РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Г. ГЕОРГИЕВ
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 335/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 29 от ЗЗД и чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 42, ал. 2 от ЗЗД от (уточнени с последваща Молба вх. № 4714/03.08.2018 г. - л. 25 и в открито съдебно заседание - л. 87) В.В.Д. представляван от адв. Г.Ч. от Адвокатска колегия – гр. Русе, за
1.1. унищожаването на упълномощителната сделка, обективирана в Пълномощно с рег. № 2313/31.05.2015 г. на Нотариус № *** от РНК – А.Н. - Р., поради измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД;
1.2. установяването на недействителността на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 42, ал. 2 от ЗЗД на договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 38/17.06.2005 г. на Нотариус № *** от РНК – А.Н. - Р., поради липса на представителна власт по отношение на пълномощника на продавача (съдът е извел правилната квалификация, следвайки разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, въз основа на твърденията на ищеца, че нищожността на прехвърлителната сделка следва от унищожаването на упълномощителната такава, което води до отпадане на представителната власт на ответника).
1.3. Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Главиница и представляващ 5/8 идеални части от:
1.3.1. Поземлен имот с идентификатор 15031.501.439 (петнадесет хиляди тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин тридесет и девет), по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Главиница, одобрени със Заповед № РД-18-109/18.12.2008г., на изп. директор на АГКК, с площ от 789 кв. м., с административен адрес: гр. Главиница, ул.“Дунав„ № 24, при граници на имота: № 15031.501.438, 15031.501.440 и № 15031.501.1137, заедно с построените в имота:
1.3.2. Едноетажна жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор № 15031.501.439.1 (петнадесет хиляди тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин тридесет и девет, точка, едно), със застроена площ от 101 кв. м.;
1.3.3. Едноетажна жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор № 15031.501.43921 (петнадесет хиляди тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин тридесет и девет, точка, две), със застроена площ от 59 кв. м.:,
1.4. Имотите били придобити от ищеца в режим на СИО с починалата на 06.12.2002 г. негова съпруга - Я. М. Д., а 1/8 придобил по наследство след нейната смърт. Останалите съсобственици на имота били децата им В.В.Д., Д. В.Д. и Й. В. С., като всеки един от тях притежавал по силата на наследяването по 1/8 от имота.
1.5. На 22.06.2018 г., с ищеца се свързали Д. В.Д. и Й. В. С., които го уведомили, че в ТнРС от другия му син В.В.Д. бил предявен иск за делба, на описаните по - горе недвижими имоти, за което било образувано гражданско дело № 284/2018 г., по което той бил страна.
1.6. Твърди се, че с атакуваната прехвърлителна сделка В.В.Д., действащ като пълномощник на ищеца, по пълномощно рег. № 2313/31.05.2005 г. на същия нотариус бил продал сам на себе си притежаваните от ищеца 5/8 идеални части от имота за сумата от 2 400 лева.
1.7. Ищецът твърди, че никога не бил упълномощавал сина си В.В.Д. за описаните по - горе действия. Не бил имал желание да продава на него или на когото и да било идеалните части от имота си. Не бил получавал продажната цена от 2 400 лева. До момента, в който се запознал с документите, приложени по гражданско дело № 284/2018 г., по описа на ТнРС, а именно - 22.06.2018 г., живеел с ясното съзнание, че бил собственик на имота.
1.8. Твърди се, че към него момент, а и преди това ищецът не бил в добро здравословно състояние. От дълги години бил инвалидизиран с 95% инвалидност, след прекаран през 1996 г. инсулт. Страдал от епилепсия, диабет и високостепенна хипертония. Имал забавено мислене и бил диагностициран от лекарите, като „Брадипсихичен”.
1.9. На 31.05.2005 г., във връзка, с възникнал проблем касаещ друг недвижим имот, находящ се в с. С., община П., ищецът бил призован в РПУ – П., при полицейския служител С. Б. Н., където бил разпитан. Бил силно притеснен, вдигнал кръвно и трудно асимилирал какво се случва около него. Там присъствали и децата му Д. В.Д., Й. В. С. и В.В.Д.. Последният поискал да отидат до Тутракан, където да изготви пълномощно, с което той да „оправи” нотариалният акт за постройките в имота в Главиница. За продажба не било ставало дума.
