№ 91
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000796 по описа за 2022 година
С решение № 339/27.10.22 г., постановено по т.д. № 123/22 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд, е ОТХВЪРЛЕН КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от “МБАЛ П.Х.”ЕООД ЕИК **********
против НЗО* за присъждане на сумата 45 580,87 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата в общ размер 169 853 лв. за
извършена през 2017 г. болнична медицинска дейност по клинични пътеки,
което обезщетение е претендирано за периода от 04.03.2019 г. до 24.10.2021
г., като “МБАЛ П. Х.” ЕООД е осъдено да заплати на НЗО* сумата 150 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от “МБАЛ
П. Х.” ЕООД. В жалбата се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност, необоснованост и постановяване при допуснати
съществени процесуални нарушения. Иска се обжалваното решение да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за
присъждане на сумата 45 580,87 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода 4.3.19- 24.10.21 г. на сумата 169 853 лв. за извършена
през 2017 г. болнична медицинска дейност по клинични пътеки, да бъде
уважен изцяло с присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззивамата страна НЗО* моли обжалваното решение да бъде
1
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в максимален
размер.
Пловдивски апелативен съд като прецени събраните по делото
доказателства и във връзка с направените оплаквания и наведени доводи от
страните, намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По делото е безспорно установено, че между страните е
сключен договор № ******/******** г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки. На 19.05.2017 г. е сключен последващ договор със същия
предмет. “МБАЛ П. Х.” ЕООД е изпълнител по договорите, който се
задължил да оказва на здравноосигурени лица болнична помощ по клинични
пътеки, посочени конкретно в договора, а ответникът е възложител, който се
задължава да заплаща на изпълнителя дейностите, визирани в договора след
ежемесечно представяне от изпълнителя на първични медицински и
финансовоотчетни документи и съответна проверка от страна на
възложителя. Уговорено е в договорите, че плащанията на изпълнителя се
извършват чрез РЗО* до 30-то число на месеца, следващ отчетния.
Безспорно е установено и обстоятелството, че през 2017 г.
ищецът като изпълнител на болнична помощ, заплащана от ответника, е
извършил дейности над т.нар. лимити, утвърдени с Приложение №2 към
договорите. Със заповед № РД-**-***/02.09.2020 г. на Директора на РЗО* П.
е наредено да се извърши проверка по отношение “МБАЛ П. Х.” ЕООД
относно незаплатени на изпълнителя на болнична мед.помощ дейности,
надвишаващи месечни стойности и преминали успешно през логически
контрол в информационната система на НЗО* за периода от 2015 г. до
01.04.2018 г. Видно от протокол № ***/18.09.2020 г., такава проверка е
извършена и е констатирано, че през 2017 г. са извършени надлимитни
дейности на стойност 169 853 лв. Не са констатирани нарушения при
проверка на медицинската документация. Със заявление вх.№ **-**-**-*** от
11.10.2020 г. ищецът е заявил желание да участва в преговори за сключване
на споразумение относно сумата, представляваща отчетени, но незаплатени
дейности, установени по реда на §1, ал.4 ПЗР ЗБНЗО* за 2021 г., в размер 389
269 лв. за 2017/2018 г., част от която сума в размер на 169 853 лв. касае
дейностите за 2017 г.
Безспорно е и обстоятелството, че между страните е сключено
споразумение от 13.10.20 г., представено към исковата молба, с което
2
страните са се договорили НЗО* да заплати на МБАЛ „П. Х.“ЕООД сума в
размер 169 853 лв., представляваща отчетени, но незаплатени дейности,
установени по реда на §1, ал.4 ПЗР ЗБНЗО* за 2021 г. и преминали успешно
през логически контрол в информационната система на НЗО* през 2017 г. /т.1
от споразумението/. Уговорено е плащане в срок до 30 дни от подписване на
споразумението, като плащането е осъществено на дата 25.10.21 г. –
обстоятелство, което се признава от ищеца в исковата молба.
С цитираното споразумение страните са заявили, че със същото
окончателно уреждат задълженията си и за в бъдеще нямат никакви
претенции един към друг по предмета, описан в т.1.
Тезата на ищеца, сега жалбоподател, че предметът на
цитираното споразумение обхваща само отчетените през 2017 г., но
незаплатени дейности, като обезщетението за забавено плащане в размер на
законната лихва върху дължимата сума не се включва в този предмет. Счита,
че такова обезщетение е дължимо, като претендира такова за периода
04.03.2019 – 24.10.2021 г. в исковия размер от 45 580.87 лв.
Тази теза не се споделят от настоящия въззивен състав на ПАС.
В случая със сключеното споразумение от 13.10.21 г. страните са установили
стойността на извършените надлимитни дейности и са определили срок за
заплащането й – 30 дни от подписване на споразумението. Плащането е
извършено на дата 25.10.21 г., т.е. в рамките на този уговорен срок. Съгласно
чл. 365 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един възможен спор /ал.1/, като си правят
взаимни отстъпки; с взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят
или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора /ал.
