№ 101
гр. Сливен, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
в присъствието на прокурора Я. Н. К.
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230105618 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. С. М. от с. ..............
срещу Прокуратурата на РБ, с която е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че на 25.12.2022 г.
в гр. Сливен, по бул. „Ичеренско шосе“ посока с. Ичера управлявал моторно
превозно средство - л. а. марка Фолксваген, модел Голф, с peг. № ................,
след употреба на наркотично вещество - Хексахидроканабинол (ННС),
установено по надлежния ред със съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза. Районна прокуратура - Сливен внесла
обвинителен акт за разглеждане в Районен съд - Сливен, по който било
образувано НОХД № 908/2023 г. по описа на PC - Сливен, развило се в осем
открити съдебни заседания. Производството по делото приключило с Присъда
№ 68/18.04.2024 г. по НОХД № 908/2023 г. по описа на PC - Сливен, с която
съдът признал ищеца за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение
за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Ищецът описва, че още в
деня на постановяването на присъдата постъпил протест. С Решение №
158/13.08.2024 г. по ВНОХД № 378/2024 г. по описа на СлОС, въззивният съд
потвърдил присъдата с окончателно решение. Ищецът излага, че при
1
полицейската проверка на 25.12.2022 г. му бил съставен АУАН и било
издадено наказателно постановление. Ищецът бил задържан за 24 часа на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и му бил съставен протокол за обиск.
Съгласно Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000347/25.12.2022 г. му
било отнето СУМПС до решаване на въпроса за неговата отговорност, но не
повече от 18 месеца. Ищецът предал своето СУМПС на 29.12.2022 г., но
същото му било върнато едва на 28.07.2024 г. след депозиране на нарочно
заявление от страна на ищеца. Ищецът твърди, че от воденото срещу него
наказателно производство претърпял имуществени и неимуществени вреди, за
които желае да бъде обезщетен. Имуществените вреди представлявали
извършените разходи за адвокатско възнаграждение в Районен и Окръжен съд
- Сливен във връзка с участието му в наказателното производство, като
ищецът излага, че е заплатил на своя адвокат възнаграждение в размер на
4320,00 лева пред първата инстанция и 2640,00 лева пред втората инстанция,
като сумите били съобразени с фактическата и правна сложност на делото,
броя на проведени съдебни заседания и като цяло с продължителността на
наказателното производство и за заплащането им били представени
своевременно доказателства в самото съдебно производство, както пред
първата, така и пред втората инстанция. На следващо място, ищецът излага, че
е претърпял и неимуществени вреди, изразили се в накърняване на личната му
чест и достойнство, стрес и напрегнатост, неудобство от наложената му мярка
за неотклонение. Продължителният период на водене на наказателното
производство - приблизително една година и осем месеца, негативният отзвук
в медиите и обществото непоправимо засегнали професионалната репутация
на ищеца и оказали негативен ефект върху членовете на семейството му.
Дългото досъдебно и съдебно производство причинили на ищеца отрицателни
преживявания, изразяващи се в притеснения и негативни емоции. Близките на
ищеца били изключително притеснени от факта, че ищецът може да получи
ефективно наказание лишаване от свобода, като дори дядото на ищеца
................., при когото ищецът отраснал и от когото бил отгледан, от
преживения стрес получил инфаркт и починал на 23.07.2023 г. Той не можал
да преживее мисълта, че на 28.07.2023 г. било делото на ищеца - първото
заседание пред PC - Сливен и се притеснил много, вследствие на което
здравето му се влошило. Ищецът описва още, че в началото на 2023 г.
трябвало да замине за Германия на работа, но след започване на делото не
2
успял. Ищецът заминал и да започнал работа в Германия едва след
приключване на делата и връщането на СУМПС - с почти две години
закъснение, през което време нямал възможност да работи нито заради
честото явяване пред органите на реда и Съда, нито заради тежкото
състояние, в което изпаднал, вледствие на което се затворил в себе си и не
контактувал с никого. На изложените основания ищецът намира, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което моли същата да бъде осъдена да му
заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 6960,00
лв. и обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 8000,00
лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.08.2024 г. до
окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
прокурор при РП - Сливен, с който излага становище за неоснователност и
недоказаност на предявения иск. Излага, че липсват доказателства за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Наред с това възразява срещу
размера на претенцията от 8000,00 лв. като прекомерно завишен и
несъответстващ на принципа на справедливостта и изградената съдебна
практика на съдилищата от съдебния район на ОС - Сливен. Излага, че
наказателното производство е продължило в изключително разумен срок по
смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС, като от датата на привличането на ищеца като
обвиняем до датата на внасяне на обвинителния акт е изминал по-малко от
месец. Спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение - подписка.
Ответникът излага също, че предприетите от страна на Прокуратурата
действия и мерки по отношение на ищеца в хода на визираното наказателно
производство са законово регламентирани в Наказателно-процесуалния кодекс
и в този смисъл не се явяват незаконосъобразни. Обвинението е било основано
и базирано на положително заключение на токсикохимическа експертиза, а
щом като това е така, за Прокуратурата е възникнало фундаменталното
задължение да даде на съд обвиняемото лице. Самият ищец не само не е
представил на досъдебното производство защитна версия, която да дава
различно обяснение на събраните доказателства, а дори напротив - признал се
е за виновен и е изявил желание за сключване на споразумение и не е дал
други обяснения по делото. Това поведение на ищеца също така безспорно
съществено намалява евентуалните негативни емоции, свързани с
3
наказателния процес и следва да се вземе предвид при решаване на въпроса
дали се дължи обезщетение за неимуществени вреди и в какъв размер. Наред с
това, ответникът излага, че към момента на провеждане на наказателното
производство, ищецът е бил осъждан три пъти за престъпления от общ
характер - два пъти за престъпления по транспорта (чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК) и веднъж - за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК (за държане на
наркотични вещества). Наличието на предходни осъждания и то за същия тип
престъпления, съществено намалява негативните емоции и евентуалния стрес,
причинени от воденото наказателно производство. Това обстоятелство
неминуемо намалява интензитета на претърпяното от него увреждане и
съществено намалява причинените неимуществени вреди, поради което
следва да бъде взето предвид от съда при извършване преценка за
основателността на иска. Ответникът сочи още, че липсват доказателства за
трайни вреди в резултат на наказателното производство и не са посочени
никакви доказателства за причинно-следствена връзка между твърдените
морални вреди и незаконното обвинение. Наред с това, СУМПС на ищеца не е
било отнето от Прокуратурата или служители на Прокуратурата, не е
извършено и по разпореждане на прокурор. Това е действие изцяло на
служители на МВР, съгласно разпоредбите на ЗМВР и Прокуратурата няма
как да отговаря за евентуални последици от това отнемане. Предвид това
искането за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на отнемането на
СУМПС, следва да се насочи към МВР, а не към Прокуратурата. Ответникът
намира и размера на претенцията за неимуществени вреди за прекомерно
завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от
ЗЗД. Оспорва и претенцията на ищеца за имуществени вреди с твърдения за
недоказаност и заявява също, че поради липсата на фактическа и правна
сложност по делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение също е прекомерна и следва да бъде
изцяло или частично отхвърлена. Ответникът заявява също, че е налице
хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като съгласно трайната съдебна
практика, неистинското самопризнание от страна на обвиняемия, каквото
безспорно е налице в случая, е основание за приложение на чл. 5 ЗОДОВ. На
изложените основания ответникът моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни, евентуално за частичното им уважаване и прави изрично
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
4
пълномощника на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява
становище за основателност на предявения иск и моли да бъде уважен. Моли
за присъждане и на направените по делото разноски.
Ответната Прокуратура на Република България се представлява от
прокурор в РП - Сливен, който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на иска и моли да бъде отхвърлен, евентуално претенцията да
бъде уважена в по - нисък размер, тъй като претендираният от ищеца е
прекомерно завишен и не отговаря на критерия за справедливост по смисъла
на чл. 52 ЗЗД.
