Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018
07.10.2020 г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на
единадесети август през две хиляди и двадесета година в открито заседание в
следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ИЛИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря К Р, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова т.д.№ 234 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 432 от Кодекса за застраховането от шестима ищци: К.П. Н, **********
, адрес: ***,П.П.Н.,ЕГН ********** , адрес: ***,Ц.П.Н.,ЕГН **********, адрес:с***,П.П.Н.,ЕГН
**********, адрес: ***,Д.К.Н.,ЕГН **********, адрес: *** и М.К.Н.,ЕГН **********,
адрес: ***.
Исковете са за
обезщетения за неимуществени вреди с цена: по 150 000 лв. на първите двама
от ищците и по 5 000 лв. - на останалите четирима, срещу ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София, област София (столица), община
Столична п.к. 1301, ул. „Света София" № 7, ет. 5, тел.:, представлявано от
А П. Л и Р К Д и се основават на следните обстоятелства:
На …. при
управление товарен автомобил марка „М.", модел „****" с ДК № ****, с
полуремарке ДК № ****, собственост на „" ЕООД, движейки се в посока
кръгово кръстовище „****", П.Т.П., ЕГН **********, нарушавайки правилата
за движение по Закона за движение по пътищата, по непредпазливост осъществил
ПТП и причинил смъртта на велосипедистката М. И. Н., ЕГН ********** ***.
Починалата била майка на първите двама ищци и баба на останалите от тях.
Произшествието
настъпило, след като движещата се по посочената улица товарна композиция:
камион - влекач „М." по посока към кръгово кръстовище „****",
навлязла в кръстовището и водачът предприел М.евра „завой наляво" в посока
кръстовище с кръгово движение „**". Движението се осъществявало в светлата
част на денонощието по суха пътна настилка, асфалт в добро състояние, но
водачът П.Т.П., управлявайки товарния автомобил, със скорост 23 км/ч, не
забелязал навлязлата преди него в кръстовището велосипедистка, не съобразил
специфичното въртене на ремаркето след влекача, както при завиване така и при
изправяне на волана, не осигурил достатъчно странично разстояние и последвал
попътен, страничен удар между товарната композиция и велосипедистката.
Ищците твърдят, че
П.Т.П. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал. 2, чл.
25, ал. 1 от ЗДП, вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта на
велосипедистката М. И. Н., ЕГН *********** ***.По случая бил съставен
Констанивен протокол от 01.08.2016 г. по описа на ОД на МВР - гр. и образувано
досъдебно производство ЗМ ДП № 1075/2016 г. по описа на РУ"Полиция" -
гр. .
Товареният
автомобил марка „М.", модел „****" с ДК № ****, при управлението на
който виновно е причинено ПТП, имал сключена застраховка „ГО" в ЗАД
"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, полица
№, сключена на 12.05.2016 г., валидна от 17.05.2016 г. - до
16.05.2017 г., което ангажирало отговорността на „ЗАД
"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД за обезщетяване на причинените в
следствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди на синовете на М. И. Н. - К.П.Н.
и П.П.Н., както и внуците - Ц.П.Н., П.П.Н., Д.К.Н. и М.К.Н..
Ищците се позовават на Съобщение за смърт № Акт за смърт № ., Констанивен протокол от и
Съдебно-медицинска експертиза по по ДП №1075/2016г. по описа на РУПолиция"
-гр. Пазарджик, според които именно в следствие на ПТП е настъпила смъртта на М.
И. Н., както и на изготвената в досъдебното производство съдебно - медицинската експертиза. От нея се
установявало: „Тежка травма на гръдния кош - множествени счупвания на ребрата в
двъстранно, гръдната кост, лопатките, гръбначния стълб в гръдния му отдел, кръв
и въздух в плевралната кухина, откъсване на белите дробове от хилусите им и на
сърето от съдовия сноп, разкъсване на диафрагмата, напукване на капсулите на
черен дроб и слезка, малокръвие на вътрешните органи, счупвания на костите на
лява предмишница и дясна подбедрица, кръвонасядания и охлузвания по главата,
гърдите и крайниците, разкъсно - контузни рани. Вещото лице сочи, че
травматичните увреждания по трупа на починалата са в резултат от действието на
твърд, тъп предмет като общ механизъм. Те могат да се получат при станалото ПТП
по механизма: Удар от автомобил с последващо прегазване. Прегазването е станало
през гърдите и е довело до множеството травматични увреждания описани в
експертизата“.
Констатираните
травматични увреждания се дължали на удари с много голяма енергия с или върху
тъпи предмети и отговарят да са получени при пътнотранспортно произшествие.
Представя и влязла
в сила присъда срещу водача на товарната композиция.
Загубата на починалата М.Н.,
която била само на 61 години, се е отразила особено тежко на синовете и
внуците. Отношенията им били на привързаност и обич и загубата на майката при
такива трагични обстоятелства била непрежалима за синовете. От деня на смъртта
й К.П.Н. и П.П.Н. не намирали душевен баланс и възможности за пълноценно
изживяване на емоционално щастие.
Такава била и загубата на
бабата за внуците на М. И. Н., които постоянно са били заедно. Споделяли са
всички мигове на радост и трудности в живота си. Имали здравата емоционална
връзка на задружно семейство.
Ищците К.П.Н. и П.П.Н.
не могли да постигнат споразумение с ответника относно размера на
обезщетението, тъй като им било предложено такова в размер на 30 000 /тридесет
хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди, което не било изплатено.
Ищците Ц.П.Н., П.П.Н.,
Д.К.Н. и М.К.Н. също не могли да постигнат споразумение с ответника относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Болките и
страданията на ищците не можело да бъдат преодолени и компенсирани, но с оглед
изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и в съответствие с трайната
съдебна практика за определяне и изплащане на
обезщетения за претърпените неимуществени вреди, те считат, че ЗАД
"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, следва да заплати обезщетение на К.П.Н. и П.П.Н.
в размер на по 150 000.00 /сто и петдесет хиляди/ лева за претърпените
неимуществени вреди, а на Ц.П.Н., П.П.Н., Д.К.Н. и М.К. Насковск - в размер на
5 000.00 (пет хиляди) лева за всеки един от тях.
Относно
отговорността на ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, за обезщетяване на
причинените в следствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди на внуците,
ищците се позовават на § 77 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за
застраховането, § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби, и
създаденият чл. 493а, ал. 4 от КЗ.
В заключение ищците считата, че са са налице
законоустановените предпоставки, интересуващи гражданския съд, за отговорността
на прекия деликвент, П.Т.П., при условията на чл. 45 от ЗЗД, в частта относно
наличието на противоправно поведение, вина и наличие на причинно - следствена
връзка между смъртта на М. И. Н. и механизма на ПТП, причинено от виновния
водач, както и тези за ангажирането отговорността на ответника ЗАД
"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, да отговаря за причинените от прекия деликвент
вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди се претендират заедно с „компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл.86,ал.1 ЗЗД,считано от деня на увреждането -27.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението.“
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който се правят следните възражения:
1. За местна подсъдност на делото на СГС,което е неоснователно, тъй като в района на Пазарджишкия окръжен съд е както адреда на ищците, така и мястото на настъпване на застрахователното събитие.
2.За
нередовност на исковата молба, тъй като ищцовата страна не сочела банкова
сметка, ***и. Този пропуск е отстранен с молба, постъпила преди провеждане на
първото открито заседание по делото.
3. За неоснователност на
предявените искове:
3.1.Оспорва активната материалноправна легитимация на ищците Ц.П.Н.,
П.П.Н., Д.К.Н. и М.К.Н. относно претенцията за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Ответникът се позовава
на мотивите
на Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г. на ВКС, според които:
"обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение е провело пълно и
главно доказване на съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за и за настъпили в резултата не неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД." Твърди,
че между починалата и посочените ищци не е изградена особено близка и трайна
житейска връзка. Не намира за доказано обстоятелството, че ищците търпят
значителни морлани болки и страдания с продължително проявление във времето. Процесното събитие настъпило
през 2016 г. и ответникът не намирал каквато и да било логика едва сега нов
кръг от лица да претендира обезщетения и не било известно каква е причината
едва сега да се завеждат такива, ако действително през времето са търпени и се
търпят вреди.
3.2.Оспорва изключителната вина
на водача П.Т.П. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумент на разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Твърди, че в мотивите на
приложената към делото Присъда № 3/30.01.2017г., по опуса на ОС - Пазарджик
съдът прогласявал, че за причиняване на вредоносния резултат с
поведението си е допринесла пострадалата, която като участник в движението и
водач на велосипед е нарушила правилата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП." и
действително вина
за получените увреждания имала и починалата. Ответникът се позовава на „висока
степен на съпричиняване“ на вредоносния резултат от М. И. Н., която в нарушение
на правилата, установени в ЗДвП предпирела М.евра, с цел преминаване в друга
пътна лента, без да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които минават покрай нея, включително и за собственото си здраве.
Велосипедистката не се съобразила с положението, посоката и скоростта на
движение на процесното МПС и се сблъскала с него.
Освен това на това място нямало
данни на пътното платно да има отредена лента за велосипедисти. От данните по
делото било видно, че починалата не е носила предпазна каска или каквото и да
било друго предпазно средство, нито да е сигнализирала по какъвто и да било
начин относно намерението си да предприеме гореспоменатата М.евра.
Приносът
на починалата се сочи като основание за намаляване размера на застрахователното
обезщетение, съгласно чл. 51, предл. 2 -
ро от ЗЗД. В конкретния случай според ответника починалата създала реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат, не положила необходимата
грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна довело до посочените в исковата молба
увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената
съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на починалата,
обезщетението следвало да се намали, съразмерно с доказания процент на
съпричиняване.
3.3.
Оспорва се механизма на настъпилото ПТП, като се твърди, че описаният в исковата молба
не отговаря на действително развилия се.
3.4.Оспорват
се исковете и по размер, тъй като претендираният бил прекомерен, както и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Ответникът
продължава да поддържа, че предложените от него суми на синовете на починалата биха ги
обезщетели напълно, а на вунците не следвало изобщо да се изплаща
обезщетение.
4. Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по
аргумент за неоснователност на главния иск.
На отделно основание
акцесорният иск се оспорва като неоснователен, от момента от който се
претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК – Застраховане" АД не било
изпаднало в забава и не дължало лихва върху претенцията, както за имуществени,
така и върху тази за неимуществени вреди. Възражението се основава на договорния характер на отговорността на
застрахователя, който я отличавал от отговорността за лихви при деликтната.
По повод указания на съда за допълване и уточняване на обстоятелства, на които се основават исковете, ищците с молба 06.07.2020 г. ищците уточняват кога са предявили застрахователните си претенции към ответника и представят доказателства за това.
застрахователно събитие.
По искане на ответника съдът допусна конституиране на трето лице-помач на негова страна – водачът на автомобила П.Т.П., признат за виновен с влязла в сила присъда за прчиняване на процесното ПТП, по аргумент от разпоредбата на чл.219 ГПК.
След преценка на събраните доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, съдът прие следното:
Ищците в настоящия
процес проведоха успешно пълно главно доказване на фактите, от чието
осъществяване следва основателността на техните претенции срещу
застрахователя-ответник.
Осъществило се е
застрахователно събитие, анагажиращо отговорността на застрахователя по
договора за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. При
станало ПТП в гр.Пазарджик на 27.07.2016 г. е блъсната велосипедистката М.Н.,
която е починала в следствие на получените при удара травматични увреждания.
По случая е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадало лице и е образувано досъдебно
производство. Наказателното производство е приключило с влязла в сила
осъдителна присъда срещу на третото
лице-помагач П.П.. На осн. Чл. 300 от ГПК тази присъда е задължителна за съда, разглеждащ иска за гражданските
последици от деянието и представлява доказателство за неговата противоправност
и за вината на извършителя. При наличие на влязла в сила присъда, не е
необходимо да се събират други доказателства за това, че деянието е извършено,
за противоправността му и вината на дееца.
Безспорно е
установено към датата на осъщественото ПТП съществуването на валидна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за товарния автомобил,
управляван от водача, блъснал и причинил виновно смъртта на М.Н.
Ответникът отговаря
спрямо увредените лица, за вредите от това застрахователно събитие на осн. чл. 432 КЗ. Няма спор, че при смърт на пострадалия при ПТП съществува възможност да се
претендира обезщетение за неимуществени вреди от негови близки, чийто кръг е
очертан в Постановление № 4 от 26.V.I961 г. и Постановление № 5 0т 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Синовете
на починалата М.Н. – ищците К. и и П.Н.
безспорно попадат сред този кръг, но не и внуците й, каквито са останалите
четирима ищци. Всички те твърдят обаче, че също са увредени от настъпилата
смърт на баба им, чиято загуба определят като „непрежалима“. Обстоятелствата,
които излагат за близостта с починалата тяхна родственица и за продължителните
като време и тежки като интензитет последици от нейната загуба, водят до
извода, че тези ищци се позовават на предвиденото „изключение“, по смисъла, приет в ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, като в тяхна тежест бе
възложено да докажат съществуването на дълбока и трайна емоционална връзка на
всеки от тях приживе със тяхната баба,поради което след загубата й търпят
значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето,
Разпитаните бяха
трима свидетели /И., Г. и Х./, които без да си противоречат един на друг,
логично и последователно разказаха какви са били отношенията между всеки един
от ищците и покойната М.Н. през целия техен живот и до самата нейна смърт.
Установи се,
че М.Н. много обичала синовете, снахите и внуците си и го засвидетелствувала с
постоянните изключителни грижи за всеки от тях, както и с думи в разговорите си
със своите колежки /св. И. и св. Г./.Помагала на семейството и на сина К., с
който живеели в една къща и на другия – П.. Грижела се еднакво за всяко едно от
техните деца. Много разчитали на нея приживе, разбирали се добре, и всички
много страдали след смъртта й и до сега. Св. И. видяла синовете да плачат и в
деня на съдебното заседание, когато идвали съда заедно, за да бъде тя
разпитана. А пред свидетелката Г. винаги очите им се пълнели със сълзи, когато
заговорели за починалата тяхна майка и баба. Дълго време всички били тъжни и М.
им липсвала много, а най-малкия внук ,
който в началото не разбирал какво е станало, постоянно питал: „Къде е баба,
къде е баба?“.
Свидетелката
Н. /майка на ищците Д. и М./ също разказва на грижите на бабата за нейните
внуци от бебета, когато ги къпела всеки ден, а като пораснали им четяла книжки
и все била около тях – взимало ги от детска градина, от училище, гледала да им
е сготвено, изчистено, подредено. Свидетелката твърди, че след смъртта на баба
си децата станали „по-плахи, по-стеснителни, притеснителни“. Свидетелката не
дава конкретни примери кога, при кое от децата и в какви ситуации е наблюдавала
проявления на тази промяна, и защо счита, че има връзка със смъртта на бабата.
Поради което в тази част показанията и са неубедителни – твърде общи и не
достатъчно логични, защото само отбелязва, че
„за децата е трудно да се каже, защото те си имат техните забавления“.Споменава
единствено за разговор с малкия си син Д., който сам я попитал какво ще стане с
човека, който блъснал баба му, а когато тя му отговорила, бързо поискал да
сменят темата с думите: „Добре, повече не искам да ми говориш“.
Очевидно
най-малкия внук, Д., а вероятно и по-големите, продължават често по различни
поводи да мислят за смъртта на баба си и тези спомени ги натоварват психически
Все пак и тя
потвърждава казано от останалите свидетели, което важи цялата фамилия – след смъртта
на М.Н. загубили желание да се събират семейно, както преди, а когато се
събирали по някакъв празничен повод, били без настроение и празниците минавали
тягосно за всички..
Св. Х.
/съседка на покойната М.Н./ също потвърждава за голямата обич и привързаност, която
изпитвали един към друг ищците и тяхната майка, съответно-баба.След смъртта й
всички те били умислени, тежко им било.
И трите
свидетелки определят отношението на покойната към ищците като много всеотдайно,
грижела се всеки, не пропускала ден, да не им помогне с нещо и колежките й дори
се чудели как издържа и как се справя, защото ходела и на работа.
Към момента
на смъртта си е била на 61 г. и очевидно, както синовете, така и внуците са
загубили в нейно лице близък и обичан човек, както и подкрепата, която за
очаквали на която са разчитали в бъдеще.
Тези
близки отношения и силна връзка били еднакви с всички четирима внуци, както
става ясно от показанията на разпитаните свидетели, поради което следва да се
приеме, за достоверно и логично твърдението, че за всички тях загубата на баба
им е била еднакво болезнена и тези негативни емоции, които е предизвикала, не
затихват продължително време.
Налице
са действително претърпените вреди, както от двамата сина, така и от четиримата
внуци, които продължително време изпитват страдания от смъртта на тяхната майка
и баба, като с внуците е безспорно
доказана особено близката връзка на всеки от тях с пострадалата, създадена от
раждането им и поддържана и развивана без прекъсване през всички етапи от
техния живот. Следователно е справедливо да бъдат обезщетени неимуществените
вреди, претърпени не само от синовете, но и от внуците, като по този начин ще бъдат приложени точно задължителните
разяснения на ВКС, дадени в цитираното многократно по-горе Тълкувателно
решение.
Размерът
на обезщетенията за всеки от ищците следва да бъде определен по справедливост,
като по принцип дори за внуците
съдилищата не следва да се съобразяват с лимита, предвиден в пар. 96 от ПЗР на
ЗИДКЗ/ДВ,бр.101/2018 г./.В конкретния случай обаче ищците Ц., П., Д. и М. са
предявили искове за по 5 000 лв., поради което не следва да бъдат излагани
подробни съображения, подкрепящи съображенията на съда за противоречието на
нормата от националното ни право с правото на ЕС.
Обезщетенията
за внуците следва да бъдат определени като справедливи в пълния предявен размер от 5 000 лв.
Обезщетенията
за двамата сина – К. и П.Н. съдът определя като справедливи до размера от 120 000
лв., като взема предвид: дълбоката и трайна емоционална връзка, съществувала между всеки
от тях и майка им приживе, огромната липса и тъга, които те чувстват от
нейнанта загуба, невъзможността да изпитат отново приятните чувства от
сплотеността на цялата фамилия, за която се е грижела тя, загубата на един
грижовен, отдаден на децата и внуците си роднина, с когото не са спирали да
общуват и чиято подкрепа безвъзвратно са изгубили.
За разликата до 150 000 лв. съдът намира претенциите за
прекомерно завишени, тъй като установените отношения и емоционална връзка между
ищците и починалата са всъщност традиционните отношенията добри отношения „майка-син“,
а нейните всеотдайна подкрепа и грижа – обичайните за българското общество и
семейство. Т. е. не се установи някаква изключителна духовна близост и връзка,
по различна от обичайните ежедневни контакти между майка и синове, живеещи
заедно или в едно населено място, изчерпваща се с физическа и морална помощ от нейна страна в тяхното
домакинството и в отглеждането на децата им.Поне такъв беше акцента в
показанията на всички свидетели.
По възражението за намаляване
размера на обеизщетенията, поради съпричиняване:
Възражението се основава на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и на
обстоятелствата, че пострадалата е нарушила нормативно установени правила за
движение по пътищата, при управление на използваното от нея превозно
средство-велосипед. С помощта на заключение на вещо лице се установиха
основните обстоятелства, изложени в отговора на исковата молба, съставляващи
според ответника виновно поведение от страна на пострадалата, допринесло за
причинените вреди.
На първо място, се установи, че след като е била навлязла в
кръговото кръстовище,имайки за цел да продължи пътя си направо, е предприела
пресичане на т.нар „среден ринг“ и е навлязла във „вътрешния ринг “, а предви
установеното място на настъпване на удара, очевидно отново е променила
траекторията си, връщайки се надясно в средната част на кръговото.Именно там е настъпило
съприкосновението й с товарната композиция. Това нейно поведение не е съобразено
с разпоредбата на чл.25 ЗДвП, която я задължава, преди да предприеме подобна М.евра,
да се увери, че няма да създаде опасност за себе си и за останалите участници в
движението. Тя нито се е съобразила с положението, посока, скоростта на
движение и габаритите на приближаващото моторно-превозно средство, нито е
подала сигнал за своето навлизане във вътрешната част на кръговото и после –
връщането в средната. Без такъв сигнал логично е останалите участници в
движението да очакват, че тя ще продължи движението си направо, в съответната
мислена лента на кръговото кръстовище.
Освен това, експертът е категоричен, че велосипедистката е имала
видимост към товарния автомобил, могла е да възприеме положението му на пътя,
габаритите и скоростта, с която се движи. Безопасното поведение от нейна страна
в случая би било да спре и за изчака преминаването му през кръговото кръстовище
и едва тогава – да премине с велосипеда. След като вече е предприела
преминаване през кръстовището /ако приемем, че е навлязла в него преди
приближаващата от ляво товарна композиция, за което няма безспорни данни по
делото/ , е била длъжна да се движи направо, т.е. да контролира велосипеда,
така че да остане в средния ринг и то неговата най-дясна част, защото е с
велосипед /чл.80,ал.2 ЗДвП, оставайки достатъчно място за превозните средства,
движещи с по-висока скорост да преминават безопасно покрай нея. Имайки
обратното на това преписано в разпоредбата на чл.25 ЗДвП и чл.82,ал.2 поведение
М.Н. се е оказала в такова положение в кръговото кръстовище, което е ограничило
възможността за адекватна реакция на водача на товарния автомобил, който вече е
бил навлязъл в същото кръстовище. Няма съмнение,че описаното поведение при
преминаването си през кръстовището, велосипедистката е създала опасност за
движението и е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо
определените по-горе обезщетения за всеки един от ищците следва да бъдат
намалени съобразно процентното изражение на този принос, което според данните
по делото е 30%.
За да приеме по-голям принос на водача на товарната композиция,
съдът изходи от факта, че нарушил разпоредбата на чл.20,ал.1 ЗДвП, която
вменява една по-висока отговорност на водачите на превозни средства, които би
следвало да предпазват не само пешеходците и всеки по-уязвим от тях участник в
движението. Освен това като водач, притежаващ свидетелство за правоуправление
на съответната категория превозно
средство – товарен автомобил, П.Т.П. е бил длъжен да се съобразява с
по-голямата опасност, която същото създава за останалите участници в
движението, поради своите габарити и тежест. За това и неговото нарушение,
изразяващо се това, че не е видял навреме велосипедистката и не е контролирал
превозното средство по начин, че да избегне сблъсъка с нея е с изключително
високо тежест, съответстваща и на приетия в настоящия процес принос на водача в
причиняването на вредите.
При така определения принос на двамата участника в ПТП,
обезщетенията следва да бъдат намалени с 30% за всеки от ищците, така че на
синовете на пострадалата да се присъдят по 84 000 лв., а на всеки от
внуците – по 3 500 лв., заедно със законните лихви, считано от 27.12.2016
г. до окончателното плащане на сумите за първите двама ищци и от 10.07.2019 г. – за останалите четирима.
Няма основание да се присъдят лихви от датата на причиняване на
смъртта на родственицата на ищците, тъй като застрахователят не отговаря на
деликтно основание, а по силата на договор за застраховка, имащ правна
регламентация в специален закон – Кодекса за застраховане. В случая относно
началния момент на забавата е приложима разпоредбата на чл. 496, ал.1 КЗ и
лихви се дължат от изтичане на 3-месечния срок след подаване на съответната
застрахователна претенция.
Разноските по делото следва да се определят съобразно на
уважената и отхвърлена част от исковете, като се осъди ответника да заплати ДТ
в размер на 7 280 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, както и
адвокатско възнаграждение в полза на К. и на П.Н. в размер на по 1 986,80
лв., а на останалите - по 406 лв.
Поради частичното отхвърляне на исковете ищците следва
са заплатят в полза на ответника съответната част от разноските по делото на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК. Тъй като разноските на ответника за адвокатско
възнаграждение и експертиза са правени общо за защитата по всички субективно
съединени искове, то това следва се вземе предвид при определяне отговорността
на ответниците за разноски.
При общ размер на разноските 9 900 лв. ищците
дължат общо 2 413,14 лв. и всеки от тях следва да бъде осъден да заплати
на ответника по 402,19 лв.
Възражението на ищците за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. Размерът от 9 600 лв.
е съобразен със сбора от цената на исковете и съответства на фактическата и
правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД
„ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София,
област София (столица), община Столична п.к. 1301, ул. „Света София" № 7,
ет. 5, тел.:, представлявано от А П. Л и Р К Д да
заплати застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на ищците: К.П.
Н, ********** , адрес: *** и
П.П.Н.,ЕГН ********** , адрес: *** в
размер на 84 000 лв. за всеки от двамата, заедно със законната лихва,
считано от 27.12.2016 г. до окончателното плащане, като отхвърля исковете на
тези ищци за разликата от 84 000 лв. до 150 000 лв. и за заплащане на
законни лихви за периода от 27.07.2016 г. до 27.12.2016 г.
ОСЪЖДА
ЗАД
„ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София,
област София (столица), община Столична п.к. 1301, ул. „Света София" № 7,
ет. 5, тел.:, представлявано от А П. Л и Р К Д да
заплати застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на ищците: Ц.П.Н.,ЕГН **********,
адрес:с***,представляван от своя баща П.П.Н., П.П.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, Д.К.Н., ЕГН **********, адрес: ***,
представляван от своя баща К.П.Н. и М.К.Н.,ЕГН
**********, адрес: ***, действащ лично и със съгласието на своя баща К.П.Н., в размер на 3 500 лв. за всеки от четиримата, заедно със законната
лихва, считано от 10.07.2019 г. до окончателното плащане, като отхвърля
исковете на тези ищци за разликата от 3 500 лв. до 5 000 лв. и за
заплащане на законни лихви за периода от 27.07.2016 г. до 10.07.2016 г.
Обезщетенията се присъждат на основание договор за застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимущественте вреди, претърпени
от ищците във връзка със смъртта на М. И. Н., настъпила в резултат от ПТП,
станало на, при
участието в процеса на П.Т.П., ЕГН **********, като трето лице-помагач на
страната на ответника.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК -
Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, област
София (столица), община Столична п.к. 1301, ул. „Света София" № 7, ет. 5,
тел.:, представлявано от А П. Л и Р К Д да заплати държавна такса в
размер на 7 280 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника да заплати
разноски на ищците както следва: по 1 986,80 лв. на К. и П.Н. и по 406
лв. на всеки от останалите четирима ищци.
Осъжда
ищците да заплатят на ответника разноски в общ размер на 2 413, 14 лв.,разделени по равно помежду им /или всеки от тях следва да му
заплати по 402, 19 лв./.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред П.ския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на
препис от съдебния акт от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: