№ 121
гр. Разград, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20243300500193 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ю. С. Х., подадена чрез пълномощник, против решение №
167/19.03.2024г., постановено по гр.д. № 1524/2023г. по описа на РС Разград, с което
предявеният от него иск по чл.240 ЗЗД с цена 7000лв. е отхвърлен като погасен чрез
извършено прихващане с несрещното вземане на ответника по чл.59 ЗЗД. Счита решението
за незаконосъобразно,необосновано и постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Според жалбоподателя съдът правилно е установил фактите, но е
тълкувал и приложил неправилно материалния закон, тъй като не са нА.це предпоставките
за извършване на прихващане,без да сочи кои точно предпоставки съдът не е отчел и
неправилно е съобразил. Твърди,че по договора за заем не е имало уговорка връщането на
заемната сума да става при такова условие. Твърди,че жалбоподателят е давал пари на ръка
на въззиваемия и той е внасял сумите по кредита от негово име и за негова сметка. Оспорва
вземането на въззиваемия, като счита че не е установено по безспорен начин,като
въззиваемият за пръв път в хода на процеса е навел такива твърдения за извършено плащане.
Моли съда да отвени обжалваното решение и му присъди разноските за двете инстанции.
Ответникът А. Н. А. е депозирал отговор по въззивната жалба, като счита същата за
допустимо, но неоснователа. Съдът е установил правилно фактите, анА.зирал е събраните по
делото доказателства и е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно
съдът е извършил прихващане на две насрещни вземания до размера на помалкото. Моли
1
съда да потвърди обжалваното решение,като претендира разноски пред въззивната
инстанция.
Разградският окръжен съд, намира,че въз основа на събраните по делото доказателства
правилно е установил релевантните за спора факти, като пространно е изложил мотиви на
база на кои доказателства е приел тази фактическа обстановка,приемайки, че между
страните е сключен Договор за заем, писмен, за сума в размер на 7000 лв., за ползването на
която не е уговорена лихва, но е предвидена неустойка при изпадане на заемателя в забава.
Сумата е предадена в брой, срещу разписка. Уговорено е връщане на дълга в брой, до
25.02.2022г. Заключението по назначената ССЕ е установило направени 13 вноски
отвъззиваемия по банковата сметка на жалбоподателя в ЦКБ АД, обслужваща кредита на
последния, в общ размер на 8346 лв., с основание „вноска по кредит“. Свидетелските
показания, относно доказване на факти извън обстоятелствата, обхващащи забраната по чл.
164 ГПК, както и изслушване на ответника по реда на чл.176 ГПК съдът е ценил при
съобразяване на останА.те събрани доказателства писмени доказателства и заключението по
назначената ССЕ.
Въз основа на така установените факти, изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Решението е вА.дно и
допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява
неоснователна. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения,
приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на основание чл.272 от ГПК, като се има предвид и следното: Страните не спорят за
нА.чието на договор за заем между тях, както и че сумата е предадена от жалбоподателя на
въззиваемия. Не е спорно и че по този договор А. Н. А. не е извършвал плащане, тъй като не
я е върнал в брой в уговорения краен срок- 25.02.2022г. в който смисъл е и защитата на
жалбоподателя пред настоящата инстанция. Именно затова и искът му е уважен. С
направеното възражение за съдебно прехващане /компенсация/ ответникът обосновава
неоснователността на исковата претенция. Относно активното прихващащо вземане
първоинстанционният съд също е изложил пространни мотиви, вкл. е посочил и правната
теория, като е приел за квА.фикация на възражението за прихващане нА.чно вземане на Лаи
Н. А. към жалбоподателя на плоскостта на субсидиарната разпоредба на чл.59 ЗЗД за
неоснователно обогатяване, което е уважил до размера на 7000лв., тъй като не е предявен
насрещен иск. Обсъдил е доказателствата,че въззиваемият е плащал дължимите от
жалбоподателя вноски по негов кредит, без да има основание за това, като липсват каквито
и да е доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя,че е предоставял парите
на ръка на въззимаемият и същият само ги е внасял по разплащателната сметка на
жалбоподателя,обслужваща кредита. Ю.Х. не изтъква никакви факти, които да са налагА.
А. А. да внася от негово име и за негова сметка суми по договора за кредит. Не твърди,че не
е бил в България или че е имал каквато и да е причина за да не може да извърши плащане,
2
както на каса, така и чрез интернет банкиране. Предвид на това съдът правилно е приел, че
сумите платени от А. А. по разплощатена сметка на Ю. Х., обслужваща договора му за
кредит, са платени без основание и са водели до неговото обогатяване,без основание тъй
като съдът не е установил такова.
Предвид, установяването на насрещно вземане на ответника към ищеца и напарвеното
възражение за прихващане, съдът е направил съдебна компенсиция. В добавка към мотивите
на районния съд, въззивната инстанция държи на поясни, материалното право на
прихващане по смисъла на чл.103 ал., във вр. с чл.104 ал.1 ЗЗД е предоставено от закона
потестативно право на длъжника, едновременно и кредитор на друго лице, със свое
едностранно изявление, отправено до това лице, да погаси двете насрещни задължения до
размера на по-малкото от тях. Двете вземания трябва да са действителни, насрещни /без
задължително да произтичат от едно и също правоотношение, но правоотношенията да са
между едни и същи страни/, да са за еднородни и заместими вещи /като в най-често
срещания случай това е парична сума/, а активното вземане – да е изискуемо и ликвидно.
В развилия се процес е установено съществуването на насрещното вземане и неговата
изискуемост, която е настъпила с постановяване на съдебното решение. От влизането му в
сила на тези задължения се придава качеството ликвидност. Съгласието на насрещната
страна не е необходимо, за да настъпи погасителният ефект на изявлението, но нА.чието на
спор между страните относно размера и основанието на вземанията е от значение за това
дА. активното ще се определи като ликвидно, за да би могло да се приеме и за извършено
прихващането. Съдебната практика, обективирана в Решение №35/25.07.2017г. по т. д. №
3164/15 г. на І т. о. на ВКС, доразвита и в задължителната практика с Тълкувателно решение
№2/18.03.2020г. по т.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, приема, че ликвидността на
активното вземане е нА.це тогава, когато това вземане не само е установено с влязло в сила
решение или заповед за изпълнение, но и когато длъжникът, срещу когото се прихваща, не
оспорва неговото основание и размер; при нА.чието на спор въпросът за нА.чието или
липсата на ликвидност на активното вземане се изяснява по спора между страните относно
пасивното вземане /в т. см. мотивите към т. 1 от ТР/.
Съдът следва да зачете правното действие на прихващането, независимо дА. е осъществуно
в процеса или извън него, тъй като чл.298 ал.4 ГПК не прави разграницение между двете
хипотези. Действието на прихващането винаги настъпва с обратна сила-от първия ден,в
който прихващането е могло да се извърши,т.е. когато активното вземане е било изискуемо,
а пасивното-поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на
прихващащия-в процеса или извън него-е без значение за обратното действие на
погасителния способ. Преценката на районния съд за неоснователност на иска поради
направена съдебна компенсация с насещното вземане на въззиваемия към жалбоподателя, е
обоснована и законосъобразна.
Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния съд, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Изхода от спора не налага изменение на решението в частта за разноските.
3
Жалбоподатеят дължи разноски на въззиваемия пред настоящата инстанция в размер на
1000лв. за адв.възнаграждение, за което е представил списък и доказателства за плащане.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на основание чл.272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 167/19. 03. 2024 г. по гр. д. № 1524/2023 г. по описа на РС
Разград, с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от Ю. С. Х., ЕГН
********** от град Разград, ул.*** срещу А. Н. А., ЕГН ********** от с.**, ул***, иск за
заплащане на сумата от 7000лв.– главница по договор за заем от 25.02.2020г. като погасен
на основание извършено прихващане до размера на 7000 лв. на дата 11.10.2021г. с
насрещно вземане на А. Н. А. спрямо Ю. с. Х. с правно основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ю. С. Х. да заплати на А. Н. А. сумата от 1000лв./хиляда лева/ съдебни разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му
пред Върховния касационен съд на посочените в чл.280 ГПК основания.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4