Определение по дело №497/2017 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 389
Дата: 25 юли 2017 г.
Съдия: Милена Борисова Бухчева-Пейчева
Дело: 20174500200497
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№389    

 

гр. Русе, 25.07.2017г.

 

                                                В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

..........Русенският окръжен съд .......наказателна колегия в открито заседание на двадесет и пети юли……през двехиляди и седемнадесета ......година в състав:

Съдия: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА

 

    Съдебни заседатели: Г.А.

                                       В.В.              

                                                                                  при секретаря ..........Недялка Неделчева….................. и в присъствието на

 

прокурора ..........Добромира Кожухарова............. като разгледа докладваното от

 

съдия Милена Пейчева.......НОХД № 497 по описа за 2017 г., съобрази следното:

 

Про­из­во­д­с­т­во­то е по чл.270 от НПК.

Постъпила е молба вх.№ 5735/16 от 14.07.2017г. по описа на РОП, от адв.С.Т.-***, упълномощен защитник на подсъдимия В.Н.Д., с искане за изменение на взетата спрямо него, по ДП № 5735/16 на РОП, по което е образувано НОХД № 497/17 по описа на РОС, мярка за неотклонение “задържане под стража” в по-лека. Навеждат се доводи за липсата на реална опасност Д. да се укрие или да извърши друго престъпление. Представят се писмени доказателства в подкрепа на твърденията и исканията.

Молбата се поддържа в съдебно заседание от подсъдимия и от упълномощения му защитник, по подробно изложени съображения.

Представителят на РОП изразява становище, че мярката за неотклонение следва да бъде потвърдена, предвид тежестта на обвинението и личността на обвиняемия, по изложените в съдебно заседание съображения.

Окръжният съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема за установено следното:

Молбата за изменение на мярката за неотклонение е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С определение № 467/16.12.2016г. по ЧНД № 699/16 на РОС /приложено в т.1,п.3, л.41-44 от ДП/, по реда на чл.64 от НПК е взема мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подс.В.Д.. Това определение на РОС е потвърдено с Определение № 346/22.12.2016г. по ВЧНД № 359/16 на ВТАС /приложено в т.1, п.3, л.45-49 от ДП/. До настоящия момент няма разгледано от съда искане за изменение на мярката за неотклонение по отношение на подс. Д. по чл.65 от НПК.

Към момента на първоначалното вземане на мярката за неотклонение спрямо подс.В.Д. е било повдигнато едно обвинение- за извършено престъпление по чл.357 ал.1 от НК. Съдебният състав на РОС е преценил, че е налице обосновано предположение, Д. да е извършил това престъпление, приел е, че са налице данни за други деяния, както и реална опасност Д. да извърши друго престъпление. Тези съображения са споделени от въззивната инстанция, която е конкретизирала, че няма опасност Д. са се укрие, но има реална опасност той да извърши друго престъпление, свързано с осуетяване на воденото срещу него разследване.

След произнасянето на посочените съдебни състави са приложени медицинска документация и СМЕ /приложени в т.1, п.4А л.55 и следв. от ДП/, от които е видно, че Д. има здравословни проблеми, които се подържат с медикаменти и те не му пречат да престоява в арестните помещения.

Към настоящия момент срещу Д. са повдигнати обвинения за извършени три  отделни престъпления: по чл.357 ал.1 от НК; по чл.339 ал.1 от НК и по чл.360 от НК. Делото е внесено в съда и е насрочено за разглеждане по общия ред.

Към настоящата молба за изменение на мярката за неотклонение е представена Заповед № 8121К-5542/22.06.2017 на МВР за налагане на дисциплинарно уволнение и прекратяване служебното правоотношение в МВР на държавния служител- В.Н.Д.. Заповедта е обжалвана и не е  влязла в сила.  

Като съобрази изложеното, съдът намира, че към настоящия момент са настъпили нови обстоятелства, които обаче не налагат определяне на по-лека мярка за неотклонение. Това е така, тъй като подсъдимия е предаден на съд за извършени три отделни престъпления, две от които са тежки умишлени такива, което не разколебава изводите, направени при първоначалното вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Въпреки че подсъдимият не е осъждан, има семейство и дете, полага грижи и за възрастната си майка, а към момента е и отстранен от длъжност, тези обстоятелства не сочат, че е отпаднала опасността той да извърши друго престъпление или да се укрие, ако му бъде определена по-лека по вид мярка за неотклонение.

На първо място наличието на постоянен адрес, полагането на грижи за дете и болен родител са били налице и към момента на извършването на деянията, в които е обвинен. На второ място това не са обстоятелства изключителни по своя характер, които сами по себе си да налагат определяне на по-лека мярка за неотклонение. Освен това съдът констатира, че по делото са посочени няколко различни адреси на В.Д. и на практика е неясно на кой от тях той реално живее и може да бъде намерен, тъй като единият е жилище под наем, а другият е собствено, но необитаемо жилище. Така в обвинителния акт е посочен адрес ***; същият адрес е посочен и в постановлението за привличане като обвиняем /т.1,п.3, л.33 от ДП/; в протокола за разпит на Д. /т.1,п.31,л.36 от ДП/ е посочен адрес ***; а в пълномощното, с което е упълномощил един от защитниците си, приложено в т.1, п.3, л.32 от ДП, като постоянен адрес ***. Тези обстоятелства създават неяснота и несигурност и правят неподходящо определянето на мерки за неотклонение от вида „подписка“ или „домашен арест“. С оглед доказателствата по делото и заявеното в днешното съдебно заседание от подсъдимия, че той няма реални доходи, съпругата му е в неплатено майчинство се явява неподходяща и мярката за неотклонение от вида „парична гаранция“.

Действително отстраняването от длъжност е ново обстоятелство, което следва да бъде преценено в насока, че така подсъдимият няма да има достъп до служебна информация и евентуална възможност да осуети разкриването на обективната истина по делото. В същото време посочената заповед не е влязла в сила, подсъдимият няма наложена забрана да напуска страната, поради което реалната опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление не е отпаднала.

С оглед изричната забрана на чл.270 ал.2 от НПК  в настоящето производство съдът не дължи произнасяне по въпроса за наличието или не на обосновано предположение.  

Предвид изложеното не са налице предпоставките за изменение на взетата най-тежката мярка за неотклонение в по-лека.

Мотивиран така,Окръжният съд

          

 

                О П Р Е Д Е Л И :

 

 

                    ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „задържане под стража“  по отношение на В.Н.Д., ЕГН: **********, взета по ДП № 5735/16 на РОП, по което е образувано НОХД № 497/17 по описа на РОС.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред ВТАС.

                                            

 

               

      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: 

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: