О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1725
гр.
Пловдив, 13.07.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНА МАТЕЕВА
като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 1225 по описа за 2021 год., констатира
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на В.В.О.,ЕГН ********** *** против Заповед №
РД-651/ 19. 10. 2020г.,издадена от кмета на община Карлово,с която е одобрен
ПУП—ПРЗ частично за поземлен имот/ПИ/ с
идентификатор 36498.38.5 ,в местност „Сарачалия“ по КККР на гр.Карлово,ведно с
приложените част „Водоснабдяване и канализация,електрическа и част организация
на движението“ във връзка с промяна предназначението на земеделска земя,ПУП в част
ПР предвижда за ПИ с идентификатор 36498.38.5 по КККР на гр.Карлово да се
създаде УПИ 38.5-автосервиз и офиси ,съгласно нанесените линии и надписи със
син и червен цвят в графичната частна проекта;ПУП в частта ПЗ предвижда за
новообразувания УПИ 38.5 автосервиз и офиси,основно,свободно ,ниско съгласно
ограничителните линии застрояване в червено и градоустройствени показатели по
проекта.Устройствена зона Пл.
Жалбоподателката твърди,че е собственик
на 1/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор 36498.38.5 ,в местност „Сарачалия“ по КККР
на гр.Карлово,с което обосновава правния интерес от оспорването и твърди,че има
качеството на заинтересована страна по чл.131 от ЗУТ .Представя по делото
следните доказателства за собственост:саморъчно завещание ,вписано под дв вх.№ 3293/вх.рег № 3296 от
27.10.2020г.,Акт № 26,том 4 на СлВп при Карловския РС и декларация с нот.заверка
на подписа с рег. № 5185/22.10.2020г. на Нотариус С.В..В съдебно заседание първоначалния
процесуалния представител на жалбоподателката адвокат П. представя актуални
удостоверения за наследници на общата наследодателката Г.А.,Решение за
възстановяване собствеността на ПК и 4
броя нотариални актове.Представена е писмена защита и се претендират разноски
по делото.
Ответникът –кмет на община Карлово и
заинтересованата страна -„РС Автогланц“ООД взимат становище за недопустимост на
жалбата,като се поддържа,че едноличен собственик на процесния имот,който е
инициатор и на административното производство е „РС Автогланц“ООД.Представено е
от заинтересованата страна писмено становище.В случай,че съдът не възприеме
тезата за недопустимост на жалбата,то се поддържа,че същата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като такава.
Настоящият състав, след като се запозна
с изложеното в жалбата,представените доказателства ,становищата на ответника и
заинтересованата страна, намира, че жалбата е процесуално НЕДОПУСТИМА.
Доводите в тази връзка са следните:
На първо място,съдът ще преповтори
съображенията си за недопустимост на производството,които е изложил в
отмененото Определение № 1788 от 22.11.2021г. ,с което е оставил жалбата на В.В.
О. без разглеждане и е прекратил производството по делото.Това се налага с
оглед новопредставеното от жалбоподателката писмено доказателство-копие от
искова молба на В.В.О. против М.В.В.,Л.П.В.и „РС Автогланц“ООД ,като същата е
поискала съдът да признае за установено по отношение на горепосочените лица,че В.В.
О. по силата на саморъчно завещание от 12.08.1992г.,вписано в СВ-Карлово на
27.10.2020г.,направено от нейната баба Г. П.ва Ачова,починала на 05.07.1993г.,в
нейна полза,или евентуално по силата на завещание на майка си М.М.А.от
19.09.2010г.,починала на 17.08.2013г. ,и двете открити през 2019г.,че е
собственик на 1/12 ид.ч. от :1.ПИ с
идентификатор 56498.38.5,гр.Карлово,община Пловдив,област Пловдив/процесния
имот/по КККР,одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изп.директор на
АГКК,с последно изменение от 10.01.2020г.,с адрес на имота:м.Сарачалия,площ
4005 кв.м.,трайно предназначение на територията:Земеделска,НТП за ремонт и
поддържане на транспортни средства,предишен идентификатор:няма,номер по
предходен план :038005,парцел 38,5, граници: 36498.38.6, 36498.344.360, 36498.38.4,36498.38.131,36498.38.3
и
2.ПИ с идентификатор 36498.38162,гр.Карлово,община
Карлово, област Пловдив,по КККР,одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на
изп.директор на АГКК,адрес на имота :м.Сарачалия,площ 3335 кв.м.,трайно
предназначение на територията :Земеделска, НТП: Нива,предишен идентификатор :
36498.38.8,36498.38.7,номер по предходен план:038007,парцел 38,5,граници:
36498.38.9, 36498.344.360, 36498.38.131,36498.38.6.
Според
чл. 131,ал.1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване
на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците,
носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния
регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато
недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.
Относно правата на собственост на В.В.О..
Жалбоподателката твърди, че е собственик
на 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор 36498.38.5, м. Сарачалия,
по КККР на гр. Карлово, на основание наследство по завещание, извършено в нейна
полза от Г.П.А., като е продала на „РС Автогланц“ООД 1/12 идеална част от него.
Счита, че е останала собственик на 1/12 идеална част от имота, и като такъв се
явява заинтересовано лице, което не е надлежно уведомено за Заповед №
РД-651/19.10.2020 г. на Кмета на Общ. Карлово.
Твърдението на жалбоподателката не
отговаря на действителността,което освен от доказателствата,които са събрани по
делото се установява и от представеното копие от искова молба/л.420 и сл. от
делото/.Или,към момента на завеждане на жалбата по настоящото дело и до
приключване на устните състезания,а и
към настоящия момент О. не е собственик на 1/12 идеална част от имота.
Настоящият състав на съда,разбира се ,не
може да решава гражданско-правните спорове между страните,това не е в неговите
правомощия,но отново следва да се подчертае,че от събраните по делото
доказателства се установява,че „РС Автогланц" ООД е единствен и
пълноправен собственик на имота, предмет на оспорваната заповед и инициатор на
административното производство, довело до издаване на оспорваната заповед.
Правото на собственост е придобито посредством две правни сделки: с нот. акт за
продажба, вписан в СВп Карлово № 78, т. 13/17.10.2019 г., О. е продала на
дружеството 1/12 идеална част от имота, а с нот. акт за продажба, вписан в СВп
Карлово акт № 190, т. 15/17.12.2019 г.; дружеството е придобило 11/12 идеални
част от Л.П.П., (приложени по делото са нот. актове).
При преценка на
доказателствата,представени от жалбоподателката,не може да бъде прието
твърдението , че въз основа на завещание, извършено от Г.П.А., В. О. е придобила по-големи права, респ. идеални
части от имота.
Със
завещание, съставено на 12.08.1992г. завещателката е завещала на двамата си
внуци Д.Е.Д. и В.В.О. по 1/2 идеална част от своето имущество, „....
включително и от имуществените си права за възстановяването на земеделските
земи, ако все още не съм възстановила собствеността си върху тях."
Завещателката-наследодател
е починала на 05.07.1993 г. и съответно на тази дата е открито наследството.
С
Решение № РД-576 от 24.02.2000 год на Поземлена комисия гр. Карлово е
възстановено право на собственост на наследниците на П.(П.)Г. П., починал на
21.03.1924 год. върху няколко земеделски имота, един от които, под № 5, е
имотът, предмет на оспорваната заповед. Завещателката Г.А. е един от
наследниците по закон (дъщеря) на П.П..
Съгласно
правната теория и трайната и последователна съдебна практика става въпрос за
завет на наследство; завещателното разпореждане, направено на 12.08.1992 г. от Г.А.
в полза на двамата й внуци, по отношение на всички земеделски земи
(индивидуализирани родово като земеделски земи), същото се счита за завет по
смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН - разпореждане с определено имущество. Заветът
поражда своя транслативен ефект, само ако имуществото е част от наследството на
завещателя. В противен случай, разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗН установява
недействителност на завета по отношение на вещи, които към момента на откриване
на наследството не са принадлежали на наследодателя. В този смисъл са
разясненията на т. 3 Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д.
№ 1/2004 г., ОСГК и Решение № 1393 от 1.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 243/2008
г., I г. о., ГК.
В
случая, Г.А. е починала на 03.07.1993 г., а процесният имот е бил възстановен
на наследниците на нейния баща и наследодател П. Г.П. след това, с решение от
24.02.2000г. След като към момента на откриването на наследството няма
завършена процедура по възстановяване собствеността на конкретен земеделски
имот с решение на поземлената комисия, то заветът е недействителен и не обхваща
това имущество. Решенията на ПК по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1
ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници, или в нови реални граници
има конститутивно действие (TP № 1/97 г. ОСГК на ВКС).
Разпоредбата
на чл. 19, ал. 2 ЗН не може да бъде приложена, защото заветът е направен за
всички земеделски земи.
Ето
защо правото на собственост се определя единствено от наследственото
правоприемство, съгласно което и Д.Д., и В.О. притежават по наследство от
праводателя П.П. по 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор
36498.38.5, м. Сарачалия, гр. Карлово.Т.е.,при така установеното,съдът
приема,че В.В.О. няма права върху процесния имот и същата не е заинтересована страна по
чл.131,ал.1 от ЗУТ. Този извод на съда най-вече се подкрепя от представената
искова молба,като жалбоподателката е завела установителен иск за собственост именно
с цел по съдебен път да доказва своите права.
Въз основа на изложеното, съдът намира,
че жалбата е недопустима, за жалбоподателката липсва правен интерес от
оспорването.
Жалбоподателката се установява,че е
съсобственик на съседни имоти на процесния имот,предмет на оспорената заповед,а
именно 36498.38.3 и 36498.38.4 .
Не се установява по делото О. като
съсобственик на съседни имоти да е заинтересувано лице по чл.131,т2,3 и 4 от ЗУТ/ т.2-съседните
имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване
между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана;т3. -съседните имоти,
включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния;т.4.-съседните
имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана/.
Видно от допълнителното заключението на
вещото лице Б.К.,което съдът изцяло кредитира като компетентно,обективно и неоспорено
от страните,е,че ПИ с ИД 36498.38.3 и 36498.38.4, в които жалбоподателката В.В.О.
е съсобственик, не са в обхвата на ПУП-ПРЗ, предмет на обжалваната заповед, а
са контактни от север.
Вещото лице сочи,че ПУП-ПРЗ за ПИ с ИД
36498.38.5, предмет на обжалваната заповед, съответства на техническите правила
и норми по ЗУТ и свързаните с него законови и подзаконови нормативни актове и в
този смисъл не се засягат съсобствените на жалбоподателката ПИ с ИД 36498.38.3
и 36498.38.4.
С процедурата за промяна на
предназначението на ПИ с ИД 36498.38. 5 с ПУП-ПРЗ, предмет на обжалваната
заповед, не се създава ограничителен режим и сервитути, както за сегашното
ползване на ПИ с ИД 36498. 38.3 и 36498.38 от север, така и в бъдеще при
евентуалната им промяна за неземеделски нужди.
Ето защо,съдът намира,че следва да бъде
отменено определението,с което е даден ход на делото по същество като са налице
предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК във връзка с чл.131,ал.1 от ЗУТ, поради
което жалбата ще се остави без разглеждане, а производството по делото ще се
прекрати.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 159, т.4 от АПК, във връзка с чл.131,ал.1 от ЗУТ ,Административен съд
Пловдив,Първо отделение,I състав
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение от 21.06.2023г.,с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на В.В. О.,ЕГН ********** ***
против Заповед № РД-651/ 19. 10. 2020г.,издадена от кмета на община Карлово.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело 1225 по описа за 2021 г. на
Административен съд-Пловдив.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от
съобщаването на страните.
СЪДИЯ: