№ 1135
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110203674 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Р. Д. Н. против НП № 21-0819-003095/13.08.2021 г. на Началника
на група в сектор ПП – КАТ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 185 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1/един/ месец за нарушение на чл.
123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, същото не
кореспондира с доказателствата по случая и е постановено при погрешно възприета
фактическа обстановка, която не отговаря на обективната истина. Въззивникът излага
твърдение, че не е възприел настъпилото ПТП. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован , не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили
са писмени бележки от юк Лукова със становище по същество на делото. В същите се
излага становище, че административно-наказателното производство е проведено
правилно и законосъобразно, като не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Навеждат се доводи за пълно съответствие между правното и
фактическо описание на нарушението, правилно определяне на санкционната норма и
нарушения материален закон. Твърди се, че нарушението е доказано, не са налице
1
предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 б.а. от ЗАНН, като размерът на
наказанието е правилно определен. Иска се НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.07.2021 г. , около 10.40 ч. св. С.А. управлявала л.а. Дачия Дъстер с ДК№
ТХ 3983 АН, придружавана от дъщеря си и внука си по бул. Васил Левски в посока
бул. Осми приморски полк. Срещу бл. 59 на жк Чайка същата предприела извършване
на маневра обратен завой в лява посока, спирайки да изчака преминаващите по
булеварда автомобили. Междувременно по същото време и в същото направление се
движел въззивника с управлявания от него т.а. Ивеко 35 с ДК№ ТХ 6639 АМ. След
като св. А. спряла управляваното от нея превозно средство, въззивникът решил да я
изпревари като заобиколи от ляво автомобила й, също с оглед извършване на обратен
завой. При извършване на маневрата настъпил удар между предна дясна част на
товарния автомобил и задна лява броня на лекия автомобил. При настъпване на удара,
се чул щум и автомобилът на св. А. се разклатил.
Въпреки настъпилото произшествие, въззивникът не спрял управляваното от
него превозно средство, а довършил маневрата, навлизайки в тревистата площ от ляво,
прилежаща към пътното платно, и продължил движение в неизвестна посока.
Пострадалата А. възприела и запомнила регистрационния номер на управлявания от
жалбоподателя автомобил и подала сигнал до компетентните органи за случая.
На място бил изпратен дежурен екип от служители към сектор ПП- при ОД на
МВР-Варна в състав – св. Р.З. и св. П.В.. След извършване на справка по телефона, бил
установен водачът на превозното средство с посочения от св. А. регистрационен
номер. Проведен е разговор по телефона с възивника, който бил призован да се яви на
местопроизшествието. При пристигането му на място, св. А. потвърдила, че именно с
посоченото превозно средство е настъпило произшествието, като въззивникът не
отрекъл да е управлявал в процесния период и по конкретизираното направление
същия. Н. заявил, че не е възприел настъпилото произшествие. Полицейските
служители извършили оглед на двете превозни средства, при който констатирали
деформация в предна дясна част и счупен преден десен мигач на товарния автомобил,
както и деформирана задна броня на лекия автомобил. При така установените факти и
въз основа на констатациите, че причинените щети съответстват на механизма на
пътно-транспортното произшествие, описан от пострадалата А., св. Р.З. съставил на
въззивника АУАН за нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123
ал.1 т.1 от ЗДвП. Въз основа на акта е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя като на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева и на основание чл.
2
175 ал.1 т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
100 лева, както и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от едни месец.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св. Р.З. , свидетелят по акта – П.В. и пострадалата от деянието –
С.А.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
делото .
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 21-0819-003095/13.08.2021 г. е издадено от
компетентен орган - от Началник група в сектор ПП-КАТ – Варна, видно от
приложеното по АНП копие на Заповед № Із- 8121з-515/14.05.2018 г.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за непълно описание
на нарушението, като констатира, че мястото на извършването му е
индивидуализирано в необходимата степен, с оглед изясняване в пълнота на
фактическата обстановка и гарантиране правото на защита на лицето.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
1/По пункт първи в атакуваното наказателно постановление:
От доказателствата по делото, приобщени чрез разпита на свидетелите,
писмените доказателства по делото, както и от твърденията в жалбата, безспорно е
установено, че на посочената в НП дата и място жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП като с извършената от него маневра е причинил
имуществени вреди на л.а. Дачия Дъстер с ДК№ ТХ 3983 АН, управляван от св. А..
3
Посочените обстоятелства се установяват безспорно, както от показанията на св. А. и
обясненията й, депозирани пред полицейските служители, в т.ч. обясненията на св. Р.
А., така и от обясненията на самия въззивник и показанията на разпитаните полицаи,
които в хода на съдебното производство твърдят, че Н. не е отрекъл участието си в
произшествието.
При така установените факти, въз основа на правилно квалифицираното
нарушение, правно основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателката е
именно нормата на чл. 185 от ЗДвП, която предвижда нарушението в диспозицията си.
Като взе предвид, че административната санкция е предвидена в твърд размер,
съдът счете че следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.
2/ По пункт втори от обжалваното наказателно постановление, с което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за
нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието;
В хода на производството въз основа на събраните по делото доказателства се
установи, че на посочените в НП място и дата е настъпило пътно-транспортно
произшествие по смисъла на пар. 6, т.30 от ДР на ЗДвП, според която норма
„пътнотранспортно произшествие“ е събитие възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, съоръжение, товар или други материални щети.
Доказателствата са еднопосочни, както относно начина , мястото и времето на
настъпване на събитието, така и на характера на настъпилите вреди , на механизма на
реализиране на вредата и превозното средство, при управлението на което същите са
причинени.
С оглед на изложеното, съдът намира, че въззивникът е осъществил от обективна
и субективна страна и нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, доколкото в качеството
му на водач за същия е възникнало задължение да спре и установи, последиците от
произшествието, което същият не е сторил, вследствие на което и не е запазено
местопроизшествието.
От събраните по делото доказателства относно обективните факти, свързани с
настъпилото произшествие и по-конкретно досежно обстоятелствата, които
свидетелстват за следите, които събитието е оставило в съзнанието на участващите в
него лица, съдът намери, че се установява и субективната страна на осъщественото
нарушение. Видно от показанията на св. А. при настъпване на удара между двата
4
автомобила, същата е възприела силен шум и разклащане на превозните средства, с
оглед на което съдът намира, че от доказателствата по делото е видно, че фактът на
настъпилото произшествие се е отразило в съзнанието на жалбоподателя.
Съдът обаче констатира, че наложената административна санкция „Глоба“ над
минималния размер е несправедлива такива. Липсват каквито и да е аргументи и
доказателства за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, респ. факти
досежно завишена обществена опасност на личността на извършителя. Поради
изложените съображения, съдът намира, че в тази част НП следва да бъде изменено,
като административното наказание „Глоба“ бъде определено в размер на 50 /петдесет/
лева.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК
субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се
сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, както и на
процесуалния представител на жалбоподателя, съразмерно на уважената част от
издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1
5
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, в което процесуалният представител на въззивника не е взел участие, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата 80/осемдесет/ от лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а
именно за сумата от 46,67 /четиридесет и шест и 0,67/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-003095/13.08.2021 г. на Началника на група в
сектор ПП – КАТ при ОД на МВР-Варна, в частта с което на Р. Д. Н. на основание чл.
185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ НП № 21-0819-003095/13.08.2021 г. на Началника на група в сектор
ПП – КАТ при ОД на МВР-Варна в частта, с което на Р. Д. Н. на основание чл. 175
ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100/сто/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1/един/ месец за нарушение
на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА административната санкция „Глоба“ до
сумата от 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Р. Д. Н. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД НА МВР-ВАРНА сумата от
50 /петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
6
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7