Р Е Ш
Е Н И Е
№ 420 / 09.12.2020 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от председателя адм. д. №289/2022 г. по описа на Административен
съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/, образувано по жалба на Ш.Р.А. ***, чрез пълномощник и процесуален представител адвокат И. С. от ДАК, против Решение
№51/27.04.2022 г. на Директора на
ТП на НОИ град Добрич, с което е оставена без уважение жалбата му против
Разпореждане №**********/21.02.2022 г., издадено от Ръководител на Отдел "Пенсии" при ТП на НОИ град Добрич, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се иска неговата
отмяна от съда и връщане на преписката на административния орган със
задължителни указания за извършване на по-нататъшни действия по отпускане на
пенсията.
Релевират се доводи, че е неправилен извода на органа, че в трудовата книжка за
периода 01.01.1986 г. – 30.04.2089 не бил определен правилно трудовия стаж.
Прави се позоваване и на предходно влязло в сила решение на АдмС-Добрич, в
което изрично е посочено, че към дата 05.11.2019 г., стажът на А. е бил 14 г.,
3 м. и 13 дни, а след тази дата същият е полагал труд, поради което и няма как
към датата на подаване на заявлението, стажът да не е вече над 15 години. Сочи
се, че са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.34, ал.1, ал.3 и чл.45,
ал.1 от АПК от ответната страна. Жалбоподателят моли
съда да отмени атакуваното решение, да върне преписката на органа при дадени
указания по приложение на закона, както и да му присъди направените по делото
разноски.
В
с.з., оспорващия се представлява от адв. С., която поддържа жалбата на
изложените в нея съображения. В хода по същество се позовава и на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза. Моли за отмяна на решението и присъждане на
сторените по делото разноски за експертиза. Представя писмени бележки.
Ответната страна Директор на ТП
на НОИ град Добрич, редовно призован, за него се явява юрисконсулт А.М., редовно упълномощена,
която счита жалбата за неоснователна и като такава моли съда да я отхвърли.
Изразява становище, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Пледира за
присъждане на разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната процесуална допустимост.
Производството пред
административния орган е започнало по повод заявление вх. № 2113-24-1143/24.08.2021 г., с което жалбоподателят е направил искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Длъжностното лице
по пенсионно осигуряване след извършена проверка на представените документи,
извършване на справка за осигурителен стаж, е приело, че жалбоподателят към
датата на подаване на заявлението има навършени 68 години 03 месеца 06 дни, като е
зачетен придобит общ осигурителен стаж от втора категория 11 г., 2 м. и 9 дни, от
трета категория 03 г., 3 м. и 4 дни, сбор осигурителен стаж 14 г., 5 м. и 13
дни.
При тези констатации
длъжностното лице е приело, че жалбоподателят не отговаря на условията за
пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма 15 години
действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението по смисъла
на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО.
Недоволен от процесното
Разпореждане, жалбоподателят го е оспорил пред горестоящия административен
орган - Директор на ТП на НОИ град Добрич с жалба от
19.04.2022 г. С оглед твърденията
и доводите в жалбата, както и приложените доказателства по пенсионната
преписка, Директорът на ТП на НОИ град Добрич се е произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение №51/27.04.2022 г., с което е
отхвърлил жалбата срещу разпореждането на Ръководителя на Отдел "Пенсии" при ТП на НОИ град Добрич като неоснователна. В тази насока Директорът на ТП на
НОИ град Добрич е приел, че осигурителният стаж в обжалваното
Разпореждане правилно е определен. Изложил е съображения защо се е
получило разминаването между изчисления стаж към настоящия момент и при
предходното разглеждане на заявлението за отпускане на пенсия през 2020 г.
Посочено е, че е налице ново обстоятелство, което опровергава посочения трудов
стаж, нанесен в трудовата книжка на жалбоподателя за периода 01.01.1986 г. –
30.04.1989 г., поради което и същият е изчислен на 2 г., 5 м. и 7 дни, а не
както е бил изчислен преди – 3 г., 3 м. и 29 дни. В решението се прави и позоваване
на чл.96, ал.1 от ППЗП /отм./ относно положения стаж в селското стопанство и
как същият се изчислява. Формиран е крайният
извод, че жалбоподателят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има изискуемата навършена
възраст към датата на подаване на заявлението, а именно 68 г. 03 м. и 06 дни, но няма 15 години действителен осигурителен стаж по
смисъла на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, при установен такъв 14 г. 05 м. 13 дни.
Към
делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на обжалваното
решение, вкл. разпореждане и решение от 2020 г., както и решение по адм. дело №287/2020 г. по описа на ДАС.
В
Удостоверение обр. УП-15, издаден от ТП на НОИ Доббрич се удостоверява, че Ш.Р.А. е работил в ТКЗС с. Телериг от 1986 г. до 1989 г..
В
Уведомително писмо от ТП на НОИ Силистра се посочва, че не може да се издаде
удостоверение за осигурителен стаж за периода 1969 г- 1972 г., тъй като липсват
даннни за лице с имена Ш.Р.А. в документите на ТКСЗ с. Телериг, бригада с.
Габер.
Видно
от представената извадка от трудова книжка, през посочения по-горе период,
същият е работил в ТКЗС с. Телериг на длъжност механизатор от 15.06.1970 г. до
01.11.1973 г.. В трудовата книжка е записан с имената Щерю Радев Иванов.
За
изясняване на спорните факти по искане на жалбоподателя е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че през 1970 г., Ш.Р.А.
фигурира в пенсионните книги на ТКЗС с. Телериг, бригада с. Габер в овцеферма с
отработени 100 дни с доход 633 лева, през 1971 г. не фигурира в пенсионните
книги, а партидните са унищожени. За перидо 1972 – 1973 лицето фигурира в партидните
книги с общо отработени 120 дни. Вещото лице приема, че през периода 15.07.1970
г. – 01.09.1973 г. установения трудов стаж е 220 дни – 7 месеца и 7 дни от
втора категория, като превърнат в трета категория е 9 месеца и 2 дни. Тук е
установено от вещото лице разминаване със зачетения от длъжностното лице стаж,
който е посочен на 1 месец и 13 дни.
За
периода 1981 г.-1982 г. от вещото лице е прието, че правилно е установен
трудовия стаж.
За
спорния период, посочен в жалбата, е посочено, че правилно на жалбоподателя за
този период са признати 2 години, 5 месеца и 17 дни, осигурителен стаж от втора
категория.
В
с.з. вещото лице е заявило, че разликата за сбор от стаж е само за периода
1970-1973 година.
При така установените
фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема:
Обжалваното решение е издадено
от компетентен орган по чл. 117 от КСО, в кръга на службата му и в съответната
писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за произнасянето.
При постановяване на решението
на горестоящия орган, както и на потвърденото с него разпореждане не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът приема, че решението на
директора на ТП на НОИ - Добрич не е съобразено с материалноправните разпоредби.
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО в
действащата сега, както и към датата на подаване на заявлението за отпускане на
пенсия редакция, в случай че лицата нямат право на пенсия по, ал. 1 и 2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен
стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Не се спори, че към релевантния
момент за отпускане на пенсия за ОСВ - 24.08.2021 г. като дата на подаване на заявлението, жалбоподателят
е имал навършени 68 години, 3 месеца и 4 дни.
Жалбоподателят оспорва
единствено,
че неправилно е определен трудовия му стаж за периода 01.01.1986 г. –
30.04.1989 г., който според представената по делото трудова книжка и в оригинал
е в размер на 3 г., 3 м. и 29 дни, а не както е посочено от органа, че стажът
за този период следва да се определи на 2 г., 5 м. и 13 дни.
От
изготвената съдебно-икономическа експертиза, която съдът намира за
безпристрастно и обективно изготвена обаче се установява, че за този период
стажът е правилно посочен от административния орган.
Проблемен
се явява стажа положен от А. за периода 1970-1973 г., според вещото лице. Тъй
като за приложението на материалния закон съдът следи винаги и
служебно, а съгласно регулацията от чл. 168, ал. 1 АПК, е длъжен да провери
законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания от чл. 146 АПК, независимо от посочените в жалбата основания, то следва да се извърши и
проверка как е изчислен стажа и за посочения по-горе период.
Съгласно чл. 101 от Правилника
за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) трудовият стаж се установява с
осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ,
издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Документът се
издава въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги. Съгласно чл.
40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /изм. - ДВ, бр. 19 от
2003 г./ осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни
книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Сред така
посочените документи трудовата книжка е с най-голямо практическо приложение.
Съгласно легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл. 347 от Кодекса
на труда /КТ/, тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Като
официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен
орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в
нея. Тази доказателствена сила обвързва както съда, така и органите на НОИ, но
само за удостоверяваните в нея факти. Съгласно разпоредба на чл. 349, ал. 1, т.
9 от Кодекса на труда в трудовата книжка задължително се вписва
продължителността на времето, което се признава за трудов стаж.
От представената по делото в оригинал трудова книжка на Ш.Р.А. /Щерю Радев Иванов/ е видно, че
жалбоподателят е работил в ТКЗС „Карл Маркс“ с. Телериг, бригада с. Габер от
15.07.1970 г. до 01.09.1973 г. като механизатор. Като през този период, същият
е отбил и военната си служба, която според приложеното по делото Разпореждане №**********/28.02.2020
г. е била 2 г., 1 м. и 18 дни.
Видно от изготвения от
пенсионните органи опис на осигурителния стаж, на А. за спорния период е зачетен само стаж 1 м. и
13 дни, втора категория труд.
По делото е установено от
вещото лице при проверка в Архивохранилище при ТП на НОИ Силистра и в Архив при
ТП на НОИ Добрич, че в периода 15.07.1970 г. – 01.09.1973 г., Ш. Реза А.
фигурира в пенсионните книги на ТКЗС с. Телериг, бригада с. Габер, овцеферма с
отработени общо за този период 220 дни или 7 месеца и 10 дни, втора категория
труд. Превърнат в трета категория е 9 месеца и 2 дни./подробно описано в
експертизата/.
След признаването времето на
положеният от оспорващото лице в периода 15.07.1970 г. – 01.09.1973 г. в ТКЗС с. Телериг, бригада с. Габер, овцеферма,
че е 9 месеца и 2 дни, трета категория, то тогава осигурителният стаж на Ш.Р.А. безспорно ще
надвиши 15 г. и с оглед
навършената от него възраст към датата на подаване на заявлението за отпускане
на ЛПОСВ-68 г. 3 м. и 06 дни, то същият несъмнено е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО.
Като не е достигнал до този
правен извод, а вместо това с оспореното решение административният орган е
отказал да отпусне на Ш.А. ЛПОСВ, същият е издал акта си в противоречие с
материалният закон.
Предвид материалната
незаконосъобразност на обжалваният акт, същият се явява и в несъответствие с
целта на закона.
Ето защо оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ- Добрич макар и постановено от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при спазване на административно- процесуалните правила, но в
несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, следва да
бъде отменено и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при
ТП на НОИ, гр. Добрич за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в
мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява само претенцията на оспорващия за присъждане на
действително направените по делото разноски представляващи заплатен депозит
за вещо лице в размер на 270 лева.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Решение
№51/27.04.2022 г. на Директора на
ТП на НОИ град Добрич.
ВРЪЩА преписката на
Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, гр. Добрич за ново произнасяне по подаденото от Ш.Р.А., №2113-24-1143/24.08.2021
г. съгласно дадените задължителни указания в мотивите на
решението, относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ, гр. Добрич да заплати на Ш.Р.А. ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на сумата от 270.00 /двеста и седемдесет / лева, представляващи заплатен депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението,
че е изготвено.
Съдия: