Р Е Ш Е Н И Е
№ 260059
гр.Пловдив, 22.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на 29.03.2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
секретар:Анна Стоянова
след като разгледа докладваното от с.Арнаучкова възз.гр.д. № 379/2020г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:
Въззивно производство по
реда
на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, вх.№ 3508/20.03.2020г., подадена от И.Д.Ш.д.к. ЕТ „И.Д.“, ЕИК *******,
един от ответниците в производството пред първоинстанционния съд, против
Решение № 41/20.02.2020г., постановено по гр.д.№ 676/2018г. по описа на ОС - Хасково,
с което се обявява за относително недействителен по отношение на „Н.“ ЕООД, ЕИК *******, договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба от 10.02.2017г. № 51, том I, рег.
№ 567, дело № 23/2017г. по описа на нотариус В. В., с който „Т.с.Б.“
ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ******, продава на И.Д.Ш.д.к. ЕТ „И.Д.“, ЕИК *******, следните
недвижими имоти:
1) ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в с. К. А., Х.
област, ул. Б. М., № ..., имот с идентификатор № ****** по Кадастралната карта на с. К.
А., Х. област, одобрена със Заповед № РД-18-106/13.12.2016г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ 720 кв.м.по
Скица на имота № ************г., издадена от СГКК-гр.Х., а по документ за собственост — 740 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана,
с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен
план: УПИ *****, при съседи на имота: ********., ********, ********, ********, ведно с построените в него СГРАДИ, а
именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, на
един етаж, с идентификатор № ******.1, със
застроена площ от 80 кв.м.; СГРАДА НА
СЪОБЩЕНИЯТА на един етаж, с идентификатор
№ ******.2, със застроена площ от 63 кв.м.; СГРАДА НА СЪОБЩЕНИЯТА, на един етаж, изградена в груб строеж, с идентификатор № ******.3, със застроена площ от 288 кв.м.;
2)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. К. А., Х. област, ул. Б. М., № ..., имот с идентификатор № ******** по Кадастралната
карта на с. К. А., Х. област, одобрена със Заповед № РД-18- 106/13.12.2016г. на
Изп. директор на АГКК, с площ 760 кв.м.по Скица на имота № 15.44058- 02.02.2017г.,
издадена от СГКК-гр.Х., а по документ
за собственост - 740 кв.м., с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, НЕЗАСТРОЕН, с номер по предходен план : УПИ ********,
при съседи на имота: ********, ********, ********, ********, ********, ******;
3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.К. А., Х. област, ул. „К., *** , имот с идентификатор № ********по
Кадастралната карта на с. К. А., одобрена със Заповед № РД-18-106/13.12.2016г.
на Изп.директор на АГКК, с площ 327 кв.м. по Скица на имота №
15-44051-02.02.2017г., издадена от СГКК-гр. Х., а по документ за собственост - 300 кв.м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, с номер по предходен план УПИ ********, при съседи на имота: ********,
********, *******, ведно с построената него
сграда, а именно: ЕДНОЕТАЖНА
СГРАДА-ГАРАЖ, съгласно Скица на сграда № 15-48760-07.02.2017г., издадена
от СГКК гр. Х., с идентификатор № *******,
със застроена площ 41 кв.м., и
се
осъждат „Т.с.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК ******, представлявано от синдика А.И.Т., и И.Д.Ш.д.к.
ЕТ „И.Д.“, ЕИК *******,
да заплатят на „Н.“ ЕООД, ЕИК *******, направените
по делото разноски в общ размер 2493.34лв.
Другият
ответник „Т.с.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ******, задължителен другар на въззивника И.Д.Ш.д.к. ЕТ „И.Д.“, не е взел становище пред въззивния съд.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№
6607/10.07.2020г., от насрещната въззиваема страна „Н.“
ЕООД, ЕИК *******, въззивната жалба се оспорва, моли се за
потвърждаване на решението, за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
разноски във въззивното производство.
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като
подадена от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от
въззивно обжалване, в законния срок, редовна е по съдържание и приложения и е
изпълнена процедурата за изпращане на препис за отговор на насрещната въззиваема страна, поради което се поставя на разглеждане
по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на
оплакванията във въззивната жалба и оспорванията,
след като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна
проверка на обжалваното решение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Производството пред съда е образувано по искова
молба/ИМ, вх.№ 11886/27.08.2018г. по описа на Регистратурата на РС - Свиленград,
вписана на 04.09.2018г.(л.179), подадена от ищец „Н.“ ЕООД, ЕИК *******, против
ответници „Т.с.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, и И.Д.Ш.д.к.
ЕТ „И.Д.“, ЕИК *******.
В ИМ са въведени следните твърдения:Ищецът „Н.“
ЕООД бил кредитор с парични вземания по отношение на ответното дружество „Т.с.Б.“ ЕООД, произтичащи от сключен между тях договор
за наем на недвижим имот от 21.02.2011г., действащ до 02.05.2017г., за наемна
цена и за неустойка за забава.С влязло в сила на 14.12.2017г.решение,
постановено по образуваното от ищеца т.д.№ 9580/2016г. по описа на СГС, ответното дружество било осъдено
да заплати на ищеца парично вземане в общ размер 7033.68лв.( за наемна цена за декември 2016г.
в размер на 3025.24лв. с ДДС и неустойка за забава за периода
12.01.2014г.-30.12.2016г. в размер на 4008.44лв.), а за вземането на ищеца по отношение на ответното дружество за
неустойка за забава над присъдения размер от 4008.44лв. до претендирания
размер от 28 793.16лв. решението било обжалвано и било висящо пред ВКС.По т.д.№
9580/2016г. по описа на СГС, по искане на ищеца, било допуснато обезпечение на
предявените искове чрез налагане на запор върху (вземания по) банковите сметки на ответното дружество и въз
основа на издадената ищеца обезпечителна заповед било образувано изп.д. № 20177900400209 по описа на
ЧСИ *******, по което на 03.02.2017г. бил наложен запор върху банковите
сметки на ответното дружество в две банки, за което
ответното дружество било надлежно уведомено. Въз основа на влязлото в сила решение по т.д.№ 9580/2016г. по описа на
СГС, по искане на ищеца, му бил издаден и изпълнителен лист за присъденото паричното
вземане по отношение на ответното дружество в размер на 7033.68лв. за наемна
цена и неустойка за забава и било образувано изп.д.№
20187900400314 по описа на ЧСИ Р. М.за принудителното му събиране, на ответното
дружество била изпратена ПДИ, а по повод извършеното разпределение от
27.03.2018г. било установено, че същото има публични задължения към Н. Д. в
размер на 208 553.49лв. и Н. Д. била конституирана като взискател по изпълнителното дело.С невлязло в сила решение,
постановено по гр.д.№ 24 732/2017г. по описа на СРС, ответното дружество
било осъдено да заплати на ищеца и парично вземане, произтичащо от същия
договор за наем, за наемна цена за периода 01.- 04.2017г., за консумативни
разноски и за неустойка за забава, по което дело, по искане на ищеца, било
допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на
ответното дружество и по образуваното от ищеца
изпълнително дело запорите били наложени. Въпреки че и по двете дела
ответното дружество признало изцяло основателността на исковете, до момента
дължимите суми не били заплатени, а доброволно плащане очевидно нямало и да
бъде извършено. На 10.02.2017г., непосредствено след депозиране на ИМ,
по която било образувано т.д.№ 9580/2016г., и само 7 дни след като били
запорирани сметките на ответното дружество по изп.д.№
209/2017г. по описа на ЧСИ Р. М., ответното
дружество се разпоредило в полза на втория ответник с всички притежавани от
него недвижими имоти с договор за покупко-продажба от 10.02.2017г. Сключеният
между ответниците договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
10.02.2017г. била увреждаща сделка за ищеца, като кредитор на ответното
дружество. Атакуваната разпоредителна сделка била извършена не само след
възникване на вземанията на ищеца по отношение на ответното дружество,но и
непосредствено след като то разбрало, че ищецът е предприел действия за съдебно
събиране на сумите и обезпечил исковете си чрез налагане на обезпечителни мерки
- запори върху банковите сметки.Умишлено ответното
дружество се лишило от недвижимото си имущество, като поставило ищеца в невъзможност да събере принудително вземанията си. По отношение на втория ответник била налице презумпцията по чл.135,
ал.2 ЗЗД за знание за увреждането на ищеца, тъй като той бил съпруг на
управителя на първия ответник, както и самият той бил служител на ръководна
длъжност на първия ответник през периода от сключване на договора за наем на
2011 до 2017г., поради което бил запознат в детайли с договорните отношения между ищеца и ответното дружество и несъмнено знаел за увреждането
на ищеца с атакуваното имуществено разпореждане.Заявеният
петитум е за обявяване на разпоредителната сделка от
10.07.2017г.между ответниците за относително недействителна спрямо ищеца.
В подадения в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на ИМ, вх.№ 9833/26.11.2018г., от
ответника „Т.с.Б.“
ЕООД (в несъстоятелност), чрез управителя М. М., са заявени следните възражения:Преди всичко се оспорва
допустимостта на иска с оглед на откритото по отношение на него производство по несъстоятелност, т.д.№ 1070/2018г. по
описа на СГС. Оспорва се и основателността на иска, като са въведени следните
възражения:Ищецът нямал качеството на кредитор по отношение на ответното
дружество за част от твърдените вземания, тъй като присъденото на ищеца парично
вземане било в размер на 7033.68лв., което било погасено в хода на образуваното
от ищеца принудителното изпълнение, а за останалата част от твърдените вземания
производството било висящо пред ВКС и подлежало на спиране, както и следвало да
бъде спряно и гр.д.№ 24732/2017г. по описа на СРС, с оглед обявяване на
ответното дружество в несъстоятелност.Атакуваната като относително
недействителна по отношение на ищеца сделка не била увреждаща за ищеца, с оглед
на това, че същата е възмездна и цената била постъпила по банковите сметки на
ответното дружество, които вече били запорирани от ищеца, респективно ищецът
разполагал със запорирана парична сума, която
покривала пълния размер на твърдените вземания към ответното дружество, а, отделно
от това, ответното дружество притежавало и други недвижими имоти.Оспорва се знанието
и на двамата ответници за увреждането, като в тази връзка са въведени
твърдения, че решението за продажбата било взето на 22.08.2016г.от надлежен
орган - едноличния собственик на капитала на ответното дружество, който не бил
свързано лице с ответника-купувач и знанието му нямало как да се предполага,
действията на Д. Т. управител на ответното
дружество по време на продажбата не включвали в себе си решения за продажба,
още по-малко за увреждане на ищеца, а същите били единствено в изпълнение на
взетото решение от едноличния собственик на капитала на ответното дружество за
продажбата, решението за продажбата било взето почти 6 месеца преди приключване
на сделката, когато по-голямата част от вземанията на ищеца все още не били
съществували, а сравнително дългият период между вземане на решенията за извършване на продажбата и
приключването й се дължало на обективни фактори, които били извън контрола на ответното
дружество, свързани с влизане в сила на кадастрална карта за района на с.К. А.,
Х. област и необходимостта от по-дълъг срок за снабдяване с кадастрални скици и
схеми за продаваемите имоти.
В подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор на
исковата молба, вх.№ 9832/26.11.2018г.
от ответника И.Д. Ш.,
действащ като едноличен търговец с фирма „И.Д.“ - С.са заявени идентични
възражения.Оспорва се твърдението, че ищецът има качеството на кредитор по
отношение на ответното дружество, тъй като присъденото с влязло в сила решение
по т.д.№ 9580/ 2017г. по описа на СГС парично задължението на ответното
дружество по отношение на ищеца в размер на сумата 7033.68лв. било изцяло
погасено в рамките на образуваното от ищеца индивидуално принудително
изпълнение, а за останалата част от претендираното
парично вземане на ищеца по отношение на ответника производството било висящо
пред ВКС, но, тъй като междувременно, в срока за касационно обжалване,
ответното дружество било обявено в
несъстоятелност, производството следвало да бъде спряно на осн.
чл.637 ТЗ.Оспорва се и твърдението, че с атакуваната като относително недействителна
сделка се уврежда ищецът, тъй като сделката е възмездна, продажната цена в
размер на 45 000лв. покривала почти цялото задължение на ответното
дружество към ищеца и сумата била постъпила по банковата сметка на ответното
дружество, която вече била запорирана от ищеца, а,
освен имотите, предмет на атакуваната сделка, ответното дружество притежавало и
други имоти.Оспорват се и твърденията ответното дружество и ответникът-ЕТ да са
знаели за увреждането на ищеца, като в тази връзка са въведени твърдения, че преговорите за покупката на имотите, предмет на договора, между „Т.с.Б.“
ЕООД и ЕТ И.Д., както и съгласието за осъществяване на сделката били извършени значително
по-рано - през лятото на 2016г, а забавянето в осъществяването на сделката се
дължало на обективни фактори.
В обжалваното решение, е прието следното:Доказани са и са
налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав/ФС на претендираното право: Доказано е по безспорен начин
качеството на
ищеца на кредитор (по отношение на ответното дружество) с парично вземане в общ размер 23 161.32лв., произтичащо от договор за наем, което е съдебно признато
с влезли в законна сила съдебни решения, а производството е висящо пред ВКС само за вземането на ищеца по отношение на ответното дружество за неустойка за забава в размер на
20 443.40 лева,
произтичащо от същия юридически факт, като е без
значение за спора обстоятелството, че спорът за вземанията на ищеца по отношение на ответното
дружество е бил разрешен със сила на присъдено
нещо след атакуваната разпоредителна сделка.Сделката
е увреждаща ищеца, тъй като с нея се затруднява удовлетворяването му, независимо, че същата е възмездна и цената е лесно осребрим
дълготраен материален актив, тъй като същата/цената/ не е налична.Налице е знание на
ответното дружество-длъжник за увреждането на ищеца, тъй като, преди
атакуваната разпоредителна сделка, на 26.10.2016г., същото е получило
отправената до него от ищеца първа нотариална покана за изпълнение на
задълженията по договора за наем, а на 03.02.2017г. е било уведомено за наложения
запор върху банковите му сметки по т.д.№ 9580/2016г. по описа на СГС.Налице е
знание и на втория ответник за увреждането на ищеца, тъй
като независимо, че не е от кръга на лицата по чл.135, ал.2 ЗЗД, е налице
такава свързаност между двамата
ответници, която предполага
знание и намерение за съдействие, сходно с това между
лица, визирани в чл. 135 ал.
2 ЗЗД, като са
преценявани следните обстоятелства: При извършване на атакуваното имуществено
разпореждане ответното дружество е било представлявано от управител
Д. А. Ш., която е
съпруга на втория ответник; Към момента на
сделката, 10.02.2017г., вторият
ответник е бил в трудово-правни отношения с ответното дружество на мениджърска
позиция „директор информационни системи и системи за управление“, както и вториятответник
и управителят на ответното дружество Д. Ш. са
били лицата, оторизирани
да осъществяват онлайн банкирането по банковите сметките на ответното дружество; Веднага след
сделката ответното дружество е извършило платежни операции
за прехвърляне на продажната цена в полза на друго ЮЛ, което е било контролирано от втория ответник.За неотносимо е
прието твърдяното, че ответното дружество притежава и друго имущество, по
съображения, че с атакуваната сделка се намалява длъжниковото
имущество, което, цялото, служи за удовлетворяване на кредиторите.
При извършване на дължимата служебна проверка, на
основание чл. 269 ГПК, не се констатира основание, обуславящо нищожност на обжалваното
решение.
На изрично въведеното в отговора на ИМ от
ответното дружество възражение и при служебната проверка за допустимост на
изцяло обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК, се
приема следното:
От извършената служебна справка в ТР се
установява, че след подаване на ИМ на 27.08.2018г. и след вписването й на 04.09.2018г., с Решение №
1960/02.10.2018г. по т.д.№ 1070/2018г. по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност на
ответното дружество „Т.с.Б.“ ЕООД, след което с
Решение № 771/01.06.2020г. ответното дружество е обявено в несъстоятелност,
лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в
масата на несъстоятелността, и са наложени обща възбрана и запор върху
имуществото му, а ищецът „Н.“ ЕООД е
един от кредиторите в производството по несъстоятелност с предявено на
31.10.2019г.и прието в производството по несъстоятелност парично вземане в общ
размер 63 561.99лв., произтичащо от договор за наем от 21.02.2011г. и
решения по т.д.№ 9580/2016г.СГС, по т.д.№ 1104/2018г.САС, по гр.д.№
247322017г.СРС и гр.д.№ 46928/2017г., с привилегия по чл.722, ал.1, т. 8 и 9 на
приетото вземане за наемни цени, режийни разноски, договорни неустойки за
забава, присъдени деловодни разноски и законна лихва за забава и с привилегия
по чл.722, ал.1, т.3 ТЗ за приетото вземане за разноски в размер на 5959лв., а в
производството по несъстоятелност на ответното дружество са приети парични
вземания и на други кредитори, в т.ч. публични вземания в големи размери, вкл. за
данъци, възникнали до ОПН с привилегия по чл.722, ал.1 т.1 ТЗ.
Както е
изяснено в Решение № 382/11.01.2019г. по т.д.№ 1825/2008г., 2.т.о. на ВКС, общото
между павловия иск по чл.135 ЗЗД и специалният павлов иск, свързан с производството по несъстоятелност, по
чл.649, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.135 ЗЗД, регламентиран
с измененията на чл.649 ТЗ от 28.02.2013г., обн. ДВ
бр.20/2013г., е техният предмет, а това са именно - правни действия, разкриващи
общи признаци на противоправността.За разлика от иска
по чл.135 ЗЗД, специалният павлов иск по чл.649, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.135 ЗЗД, е основан и на накърняване
масата на несъстоятелността, за предявяването му се изисква да са налице
специални процесуални предпоставки: към момента на предявяване на иска да е
открито и висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника, искът да е
предявен в едногодишен преклузивен срок от синдика в
защита на колективните интереси на кредиторите на несъстоятелността при
условията на процесуална суброгация, а при негово
бездействие –от всеки кредитор на несъстоятелността с прието вземане по чл.692 ТЗ към момента на предявяване на иска, за него са предвидени специална
подсъдност, разширено приложно поле на презумпцията на недобросъвестност по
чл.135, ал.2 ЗЗД и разширени субективни предели на СПН на постановеното съдебно
решение.Ето защо, в какъвто смисъл е и разрешението, дадено в Решение №
382/11.01.2019г. по т.д.№ 1825/2008г., 2.т.о. на ВКС, се касае за два различни
иска, като, за да се приеме, че е предявен специален павлов
иск по чл.649, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.135 ЗЗД, е
необходимо да са въведени от ищеца фактически твърдения и да е заявен петитум, съответстващи на специалната правна уредба на
чл.649, ал.1 ТЗ.
Следователно,
за да се приеме, че е предявен специалният павлов иск
по чл.649, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.135 ЗЗД следва да са
въведени от ищеца твърдения, че е образувано и висящо производство по
несъстоятелност на ответника-длъжник, че ищецът е кредитор с прието вземане в
производството по несъстоятелност и синдикът бездейства за предявяване на и отменителния иск, че атакуваната сделка накърнява масата на
несъстоятелността, както и да е заявен петитум за
обявяването й за относително недействителна по отношение на всички кредитори. В
разглеждания случай, отменителният иск е предявен от
ищеца преди откриване на производството по несъстоятелност на ответното
дружество – длъжник, а от въведените от ищеца твърдения и заявеният от него петитум за обявяване на извършената между ответниците разпоредителна
сделка за относително недействителна само по отношение на ищеца, който е само един
от кредиторите в производството по несъстоятелност, е ясно и следва да се
приеме, че предявеният е отменителен иск по чл.135 ЗЗД, респективно искът не е по чл.649, ал.1 ТЗ, във вр.
чл.135 ЗЗД.Ето защо, при служебната проверка за допустимост се констатира, че с
обжалваното решение правилно е определен
предметът на делото, дадената материално-правна правна квалификация на предмета
на делото е правилна и е разгледан точно предявеният отменителен
иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
По
отношение на процесуалното представителство на ответното дружество – длъжник се
приема, че след откриване на производството по несъстоятелност, по общите
правила, същото се представлява от синдика, съгласно правомощията му по чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, респективно, не следва да се
конституира синдикът като самостоятелна страна, в защита общия интерес на
всички кредитори, а длъжникът да се представлява от органите си, както е
изяснено от съдебната практика ( Определение № 125 от 2.03.2021г. на ВКС по ч. т. д. №
1990/2020 г., II т. о., ТК и цитираните в него Решение по т. д. № 38/2018 г. на ІІ т. о. и Определение по ч. т. д. № 778/2020 г. на ІІ т. о. ).
Производството
по делото не подлежи на спиране и възобновяване, на осн.
чл.637, ал.1 ТЗ, която разпоредба е неприложима в производството пред съда по
иск по чл.135 ЗЗД, заварен от откритото производство по несъстоятелност,
какъвто е разглежданият случай, както също е изяснено от съдебната практика на
ВКС (Определение
№ 125 от 2.03.2021г. на ВКС по ч. т. д. № 1990/2020г., II т. о., ТК и
цитираните в него Определение по ч. гр. д. № 425/2017г.
на ВКС, І г. о., Определение по т. д. № 2055/2019г. на ВКС, ІІ т. о. ).
Производството
по делото по предявения от ищеца иск с правно основание чл.135 ЗЗД не подлежи на
спиране и на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, както вече е
прието и в постановеното по делото Определение № 478/21.11.2019г. по
приложеното възз.ч.гр.д.№ 535/2019г. по описа на АС-
Пловдив, с което е отменено първоинстанционното определение за спиране на
делото до решаване на т.д.№ 3033/2018г. по описа на ВКС.Действително, както е
изяснено в ТРОСГТК на ВКС № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. №
2/2017г., независимо, че вземането на ищеца не е предмет на иска с правно
основание чл. 135 от ЗЗД, когато е предявен иск относно
съществуване на вземането и производството по него е висящо, успоредно с производството
по предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, между двете производства е налице
връзка на преюдициалност и производството по иска по
чл.135 ЗЗД подлежи на спиране.В разглеждания случай обаче, за производството по
предявения от ищеца иск с правно основание чл.135 ЗЗД не е преюдициално
висящото (обявено
за решаване на 22.03.2021г., както се установява от извършената служебна
справка)
производство по т.д.№ 3033/2018г. по описа на ВКС, образувано по жалба против
въззивното решение, постановено по възз.т.д.№
1104/2018г. по описа на САС, с което ответното дружество е осъдено да заплати
на ищеца парично вземане за неустойка за забава над присъдения с влязло в сила
решение по т.д.№ 9580/2016г. по описа на СГС размер от 4008.44лв. до пълния
предявен размер от 28 793.16лв, тъй като качеството на ищеца на кредитор с
действително парично вземане по отношение на ответното дружество на сега въведеното
от ищеца правно основание вече е установено с влезли в сила решения на съда по
т.д.№ 9580/2016г. по описа на СГС и по гр.д.№ 24732/2017г. по описа на СРС, а паричните
вземания на ищеца по отношение на ответното дружество са предявени и приети в
производството по несъстоятелност на ответното дружество.
Приема
се да е изцяло в правомощията на настоящия въззивен
състав извършването на самостоятелна преценка за допустимост, в аспекта
наличието на правен интерес за ищеца от предявения иск по чл.135 ЗЗД, с оглед настъпилия
нов факт след подаване и вписване на ИМ, в хода на делото, а именно открИ.е на производството по несъстоятелност на ответното
дружество-длъжник, който факт несъмнено следва да се вземе предвид , на осн. чл.235, ал.3 ГПК.При извършване на преценката се
приема настоящият състав да не е обвързан от даденото разрешение с Определение
№ 141/01.04.2019г. по приложеното възз.ч.гр.д.№
141/2019г. по описа на АС - Пловдив, с което се отменя първоинстанционното
определение за прекратяване на производството, което, на осн.
чл.278,ал.3 ГПК, е задължително само за долустоящия
съд.
При
извършване на преценка за допустимост се приема, че след предявяването на иска,
в хода на производството е отпаднал правният интерес на ищеца от предявенияиск по чл.135 ЗЗД, поради следните съображения:
Както
е изяснено в Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на
ВКС по т. д. № 5/2013г., ОСГТК, правният интерес за кредитора-ищец
на парично вземане от иска по чл.135 ЗЗД е свързан с възможността да насочи принудителното
изпълнение за удовлетворяване на вземането си по отношение на прехвърленото
имущество, независимо, че същото вече е преминало в патримониума
на трето лице и вече не принадлежи на длъжника.
Съгласно чл.637, ал.6 ТЗ, след открИ.ето на производство по несъстоятелност е недопустимо
образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени
граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за изрично посочените
изключения, едно от които е производство пред съда за парични вземания,
обезпечени с имущество на трети лица, съгласно чл.637, ал.6, т.3 ТЗ. Съгласно
чл.638, ал.1 ТЗ, с открИ.е на производството по
несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото,
включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.Съгласно
чл.638, ал.4 ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането бъде
предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ.
В разглеждания случай, твърденията на ищеца,
на които се основава правният му интерес от предявения иск с правно основание
чл.135 ЗЗД, са за възможността да предприеме/или продължи индивидуално
принудително изпълнение, като насочи изпълнението върху имотите, предмет на атакуваната
като относително недействителна спрямо него сделка.
Тъй като след открИ.е
на производството по несъстоятелност на ответното дружество-длъжник и
приемането в него на паричното вземане на ищеца по отношение на ответното
дружество е изключено, на осн. чл.637 и 638 ТЗ, осъществяването
на индивидуално принудително изпълнение за задължения на ответното дружество : както
по вече образувани от ищеца изпълнителни дела, така и чрез образуването от него
на нови изпълнителни дела, на ищеца следва да се отрече правен интерес от
предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Противно на неоснователно
поддържаното от ищеца, за него липсва възможност за индивидуално принудително
изпълнение на твърдяната хипотеза на чл.637, ал.6, т.3 ТЗ, каквато в случая не
е налице, тъй като делото не е с предмет парично вземане на ищеца( а потестативното
право за обявяване на атакуваната сделка за относително недействителна) и тъй като не са въведени твърдения и
липсват данни паричното вземане на ищеца да е обезпечено с имущество на трети
лица.
Тъй
като ищецът няма правен интерес от предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД, е липсвала положителна процесуална предпоставка за допустимост на
производството, което се отразява на допустимостта на обжалваното решение.
Ето
защо, на осн.чл.270, ал.3, пр.1 ГПК, обжалваното решението
се обезсилва изцяло и производството по делото се прекратява.
Мотивиран от това, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение №
41/20.02.2020г., постановено по гр.д.№ 676/2018г. по описа на ОС - Х. и прекратява
производството по делото, образувано по ИМ, вх.№ 11886/27.08.2018г. по описа на
Регистратурата на РС - Свиленград, вписана на 04.09.2018г./л.179/, подадена от
ищец „Н.“ ЕООД, ЕИК *******, против ответници „Т.с.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, и И.Д.Ш.д.к. ЕТ „И.Д.“, ЕИК *******.
Решението може да се обжалва пред ВКС, при
условията на чл.280 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: