Определение по дело №1570/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 988

              гр.Пловдив, 13.09.2019г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА 

                                               ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА 

                                                                         СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ 

                                             

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов ВЧНД № 1570  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба на пострадалия И.С.И., срещу определение № 1225 от 24.07.2019г., постановено по ЧНД № 3874/19 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV н. с., с което е потвърдено постановление на РП – Пловдив от 30.05.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 17/2018г.  по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, по пр. пр. № 5273/2017г. на РП-Пловдив.

С жалбата се прави искане за отмяна на първоинстанционното определение като неправилно и незаконосъобразно и връщане делото на прокуратурата за продължаване на разследването със задължителни указания относно приложението на закона. Твърди се, че от показанията на свид. А. може да се направи извод, че той изначално не е имал никакво намерение да осъществи възложения превоз. Посочва се, че от ССчЕ е видно, че „Л.“ ЕООД няма непогасени задължения към „*****“ ЕООД и че процесната сума от 4000 лв. не е постъпвала в касата на „*****“ ЕООД. Сочи се, че свид. А. не е действал като търговски пълномощник или представител на дружеството, тъй като няма данни в Търговския регистър да е осъществявал представителство. Твърди се, че е необоснован изводът, че се касае за гражданскоправен спор между дружествата.  

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Жалбата е допустима. С нея се атакува определение, подлежащо на въззивен контрол, от лице, което, в качеството си на пострадал, има право на жалба и е подадена в законоустановения 7-дневен срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е било образувано с постановление на прокурор при РП – Пловдив от 17.01.2018г. за това, че на 30.03.2016г. в гр. Пловдив, с цел да се набави имотна облага е възбудено и поддържано заблуждение у И.С.И. и с това е причинена на „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от И.С.И., имотна вреда в размер на 4000 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

С постановление от 30.05.2019г. прокурорът от РП – Пловдив е прекратил наказателното производство, като е приел, че липсва извършено престъпление по  чл. 209, ал. 1 от НК, за което е било образувано и водено досъдебното производство. За прекратяване на производството прокурорът се е позовал на разпоредбата на  чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.

Това становище на прокурора е споделено и в обжалваното пред настоящата инстанция определение на ПдРС. Първоинстанционният съд е приел, че разследването е извършено обективно и всестранно, а прокурорският акт е обоснован и правилен, като е възприет изводът за липса на състав на престъпление измама.

Изложените съображения на районния съд се споделят от настоящата съдебна инстанция.

В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу определено лице. При проверка дали едно постановление за прекратяване е обосновано, трябва да се изследва въпросът дали фактическите положения, установени по делото, обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. В случая, фактическите констатации на прокурора са подкрепени от събраните по делото гласни доказателства и извършените експертизи. Изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване.

Правилно прокурорът е посочил, че с оглед на събраните доказателства по делото, не може да се обоснове категоричен извод св. А.А. да е въвел умишлено в заблуждение св. И.И. при подписване на РКО от 30.03.2016г. Настоящият състав споделя мнението на първоинстанционния съд, че за разграничение между измамата като престъпление и неизпълнението на едно договорно правоотношение трябва да се изследват субективните нагласи на дееца, за които се съди по конкретните външни проявления – налице ли е частично изпълнение, имал ли е деецът обективната възможност да изпълни поетото задължение, на какво се дължи неизпълнението, съществували ли са предходни отношения между деецът и ощетеното лице. От проведеното разследване е видно, че св. И. е имал множество предишни взаимоотношения със св. А. във връзка с осъществяваната от дружеството му дейност. Видно от показанията на св. И. и св. А., както и от заключението на ССчЕ, за периода на съществуване на търговските взаимоотношения между „*****“ ЕООД и „Л.“ ЕООД, са били изпълнени 8 доставки на обща стойност 39758,40 лв. Правилен е анализът на първоинстанциониия съд, че въз основа на събраните доказателства е видно, че „*****“ ЕООД е продължило да развива търговската си дейност и след процесната дата, както и че е притежавало необходимата материална и техническа база за извършването на превози. С оглед на тези данни е трудно да се обоснове наличие на измамливо поведение от страна на св. А. при вземането на сумата от 4000 лв. на 30.03.2016г., свързано с изначалното му намерение да вземе парите, без да изпълни поетото задължение.

В тази връзка, първоинстанционният съд правилно е посочил, че основният спор в настоящия случай е свързан с основанието за предаването на сумата. Съдът е разграничил двете противоположни позиции – на св. И. и св. К., сочещи, че се касае за аванс по договор за превоз, и на св. А., св. Г. и св. С., сочещи, че се касае за уреждане на финансови взаимоотношения по предходни доставки. Този спор е свързан с гражданскоправните отношения между двете дружества и не предполага действието на наказателната принуда. Претенцията на пострадалия би могла да бъде предявена пред гражданския съд, където ще се изясни какво е основанието за предаване на процесната сума от 4000 лв.

Относно процесния РКО от 30.03.2016г., установено е, че той е подписан от св. А., но за целите на наказателното производство не може да бъде прието за безспорно, че установява авансово плащане по договор за превоз, доколкото същият е попълнен на ръка от св. И. Твърдението на св. И. се подкрепя единствено от неговите показания, но не и от останалите доказателства – няма сключени писмени договори, няма осчетоводяване на ордера.

Неоснователно е възражението в жалбата, че св. А. не действал като търговски пълномощник или представител на „*****“ ЕООД, тъй като няма данни в Търговския регистър св. А. да е представлявал дружеството. Съгласно действащото законодателство, само определени лица, представляващи дружествата, се вписват в търговския регистър – такива са управителят и прокуристът (чл. 21, ал. 1 ТЗ), но не и търговският пълномощник. Възражението не съответства и на показанията на жалбоподателя в хода на ДП, доколкото самият той посочва, че св. А. при предходните сделки е действал като пълномощник на „*****“ ЕООД, а на процесната дата също е действал като представител, приемащ авансова сума по договор за превоз.

При проверката за законосъобразност съдът трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, от което да следва, че прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. При анализа на прокурора са били изследвани всички възможни доказателства. Било е извършено цялостно разследване относно отношенията както между дружествата, така и между св. А. и св. И., изследвана е била възможността за изпълнението на превоза от страна на дружеството, представлявано от св. А., били са разпитани представители на други дружества, които са имали търговски взаимоотношения с „*****“ ЕООД след процесната дата, били са назначени съдебнографическа експертиза и съдебносчетоводна експертиза.

Въз основа на гореизложеното, въззивният съд изцяло споделя изводите на ПдРС и на прокурора за липса на престъпно деяние.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд намира, че определението на РС – Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1225 от 24.07.2019г., постановено по ЧНД № 3874/19 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV н. с., с което е потвърдено постановление на РП – Пловдив от 30.05.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 17/2018г.  по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, по пр. пр. № 5273/2017г. на РП-Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                               

                                                                                     2.