И двете страни са представили подробни писмени защити по делото.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното за послужване НОХД № 908/2023 г. по описа на PC -
Сливен се установява, че с Постановление от 19.06.2023 г. по ДП № 1917/2022
г. по описа на РУ МВР Сливен, ищецът Н. С. М. бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. На обвиняемия била взета мярка за
неотклонение „Подписка“. Обвинението било предявено лично и в
присъствието на защитник - адв. П.Т. от АК - Ямбол, упълномощен за защита
по ДП с пълномощно от 20.06.2023 г.
Видно от материалите по ДП, ищецът бил задържан за срок до 24 часа
със Заповед от 25.12.2022 г. С Постановление от 26.12.2022 г. била назначена
експертиза за установяване на наличието на наркотични вещества в кръвта на
ищеца. Съдебната химикотоксикологична експертиза била изготвена на
09.06.2023 г. Видно от приложената справка за съдимост, през 2018 г. ищецът,
като непълнолетен, бил признат за виновен за това, че управлявал АТВ, което
не е регистрирано по надлежния ред, като на основание чл. 78а НК бил
освободен от наказателна отговорност и му било наложено наказание
обществено порицание. През 2020 г. ищецът, вече пълнолетен, отново бил
признат за виновен за това, че управлявал АТВ, което не е регистрирано по
надлежния ред, като на основание чл. 78а НК бил освободен от наказателна
отговорност и му било наложено наказание глоба в размер на 1000,00 лв. Със
5
споразумение от 2022 г. ищецът се признал и за виновен в това, че без
надлежно разрешително държал високо рисково наркотично вещество и му
било наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване
било отложено за изпитателен срок от три години.
На 12.07.2023 г. РП - Сливен внесла обвинителен акт за разглеждане в
Районен съд - Сливен, по който било образувано НОХД № 908/2023 г. по
описа на PC - Сливен, развило се в осем открити съдебни заседания. На
всички заседания обвиняемият се явявал лично и със своя защитник - адв. И.
С. от АК - Ямбол.
Производството по делото приключило с Присъда № 68/18.04.2024 г. по
НОХД № 908/2023 г. по описа на PC - Сливен, с която съдът признал ищеца за
невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Срещу присъдата постъпил протест,
като с Решение № 158/13.08.2024 г. по ВНОХД № 378/2024 г. по описа на
СлОС присъдата била потвърдена.
От приетите писмени доказателства по делото се установява още, че
съгласно Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000347/25.12.2022 г.,
СУМПС на ищеца било временно отнето до решаване на въпроса за неговата
отговорност, но не повече от 18 месеца, като по заявление на ищеца, същото
му било върнато на 28.07.2024 г.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото Договори за
правна помощ и съдействие от 12.10.2023 г., 14.12.2023 г., 08.02.2024 г.,
21.03.2024 г., 18.04.2024 г. и фактури към тях, за процесуално
представителство и защита по НОХД № 908/2023 г. по описа на СлPC ищецът
заплатил в брой адвокатско възнаграждение в общ размер на 4320,00 лв. с
ДДС. Документите са приложени на л. 131 - 142, вкл. от НОХД № 908/2023 г.
по описа на СлPC.
Видно от приетата по делото Фактура от 02.05.2024 г., за процесуално
представителство и защита пред СлОС по ВНОХД, ищецът заплатил в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 2640,00 лв. с ДДС.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди и причинната им връзка с повдигнатото обвинение са
разпитани свидетелите В.В. - съпруг на майката на ищеца и Й.Б. - баба на
ищеца. Съдът отчете евентуалната заинтересованост на свид. Б. от изхода на
6
делото, поради близката й роднинска връзка с ищеца. Въпреки това, съдът
кредитира изцяло показанията и на двамата свидетели, тъй като ги намери за
обективни и последователни, непосредствени и непротиворечиви нито
помежду си, нито на останалите събрани доказателства.
От аналогичните показания на свидетелите В. и Б. се установява, че на
Коледа през 2022 г. ищецът бил спрян за проверка от служители на пътна
полиция като тестът за наркотични вещества излязъл положителен. Н. бил
сигурен, че не е използвал такива и поискал да му бъдат направени кръвни
изследвания. Служителите на МВР го завели в болницата с конвой, за да му
вземат кръв, след това ищецът бил задържан за срок до 24 часа. На следващия
ден бил освободен и предал шофьорската си книжка на служителите на МВР.
Свидетелите описват, че през следващите 5-6 месеца чакали резултата от
изследванията. През това време ищецът се отказал от живота, преместил се от
гр. Бургас в с. Градец при своите баба и дядо (свид. Б. и съпругът й И.Б.),
разделил се и с приятелката си. Н., заедно със свои приятели, имал уговорена
работа в Германия, но след като предал шофьорската си книжка, до
приключване на наказателното производство не успял да замине. Свидетелите
излагат, че след като експертизата била изготвена, ищецът я получил в
присъствието на техен познат - адвокат, който му обяснил, че може да получи
ефективно наказание лишаване от свобода. Свидетелите описват, че ищецът
бил посъветван и от друг адвокат да сключи споразумение с прокуратурата,
но тъй като Н. бил уверен, че не е употребил наркотични вещества,
упълномощил друг защитник - адв. И. С.. Веднага след задържането, ищецът
бил притеснен, но не показвал агресия към никого, но когато разбрал, че има
опасност да получи ефективно наказание лишаване от свобода, тогава се
притеснил много. Делото се водило дълго време, през което ищецът
изживявал тежко ситуацията, затворил се в себе си, не искал да говори,
останал в село Градец, не излизал никъде, скарал се с приятелите си. Бил
затворен вкъщи и дори казвал, че може би ако е излежал присъдата си, всичко
е щяло да приключи по-бързо. Ищецът изпитвал и силно чувство за вина, тъй
като според него здравословното състояние на дядо му се влошило от
притеснение за него и пет дни преди първото насрочено о. с. з. по НОХД №
908/2023 г. по описа на СлРС, дядо му починал от масивен инфаркт. Налагало
се ищецът да приема таблетки за успокояване, тъй като изпитвал силно
притеснение в хода на делото. Свидетелите излагат, че са знаели за предходно
7
осъждане на ищеца за държане на наркотични вещества, както и за управление
на АТВ. След оправдателната присъда Н. се променил коренно, като веднага
си взел шофьорската книжка и се организирал отново с приятелите си, с които
заминал за Германия от няколко месеца, където се устроил на работа и
получавал добро заплащане.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца Н. С. М.,
ЕГН: ********** от с. .............. сумата от 6960,00 лв. /шест хиляди
деветстотин и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди и сумата от 8000,00 лв. /осем хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от подвигнатото му
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК
по ДП № 1917/2022 г. по описа на РУ Сливен, прок. пр. вх. № 6899/2022 г. на
РП - Сливен, по което обвинение е оправдан с влязла в сила Присъда по НОХД
№ 908/2023 г. по описа на РС - Сливен, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от влизане в сила на присъдата - 13.08.2024 г. до
окончателното им изплащане.
Искът е процесуално допустим. Същият е предявен от лице с правен
интерес и срещу надлежна пасивно легитимирана страна - Прокуратурата на
Република България.
Разгледан по същество, съдът го намира и за основателен и доказан,
макар и не в пълния предявен размер по отношение на претенцията за
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Разпоредбата визира няколко отделни хипотези,
представляващи самостоятелни основания за ангажиране отговорността на
8
държавата, една от които е в случаите на постановена оправдателна присъда.
Последното е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като
незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са
били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния
правозащитен орган, доколкото законът разглежда незаконосъобразността на
плоскостта на крайния резултат от наказателното производство, а
отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, дори когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно
производство - законен повод и достатъчно данни за престъпление.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно
държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо
от наличието на вина у правозащитния си орган.
В случая, за да бъде ангажирана отговорността на Държавата по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ищецът следва да установи по несъмнен начин, в условията
на пълно и главно доказване, че е бил привлечен като обвиняем по образувано
наказателно производство, че е бил признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда, наличието на пряка
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претъпените
имуществени и неимуществени вреди, размера на имуществените вреди и
характера, степента и интензитета на претърпените неимуществени вреди.
Безспорно се установи по делото, че с Постановление от 19.06.2023 г.
по ДП № 1917/2022 г. по описа на РУ МВР Сливен, ищецът Н. С. М. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а с Присъда
№ 68/18.04.2024 г. по НОХД № 908/2023 г. по описа на PC - Сливен, влязла в
сила на 13.08.2024 г., е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото
обвинение.
Изложеното мотивира извода за доказаност на претенциите на ищеца
по основание.
Относно размера на обезщетението за претърпени имуществени
вреди:
Съгласно мотивите на ТР № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, в НПК не е
9
уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което
наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат
да се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение
на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за
отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди
другиму, доколкото за отговорността на държавата за причинени вреди не са
уредени особени правила в ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на
това производство.
В случая от приетите като писмени доказателства по делото договори
за правна защита и съдействие и фактури се установява по безспорен начин,
че за процесуално представителство и защита по НОХД № 908/2023 г. по
описа на СлPC ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в общ
размер на 4320,00 лв. с ДДС, а по ВНОХД № 378/2024 г. по описа на СлОС,
ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2640,00 лв. с
ДДС.
Ето защо, претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди
в размер на сумата от 6960,00 лв., представляваща заплатени адвокатски
възнаграждения по НОХД № 908/2023 г. по описа на СлPC и по ВНОХД №
378/2024 г. по описа на СлОС, съдът намира за изцяло основателна и
доказана.
Неоснователно е възражението на ответната Прокуратура на РБ, че
договорът за правна защита във въззивното производство не е представен в
самото наказателно производство, за да бъде основателна претенцията за
имуществени вреди по ЗОДОВ. Именно защото в НПК не е уредена
отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което
наказателното производство е прекратено, не е необходимо договорите за
правна защита, удостоверяващи размера на договореното адвокатско
10
възнаграждение на защитника или документите за заплащането му, какъвто в
случая е Фактурата от 02.05.2024 г. да бъдат представени в самото наказателно
производство. За участието на защитника е необходимо и достатъчно
единствено адвокатско пълномощно за всички инстанции до приключване на
делото, което в случая е било представено по НОХД № 908/2023 г. по описа на
СлРС.
Редът за претендиране на тези разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, е във вида им на
претърпени имуществени вреди в производството за обезщетение на вреди от
незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Съответно и в
производството по предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се събират
доказателствата за размера на претърпените имуществени вреди, съответно за
заплатените в наказателното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, каквито безспорно са събраните по делото като писмени
доказателства Договори за правна защита и съдействие и фактури.
Наред с това, договорените и изплатени в брой адвокатски
възнаграждения, съответстват изцяло както на минималните размери по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, така и на действителната фактическа и правна сложност на
наказателните дела, разгледани в двете съдебни инстанции, на броя на
проведените открити съдебни заседания в първата инстанция и на разумния и
обичаен размер на дължимото възнаграждение с оглед реално осъществената
от адвоката процесуална дейност по защита правата на клиента му.
Предвид изложеното, претенцията за обезщетение на претърпените от
ищеца имуществени вреди следва да бъде уважена изцяло в пълния размер от
6960,00 лв.
Относно размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди:
За причинените вследствие на незаконосъобразните действия на
правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде определено
обезщетение, което съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, във връзка с чл. 52 ЗЗД, се
определя от съда по справедливост.
При определяне на обезщетението, което да репарира причинените
неимуществени вреди, съдът следва да отчете характера и степента на
11
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено и неговите
последици, тежестта на обвинението, неговата продължителност, каква мярка
за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото
лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда
са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет
действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени,
ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, като
определеният му размер не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия. Като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта.
При определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди съдът отчете, от една страна, че взетата на обвиняемия с
постановлението за привличане мярка за неотклонение е най - леката -
„Подписка“. Наказателното производство, от датата на привличане на
обвиняемия - 19.06.2023 г., до момента на влизане в сила на оправдателната
присъда - 13.08.2024 г., е продължило в срок от 14 месеца, който може да се
определи като разумен срок по чл. 6 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи. Следва да се отчете и обстоятелството, че
обвиняемият е признат за невиновен още с акта на първоинстанционния съд,
като същевременно е бил осъждан и му е наложено наказание за сходно
престъпление - държане на наркотични вещества. Към настоящия момент,
ищецът е преодолял напълно претърпените притеснения, като успешно се е
устроил на работа в Германия.
От друга страна обаче, от събраните по делото доказателства, вкл.
показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че в резултат на
повдигнатото незаконно обвинение, ищецът е претърпял комплекс от
негативни емоции и психически натоварващи изживявания, с малко по-нисък
интензитет в периода от около 6 месеца от задържането му за срок до 24 часа
до изготвяне на заключението на съдебно-химикотоксикологична експертиза
и с доста по-голям интензитет в периода от около 14 месеца от привличането
му като обвиняем до влизането в сила на оправдателната присъда. Установи
се, че ищецът напуснал гр. Бургас, където живял дотогава, затворил се в себе
12
си, скарал се с приятелите си, разделил се с приятелката си, изпитвал силно
притеснение, че може да получи ефективно наказание „Лишаване от свобода“,
което наложило да приема медикаменти за успокояване. Наред с това се
установи, че ищецът е изпитвал силно чувство за вина, че е станал причина за
влошаване на здравословното състояние и за смъртта на своя дядо. Следва да
се отчете също, че ищецът е бил лишен от СУМПС в период от повече от
година и половина, поради което и предвид висящото наказателно
производство срещу него, се е лишил от възможността да замине по-рано за
чужбина и да работи.
Неоснователно е възражението на ответната Прокуратура на РБ, че не
следва да носи отговорност за отнемането на СУМПС на ищеца, тъй като
същото е извършено от органите на МВР. Съгласно Решение № 50084 от
30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. по описа на ВКС на РБ, III г. о.
Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените
вреди, причинени от наложените принудителни мерки - „задържане за 24
часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал.
1, т. 1, б. „б“ ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343б, ал.
3 НК.
Предвид всички отчетени обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение възлиза на сумата
от 3000,00 лв.
Ето защо, претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва да бъде уважена до този размер,
съответно следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана за
разликата над уважения размер от 3000,00 лв. до пълния предявен размер от
8000,00 лв.
Относно претенцията за законна лихва:
Основателността на главния иск обуславя дължимостта и на
акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
считано от 13.08.2024 г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда
до окончателното им изплащане, съобразно задължителните указания дадени
13
в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо, претенцията на ищеца за
присъждане на законната лихва върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди, считано от 13.08.2024 г. до окончателното им
изплащане следва да бъде уважена.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, в размер на
1604,52 лв. от общо направени разноски в размер на 2410,00 лева, от които
10,00 лева - заплатена държавна такса и 2400,00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът намира за неоснователно.
С оглед цената на иска от 14960,00 лв., уговореното и заплатено
възнаграждение не се явява прекомерно с оглед минималния размер на
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и действително
извършената от пълномощника работа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Булстат *********, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на
Н. С. М., ЕГН: **********, с адрес с. .............., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата от 6960,00 лв. /шест хиляди деветстотин и шестдесет лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 3000,00 лв.
/три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от подвигнатото му незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК по ДП № 1917/2022 г. по описа на РУ
Сливен, прок. пр. вх. № 6899/2022 г. на РП - Сливен, по което обвинение е
оправдан с влязла в сила Присъда по НОХД № 908/2023 г. по описа на РС -
Сливен, ведно със законната лихва върху сумите, считано от влизане в сила
на присъдата - 13.08.2024 г. до окончателното им изплащане, като
14
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 3000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 8000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Булстат *********, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на
Н. С. М., ЕГН: **********, с адрес с. .............., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 1604,52 лв. /хиляда шестстотин и четири лева и петдесет и
две стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
15