1.10. Впоследствие ищецът конкретизира, че е бил въведен в заблуждение, че подписва пълномощно за процесуално представителство по гражданско дело между него и Ж. Д. (уточнено в открито съдебно заседание - л. 87).
2. Ответникът В.В.Д. е депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуалният си представител адв. И.Р. от Адвокатска колегия – гр. Силистра, с който счита иска за неоснователен и недоказан.
2.1. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД, евент. чл. 110 от ЗЗД.
2.2. Твърди се че продажната цена е заплатена през м. май 2005 г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. По са изслушани показанията на свидетелите: А.П.Н. - Р. (нотариуса, заверил процесното
пълномощно), Д. В.Д. (син на ищеца, брат на ответника), З. Н. Д. (съпруга на свид. Д.) (л. 97 и сл.).
4. На 28.10.2002 г. с Експертно решение №
3798 на ищеца е определена 95% изгубена работоспособност, с водеща диагноза:
запушване на мозъчни артерии (л. 17).
5. През месец май 2005 г. според свид. Д. , те са били
извикани от полицията, защото ищецът се опитал да продаде къща в с. С.,
собственост на свид. Д. Д., по отношение на която ищецът притежавал право на
ползване, на трето лице. Парите били получени от ищеца, но той не бил в състояние
да прехвърли собствеността. За
разрешаването на проблема били извикани освен това ответникът и сестра му (също
деца на ищеца). Наложило се свид. Д. Д. да „подпише”, че той продава къщата,
като същият не получил продажната цена, тъй като тя била вече изплатена преди
това на ищеца.
6. Според свид. З. Д. ищецът бил „уплашен и стресиран”. Не бил адекватен:
„..каже едно, после го забравя. Като му кажеш нещо, че е казал, казва: „Аз
така ли казах?“. После има отричане на нещата. Даже звъни на мъжът ми и му
казва, че ще идва в Русе. После му звъним да го питаме защо не идва, и той
казва: „Кога съм казал, че ще идвам?“ Той беше в стрес в него момент. Той не
знаеше какво става около него и беше уплашен, че може да влезе в затвора.”.
Свид. Д. Д. допълва: „Баща ми отдавна не
е добре. Сега плакал. Взел брадвата и седял над главата на В.. Паля колата и
отивам, защото ще се изпобият. Баща ми винаги казваше, че имал жълта книжка.”.
7. След като били освободени от полицията
роднините се отправили към Тутракан, защото отв. В.Д. повдигнал въпроса, че е
нужно да се „оправят документите” на процесния имот, намиращ се в гр.
Главиница, за което му е нужно пълномощно. Ответникът живеел в този имот. Според
свид. Д. Д. имало постигната договорка ответника да живее в имота и като
почине, къщата да остане на синът на
свид. Д. Д. и на детето на сестра му (т. е. на племенниците на ответника).
8. Ответникът
по време на пътуването се карал на ищеца, упреквайки го за постъпката му.
9. При нотариуса в гр. Тутракан влезли страните по делото, като ищецът казал
на свид. Д., че подписва пълномощно за „оправяне на документи”.
10. Свид. Д. сочат, че преди това имало спор за този имот
между съседка на имота и съпругата на ищеца. През 2003 г. съпругата починала,
което наложило да бъде упълномощено лице което да продължи делото. Постигнато
било съгласие ответника да бъде упълномощен и за това.
11. На 31.05.2005 г. в общия регистър на Нотариус
№ *** от РНК – А.Н. - Р. е вписана заверката на пълномощно, издадено от ищеца
на ответника, с което последният е упълномощен да продаде притежаваните от
ищеца по наследство 5/8 ид. ч. от процесния имот (вж. т. 13), на цена не по - ниска от 1 000 лв., като
е отразено, че цената е получена при съставянето на пълномощното (л. 95). На същата дата са заверени и
декларации на ищеца по чл. 25, ал. 7 от ЗННД и по чл. 226, ал. 1 от ДОПК. Свид.
Р., твърди, че практика на кантората е пълномощните за разпореждане с недвижими
имоти да се прочитат преди заверката им.
12. Свид. Д. сочи, че след този случай контактите
межди свид. Д. и ищеца са прекъснати.
13. На 04.07.2008 г. е сключен договор за покупко – продажба,
обективиран в Нотариален
акт № 38/17.06.2005 г. т. 4, ОР № 2574, д. № 348/17.06.2005 г. на Нотариус № ***
на НК- А.Р. (л. 13), съгласно който
ищецът е прехвърлил на ответника (ответникът е и пълномощник на ищеца по
сделката):
13.1. Дворно място, съставляващо УПИ V-439, в кв. 49 по плана на гр.
Главиница, за едно с построените в имота:
13.2. Паянтова жилищна сграда и
13.3. Едноетажна масивна жилищна сграда.
14. На 11.06.2018 г. от ответника срещу
свид. Д. Д. и Й. С.е заведен иск за делба на имота, предмет на атакуваната
сделка (л. 9).
15. Свид. З. Д. твърди, че едва след получаването
на исковата молба съпругът ѝ Д. Д. е узнал за процесната покупко -
продажба. Той се обадил на ищеца, за да му потърси обяснение, на което
последния отговорил, че не е прехвърлял никакъв имот и е разписал пълномощно за
„оправяне на документи”.
16. Необсъдените по - горе доказателства,
приложени по делото, съдът намира за неотносими към спорния предмет.
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
17. Съдът
намира, че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по
същество.
II.
По основателността на исковете
18. Фактическият състав на основанието за унищожаване на сделки по чл. 29 от ЗЗД - измама включва елементите:
18.1. да е сключена сделка,
18.2. едната страна по сделката - измамената да е в заблуждение,
18.3. заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката, а при едностранна сделка - от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него, или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката, съответно адресатът на едностранната сделка трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това,
18.4. сделката да е сключена поради заблуждението.
19. Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице умишлено е изопачило могат да са елементи от фактическия състав на сделката и в този случай въвеждането в заблуждение е относно съдържанието на сделката, съответно вида и характера й. Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, то обикновено и най - вече при формалните сделки е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването й. Вследствие умишлено предизвиканата и/или поддържаната у него невярна представа, което го е подтикнало, мотивирало - "подвело" да сключи сделката, това лице погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят или от нея ще настъпят други правни последици. Поради това, неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за сключването на сделката, когато са последица от умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била въведена в такова заблуждение, не би сключила сделката (Решение № 427 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2014 г., IV г. о.).
19.1. В конкретният случай ищецът твърди, че е бил въведен в заблуждение от ответника при подписването на пълномощно от 31.05.2005 г. относно съдържанието на пълномощното, а оттам и по отношение на правните му последици. Ответникът го убедил, че подписва пълномощно за процесуално представителство по гражданско дело срещу Ж. Д. (уточнено в открито съдебно заседание - л. 87), както и че пълномощното ще бъде използвано именно затова.
20. Тези твърдения на ищеца следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване.
21. Между страните не се спори, че през месец май 2005 г. ищецът се е опитал да продаде имот, собственост на другия му син - свид. Д.. В тази връзка от полицията били извикани дъщерята и двамата сина на ищеца - ответника и свид. Д., които упрекнали ищеца за постъпката му. Поведението на ищеца било неадекватно. Било постигнато съгласие да бъде издадено пълномощно от ищеца на ответника.
22. Становищата относно съдържанието на пълномощното се разминават.
23. Ищецът твърди, че се касаело за пълномощно за процесуално представителство за „оправяне” на къщата в гр. Главиница. Впоследствие е уточнил, че „оправянето” се състояло в издаването на пълномощно за процесуално представителство за продължаване на съдебно производство срещу съседка - Ж. Д.. Това упълномощаване се наложило поради смъртта на съпругата на ищеца (майка на ответника и свид. Д.). Това твърдение не намира опора в процесуалния закон, доколкото майката на ищеца е починала през 2002 г. (съгласно представеното удостоверение за наследници - л. 15), поради което липсва логика упълномощаването за извършването на процесуални действия да се извърши повече от две години по - късно.
24. Показания на свид. Д. сочат, че разговорът в автомобила на свид. Д., проведен преди издаването на пълномощно, касаел упълномощаване на ответника да осигури нужните документи и да направи искане за издаване на акт за собственост на къщата в гр. Главиница.
25. Ответникът излага трета теза - че в автомобила се обсъждала възможността да бъде прехвърлена собствеността върху къщата в гр. Главиница, като с изплатените от ответника средства бъдат уредени отношенията между ищеца и другия му син - потърпевш от продажбата на имота в с. С. н.
26. Поради тази причина от изслушаните свидетелски показания не се установява твърдяната от ищеца фактическа обстановка, довела до формирането и поддържането на заблуждението му.
27. Освен това свид. Д. са заинтересовани от изхода на делото, тъй като при унищожаване на упълномощителната сделка и прогласяване на недействителността на договора за покупко - продажба, 5/8 ид. ч. от собствеността върху имота ще се върнат в патримониума на ищеца, след смъртта на който част от тях могат да бъдат наследени от свид. Д.. Същият извод се налага е в светлината на твърдението на последния, че е постигната договорка имотът да остане за неговите деца и тези на сестра му. Последното трудно ще се осъществи при положение, че ответникът е инициирал производство за делба позовавайки се на придобитата с атакувания договор за покупко - продажба значителна част от правото на собственост. В тази връзка съдът не кредитира на свидетелите Д. относно съдържанието на разговора, касаещ съдържанието на пълномощното.
28. Осен това следва да се отбележи, че след провеждането на разговора са извършени допълнителни действия, при които заблуждението на ищеца е следвало да бъде поддържано.
29. Същият е подписал декларации по чл. 25, ал. 7 от ЗННД и по чл. 226, ал. 1 от ДОПК (които са за извършването на разпоредителни сделки) и самото пълномощно, което е именно за извършване на разпоредителна сделка. Според показанията на свид. Нотариус Н. - Р. в кантората е създадена практика пълномощните със заверка на съдържанието да се прочитат на издателя. Т. е. пълномощното вероятно е било и прочетено на ищеца преди подписването му.
30. Изяснено е, че към момента на подписването ищецът е бил разстроен, но няма наведени твърдения, че същият не е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. При това положение по време на всички тези действия, случили се след разговора, ответникът е следвало да поддържа заблуждението на ищеца (ако се приеме, че такова е формирано), че пълномощното касае процесуално представителство и то до степен, в която ищеца да игнорира както написаното в пълномощното, така и прочетеното от нотариуса. Доказателства за такива последващи действия на ответника не са приведени.
31. Аргументите, свързани с плащането на цената, касаят други пороци на прехвърлителната сделка, които обаче не са въведени в спорния предмет.
32. С оглед недоказването на измамата, съдът
намира за безпредметно да обсъжда останалите защитни възражения на ответника.
33. Във връзка с гореизложеното съдът намира, че
искът за унищожаване на сделката, се явява недоказан, което води до
отхвърлянето и на двата иска като неоснователни.
Разноски
34. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъде присъдени направените разноски в размер на 480 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност, предявените от ищеца В.В.Д., с ЕГН **********, срещу ответника В.В.Д., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, искове за унищожаването на упълномощителната сделка, обективирана в Пълномощно с рег. № 2313/31.05.2015 г. на Нотариус № *** от РНК – А.Н. - Р., поради измама, извършена от ответника, както и за установяването на недействителността на договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 38/17.06.2005 г., том IV, общ. рег. № 2574, нот. д. № 348/2005 г. на Нотариус № *** от РНК – А.Н. - Р.,***40, акт № 71, том VI, д. № 1112/2005 г., поради липса на представителна власт по отношение на пълномощника на продавача - ищец по делото.
ОСЪЖДА
ищеца В.В.Д., с ЕГН **********, да
заплати на ответника В.В.Д.,
с ЕГН **********, направените в
настоящото производство разноски, възлизащи на 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) за всеки ответник.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ОПРЕДЕЛЯ
на страните шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: