№ 7969
гр. С, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110163601 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от Х. А М О С М, ЛНЧ: **********, разрешение за пребиваване
№ ..., издадено на 10.01.2022 г., с адрес: гр. С, кв. Д, ул. Л Г №..., чрез адв.Я., със съдебен
адрес гр.С, бул.“В“ №..., за признаване за установено по отношение на Х. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, кв. ,Д”, ул. „Л Г” № 106, че последния дължи на ищеца сумата, за
която е издадена заповед аз изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 45975/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав, а именно: сума в размер на
17 437.27 лева, представляваща дадени в заем средства, както следва: на 09.04.2019 г. -
1 956.85 лева /с паричен превод №...1/, на 25.05.2019 г. - 7 891,79 лева / с паричен превод с
данъчна фактура № ..../25.04.2019 г./, и на 05.10.2018 г. – 7588.63 лева /с разписка/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед аз изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 25.08.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
В исковата молба се твърди, че на посочените дати ищецът е предоставил на
ответника описаните по размер суми срещу задължението на последния да му ги върне.
Според ищеца, въпреки многобройните опити от негова страна да уреди отношенията
си с ответника извънсъдебно и да му върне предоставените заеми, последният не е сторил
това до предявяване на иска. С оглед на това, от съда се иска да установи процесното
вземане, което ищецът има от ответника и за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
предявените искове. Ответникът не оспорва да е получил сумите, но твърди, че това не е
станало на основание договор за заем. Според ответника, с първата сума, получена на
1
05.10.2018 г., е капариран, а след това и закупен от ответника и от Х Е М /съпруга на
ищеца и сестра на ответника/ недвижим имот в представляващ земеделска земя на осгров Л,
Г, с площ от 6 декара. В подкрепа на твърденията си, ответникът представя нотариален акт
№... от 09.04. 2019г., издаден от нотариуса от гр. М - община Л, Ф-П И Е.
За останалите две суми, получени на 09.04.2019 г. и на 25.05.2019 г., ищецът твърди,
че направени с цел „семейна помощ“, като в тази насока се позовава на отразеното
основание за плащане в платежните документи.
Отделно от това се сочи, че закупената земя на остров Л, представлява пустееща
земеделска земя, без ток и вода, която практически е неизползваема и за да се облагороди
имота, се е наложило със знанието, одобрението и съгласието на ищеца и съпругата му,
ответникът да направи лично, както и чрез ангажирани от него работници множество
подобрения в процесния имот, именно за което ищецът е изпрати с последните два превода
част от необходимите средства. В отговора на исковата молба се изброят подробно
извършените подобрения в имота, като се отбелязва, че единствено ответникът е участвал с
личен труд.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, а ответникът се
явява и лично, като поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно
искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
ГПК и чл.240 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в
издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 45975/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз
основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение за сумата от 17 437.27 лв., дължима въз основа на 3 сключени между страните
договори за заем от 09.04.2019 г., 25.05.2019 г. и 05.10.2018 г. съответно от по 1956.85 лв.,
7891.79 лв. и 7588.63 лв. С възражение от 06.10.2022 г. ответникът е оспорил вземането с
мотив, че не е получавал процесните суми и вземанията са некоректно предявени.
Предвид идентичността на претендираните вземания в настоящето и в заповедното
производство и с оглед обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
същия се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Ищецът по делото претендира права от договори за заем, сключени с ответника. За да бъдат
2
уважени така предявените иск, следва да бъде установено, че страните са обвързани от
валидно облигационно правоотношение по договор за заем, както и че ищецът –заемодател
е изпълнил задълженията си по него, като е предоставил на ответника договорената сума.
В подкрепа на твърденията си ищецът представя разписка от 05.10.2018 г., в която е
отбелязано, че на Х. Г. са броени 3880 евро, и 2 бр. преводни нареждания – от 09.04.2019 г.
и от 25.04.2019 г., с които Х. М е наредил превод в полза на Х. Г. в размер съответно на
1000.52 евро и на 4035 евро. Макар за сумата от 05.10.2018 г. да липсват категорични
данни, че е предоставена именно от ищеца Х. М, това обстоятелство не е изрично оспорено
от ответника Х. Г..
Последният с отговора на исковата молба обаче развива съображения, че правното
основание, на което е получил сумите не е договор за заем. В тази насока ангажира писмени
и гласни доказателства, от които е видно, че на 09.04.2019 г. заедно със сестра си Х Е М /за
която не се спори, че е съпруга на ищеца/ са закупили имот от 6 дка на остров Л, местност
П, регион Северна Егея, Г. От съобщеното при разпита на доведените от ответника
свидетели – В Х А и Т Я З, се установява състоянието на имота при закупуването му и
предприетите от ответника Х. Г. действия по облагородяването му чрез изграждане на път
до него, подравняване, прокарване на електричество и вода, залесяване, изграждане на
постройка с бани и тоалетни и др. Св.В А, която заедно с ответника провежда лагери по
тенис в този имот е категорична, че го е виждала да организира посочените мероприятия в
него и да плаща на наети за тази цел лица, както и самият той да работи. Според св.Т З,
съсобственикът на имота Х – сестра на ответника и съпруга на ищеца, не е посещавала
имота и не е участвала с личен труд в подобренията, но за сметка на това е предоставила
чрез съпруга си – ищеца Х. М, на 2 или 3 пъти суми на Х. Г., като първия път
предназначението им е било за заплащане на капаро за закупуването на имота. След това, З
обяснява, че страните са имали уговорка ищецът и съпругата му да имат участие в
облагородяването на закупената земя, за което са направили още 1 или 2 превода, но като са
разбрали, че тези дейности изискват много повече пари, те са се отказали.
При тези данни съдът намира предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани. По
иска за връщане на дадена в заем сума, в доказателствена тежест на ищеца е доказването
както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена
именно въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не
освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е
предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил
морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. /в тази насока решение № 192 от
07.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 2519/2014 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК/. Нещо
повече – съдебна практика приема, че дори когато ищецът е превел с банков превод
процесната сума в полза на ответника, с отбелязването в превода, че сумата се дава в заем на
същия, това не установява по несъмнен начин установено между страните заемно
правоотношение /в тази насока решение № 180 от 26.11.2019 г., постановено по гр.д.№
4345/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК/.
3
В случая дори самият ищеца в наредените от него два превода е посочил като основание
„семейна помощ“, съответно „превод на зет/шурея му за семейни нужди“. По отношение на
дадената на 05.10.2018 г. на ръка сума от 3880 евро пък липсва отбелязване на основанието.
По делото не се ангажираха от ищеца каквито и да са други доказателства, че трите
процесни плащания /или някои от тях/ са направени като изпълнение на задължение по
договор за заем. Липсват доказателства, които макар и по косвен път да установяват
поемане от страна на ответника на задължение да върне на ищеца получените от него суми
и условията, при които следва да стане това /срок, евентуално дължима или не лихва и т.н./,
за да се направи категоричен извод, че сумите са предоставени в заем, като в съдебната
практика се приема, че дори и при неизпълнение на задължението на ответника по иска да
установи своите възражения за недължимост на сумата, това по същество не освобождава
ищеца от задължението да докаже основанието на иска си.
В настоящето производство обаче ответникът проведе и успешно насрещно доказване, от
което се установи, че с оглед близките отношения по сватовство между страните по делото и
наличието на съсобственост в недвижим имот между съпругата на ищеца от една страна и
ответника от друга страна, са възникнали отношения по договор за изработка, респ.поръчка
/за заплащане на капарото за закупуване на земята на остров Л/, като получените от Х. Г.
суми са именно в изпълнение на тези правоотношения.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, съдът намира предявените искове за изцяло
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото, единствено ответната страна има право на разноски, за
което пълномощникът й е направил изрично искане в тази насока. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. По
делото има данни за извършени разходи от ответника само заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство, което е в размер на 2500.00 лв. От страна на
ответника е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.
Съобразно материалния интерес по делото и предвиденото в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният хонорар на представляващия ответника по настоящия спор е 1970.00 лв.
Съдът като съобрази действителната фактическа и правна сложност на спора, обема събран
доказателствен материал, конкретно предприетите от пълномощника на ответника действия
по процесуалното му представителство и защита, както и броя проведени съдебни
заседания, намира, че заплатеното от него възнаграждение от 2500.00 лв. следва да бъде
намалено до 2000.00 лв., която сума да се постави в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове на Х. А М О С М, ЛНЧ: **********, разрешение за пребиваване
4
№ ..., издадено на 10.01.2022 г., с адрес: гр. С, кв. Д, ул. Л Г №..., за признаване за
установено по отношение на Х. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С, кв. ,Д”, ул. „Л Г” №
106, че последния дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед аз изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 45975/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 128 състав, а именно: сума в размер на 17 437.27 лева, представляваща дадени
в заем средства, както следва: 1 956.85 лева /с паричен превод №...1/ на 09.04.2019 г.;
7 891.79 лева / с паричен превод с данъчна фактура № ..../25.04.2019 г./ на 25.05.2019 г., и
7588.63 лева /с разписка/ на 05.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед аз изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК – 25.08.2022 г., до окончателното плащане на
дължимото.
ОСЪЖДА Х. А М О С М, ЛНЧ: **********, разрешение за пребиваване № ...,
издадено на 10.01.2022 г., с адрес: гр. С, кв. Д, ул. Л Г №..., да заплати на Х. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, кв. ,Д”, ул. „Л Г” № 106, сумата от 2000.00 лв., представляваща
направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 45975/2022 г. по описа
на СРС да се докладва с приложен заверен препис от влязлото в сила решение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5