКПП „Дунав мост 2“ В. – Кафалат са на територията на Република Румъния, както и
че мястото на изпълнение на служебните задължения на ищцата се намира на
територията на Република Румъния в ГКПП „Дунав мост 2“. Вещото лице – инж. М. е
посочило, че ГКПП е на територията на Република Румъния и попада в териториалния
обхват на ТД на НАП – Велико Търново.
В чл. 11, ал. 3 ЗДСл е предвидена възможност органът по назначаването да
определи в акта за назначаване мястото и характера на работата, т. е. те са сред
факултативните елементи от съдържанието на акта по назначаване. Мястото на работа
представлява териториално определеното пространство, където държавният служител
предоставя своята работна сила и където той полага труда си. Когато в акта за
назначаването или в този, с който се изменя съществуващото служебно
правоотношение, е определено, че държавният служител следва да полага труд в
конкретно структурно звено от администрацията, там се локализира изпълнението на
задълженията и то следва да се счита за място на работа (по арг. и от чл. 66, ал. 3 КТ).
В разглеждания случай, по силата на Заповед № I - 147/01.03.2022 г. на изпълнителния
директор на НАП ищцата е била преназначена на длъжност „инспектор по приходите“
в сектор „ГКПП и мобилни групи“ - Велико Търново 1.
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства,
съдът намира за безспорно установено, че ищцата е престирала труд по служебно
правоотношение с място на работа - ГКПП „Дунав мост 2“, находящ се на територията
на Република Румъния. Следва да бъде съобразено, че мястото на работа на
„инспекторите по приходите“ в сектор „ГКПП и мобилни групи – Велико Търново 1“
не може да се отъждествява с териториалния обхват на компетентността на ТД на НАП
– Велико Търново. За да упражняват предоставените им от закона властнически
правомощия в населените места, извън Република България, тези органи поради
"служебна необходимост" следва да бъдат командировани, доколкото изпълняват
служебните си задължения извън границите на Република България. От
продължителността на времето на изпълнение на служебните задължения в друго
населено място, различно от това, в което се намира структурата, където служителят е
4
назначен, не може да се изведе заключение, че този служител не е командирован. При
командироване без да е издадена заповед за това, органът по назначаване не може да
се позовава на неизпълнение на свое задължение и да черпи права от това. Не следва
да се смесва териториалната, местна компетентност на административните органи,
включени в административния апарат при съответната ТД на НАП – Велико Търново с
мястото на работа на тези административни органи. – в този смисъл: Решение от
19.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 3099/2007 г., ГК.
Съгласно чл. 15, ал. 1 Наредба за служебните командировки и специализации в
чужбина, за покриване разходите на командированите лица в чужбина (Наредбата) се
изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2.
Според чл. 21 от Наредбата, на лицата, които в изпълнение на служебни задължения
престояват по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република
България държава, се полагат дневни пари в размер 35 на сто от дневните пари за
съответната държава, ако престоят на лицата е повече от 4 часа.
С оглед изложените разпоредби следва да бъде съобразено, че ищцата е
полагала труд по служебно правоотношение на територията на съседна на Република
България държава – Република Румъния, при сумирано изчисляване на работното
време, като на всяко едно дневно и едно нощно 12 - часово дежурство е ползвала два
почивни дни, поради което съгласно чл. 86, ал. 3 ЗДСл, за времето на командировка
държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни,
дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с акт на Министерския
съвет.
От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в настоящото
производство комплексна съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по
реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че за периода от
23.03.2020 г. до 23.03.2023 г. ищцата е положила труд по общо 395 дневни и нощни
дежурства. В тази връзка, дължимите командировъчни пари са в размер на 35% от
ставката за Румъния – 35 евро на ден, по арг. чл. 21 от Наредбата, съответно общият
размер на командировъчните пари, дължими за процесния период възлиза на 9464,20
лв.
В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за безспорно установено, че в
периода от 23.03.2023 г. до 23.03.2023 г. ищцата е положила труд по общо 395 дневни
и нощни дежурства, при изпълнение на служебните й задължения в чужбина, на
територията на съседна на Република България държава – Република Румъния, поради
което има право да получи освен брутното си възнаграждение и дневни пари в размер
35 на сто от дневните пари за съответната държава, доколкото престоят й на
територията на Република Румъния е повече от 4 часа. Ето защо настоящата искова
претенция следва да бъде уважена в пълен размер за сумата от 9464,20 лв.,
представляваща стойност на дължимите от ответника в полза на ищцата дневни
командировъчни пари за периода от 23.03.2020 г. до 23.03.2023 г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от правния спор, следва да бъде съобразено, че с протоколно
определение от 07.06.2024 г., на основание чл. 233 ГПК, съдът е допуснал изменение
на предявения иск, който следва да се счита предявен за сумата от 9464,20 лв., вместо
за сумата в размер на 10 350,72 лв., като е прекратил производството в съответната
част.
В тази връзка, по аргумент на чл. 78, ал. 4 ГПК, доколкото е налице
прекратяване на производството в частта за разликата между предявения иск за
главница на стойност от 10 350,72 лв. и последвалото изменение на размера на иска на
5
стойност от 9464,20 лв., се налага изводът, че право на разноски имат и двете
страните.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени
извършените разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лв. В
депозираната от ответника писмена защита с вх. № 186383/06.06.2024 г. същият е
релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В тази връзка, следва да бъде съобразено,
че съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с
писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за
присъждане на разноски, съответно за техния размер, поради което съдът счита, че
възражението е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без
разглеждане. При съобразяване на извършеното прекратяване на делото в посочената
част, следва че в полза на ищцата се дължат разноски в размер на 1554,40 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване
на делото. Във връзка с претендираното юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от ответника, съдът определя същото в размер на 100,00 лв., съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ. Предвид
извършеното прекратяване на делото в частта за разликата между предявения иск за
главница на стойност от 10 350,72 лв. и последвалото изменение на размера на иска на
стойност от 9464,20 лв., следва че ищцата дължи на ответника заплащането на
разноски в размер на 8,56 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата от 378,57 лв. за държавна такса, както и
сумата от 914,35 лв., представляваща обща стойност на заплатените от бюджета на
съда депозити за възнаграждение на вещите лица по назначените комплексна съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, съобразно уважената част от иска и
извършеното прекратяване на делото в частта за разликата между предявения иск за
главница на стойност от 10 350,72 лв. и последвалото изменение на размера на иска на
стойност от 9464,20 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А. П. с БУЛСТАТ ......, с адрес: гр. С., бул. „К. А. Д.“ № 52, да
заплати на И. Е. Л., ЕГН **********, с адрес: с. Ж., община В., ул. „В.“ № 13, на
основание чл. 86, ал. 3 ЗДСл вр. чл. 15, ал. 1 Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, сумата от 9464,20 лева, представляваща сбор от дължимите,
но неизплатени в полза на ищцата дневни командировъчни пари за периода 23.03.2020
г. – 23.03.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. А. П. с БУЛСТАТ ......, с адрес: гр. С., бул. „К. А. Д.“ № 52, да
заплати на И. Е. Л., ЕГН **********, с адрес: с. Ж., община В., ул. „В.“ № 13, на
6
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1554,40 лева, представляваща стойност на
извършените от ищцата разноски по делото.
ОСЪЖДА И. Е. Л., ЕГН **********, с адрес: с. Ж., община В., ул. „В.“ № 13,
да заплати на Н. А. П. с БУЛСТАТ ......, с адрес: гр. С., бул. „К. А. Д.“ № 52, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 8,56 лева, представляваща стойност на
извършените от ответника разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. А. П. с БУЛСТАТ ......, с адрес: гр. С., бул. „К. А. Д.“ № 52, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски районен съд сума в
общ размер на 1292,92 лева, представляваща сбор от следните суми – 378,57 лв. за
държавна такса и 914,35 лв. - обща стойност на заплатените от бюджета на съда
депозити за възнаграждение на вещите лица по назначените комплексна съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7