№ 4102
гр. Варна, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.а
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110104799 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: ******, чрез процесуалния му представител – адв.
Ц.П.И.., срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.“, дружество, регистрирано в
Унгария, действащо на територията на Република България чрез „УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ******, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 5, пар.
1, б. „в“ и чл. 7, т. 1, б. „б” от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо
закъснение на полети, за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 400 евро, с левова
равностойност 782.33 лв., представляваща обезщетение за вреди за изпълнен
със закъснение с над 3 часа на полет № ****** от Летище Лондон Лутън до
Летище Варна, България, планиран да излети на ******2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.10.2024 г. до окончателното й
изплащане, която сума е предмет на заповед № ******2025 г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС,
ХLVI състав.
В исковата си молба ищецът В. Г. П. излага, че на 21.10.2024 г. е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, 46 състав.
Получил съобщение, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение от страна на длъжника, поради което е предявил настоящия иск в
законния едномесечен срок по чл. 415 ГПК. Твърди, че е имал сключен
1
договор за въздушен превоз за полет ****** от летище Лондон Лутън до
Летище Варна, планиран да излети в 08:35 часа на ******2024 г., който е
изпълнен със закъснение повече от 3 часа. Полетът бил изпълнен с голямо
закъснение /около 6 часа/. Поддържа, че има право да получи обезщетение,
съгласно Регламент /ЕО/ № 261/04 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. За целта упълномощил клеймкомпания АвиоХелп да го
представлява пред авиокомпанията въз връзка с претенцията за обезщетение.
На 02.07.2022 г. във връзка с подадена жалба е получен отговор от ответника,
че закъснението е поради ограничения във въздушния трафик, за което не
били представени доказателства. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски за заповедното
и за исковото производство.
Ответникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ” Црт, редовно уведомен, е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му
представител – адв. К. И.. Излага, че между страните е имало сключен договор
за въздушен превоз за редовен полет ****** по релация: летище Лутън –
летище Варна на ******2024 г. Посочва, че е заплатил на ищеца сумата в
размер на 746.42 британски лири /1709.33 лв./, включваща следното: 782.33
лв. – обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 г., законна лихва – 77 лв.,
държавна такса за двете производства – 50 лв., адвокатско възнаграждение за
заповедното производство – 400 лв. и 400 лв. – адвокатско възнаграждение за
исковото производство, платени на 17.06.2025 г. В случай на претенция за
възнаграждение в по-висок размер прави възражение за прекомерност. С оглед
извършеното плащане моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Във връзка с предоставената от съда възможност да изрази становище
по отговора, ищецът е депозирал такова на 21.07.2025 г., чрез процесуалния му
представител – адв. Ц.П.И... Потвърждава, че ответникът е изпълнил
задължението и е заплатил сума в общ размер от 1709.33 лв. на 17.06.2025 г.
Счита, че действията на ответника, с оглед извършеното плащане,
представляват признание на иска, поради което моли да бъде постановено
решение съобразно признанието.
В проведеното по делото открито съдебно заседание всяка от страните
депозира нарочна молба по хода на делото, в която поддържат становище, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, предвид извършеното плащане на
претендираните суми.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б.
„б” от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети.
По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните е сключен
договор за превоз, по силата на който ответникът се е задължил да го превози
с полет ******, от летище Лондон Гетуик до летище Варна, България,
излитащ по разписание на ******2024 г. в 08:35 часа; че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора, като е заплатил цената за договорения превоз;
че полетът е изпълнен с голямо закъснение – повече от 3 часа.
Всичко това се потвърждава както от приложените към заявлението по
2
чл. 410 ГПК и исковата молба писмени документи, така и от направеното
признание на иска от страна на ответника и извършеното от негова страна
плащане.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК в отношенията между страните, че
ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в общ размер от 1709.33 лв.,
включваща обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 г. в размер на
782.33 лв., законна лихва в размер на 77 лв., държавна такса за двете
производства в общ размер на 50 лв., както и адвокатски възнаграждения за
заповедното производство в размер на 400 лв. и за исковото производство в
размер на 400 лв.
Предвид извършеното плащане на претендираните суми и с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Доколкото обаче извършеното от ответника плащане е в хода на процеса
– след връчване на препис от исковата молба, съдът приема, че същият е
станал повод за предявяване на настоящия иск, поради което следва да понесе
отговорността за сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
В заповедното производство същите са в размер на 425 лв., от които: 25
лв. – държавна такса и 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение,
която следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
В настоящото производство е довнесена държавна такса в размер на 25
лв. за воденето на установителния иск. В полза на страната следва да бъде
присъдена и сумата 400 лв. – адвокатско възнаграждение или общо
дължимите разноски в исковото производство възлизат на сумата 425 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че действително
ответникът е заплатил на ищеца както дължимите в заповедното, така и в
исковото производство съдебно-деловодни разноски /сумата в общ размер от
850 лв./. Това плащане обаче следва да бъде съобразявано при евентуален
бъдещ изпълнителен процес между страните и не води до неоснователност на
претенциите за присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца,
които са дължими, предвид обстоятелството, че ответникът е причина за
водене на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ******,
срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.“, дружество, регистрирано в Унгария,
действащо на територията на Република България чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ
Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
******, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ и чл.
7, т. 1, б. „б” от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на
3
полети, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата 400 евро, с левова равностойност 782.33
лв., представляваща обезщетение за вреди за изпълнен със закъснение с над 3
часа на полет № ****** от Летище Лондон Лутън до Летище Варна, България,
планиран да излети на ******2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 28.10.2024 г. до окончателното й изплащане, която сума е предмет на
заповед № ******2025 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.
гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, поради извършено
плащане на претендираната сума в хода на процеса.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.“, дружество, регистрирано в
Унгария, действащо на територията на Република България чрез „УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ******, да заплати на В. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ******,
сумата 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. № ******2025 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, както и сумата 425 лв.
/четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4