2/. По аргумент за по-силното основание могат да се изменят и такива, които
са предмет на спора между страните. С процесното споразумение страните са
определили нов падеж на задължението за плащане на възнаграждение за
извършените надлимитни дейности и след като плащането е осъществено
преди този падеж, не е налице забава в изпълнението, за която да се дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Употребеният в споразумението
израз, че страните са уредили окончателно задълженията си и за в бъдеще
нямат никакви претенции един към друг по предмета, описан в т.1, означава,
че всички претенции, свързани с подлежащите на заплащане дейности, са
окончателно разрешени, включително и акцесорната претенция за мораторна
лихва за период преди датата на определения нов падеж. Фразите
„окончателно уреждане на задълженията“, „никакви претенции“ са
достатъчно категорични и са в смисъл, че всякакви претенции относно
размера и дължимостта на задължението и срока за неговото плащането,
3
занапред не могат да съществуват. След като страните са уговорили нов
падеж на задължението, то забава би могла да съществува, ако до този нов
падеж длъжникът не осъществи плащане – обстоятелство, което в случая не е
налице.
Не се споделят оплакванията във въззивната жалба за
постановяване на първоинстанционното решение при нарушение на
материалния закон – чл. 365 от ЗЗД и на императивната норма на чл. 20 от
ЗЗД и в противоречие с трайно установена съдебна практика по
приложението им – решение № 81/7.7.09 по т.д. № 761/08 на ВКС, І т.о. и
други, както и при допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в необсъждане на основни доказателства и доводи на ищеца и
неподлагане на тълкуване на процесното споразумение съобразно
установените в практиката на ВКС правила и критерии / като се изследват
обстоятелствата, при които е сключено споразумението, поведението на
страните преди и след сключването му, как се съчетават отделните
правомощия на страните с оглед постигане целта на договора,
характеристиките на предмета на договора, както и други обстоятелства от
значение за установяване действителната воля на договарящите/.
Съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва
да се търси действителната обща воля на страните; отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора
обичаите в практиката и добросъвестността.
В цитираните във въззивната жалба решения на ВКС по
прилагане на чл. 20 от ЗЗД е застъпено становище, че че меродавна е
изявената, а не предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се
установява в съответствие с общоприетото им значение; при осъществяване
на такава дейност по тълкуване винаги следва да се търси общата воля на
страните – изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение,
изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите
договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите,
практиката и добросъвестността; при всяко тълкуване на договорно
установени права и задължения следва да се изясни само изявената воля, без
същата да бъде подменяна, тъй като чрез тълкуване не може да бъде изменено
договорно поето задължение или да бъдат създадени права, които страните не
са уговаряли; критериите регламентирани от чл.20 ЗЗД са обективни, поради
което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на
договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната
им воля, тъй като неизявената воля е правно ирелевантна.
4
В случая е налице ясно изявена воля на двете страни по
споразумението по отношение определяне размера и дължимостта на
главното задължение, както и по отношение срока за неговото плащане. В
този смисъл са ирелевантнти доводите във въззивната жалба, развити във
връзка с въпроса кога настъпва падежът на задължението за заплащане на
т.нар. надлимитни дейности съобразно уговорките в сключените между
страните договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, тъй
като с процесното споразумение, имащо характер на спогодба, страните са
постигнали съгласие за определяне на нов падеж на това задължение, който
вече е меродавен за наличието или липсата на забава по смисъла на чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
Без значение в случая е обстоятелството дали ищецът е бил
уведомен с нарочно писмо от РЗО* за възможността за сключване на
споразумение по реда на УСЛОВИЯ И РЕД № **-**-**-* от 4.10.21 г. в
изпълнение на пар. 1, ал.4 от ЗБНЗО* за 2021 г., определени съвместно от НС
на НЗО* и УС на БЛС. Безспорно същият е подал заявление, че желае да
участва в преговори за сключване на споразумение по т.3 от раздел ІІ на
цитираните УСЛОВИЯ И РЕД. В последната са предвидени три типови
спогодби, като тези по т. 3.2 и 3.3 касаят случаи с висящи съдебни
производства и съдържат изрични изявления за отказ от зявени претенции за
мораторни лихви. Тъй като между в случая таков съдебно производство не е
било налице, е подписано споразумението, предвидено по т. 3.1, в което
такова изрично изявление не се съдържа. Посочените обстоятелства обаче не
могат да променят изложените по-горе правни изводи относно
обективираната обща воля на страните относно установяване размера на
задължението и определяне на нов срок за изпълнение. Напротив, този срок е
част от типовото споразумение по т. 3.1 - приложение 1 към цитираните
УСЛОВИЯ И РЕД № **-**-**-* от 4.10.21 г., които както се сочи и във
въззивната жалба, са били публично оповестени и са били известни
предварително на жалбоподателя, респ. същият е имал право да не
кандидатства за сключване на споразумение при предложените условия.
Ето защо въззивният състав намира, че предявеният иск по чл.
86, ал.1 от ЗЗД против НЗО* за заплащане на мораторна лихва върху
главницата /дължимо възнаграждение за осъществена надлимитна дейност
през 2017 г./, за период три години назад преди предявяване на исковата
молба до датата на осъщественото плащане, се явява неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне. До същите правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
5
Предвид изхода на спора в настоящата инстанция на осн. чл. 78,
ал.8 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение, което при
съобразяване нормата на чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от НЗПП съдът определя в
размер на 150 лв.
Ето защо ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 339/27.10.22 г., постановено по
т.д. № 123/22 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА “МБАЛ П.Х.”ЕООД ЕИК ********** да заплати на
НЗО* сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6