Р Е Ш Е Н И Е
№:1710 09.12.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На първи
декември две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:….Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 2173 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на К.И.Г.,
ЕГН-**********, с адрес: ***, против принудителна административна мярка (ПАМ),
наложена съгласно протокол от 20.10.2020г., от С.Б.П., специалист-репатрации в
ОП“Транспорт“ при Община Бургас, с която е разпоредено преместване на
неправилно паркирал автомобил марка Ровер, модел 75, рег.№ ******.
Жалбоподателят
твърди, че мястото на което е паркирал, макар действително да е представлявало
кръстовище, не е имало знак указващ принудително преместване на автомобили.
Освен това автомобилът му не е застрашавал и не е правил невъзможно движението
на другите участници в движението. Поради това намира, че автомобилът му е бил
преместен на наказателен паркинг незаконно, поради което е отказал да заплати
стойността на преместването, а автомобилът все още се намира на наказателния
паркинг. С уточнение на жалбата (л.7) иска отмяна на наложената ПАМ като
незаконосъобразна. Пред съда, лично и чрез редовно упълномощения адвокат Т.Ш. ***,
поддържа жалбата си. Допълва основанията на които оспорва акта с още едно – липса
на компетентност на издателя му, тъй като при оправомощаването на органа не е
спазен чл.168 от ЗДвП. В тази връзка пледира и за нищожност. Позовавайки се на съдебни
решения на други административни съдилища обосновава съществуването на съдебна
практика, според която паркирането в зоната на кръстовище не презумира наличието
на опасност за движението или невъзможност за преминаване, защото не всяко
кръстовище има еднакъв интензитет на движение и много често самата синя зона на
гр.Бургас нарушава закона, като допуска паркиране на по-малко от 5 метра от
кръстовище. Представя и писмена защита в която допълва тезите си. Претендира разноски.
Ответникът
– административния орган, наложил принудителната административна мярка, специалист-репатрации
в ОП“Транспорт“ при Община Бургас, С.Б.П., лично и чрез упълномощения от него юрисконсулт
С. Б., счита наложената ПАМ за законосъобразна и пледира за отхвърляне на
жалбата, тъй като автомобилът е бил паркиран в зоната на кръстовище. На мястото
действително не е имало знак указващ принудително преместване на пътни превозни
средства (ППС) и това е безспорно, но паркирането на кръстовище, което също е
безспорно, създава опасност за останалите участници в движението, защото не
може да се направи нормален завой. Представя писмена защита и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите на страните във
връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на наложената принудителна административна мярка и
депозирана в предвидения от закона срок – оспореният индивидуален административен
акт е издаден на 20.10.2020г., а жалбата срещу него е подадена направо пред
съда на следващия ден – 21.10.2020г., т.е. при спазване на срока по чл.149,
ал.1 от АПК, вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Установява
се по делото, че оспорената ПАМ – принудително преместване на автомобила на
жалбоподателя Г. марка Ровер, модел 75, рег.№ *******, е наложена от служител
на длъжност специалист-репатрации в ОП“Транспорт“ при Община Бургас и това е
видно от издадения нарочен протокол, находящ се на л.18 от делото. Безспорно съгласно
изявленията на страните, описаното в протокола и изготвените снимки, мярката е
наложена след извършване на проверка на кръстовището на ул.Васил Левски и
ул.Шейново в гр.Бургас, на 20.10.2020г. в 14.07 часа. При нея било установено, че
този автомобил е бил паркиран в обхвата на кръстовището, поради което е
разпоредено налагането на мярката при отсъствието на водача на премествания
автомобил. При проверката са били изготвени 9 бр. фото снимки, осем от които са
приложени към протокола (л.26 и сл.) и видно от тях, автомобилът действително е
бил паркиран на кръстовището и без наличието на 5м. от него, изискуеми съгласно
чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Съставен
е акт за установяване на административно нарушение срещу Г. под № 0099858/21.10.2020г. (л.19), видно от който,
на същата дата е установено, че личното му моторно превозно средство (МПС) марка
Ровер-75, рег.№ NMS AP140, е паркирано в зоната на кръстовище образувано от ул.Васил
Левски и ул.Шейново, в нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. К.Г. попълнил на
21.10.2020г. и декларация (л.20), че лично е управлявал автомобила си и
паркирал на указаното място.
При
констатиране на нарушението е разпоредена принудителната административна мярка, като автомобилът е бил
натоварен и принудително преместен с автокран с рег.№ А-4153-МС на специализиран
паркинг, находящ се на ул.Оборище, гр.Бургас, стопанисван от общинско
предприятие “Транспорт” при Община Бургас.
Принудителната
административна мярка е валидно и законосъобразно наложена.
Съгласно
нормата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки - ….5. преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение
на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението; в този случай лицата по чл.168 уведомяват районното
полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за
новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с
преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното
средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата
за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на
уведомяването на районното полицейско управление.
За
приложението на принудителната мярка следва да се установи наличието на една от
трите хипотези – дали превозното средство е било паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване, дали е създавало опасност за
движението или дали е правило невъзможно преминаването на други участници в
движението.
От страна
на жалбоподателя не се оспорва факта на паркиране на посоченото място, а от
приложения към административната преписка снимков материал ясно се вижда, че
начинът по който е паркиран лекият автомобил на жалбоподателя Г., е бил върху
уличното платно на кръстовището на улиците Васил Левски и Шейново в гр.Бургас,
чийто собственик е Община Бургас. В тази връзка и предвид обстоятелството, че
длъжностното лице наложило мярката е служител на ОП“Транспорт“ при Община
Бургас, която е собственик на улиците и пътищата на територията на населените
места в общината, органът се явява териториално и материално компетентен да
разпореди ПАМ на посоченото място, тъй като общинското предприятие представлява
част от структурата на Община Бургас, като е налице изрична заповед на
представляващия общината – кмет на Община Бургас, с правно основание чл.167,
ал.2, т.1 и чл.168, ал.1 от ЗДвП, с която правомощията на кмета са възложени на
длъжностните лица при ОП“Транспорт“, заемащи длъжността инспектор репатрация – приложената
по делото заповед № 1919/16.07.2018г. (л.21).
Съгласно
чл.167, ал.2 от ЗДвП към общинската администрация се изграждат и служби за
контрол, определени от кмета на общината, на които са възложени тези функции.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с мотивирана
(т.е. и писмена) писмена заповед от ръководителите на службите по контрол, а
обжалването на тези заповеди е по реда на АПК (ал.5). Доколкото в ал.1 не е
спомената изрично чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП и по аргумент за противното следва
да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза не се извършва чрез нарочна мотивирана
писмена заповед, с оглед характера и мястото на хипотезите, при които те се
прилагат, а с нареждане на съответните, оправомощени лица, за което не е
необходима форма, която в случая е само за доказване, но не и за валидност.
С оглед
на това, в настоящия случай приложената спрямо автомобила на Г. мярка няма
изискване да в писмена форма и съответно мотивирана, но е задължително същата
да е наложена от орган, упълномощен съгласно чл.168, ал.1 от ЗДвП да извърши
това.
От публикувания от Община Бургас, като собственик на
общинските пътища (вж. https://www.transportburgas.bg/),
се установява, че е наличен Правилник за организацията и дейността на ОП“Транспорт“,
приет от Общински съвет - Бургас по т.44 на протокол № 17/18.12.2012г. Видно от
разпоредбата на чл.6 от Правилника, общинският съвет е възложил на ОП“Транспорт“
извършване на дейности по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, както и дейността по
отстраняване, превозване и съхраняване на неправилно паркирани ППС. Наред с
това, както бе споменато и по-горе, по делото е представена заповед №
1919/16.07.2018г., с която кметът на Община Бургас е възложил на служителите на
общинското предприятие да прилагат ПАМ по реда на ЗДвП (л.21).
Във
връзка с това претенцията на жалбоподателя за нищожност на ПАМ е неоснователна.
Мярката е приложена от компетентно длъжностно лице, на което е възложено да
изпълнява контролни функции по репатриране на МПС на територията на Община
Бургас. Общинското предприятие представлява звено на общинската администрация,
по смисъла на чл.52 от Закона за общинската собственост. Като такова на него са
възложени функциите по прилагане на ПАМ по ЗДвП от Общински съвет - Бургас, приел
правилника на предприятието. Що се отнася до самия орган, разпоредил процесната
ПАМ, налична е цитираната заповед № 1919/16.07.2018г. на кмета на общината,
както и допълнително споразумение към трудовия договор от 26.02.2018г. (л.23)
на С.Б.П., който от специалист лрепатрация в звено „Контрол паркиране“ е
преназначен на длъжността инспектор, транп.сл., репатрации в ОП“Транспорт“ при
Община Бургас.
При така
възприетите обстоятелства съдът намира, че ПАМ е разпоредена и приложена от
компетентен орган в допустимата по закон устна форма, поради което мярката се
явява е валидна.
Процесната
мярка е и законосъобразна.
Доколкото
ПАМ е постановена устно, за обстоятелствената й част следва да се съди от
останалите служебни действия, извън самата мярка, извършени по повод на
констатираното от органа противоправно действие, както и от събраните в хода на
производството доказателства. Такива са изложени в представения по делото протокол
от 20.10.2020г. на л.18 от делото, с автор ответното длъжностно лице – С.Б.П., в
цитирания по-горе акт за установяване на административно нарушение, (Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП, актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното),
приетия като веществено доказателства снимков материал, както и дадените
обяснения на органа в съдебно заседание.
От всички
доказателства, включително и признанието на жалбоподателя, се установява
точното местоположение на паркираното в нарушение на ЗДвП моторно превозно
средство, което е на кръстовището на ул.Васил Левски и ул.Шейново в гр.Бургас. Съгласно разпоредбата на § 6, т.8 от ДР на ЗДвП
„кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или
се събират на едно ниво. Видно от снимковия материал, част от автомобила на
жалбоподателя действително попада в мислената зона на пресичане на двете улици,
а останалата е на по-малко от 5 метра от тази зона. Паркирано в зоната на
кръстовище е абсолютно забранено чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, именно защото винаги създава опасност за
останалите участници в движението. Опасността не е абстрактна, а достатъчно
конкретна и ясна, като няма никакво значение какъв е интензитетът на движение в
съответното кръстовище. Следователно релевантните за налагането на мярката
факти и обстоятелства, са доказани по начин изясняващ в достатъчна степен
наличието на коя от визираните в разпоредбата на чл.171, т.5 б.“б“ от ЗДвП
хипотези е имал предвид ответният орган при постановяването и прилагането й. В
тази връзка следва да бъде уточнено, че хипотезите са постановени при условията
на алтернативност, поради което наличието на една от тях е достатъчна, за да се
приеме, че е налице основание за прилагане на ПАМ.
Действително
не всяко нарушение на нормите на ЗДвП е основание за репатриране на нарушилото
ги превозно средство, а само тези, попадащи в хипотезата на чл.171, т.5, б.“б“
от ЗДвП. В конкретния случай процесното МПС безспорно създава опасност за
другите участници в движението, доказателство за което е абсолютния характер на
забраната по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, според която в кръстовището и на по-малко
от 5 метра от него е забранено не само паркирането, но и спирането дори.
Това
обстоятелство се явява съществено за крайния извод по спора, а именно, че са
налични законово регламентираните препоставки на една от трите хипотези на чл.171,
т.5, б.“б“ от ЗДвП по налагане на спорната ПАМ, която следва да се използва
като крайна и лимитативно приложима мярка за едностранно въздействие върху
правната сфера на собствениците и ползвателите на МПС. В тази връзка налагането
мярката не е обвързано с това по какъв начин са ситуирани паркоместата в синята
зона на гр.Бургас, тъй като не те са предмет на оспорване по настоящото дело.
Ща се
отнася до представените от жалбоподателя решения на административните съдилища
в гр.Пловдив и гр.Пазарджик, същите не могат да формират задължителна практика,
защото такава на основание чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, следва
само от тълкувателните
решения и тълкувателните постановления на върховните съдилища. Освен това
настоящото решение е в синхрон и най-новата макар и незадължителна практика на
Върховния административен съд, съгласно решение № 13927 от 11.11.2020г. на ВАС
по адм.д.№ 12953/2019г., VII о. и решение № 10699 от 4.08.2020г. на ВАС по
адм.д.№ 9666/2019г., VII о.
На основание
изложените мотиви жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този
изход на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника за разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК,
вр. чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на Община Бургас следва да се присъдят
сторените по делото разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено в минималния размер предвиден в чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на К.И.Г., ЕГН-**********, с адрес: ***, против принудителна административна
мярка, наложена съгласно протокол от 20.10.2020г., от С.Б.П.,
специалист-репатрации в ОП“Транспорт“ при Община Бургас, с която е разпоредено
преместване на неправилно паркирал автомобил марка Ровер, модел 75, рег.№ NMS
AP140..
ОСЪЖДА К.И.Г., ЕГН-**********,***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: