Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.11.2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На седемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 1471
по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба, подадена от „С.М.” ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, партер, с
която се претенидра да бъде осъдено „Т.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ищеца сумата от
1602 лева с ДДС, представляваща остатък от
дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за изработка и монтаж
на два броя стъклени врати, за който е
издадена проформа фактура *******., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 02.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението и
299,64 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата начислено за периода
02.03.2018г. - 01.01.2019г. вкл.
В исковата молба се сочи, че между ответникът като възложител и ищецът бил сключен неформален
договор за изработка и монтаж на
два броя автоматизирани стъклени врати SLIMDRIVE SF предназначени за главния вход
на *******” - находящ се на
адрес: *******”, стопанисван
под наем от ******* Съобразно получена на 25.09.2016г. оферта и приложена
количествено - стойностна сметка, стойността им била 26 702 лева без ДДС. Работата била извършена и приета на 27.02.2018 г., но не било
платено уговореното възнаграждение за монтажа на вратите,
посочено в проформа фактура *******. на стойност 1602 лв. с ДДС. Претендират се разноски.
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба
по чл. 131 от ГПК в рамките
на законоустановения срок,
с който изразява становище за неоснователост на иска. Сочи, че работата не е била приета поради дефекти. В резултат на това *******потърсило друг дистрибутор на производителя GEZE с цел отстраняване на недостатъците в лицето на „Автоматизирани врати” ЕООД. Представителят на GEZE ГмбХ България изразил становище, че дефектите на вратата
и лошия монтаж се дължат на доставчика. Сочи, че и към момента не е издадена фактура за претендираното
вземане, а претенцията е в отговор на заведено дело от настоящия ответник за
връщане на авансово платеното по договора поради пълно неизпълнение. Претендират
се разноски.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства относими към предявения иск – копия на: проформа фактура № 20 от 01.03.2017г. за
окончателно плащане по договор; приложение 1 на Договор за доставка
и монтаж на автоматични врати DK 16003; фактура 1029/01.12.2016г.; фактура 1063/01.02.2016г.; извлечения от хронологична ведомост 2016г. и 2017г.; писмо-рекламация
№ 06/19.07.2018г.; рекламация от ,,Т.Б.“ ЕООД; констативен Протокол от 15.08.2017г., се установява, че: през 2016г. между „Т.Б.“ ЕООД, като възложител и „С.М.” ООД бил сключен неформален
договор за изработка и монтаж на два броя автоматизирани стъклени
врати SLIMDRIVE SF и изграждане на стъклени стени, на обща стойност 26 702 лева без ДДС. За извършена
доставка и монтаж на вратите била издадена проформа фактура *******. на стойност 20258 лв. без ДДС и за изграждане на
стъклени стени 6444 лв. без ДДС. На 15.08.2017г. служители на
„С.М.” ООД и на х-л „Голдън тулип“
удостоверили, че монтирана в х-л „Голдън тулип“ врата работела
нормално.
Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
266 ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД
с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо
съгласно поръчката на другата страна,
а последната да заплати възнаграждение. Това легално определение на договора за
изработка го определя като консенсуален,
двустранен и възмезден договор. Консенсуален,защото
страните по него са обвързани
щом постигнат съгласие; двустранен защото създава задължения и за двете страни - за едната да
изработи нещо, а за другата да
приеме изработеното и да го плати;
възмезден, защото срещу това, което
изпълнителят ще изработи, другата страна по
правоотношението следва да му заплати
възнаграждение. Договорът за изработка е и неформален - той следва да се
счита за сключен, с постигане на съгласие между
страните относно съществените условия на договора, които
се отнасят до предмета на
задълженията и на двете страни по
договора без да е необходимо съгласието да бъде
изразено в някаква строго определена от закона форма.
В случая
съобразно правната квалификация на спорното вземане и правилата за разпределение
на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи наличието на сключен валиден договор за изработка между него и ответника
и изрядността си по него, т.е. качественото и срочно
изпълнение на уговорената работа, респ. ответникът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване изправността си по договора, т.е осигуряване на съдействие на изпълнителя и
плащане на приетата работа.
В настоящия случай от
доказателствата по делото се установява наличието на учредено неформално материално правоотношение, по
силата на което ищецът като изпълнител
се е задължил на свой риск
да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна – 2 автоматизирани врати и стъклени
стени.
Съдът намира, че от обсъдените доказателства не се
установява точната стойност на уговорената работа по пера – каква част е за
изработка и доставка на врати, каква за стъклени стени и каква за монтаж. Налице
е разминаване между посочените техни стойности в приложените от ищеца проформа фактура и приложение 1 - количествено стойностна сметка. В цитираната
проформа фактура е посочено 20258 лв. без ДДС за
доставка и монтаж на автоматични сгъваеми врати и 6444 лв. без ДДС за
изграждане на стъклени стени. В приложение 1 е посочено 20258 лв. без ДДС -
цена на вратите, без уточнение с монтаж или без, 5109 лв. без ДДС – стъклени стени и монтаж 1335 лв. без ДДС
/неуточнено на кое/. Сборът на 5109 лв. и 1335 лв. съвпада с възнаграждението
за посочената във фактурата работа по изграждане на стъклени стени. Претенцията
по настоящото дело обаче е за възнаграждение за монтаж на вратите, а не за
монтаж на стъклени стени, поради което остава недоказана по основание.
Отделно от това липсва и подписан от страните
документ, в който да е удостоверено горното обстоятелство. Следва да се
отбележи също така, че ищецът неправомерно /в противоречие с чл. 113 ал. 4 вр. чл. 25 ал. 2 ЗДДС вр. чл. 53 ТЗ/ при наличие на твърдение за доставена вече услуга не е издал фактура, а се
позовава на издадена проформа фактура, която добросъвестните
търговци издават за авансови плащания и вземания по неприключили търговски
сделки. Черпенето на права от собствено неправомерно поведение не съответства
на основните начала на гражданския процес и облигационното право.
Предвид липсата на тази предпоставка от фактическия
състав обуславящ основателността на претенцията - стойността на уговореното
възнаграждение за процесната част от работата,
приемането или неприемането е ирелевантно за изхода
на спора.
Недоказано по делото остана и обстоятелството, кога е
бил уговорения падеж за плащане на възнаграждението по договора, вкл. ако е
било уговорено на части – за претендираната част досежно монтажа на вратите.
Предвид изхода на
спора, на ищеца разноски не се следват. Съобразно чл. 78 ал.3 от ГПК и представените доказателва за реално извършени разноски за адвокатско
възнаграждение /договор за правна помощ/ на ответника следва да се присъдят 365лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.М.” ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, искове с правно основание чл. 266 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на „Т.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на ищеца сумата от 1602 лева с ДДС, представляваща остатък от
дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за изработка и монтаж
на два броя стъклени врати, за който е издадена проформа фактура *******., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 02.01.2019г. до окончателното
погасяване на задължението и 299,64 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата начислено за периода 02.03.2018г. - 01.01.2019г. вкл.
ОСЪЖДА на основание чл. 78
ал. 3 ГПК „С.М.” ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 365 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: