Решение по дело №1471/2019 на Районен съд - Варна

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            13.11.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски районен съд                                                                          гражданско отделение

На седемнадесети октомври                                            две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  1471 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

            Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „С.М.” ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, с която се претенидра да бъде осъдено „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на ищеца сумата от 1602 лева с ДДС, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за изработка и монтаж на  два броя стъклени врати, за който е издадена проформа фактура *******., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 02.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението и 299,64 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата начислено за периода  02.03.2018г. - 01.01.2019г. вкл.

 В исковата молба се сочи, че между ответникът като възложител и ищецът бил сключен неформален договор за изработка и монтаж на  два броя автоматизирани стъклени врати SLIMDRIVE SF предназначени за главния вход на *******” -  находящ се на адрес: *******”, стопанисван под наем от ******* Съобразно получена на  25.09.2016г. оферта  и приложена количествено - стойностна сметка,   стойността им била 26 702 лева без ДДС. Работата била извършена и приета на 27.02.2018 г., но не било платено уговореното възнаграждение за монтажа на вратите, посочено в проформа фактура *******. на стойност 1602 лв. с ДДС. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК в рамките на законоустановения срок, с който изразява становище за неоснователост на иска. Сочи, че работата не е била приета поради дефекти. В резултат на това *******потърсило друг дистрибутор на производителя GEZE с цел отстраняване на недостатъците в лицето на „Автоматизирани врати” ЕООД.  Представителят на GEZE ГмбХ България изразил становище, че дефектите на вратата и лошия монтаж се дължат на доставчика. Сочи, че и към момента не е издадена фактура за претендираното вземане, а претенцията е в отговор на заведено дело от настоящия ответник за връщане на авансово платеното по договора поради пълно неизпълнение. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства относими към предявения иск – копия на: проформа фактура № 20 от 01.03.2017г. за окончателно плащане по договор; приложение 1 на Договор за доставка и монтаж на автоматични врати DK 16003; фактура 1029/01.12.2016г.; фактура 1063/01.02.2016г.; извлечения от хронологична ведомост 2016г. и 2017г.; писмо-рекламация № 06/19.07.2018г.; рекламация от ,,Т.Б.“ ЕООД; констативен Протокол от 15.08.2017г.,     се установява, че:  през 2016г.  между „Т.Б.“ ЕООД, като възложител и „С.М.” ООД бил сключен неформален договор за изработка и монтаж на два броя автоматизирани стъклени врати SLIMDRIVE SF и изграждане на стъклени стени,  на обща стойност 26 702 лева без ДДС. За извършена доставка и монтаж на вратите била издадена проформа фактура *******. на стойност 20258 лв. без ДДС и за изграждане на стъклени стени 6444 лв. без ДДС. На 15.08.2017г. служители на  „С.М.” ООД и на х-л „Голдън тулип“ удостоверили, че монтирана в х-л „Голдън тулип“ врата работела нормално.

Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 266 ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД  /Закон за задълженията и договорите/.

 Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Това легално определение на договора за изработка го определя като консенсуален, двустранен и възмезден договор. Консенсуален,защото страните по него са обвързани щом постигнат съгласие; двустранен защото създава задължения и за двете страни - за едната да изработи нещо, а за другата да приеме изработеното и да го плати; възмезден, защото срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна по правоотношението следва да му заплати възнаграждение. Договорът за изработка е и неформален - той следва да се счита за сключен, с постигане на съгласие между страните относно съществените условия на договора, които се отнасят до предмета на задълженията и на двете страни по договора без да е необходимо съгласието да бъде изразено в някаква строго определена от закона форма.  

 В случая съобразно правната квалификация на спорното вземане и правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи наличието на сключен валиден договор за изработка между него и ответника и изрядността си по него, т.е. качественото и срочно изпълнение на уговорената работа, респ. ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване изправността си по договора, т.е осигуряване на съдействие на изпълнителя и плащане на приетата работа.

В настоящия случай от доказателствата по делото се установява наличието на учредено неформално материално правоотношение, по силата на което ищецът като изпълнител се е задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна – 2 автоматизирани врати и стъклени стени.

Съдът намира, че от обсъдените доказателства не се установява точната стойност на уговорената работа по пера – каква част е за изработка и доставка на врати, каква за стъклени стени и каква за монтаж. Налице е разминаване между посочените техни стойности в приложените от ищеца проформа фактура и приложение 1  - количествено стойностна сметка. В цитираната проформа фактура е посочено 20258 лв. без ДДС за доставка и монтаж на автоматични сгъваеми врати и 6444 лв. без ДДС за изграждане на стъклени стени. В приложение 1 е посочено 20258 лв. без ДДС - цена на вратите, без уточнение с монтаж или без, 5109 лв. без ДДС  – стъклени стени и монтаж 1335 лв. без ДДС /неуточнено на кое/. Сборът на 5109 лв. и 1335 лв. съвпада с възнаграждението за посочената във фактурата работа по изграждане на стъклени стени. Претенцията по настоящото дело обаче е за възнаграждение за монтаж на вратите, а не за монтаж на стъклени стени, поради което остава недоказана по основание.

Отделно от това липсва и подписан от страните документ, в който да е удостоверено горното обстоятелство. Следва да се отбележи също така, че ищецът неправомерно /в противоречие с чл. 113 ал. 4 вр. чл. 25 ал. 2 ЗДДС вр. чл. 53 ТЗ/ при наличие на твърдение за доставена вече услуга не е издал фактура, а се позовава на издадена проформа фактура, която добросъвестните търговци издават за авансови плащания и вземания по неприключили търговски сделки. Черпенето на права от собствено неправомерно поведение не съответства на основните начала на гражданския процес и облигационното право.

Предвид липсата на тази предпоставка от фактическия състав обуславящ основателността на претенцията - стойността на уговореното възнаграждение за процесната част от работата, приемането или неприемането е ирелевантно за изхода на спора.

Недоказано по делото остана и обстоятелството, кога е бил уговорения падеж за плащане на възнаграждението по договора, вкл. ако е било уговорено на части – за претендираната част досежно монтажа на вратите. 

             Предвид изхода на спора, на ищеца разноски не се следват.  Съобразно чл. 78 ал.3 от ГПК и представените доказателва за реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение /договор за правна помощ/ на ответника следва да се присъдят 365лв.  

            Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

                                                        Р   Е  Ш  И

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.М.” ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, искове с правно основание чл. 266 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД  за осъждането на „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на ищеца сумата от 1602 лева с ДДС, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за изработка и монтаж на  два броя стъклени врати, за който е издадена проформа фактура *******., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 02.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението и 299,64 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата начислено за периода  02.03.2018г. - 01.01.2019г. вкл.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „С.М.” ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на  „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 365 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: